№ 319
гр. Бл. , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200500369 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №8045 от 09.10.2020 год., постановено по гр.д. №1275/2019
год., Районен съд -гр. Г.Д. е:
РАЗПРЕДЕЛИЛ ПОЛЗВАНЕТО на УПИ - ПАРЦЕЛ ХII/дванадесети/
имот планоснимачен №304/триста и четири/ от квартал 22/двадесет и втори/
по кадастралния план на село Б., община Г.Д., област Бл., утвърден със
заповед №531/1983 година, и заповед №143/2011 година, двете на Кмета на
община Г.Д.,с площ за имота от 1632 /хиляда шестстотин тридесет и два/
квадратни метра, според Решение №8152 /20.01.2011 год. на ОСЗ Г.Д., влязло
в законна сила на 15.02.2011 година, а с площ за имота 1630 /хиляда
шестстотин и тридесет/ квадратни метра, според Скица №536/20.07.2016
година на ОбА Г.Д., при съседи на имота/ изток - УПИ/парцел/
ХI/единадесети/ и УПИ/парцел/ Х/десети/, запад - улица и УПИ/парцел/
ХI/единадесети/, север - улица, юг - УПИ/парцел/ УШ/осми/ и имот
планоснимачен №305/триста и пети/ съгласно Вариант 2 от заключението
на вещото лице и съобразно изготвената скица /л.130 от първоинстанционно
дело/, приподписана от съда, представляваща неразделна част от това
решение, както следва:
Ищците ИБР. М. К., В. М. К. и С.М. К. и на ответника АР. М. К. да
ползват дял 1-ви – 493 кв.м. – жълт контур;
1
Ищците Н. Х. С. и Ф.Х. С. да ползват дял 2-ри – 493 кв.м – зелен контур.
Ответниците И.И. А., ЕГН **********, Г. Т. АТ., М. М. АТ., ЕМ. АР.
АТ. да ползват дял 3-ти -– 493 кв.м – червен контур.
РАЗПРЕДЕЛИЛ ПОЛЗВАНЕТО на Поземлен имот с планоснимачен
№294 /двеста деветдесет и четвърти/ от квартал 14/четиринадесет/ по
кадастралния план на село Б., община Г.Д., област Бл., утвърден със
заповед№531/1983 година, и заповед №426/2008 година, двете на Кмета на
община Г.Д., с площ за имота от 562/петстотин шестдесет и два/ кв.м., при
съседи за поземления имот: изток - имот планоснимачен №264/двеста
шестдесет и четири/, запад - имот стопанисван от общината и улица, север -
УПИ/парцел / IV/четвърти/, от юг - имот планоснимачен №264/двеста
шестдесет и четири/ и улица, съгласно Вариант 1 от заключението на
вещото лице и съобразно изготвената скица /л.132 от първоинстанционно
дело/, приподписана от съда, представляваща неразделна част от това
решение, както следва:
Ищците ИБР. М. К., В. М. К. и С.М. К. и на ответника АР. М. К. ще
ползват дял 1-ви – 184 кв.м., по точки от 1,2,3,4 – жълт контур.
Ищците Н. Х. С. и Ф.Х. С. ще ползват дял 2-ри – 184 кв.м., по точки от
4,3,6,5 – зелен контур.
Ответниците И.И. А., ЕГН ********** и Ф. АЗ. АТ. ще ползват дял 3-ти
-, по точки от 5,6,7,8 – червен контур.
РС – Г.Д. осъдил ответниците И.И. А. с ЕГН **********, М. М. АТ. с
ЕГН:**********, И.И. А. с ЕГН:**********, Ф. АЗ. АТ. с ЕГН:**********, Г.
Т. АТ. с ЕГН:**********, ЕМ. АР. АТ. с ЕГН:**********, АР. М. К., всички
от с.Б., община Г.Д., област Бл. да заплатят солидарно на В. М. К. с ЕГН
**********, ИБР. М. К. с ЕГН:**********, С. М. АРН. с ЕГН:**********,
Н. Х. С. с ЕГН:**********, всички от с.Б., община Г.Д., област Бл. и Ф.Х. С.
с ЕГН: ********** от с.Р., община К., област Ст.З. сумата от 93 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за производството по делото –
заплатена държавна такса и възнаграждение на вещо лице, съобразно
притежаваните от тях идеални части на процесните имоти.
Постъпила е въззивна жалба от И.И. А., Г. Т. АТ., М. М. АТ., ЕМ. АР.
