Р Е
Ш Е Н
И Е №131
гр. Шумен, 16.07.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. мл.с. С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова в.гр.д. № 43 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба на „
Теленор България „ ЕАД, ЕИК , чрез пълномощника адв. В. Г. от САК, срещу
решение № 248/20.11.2019 г. по гр.д. № 236/2018 г. по описа на ВПРС, в частта,
в която не са разгледани предявените от дружеството искове за неизплатени
далекосъобщителни услуги в размер на 364.04 лева и за неизплатени лизингови
вноски в размер на 136.77 лева, както и в частта, с която е отхвърлен
установителния иск за размера над 13.90 лева до пълния размер от 364.04 лева.
Жалбоподателят намира
решението за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че осъдителните искове за неустойка и неплатени лизингови вноски, прдеявени в
условията на обективно кумулативно съединяване с установителния иск е
недопустимо да бъдат разгледани в едно производство и е прекратил същото в тази
част. Установителният иск за сумата от 346.04 лева е за неплатени услуги по
договор от 24.12.2013 г., като е налице идентитет между това вземане и
вземането, за което е постановена заповед за изпълнение, а обстоятелството, че
искът е предявен за сума по-малка от тази, за която е издадена заповедта за
изпълнение не е основание за недопустимост на иска. Що се отнася до иска за
сумата от 136.77 лева – неизплатени лизингови вноски, той е бил предявен като
осъдителен, при условията на обективно кумулативно съединяване с установителния
иск, тъй като претенцията не е била предмет на заповедното производство и не би
могла да бъде предявена с иск по чл.422 от ГПК, поради което необосновано съдът
е приел, че е сезиран с установителен иск за посочената сума, предявен при
условията на евентуалност. Като е приел погрешно, че ищецът е предявил три
установителни иска, а не един установителен и два осъдителни, пръвоинстанционинят
съд се е произнесъл по непредявен иск, с
което е нарушил диспозитивното начало в гражданския процес. Освен това, оспореното
решение има неясна, неструктурирана и разпокъсана мотивационна част, което е
равнозначно на липса на мотиви и е довело до силно ограничаване процесуалните
права на ищеца. Не става ясно и как точно съдът е преценил, че следва да уважи
иска за сумата от 13.99 лева. Позовавайки са изложеното, жалбоподателят моли
съдът да обезсили обжалваното решение в частта, в която не са разгледани предявените
от дружеството искове за неизплатени далекосъобщителни услуги в размер на
364.04 лева и за неизплатени лизингови вноски в размер на 136.77 лева, и върне
делото на пръвонстанционния съд за произнасяне по предявените искове, както и
да отмени същото в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск за
размера над 13.90 лева до пълния размер от 346.04 лева, като вместо него
постанови друго, с което да уважи претенцията в пълен размер.
В срока по чл.263, ал.1
от ГПК въззиваемият Й.И.А. не е депозирал отговор. В съдебно заседание,
назначеният му от съда особен представител адв. В. К. от ШАК оспорва жалбата
като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от и
срещу надлежно легитимирани лица, редовна и допустима, поради което няма пречки
за приемането й за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради следното:
Гр.д.
№ 236/2018 г. по описа на ВПРС е образувано по искова молба на жалбоподателя
срещу въззиваемия, в която ищецът твърди, че по ч.гр.д. № 825/2017 г. по описа
на ВПРС му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за парично
задължение в размер на 1 124.49 лева за неизпатени далекосъобщителни
услуги. Поради постъпило от длъжника възражение срещу заповедта, дружеството има правен интерес да предяви иск
по чл.422, вр. чл.415 от ГПК за установяване на вземането по издадената заповед
до размера на 346.04 лева – неизплатени далекосъобщителни услуги. Частта до
пълния размер на претенцията представлява начислена договорна неустойка в
размер на 641.68 лева и дължими лизингови вноски в размер на 136.77 лева, за
които суми предявява при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове срещу ответника.
В срока по чл.130, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител е оспорил исковете като неоснователни.
