Р Е Ш Е Н И Е
№ 748 / 12.11.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №712 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Зонално Жандармерийско управление - Кърджали, против Решение №150 от 01.07.2020 г., постановено по АНД №15 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.
В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно. На първо място се сочи, че в съдебното решение било отразено, че НП се явява издадено от лице, чиято материална компетентност не можело да бъде установена и следователно постановлението било издадено от некомпетентен орган в нарушение на чл.47 от ЗАНН. В тази връзка се твърди, че към датата на издаване на НП 689/29.11.2019г., подписаният главен инспектор Ч.Р. К.заемал длъжността Зам. Началник на ЗЖУ – Кърджали. Сочи се, че според приложената към касационната жалба Заповед №484з-1795/19.11.2019г., издадена от ЗА Директор на Дирекция „Жандармерия“ – комисар П. А., г-н К. имал възложени функции по непосредствено ръководство на Зонално Жандармерийско управление – Кърджали, както и подписването на всички документи, с изключение на такива, касаещи кадрови въпроси, за времето от 21.11.2019г. до 06.12.2019г. включително. Следователно гл. инспектор Ч.К. бил по безспорен начин непосредствен ръководител на Зонално Жандармерийско управление – Кърджали, което обосновавало факта, че същият бил компетентен орган, който имал право по закон да издава НП. Спазена била разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗБЛД, а също така и разпоредбата на чл.47 ал.1 б.“а“ от ЗАНН. Твърди се, че оттук ставало категорично ясно, че Зам. Началника на ЗЖУ – Кърджали гл. инспектор Ч.К. бил ръководител на ЗЖУ – Кърджали и като такъв бил овластен от закона и притежавал по несъмнен начин материалната компетентност да издава НП. На второ място се сочи, че от приложените към жалбата Заповед №8121з-493/01.09.2014г. на Министъра на вътрешните работи Й. Б.и Заповед №8121з-818/09.07.2015г. на Министъра на вътрешните работи Р. Б., ставало категорично ясно кои длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи са упълномощени да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават наказателни постановления по Закона за българските лични документи. Заповед №8121з-493/01.09.2014г. била изменена със заповед №8121з-818/09.07.2015г., съгласно които ставало ясно, че мл. експерт М. Д. Д.като полицейски орган от Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) бил упълномощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за българските лични документи, а главен инспектор Ч.Р. К.като полицейски орган бил упълномощен да издава наказателни постановления по Закона за българските лични документи. На следващо място се сочи, че като се имали предвид горепосочените заповеди, следвало да се отбележи, че макар в АУАН бл. №909957/24.11.2020г. да не била написана в диспозитивната част на АУАН думата „полицейска“, проверката се разбирала по неопровержим начин, че е полицейска поради следните факти и обстоятелства: 1) Вписаните в АУАН съставител и свидетел на нарушението лица били конкретизирани с имена и длъжности към съответната служба на МВР; 2) Мл. експерт М. Д. Д.бил старши и водач на АП- МНМ – ОДМВР – Хасково – СПО на територията на РУ – Хасково;Участък за обслужване №9,19 съвместно с мл. инспектор Г.Ж.