АТ., чрез пълномощника им адв. Б. срещу това решение, в частта, с която
първоинстанционният съд е разпределил ползването на УПИ - ПАРЦЕЛ ХII
/дванадесети/ имот планоснимачен №304 /триста и четири/ от квартал
22/двадесет и втори/ по кадастралния план на село Б., община Г.Д.., област
Бл., утвърден със заповед №531/1983 година, и заповед №143/2011 година,
двете на Кмета на община Г.Д., с площ за имота от 1632 /хиляда шестстотин
тридесет и два квадратни метра, според Решение №8152 /20.01.2011 год. на
ОСЗ Г.Д., влязло в законна сила на 15.02.2011 година, а с площ за имота 1630
/хиляда шестстотин тридесет/ квадратни метра, според Скица
№536/20.07.2016 година на Общинска администрация Г.Д., при съседи на
имота/ изток - УПИ/парцел/ XI/единадесети/ и УПИ/парцел/ Х/десети/, запад -
2
улица и УПИ парцел XI/единадесети/, север - улица, юг - УПИ/парцел/
VIII/осми/ и имот планоснимачен №305/триста и пети/ съгласно Вариант 2
от заключението на вещото лице.
Излага се, че постановеното решение в обжалваната си част е
неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на
материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Сочи се ,че не
са съгласни с приетия от съда начин на разпределяне на дяловете по варианта,
който е приет, тъй като при разпределяне на дяловете съдът не бил съобразил
фактическото ползване на имота, извършени от тях облагородявания и
почистване на същия в част в имота. Посочва се ,че решението в обжалваната
му част е постановено в нарушение на материалния закон, задължаващ съдът
при администриране на отношенията между съсобствениците при ползване на
общата вещ, да търси максимално най-удобният и подходящ с оглед на
отношенията им вариант, както и в нарушение на процесуалните правила,
изискващи от решаващия съдебен състав да обсъди всички обстоятелства по
делото, които са от значение за спорното право и да мотивира решението си.
Възразява се срещу изложения мотив на съда да извърши разпределение на
УПИ-то по предложения от вещото лице втори вариант бил само възможно
най-добрия достъп до имотите. Съдът не бил отчел фактическото ползване на
имота до момента. Посочват ,че в частта от УПИ, която попада в дял първи с
площ от 493кв.м. обозначена с жълт контур, съгласно втори вариант от
заключението на вещото лице по СТЕ, попадала частта от имота, която е
ползвана и към момента се ползва от тях, извършвани били почиствания и
подобрения по нея именно от жалбоподателите и техния праводател. Всичко
това представлявало обстоятелство, което следвало да бъде съобразно при
разпределяне на ползването, така че отчитайки същите, да им бъде
предоставен в дял именно част от имота, която да съответства на
облагородената и ползвана от тях до момента част. В настоящия случай
първоинстанционния съд не се бил съобразил с така дадените критерии и
неправилно и в нарушение на материалния закон е разпределил ползването на
процесното УПИ.
Посочват, че съдът е допуснал и процесуално нарушение, свързано с
доклада по делото, тъй като не бил разпределил в доказателствената тежест
между страните, установяване на фактите свързани с действителното
фактическо положение на имота, извършвани подобрения или
облагородявания на същия, не бил разпоредил на вещото лице при изготвяне
на експертизата същото да изследва и тези относими в делото обстоятелства.
Отправено е искане до съда, да постанови съдебен акт, с който да
отмени Решение №8045 от 09.10.2020 год. постановено по гр.д. №1275/2010
год. по описа на Районен съд -гр. Г.Д. в обжалваната част, като неправилно с
всички произтичащи от това правни последици и да реши спора, като
разпредели на основание чл. 32, ал. 2 ЗС. между съсобствениците ползването
на УПИ- ПАРЦЕЛ ХII/дванадесети/ имот планоснимачен №304/триста и
четири/ от квартал 22/двадесет и втори/ по кадастралния план на село Б.,
3
община Г.Д.., област Б.. утвърден със заповед №531/1983 година, и заповед
№143/2011 година, двете на Кмета на община Г.Д..с площ за имота от
1632/хиляда шестстотин тридесет и два/ квадратни метра, според Решение
№_’8152 /20.01.2011 год. на ОСЗ Г.Д., влязло в законна сила на 15.02.2011
година, а с площ за имота 1630/хиляда шестотин тридесет/ квадратни метра,
според Скица №5.36/20.07.2016 година на Общинска администрация Г.Д., при
съседи на имота/ изток - УПИ/парцел/ XI/единадесези/ и УПИ/парцел/
Х/десети/. запад - улица и УПИ/парцел/ XI/единадесети/, север - улица, юг -
УПИ/парцел/ УШ/осми/ и имот планоснимачен №305/триста и пети/ съгласно
Вариант 2 от заключението на вещото лице и съобразно изготвената скица,
като ответниците И.И. А., Г.Т. Азип, М. М. АТ., ЕМ. АР. АТ. да ползват
дял I-ви - 493 кв.м - жълт контур.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата
страна.