С молба от 08.04.2019 г.
ищецът е изменил размера на претенцията си за неустойка като е заявил, че
претендира сумата от 143.64 лева, представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси, както следва: 3х13.99 лева / за номер ***31 по програма Globul
United / +
3х13.90 лева / за номер ***03 по програма GoWebUnlimited 2500
64kbps / +
3х19.99 лева / за номер ***06 по програма Резерв /.
С протоколно определение
от 11.04.2019 г. съдът е допуснал „ изменение на предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.86
от ЗЗД и чл.92 и чл.205 от ЗЗД…по отношение на размера му, като го намалява от
1 124.49 лева на 626.45 лева. „.
Видно от отразеното в доклада по чл.140 от ГПК и мотивите към решението, съдът е приел, че е сезиран със съединени в
условията на първоначално обективно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1, чл.86, чл.92 и чл.205 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите от 346.04 лева, представляваща потребени и неизплатени
далекосъобщителни услуги, 641.68 лева – договорна неустойка, чиито размер е
намален от ищеца с последващо изменение на иска на 143.64 и 136.77 лева –
неплатени лизингови вноски, или вземания на обща стойност 1 124.49 лева, а
след изменението на иска за неустойка – в размер на 626.45 лева, ведно със законната
лихва от 26.10.2017 г. – датата на подаване на заявллението до заплащане на
вземането, както и сумата от 212.27 лева, представляваща направени разноски, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение № 397/30.11.2017 г. по ч.гр.д.
№ 825/2017 г. по описа на ВПРС.
С решението си първоинстанционният
съд е прекратил, като недопустимо, производството по делото в частта относно
предявения иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1, чл.86, чл.92 и чл.205 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 346.04 лева – неплатени
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски в размер на 136.77 лева, по
сключени между страните договор за мобилни услуги от 17.12.2014 г., договор за
мобилни услуги от 06.07.2015 г. и сертификат за пакетни услуги от 06.07.2015
г., за период на потребление м. декември 2015 г. – м. май 2016 г., за които са
издадени фактури № **********/05.01.2016 г., № **********/05.02.2016 г. и №
**********/05.03.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение,
съдът е признал за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 13.99 лева, представляваща главница, цената на предоставени
далекосъобщителни/мобилни/фиксирани услуги, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 26.10.2017 г. до изплащане на вземането, като
вземането произтича от договор за мобилни услуги от 24.12.2013 г. и фактура № **********/05.05.2016
г. , за която е издадена заповед за изпълнение № 397/30.11.2017 г. по ч.гр.д. №
825/2017 г. по описа на ВПРС, като е отхвърлил като неоснователни в останалата им
част предявените обективно и субективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1, чл.86, чл.92 и чл.205 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата над 13.99 лева до пълния предявен размер от 626.45 лева,
представляваща главница, сбор от суми за предоставени и неизплатени
далекосъобщителни/мобилни/фиксирани услуги, дължимата неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни/фиксирани услуги и лизингови вноски, което
вземане произтича от договор за мобилни услуги от 24.12.2013 г. и фактура
№ **********/05.05.2016 г., за която е издадена заповед за изпълнение №
397/30.11.2017 г. по ч.гр.д. № 825/2017 г. по описа на ВПРС. С решението са
присъдени и разноски.