Й.. Двамата служители на ЗЖУ – Кърджали били облечени със сезонна униформа, черна на цвят с надпис „Жандармерия“, носили светлоотразителни жилетки с надпис „Жандармерия“ и спрели автомобила на г-н Р. за полицейска проверка със стоп палка по образец на МВР, стоейки до патрулния им автомобил Great Wall Н6 с рег. №СВ 7661 МТ бял на цвят със сини надписи „Жандармерия“. Служителят на Дирекция „Жандармерия“ мл. експерт Димитров се представил за полицейски орган и че ще извърши полицейска проверка за редовността на документите за самоличност; 3) Двамата полицейски служители били назначени на работа с приложен към жалбата седмичен график рег. №6813р-19318/15.11.2019г. като Автопатрул – МНМ-ОДМВР –Хасково на 24.11.2019г. за времето от 10.00 ч. до 22.00 ч. Според приложеното към жалбата разпореждане с Рег. №6813р-19654/22.11.2019г. безспорно ставало ясно, че съставът на наряда бил за времето от 12.30 ч. до 13.30 ч. на 24.11.2019г. на Установъчен пункт на центъра в село К.. В 13.20 бил спрян автомобилът на г-н Р. за полицейска проверка, последвала от констатиране на нарушението по ЗБЛД и съставяне на АУАН за непредставяне на български личен документ, съдържащ всички необходими реквизити и правила за съставяне и връчване на АУАН по реда на АПК.; 4) Информационната карта на наряда с рег. №6813р-19855/27.11.2019г. и доклада за проверени лица и превозни средства с рег. № 6813р-19855/27.11.2019г., в който изрично присъствала направената полицейска проверка на г-н Р., по безупречен начин доказвали, че двамата служители на ЗЖУ – Кърджали били полицейски органи и изпълнявали задълженията си по служба. На следващо място се цитират изложени в решението съображения на съда, като се сочи, че била посочена само т.1 от чл.70 ал.1 от ЗМВР. Коментират се разпоредбите на чл.70, ал.1, т.3 и т.4 от ЗМВР и се твърди, че по безусловен начин се обосновавал факта, че двамата служители на ЗЖУ – Кърджали имали право по закон да извършат проверка за установяване самоличността на г-н Р.. Моли се за отмяна на решението на районния съд и за потвърждаване на Наказателно постановление №689 от 29.11.2019г.
Ответникът – П.Б.Р., в представена чрез пълномощник писмена молба моли да бъде потвърдено решението на районния съд. Претендира разноски за производството - заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за основателна. Районен съд – Хасково отменил НП, като приел, че било издадено от некомпетентен орган. С оглед приложените към касационната жалба копия на заповеди, следвало да се приеме, че съгласно заповед №484з-1795/19.11.2019г., издателят на НП – ЗА Началник на ЗЖУ – Кърджали имал правомощията да издава НП, доколкото бил оправомощен да подписва всички документи, с изключение на тези по кадрови въпроси. По така изложеното счита, че НП било издадено от компетентен орган. Относно другите процесуални нарушения, посочени от РС – Хасково като допълнително основание за отмяна на НП, счита, че също не са налице. В тази връзка касаторът изложил подробни съображения, които счита, че следвало да бъдат споделени. С оглед изложеното, решението на РС – Хасково следвало да бъде отменено, а НП – потвърдено.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С Решение №150/01.07.2020г., постановено по АНД №15/2020г., Районен съд – Хасково отменил Наказателно постановление (НП) №689/29.11.2019г., издадено от ЗА Началник на ЗЖУ – Кърджали при ДЖ - София, с което на П.Б.Р., за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД, е наложена глоба в размер на 50 лева.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.47 от ЗАНН, вр. с чл.57, ал.2, вр. ал.1, т.1 - от некомпетентен орган, което обосновавало извод за неговата отмяна, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Освен това е изложил и съображения, въз основа на които е приел, че едновременно и на процесуално основание, поради липса на пълно, точно и конкретно описание на деянието, но и по същество, заради липсата въобще на описано в него съставомерно поведение, санкционният акт следва да бъде отменен.
Решението е неправилно.
По делото е представена Заповед № 8121з-493 от 01.09.2014г. на Министъра на Вътрешните работи, с т.2.9 от която началниците и заместник-началниците на зоналните жандармерийски управления в дирекция „Жандармерия“ –ГДБОП са упълномощени да издават наказателни постановления по Закона за българските лични документи.