В съдебно заседание, пълномощникът им – адв. К., изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба. Желае съдът да постанови решение,
с което да потвърди решението на РС в обжалваната му част. Претендира
разноски по списък.
Не се обжалва решението на РС – Г.Д., в частта, в която е
РАЗПРЕДЕЛИЛ ПОЛЗВАНЕТО на Поземлен имот с планоснимачен №294
/двеста деветдесет и четвърти/ от квартал 14/четиринадесет/ по кадастралния
план на село Б., община Г.Д., област Бл., утвърден със заповед№531/1983
година, и заповед №426/2008 година, двете на Кмета на община Г.Д., с площ
за имота от 562/петстотин шестдесет и два/ кв.м., при съседи за поземления
имот: изток - имот планоснимачен №264/двеста шестдесет и четири/, запад -
имот стопанисван от общината и улица, север - УПИ/парцел / IV/четвърти/, от
юг - имот планоснимачен №264/двеста шестдесет и четири/ и улица, съгласно
Вариант 1 от заключението на вещото лице и съобразно изготвената скица
/л.132 от първоинстанционно дело/, приподписана от съда, представляваща
неразделна част от това решение, както следва:
• Ищците ИБР. М. К., В. М. К. и С.М. К. и на ответника АР. М. К.
ще ползват дял 1-ви – 184 кв.м., по точки от 1,2,3,4 – жълт контур.
• Ищците Н. Х. С. и Ф.Х. С. ще ползват дял 2-ри – 184 кв.м., по
точки от 4,3,6,5 – зелен контур.
• Ответниците И.И. А., ЕГН ********** и Ф. АЗ. АТ. ще ползват
дял 3-ти -, по точки от 5,6,7,8 – червен контур,
а също и в частта за разноските.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. ГПК,
същата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен
интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение, поради
4
което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията,
дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
БлОС намира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността на атакуваното решение, съдът намира следното:
По делото няма спор между страните относно материалноправната им
легитимация като съсобственици на процесните недвижими имоти и относно
дяловото им участие в съсобствеността.
Изследвани са от експерта по назначената СТЕ възможните варианти за
ползване при претендираните дялове в съсобствеността.
Решението в обжалваната част е правилно.
Въззивният състав намира извършеното разпределение за правилно и
законосъобразно, съответно на дяловете на страните в съсобствеността и по
най-целесъобразния начин с оглед достъпът до имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да
си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл. 32,
ал. 1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на
разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да
постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за
общата вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в
производството по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна
администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не
могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ
или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл.
32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно
реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки
съсобственик. При преценката за това как да се извърши реалното
разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат
правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин
за достъп и ползване на имота.
Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за
5
ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както
застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в
съсобствеността. В производството по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС съдът дължи
произнасяне по отношение на притежаваните от страните квоти от
съсобствеността – така т. 2 от ТР № 13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
Няма спор, че страните в производството, притежават квоти, както
следва в съсобствеността на обсъждания недвижим имот:
ИБР. М. К., В. М. К. , С.М. К. АР. М. К. - общо 1/3 ид.ч.
Н. Х. С. -1/6 ид.ч.
Ф.Х. С. -1/6 ид.ч.
И.И. А., Г. Т. АТ., М. М. АТ., ЕМ. АР. АТ. –общо 1 /3 ид.ч..
Правилно районният съд е приел, че най – подходящ вариант за
разпределение на ползването на процесния недвижим имото между
съсобствениците е предложеният втори вариант от вещото лице по
извършената по делото съдебно – техническа експертиза. Посоченият вариант
втори е най – удачен, защото същият, както е посочил и районният съд,
съответства в достатъчна степен на обема на съпритежаваните от страните
права, съобразен е с характера му, осигурява достъп до частите на отделните
съсобственици. При него частите са лесно достъпни за страните.
Не са налице нарушения на процесуалните правила от страна на
първоинстанционния съд. Извършен е доклад по делото и е разпределена
правилно доказателствената тежест в процеса.