В мотивите към решението
си, съдът е приел, че с предявените обективно съединени положителни
установителни искове ищецът се позовава на различно от посоченото в заповедното
производство основание, въз основа на което претендира вземането си – договор
за мобилни услуги от 24.12.2013 г., по който ищецът е предоставил фиксирани услуги
на ответника – ползван телефонен номер ***31 по програма Globul United, а
именно на договор за мобилни услуги от
17.12.2014 г., по който ищецът е предоставил фиксирани услуги на ответника –
предпочетен телефонен номер ***03 по програма GoWebUnlimited 2500 64kbps,
договор за мобилни услуги от 06.07.2015 г., по който ищецът е предоставил
фиксирани услуги на ответника – предпочетен телефонен номер ***06 по програма
Резерв, Сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ от 06.07.2015 г., с който в
обединена пакетна услуга са включени трите предоставени мобилни номера ***31, ***03
и ***06, за които вземания са издадени фактури № №**********/05.01.2016 г.; **********/05.02.2016 г.;
**********/05.03.2016 г., за период на потребление м.декември 2015 г. – м.май 2016
г. и, въз основа на които се претендират вземания за предоставени мобилни
услуги, лизингови вноски и неустойка. В тази връзка е изложил доводи, че иска
по чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение, като вземането в исковото производство следва да е идентично по
предмет и основание с това в заповедното
и правилата на чл.214 от ГПК не намират приложение в производството по чл.422
от ГПК, поради което въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при услвията на
евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210 от ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство, какъвто не е
предявен от ищеца в настоящото производство. Въз основа на горното е заключил,
че установителният иск за установяване съществуването на вземането по
издадената по ч.гр.д. № 825/2017 г. заповед за изпълнение извън основанието,
посочено в заповедта – а именно договор за далекосъобщителни услуги от
24.12.2013 г., за които вземания е издадена фактура № **********/05.05.2016 г.
е недопустим и производството по исковете в тази част следва да бъде
прекратено.
По отношение на
предявените от ищеца обективно съединени положителни установителни искове въз
основа на договор за далекосъобщителни услуги от 24.12.2013 г., за които
вземания е издадена фактура № **********/05.05.2016 г. съдът е счел, че са
допустими и ги е разгледал по същество, като е приел, че се доказва вземане на
ищеца по договора за ползвани мобилни услуги от 24.12.2013 г., по посочената по-горе фактура до размер на
13.99 лева с ДДС, включая абонаментна такса, за период на потребление
05.04.2016 г. – 04.05.2016 г., както и, че с договора няма предоставени вещи на
лизинг и уговорени дължими лизингови вноски. Относно претенцията за дължими
лизингови вноски, съдът е приел, че с договора няма предоставени вещи на лизинг
и уговорени лизингови вноски, поради което такива не следва да се присъждат и в
тази част в претендирания размер от 136.77 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По основателността на установителния иск за неустойка по чл.422, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД, съдът е приел, че уреждащата я клауза от договора
е нищожна на основание чл.143, т.5, т.6 и т.14 от ЗЗП. Наред с това, длъжникът
не е узнал за прекратяването на договора, поради което за него не е възникнало
задължение за неустойка, а от друга страна същата противоречи на добрите нрави.
Поради горното е счел, че искът е неоснавателен и следва да се отхвърли. В
съответствие с изложеното е заключил, че искът следва да се уважи за сумата от 13.99 лева, а в останалата му
част, до пълния предявен размер от 626.45 лева, да бъде отхвърлен.
Въз основа на установените факти, извършвайки
проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящата инстанция приема следното:
Обжалваното решение е
валидно, но недопустимо, поради следното:
І. Първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявен иск досежно претенцията за
неизплатени лизингови вноски, тъй като от посоченото в обстоятелствената
част и петитума на исковата молба се установява по недвусмислен начин, че
ищецът е предявил за това си вземане осъдителен, а не установителен иск, както необосновано
е приел решаващият орган. Предвид това, в частите, в които съдът се произнесъл по
вземането за лизингови вноски, веднъж с прекратителен и втори път с
отхвърлителен диспозитив, но и двата пъти по установителен, а не по осъдителен иск,
обжалваното решение се явява недопустимо, като постановено по непредявен иск, с
оглед на което и, на основание чл.270, ал.3, вр. чл.269 от ГПК следва да се
обезсили, като делото се върне на ВПРС за ново разглеждане от друг състав.
ІІ. Досежно предявения
установителен иск за сумата от 346.04 лева, от изложеното в исковата молба и
уточняваща молба от 08.04.2019 г. се установяват следните твърдения на ищеца
относно материалното му право на вземане: На 24.12.2013 г. между страните е бил
сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер ***31 по програма Globul
United. На 17.12.2014 г. между същите
страни е бил сключен договор за ползване на мобилни услуги за втори мобилен
номер ***03 по програма GoWebUnlimited 2500 64kbps, като възползвайки се от преференциалните
услуги на Оператора, при сключването му абонатът е взел мобилно устройство TABLET на изплащане посредством
23 месечни лизингови вноски от по 3.99 лева. На 06.07.2015 г. между страните е
бил сключен договор за мобилни услуги за трети мобилен номер ***06 по програма
Резерв, при сключването на който абонатът е взел мобилно устройство TELENOR на изплащане посредством
23 месечни лизингови вноски от по 5.99 лева. На посочената дата – 06.07.2015
г., във връзка с новиране отношенията между страните е бил подписан Сертификат
за мобилни услуги Globul Combo+, по силата на който посочените три молбилни
номера със съответната програма за тях са били включени в обединена пакетна
услуга. За общата пакетна услуга абонатът е получил отстъпка в размер на 15% от
месечния абонамент. За потребените от абоната мобилни услуги за трите мобилни
номера, под абонатен номер *304, за периода 05.12.2015 г. – 04.05.2016 г. са
били издадени три фактури: а/ № **********/05.01.2016 г. – за период на
потребление 05.12.2015 г. – 04.01.2016 г., с начислена сума за плащане 218.71
лева, включваща цена на ползвани услуги от трите мобилни номера и лизингови
вноски, б/ № **********/05.02.2016 г. – за период на потребление 05.01.2016 г.
– 04.02.2016 г., с начислена сума за плащане 79.12 лева, от която 68.14 лева –
предоставени услуги за трите мобилни номера и 10.98 лева – лизингови вноски и
218.71 лева – неизплатен баланс по предходната фактура от 05.01.2016 г. и в/ № **********/05.03.2016 г. – за
период на потребление 05.02.2016 г. – 04.03.2016 г., с начислена сума за
плащане 51.67 лева, от която 40.69 лева – предоставени услуги за трите мобилни
номера, 10.98 лева – лизингови вноски и 297.83 лева – неизплатен балас по
предходната фактура от 05.02.2016 г., като общо дължимата сума по фактурата е
349.50 лева. С кредитно известие № ********** от 05.04.2016 г. от сумата 349.50
лева са били приспаднати авансово
заплатени от абоната такси при сключване на договора, в резултат на което е
останало неизплатено задължение в размер на 346.06 лева. Поради неизпълнение от
абоната на задължението му за заплащане на сумата, на основание чл.75, вр.
чл.19б от ОУ операторът е прекратил едностранно догора със същия и е издал за
абонатен номер *304 крайна фактура № № **********/05.05.2016 г. с начислена
обща сума за плащане 1 124.49 лева, от които 346.04 лева – задължения по
предходните фактурирани периоди, 641.68 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване и 136.77 лева – лизингови вноски.
От друга страна, от
материалите по ч.гр.д. № 825/2017 г. по описа на ШРС се установява, че със
заявлението си за издаване на заповед по чл.410 от ГПК ищецът е предявил вземания
за сумата от 1 124.49 лева, представляваща потребени и неизплатени
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 24.12.2013
г. на обонатен номер *304 за периода 05.12.2015 г. – 04.05.2016 г., за които
операторът е издал крайна фактура № **********/05.05.2016 г., платима в срок до
20.05.2016 г., както и за сумата от 48.72 лева – мораторна лихва за периода
21.05.2016 г. – 09.10.2017 г..
Като взе предвид горното,
настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд е бил сезиран с един
положителен установителен иск по чл.415 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 346.06 лева
– за ползвани но неизплатени далекосъобщителни услуги през периода 05.12.2015
г. – 04.05.2016 г., за мобилни номера ***31, ***03 и ***06, на абонатен номер *304,
които услуги са били предоставени на основание сключени между страните договори
от 24.12.2013 г., 17.12.2014 г. и 06.07.2015 г. и са били обединени в един
пакет по силата на подписан от същите сертификат от 06.07.2015 г., като за
вземането са издадени фактури №№ **********/05.01.2016 г.;
**********/05.02.2016 г.; **********/05.03.2016 г. и крайна фактура
№ **********/05.05.2016 г..