Ответниците не са подали писмен отговор по делото, в който да са
изтъквали доводи за фактическото си ползване на място на имота и за
извършвано благоустрояване, за да бъде изследвано от съда.
Ето защо, както първата, така и въззивната инстанция не дължат
произнасяне по такъв довод. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК, когато
ответникът в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе
становище, не направи възражение, не оспори истинността на представен
документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от
ГПК, той губи възможността да направи това по–късно, освен ако пропускът
се дължи на особени и непредвидени обстоятелства. Трайната практика на
съдилищата, обективирана в редица решения на ВКС /решение №
85/17.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 682/2010 г. /, както и постановеното
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело №
1/2013 г. на ОСГТК, предвижда, че възраженията на ответника срещу
предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на
исковата молба.
В контекста на изложеното, съдът намира, че въззивната жалба е
6
неоснователна, а атакуваното решение, като валидно, а в обжалваната част
като допустимо и правилно, следва да се потвърди.
По разноските:
Производствата за спорна съдебна администрация на граждански
правоотношения не са регламентирани в ГПК. Поради това, доколкото в
други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата
специфика на съответното производство не налага друго, по отношение на тях
се прилагат процесуалните правила на общия исков процес. В този смисъл са
дадените указания в т.2 от ТР № 13/12 от 10.04.2013 г. по тълк.д. № 13/2012 г.
на ОСГК на ВКС.По въпроса за дължимостта на разноските в производството
по чл. 32, ал. 2 ЗС в своята практика /решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д.
№ 444/12 г. на II г. о./ ВКС приема, че заплатените от страните
възнаграждения за адвокат пред първата инстанция следва да останат за всяка
страна в така, както са направени. При обжалване отговорността за разноски
се разпределя по общите правила на чл. 78, ал. 1 и 2 ГПК и се понася от
страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена. По
този въпрос и Определение №73/03.08.2020 по дело №1934/2019 на ВКС, ГК,
I г.о.
Сторени са разноски от въззиваемия В. М. К., доказани в размер на
300.00 лв. за адвокат и въззивниците следва да ги заплатят.
Водим от горните съображения, Окръжен съд -Бл.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8045 от 09.10.2020 год., постановено по
гр.д. №1275/2019 год., в частта, в коятоРайонен съд -гр. Г.Д. е:
РАЗПРЕДЕЛИЛ ПОЛЗВАНЕТО на УПИ - ПАРЦЕЛ ХII/дванадесети/
имот планоснимачен №304/триста и четири/ от квартал 22/двадесет и втори/
7
по кадастралния план на село Б., община Г.Д., област Бл., утвърден със
заповед №531/1983 година, и заповед №143/2011 година, двете на Кмета на
община Г.Д.,с площ за имота от 1632 /хиляда шестстотин тридесет и два/
квадратни метра, според Решение №8152 /20.01.2011 год. на ОСЗ Г.Д., влязло
в законна сила на 15.02.2011 година, а с площ за имота 1630 /хиляда
шестстотин и тридесет/ квадратни метра, според Скица №536/20.07.2016
година на ОбА Г.Д., при съседи на имота/ изток - УПИ/парцел/
ХI/единадесети/ и УПИ/парцел/ Х/десети/, запад - улица и УПИ/парцел/
ХI/единадесети/, север - улица, юг - УПИ/парцел/ УШ/осми/ и имот
планоснимачен №305/триста и пети/ съгласно Вариант 2 от заключението на
вещото лице и съобразно изготвената скица /л.130 от първоинстанционно
дело/, приподписана от съда, представляваща неразделна част от това
решение, както следва:
• Ищците ИБР. М. К., В. М. К. и С.М. К. и на ответника АР. М. К. да
ползват дял 1-ви – 493 кв.м. – жълт контур;
• Ищците Н. Х. С. и Ф.Х. С. да ползват дял 2-ри – 493 кв.м – зелен
контур.
• Ответниците И.И. А., ЕГН **********, Г. Т. АТ., М. М. АТ., ЕМ.
АР. АТ. да ползват дял 3-ти -– 493 кв.м – червен контур.
В останалата част решението на РС Г.Д. не е обжалвано.
ОСЪЖДА И.И. А., М. М. АТ., Г. Т. АТ., ЕМ. АР. АТ., всички от с.Б.,
община Г.Д., област Бл. да заплатят на В. М. К. от с.Б., община Г.Д., област
Бл., сторените разноски във въззивното производство за адвокат – в размер на
300.00 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8