Съобразявайки изложеното,
заключава, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че главницата от
346.04 лева се претендира на няколко различни основания, като, видно от
мотивите и диспозитива на решението, същият се е поризнесъл относно предявения
един положителен установителен иск за вземането като по няколко
алтернативно съединени иска, приемайки,
че за основанията, които не съвпадат със заявеното в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение исковете са недопустими, а за основанието, което е
идентично с посоченото в заявлението искът е допустим. В резултат, в нарушение
на диспозитивното начало, съдът веднъж е прекратил поради недопустимост
производството досежно исковете за установяване на дължимост на вземането от
346.04 лева на основанията, които според него са били предявени, но не са
идентични със заявеното в заявлението и втори път се е произнесъл по същество
на установителния иск за дължимост на същото вземане на основанието, което според
него е идентично със завеното в заповедното производство, като е уважил иска за
сумата от 13.99 лева и го е отхвърлил в останалата част за разликата до пълния
размер.
Според въззивният съд и в
двата случая е налице произнасяне по непредявени искови претенции, тъй като
основанието, на което е заявено вземането от ищеца е различно от тези, за които
е постановено решение. Ето защо и на основание чл.270, ал.3, вр. чл.269 от ГПК
приема, че в частта, в която е прекратено производството по предявения
установителен иск за сумата от 346.04 лева поради недопустимост, както и в
частта, в която е отхвърлен установителтния иск за същата сума за разликата над
13.99 лева, като неоснователен обжалваното решение е недопустимо и следва да се
обезсили, като делото се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд,
от друг съдебен състав.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА като
недопустимо решение № 248/20.11.2019 г. по гр.д. № 236/2018 г. по описа на
Районен съд – В. П. в ЧАСТТА, в която производството по делото е прекратено
поради недопустимост в частта относно предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86 от ЗЗД, чл.
92, чл. 205 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 346.04 лева – неплатени
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски в размер на 136.77 лева, по сключени между страните договор за мобилни
услуги от 17.12.2014 г., по който ищецът е предоставил фиксирани услуги на
ответника – предпочетен телефонен номер ***03 по програма GoWebUnlimited 2500
64kbps, договор за мобилни услуги от 06.07.2015 г., по който ищецът е
предоставил фиксирани услуги на ответника – предпочетен телефонен номер ***06 по
програма Резерв и сертификат за пакетни
услуги Globul Combo+ от 06.07.2015 г., с който в обединена пакетна услуга са
включени трите предоставени мобилни номера ***31, ***03 и ***06, за период на потребление м. декември 2015 г.
– м. май 2016 г. и за които са издадени фактури № №**********/05.01.2016 г.;
**********/05.02.2016 г.; **********/05.03.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА като
недопустимо решение № 248/20.11.2019 г. по гр.д. № 236/2018 г. по
описа на Районен съд – В. П. в ЧАСТТА, в която са отхвърлени като неоснователни
предявените обективно и субективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, чл. 86 от ЗЗД, чл. 92, чл. 205 от ЗЗД, за признаване за установено, в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата над 13.99 лева
до пълния предявен размер от 482.81 лева,
представляваща главница, сбор от суми за предоставени и незаплатени
далекосъобщителни/мобилни/фиксирани услуги и лизингови вноски, като вземането
произтича от следните обстоятелства: договор за мобилни услуги от 24.12.2013 г.
и фактура № **********/05.05.2016 г., за която е издадена заповед за изпълнение
№ 397/30.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 825/2017 г..
ВРЪЩА делото на ВПРС, за
ново разглеждане от друг съдебен състав на исковете, по отношение на които
решението е обезсилено.
В останалата част, в
която установителният иск е уважен за сумата от 13.99 лева и досежно
произнасянето по претенцията за договорна неустойка решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.