С касационната жалба е представена и Заповед № 484з-1795/19.11.2019г. на ЗА Директора на Дирекция „Жандармерия“ при ГД“НП“-МВР, с която на Главен инспектор Ч.К. – заместник - началник на ЗЖУ-Кърджали, са възложени функции по непосредствено ръководство на Зонално жандармерийско управление-Кърджали, както и подписването на всички документи, с изключение на такива касаещи кадрови въпроси за времето от 21.11.2019г. до 06.12.2019г. вкл.
Следователно от доказателствата по делото се установява, че издателят на акта заема длъжността заместник-началник на ЗЖУ – Кърджали и същият на собствено основание (по силата на оправомощаването със Заповед №8121з-493 от 01.09.2014г. на Министъра на Вътрешните работи )е разполагал с компетентност да издава наказателни постановления за нарушения по чл. 6 от ЗБЛД. Същевременно и по силата на заповед за заместване № 484з-1795/19.11.2019г. на ЗА Директора на Дирекция „Жандармерия“ при ГД“НП“-МВР, е изпълнявал и длъжността Началник на ЗЖУ-Кърджали при условията на заместване. При което и на това основание е разполагал с компетентност да издава актове от процесният вид.
Действително, посочената заповед Заповед № 484з-1795/19.11.2019г. на ЗА Директора на Дирекция „Жандармерия“ при ГД“НП“-МВР не е била представена на РС-Хасково ведно с административно-наказателната преписка, поради което и въззивният съд не е имал възможност да гради изводите си върху съдържанието на същата. С представянето й пред настоящата инстанция обаче касационният жалбоподател е доказал наличието на правомощия за издаване на санкционни актове за нарушения по ЗБЛД.
Не се споделя и извода на въззивният съд за непълно описание на нарушението и за липса на въобще описано съставомерно поведение.
Административно-наказателната отговорност на касационният ответник е ангажирана за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, а именно за това че на 24.11.2019г. около 13.20ч в с.К. обл.Хасково, при извършване на полицейска проверка не е представил документ, с който да удостовери своята самоличност.
Нормата на чл. 6 от Закона за българските лични документи въвежда задължение към гражданите при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на съставомерните елементи на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Разминаването между описанието на нарушението в АУАН и НП касателно въведения с НП факт, че проверката е „полицейска“, в случая не представлява съществено процесуално нарушение . Това е така тъй като посочването на вида на проверката не е елемент от състава на деянието. Съответно въвеждането на този факт с издаването на НП по никакъв начин не нарушило правата на наказаното лице и не е поставило същото в невъзможност да организира адекватно защитата си.
Съобразно нормата на чл.70, ал.1 от ЗМВР, за компетентни органи по смисъла на
чл. 6 от ЗБЛД, следва да се приемат полицейските органи. Кои са полицейските
органи е посочено в чл. 57, ал.1 от ЗМВР. Съобразно заеманата от актосъставителя
длъжност и звеното към което изпълнява същата може да се направи извода, че същият
е именно полицейски орган, поради това и разполага с предвиденото в чл. 70, ал. 1 от ЗМВР правомощие да извършва
проверка за установяване на самоличността на дадено лице. Обратно на
изложеното в мотивите на РС-Хасково
проверка за установяване самоличността на лица могат да се извършват от съответните
полицейски органи не само в случаите и спрямо лицата за които има
данни, че са извършили престъпление или
друго нарушение на обществения ред, но и в останалите предвидени в чл.70,
ал.1,т.2-т.5 хипотези, сред които и в случаите
при осъществяване на контрол по редовността на документите за
самоличност и пребиваване в страната-т.3 и на контролен пункт, организиран от полицейските органи-т.4 . Именно тези две хипотези се установява да са
били налице в случая съобразно представените с касационната жалба
разпореждане рег. № 6813р-19654 от
22.11.2019г. и информационна карта за дейността на наряда, в който са
участвали проверяващите лица с №
р-19855/27.11.2019г.
Според чл.70, ал.2 от ЗМВР установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.
Не е спорно между страните, че наказаното лице е български гражданин и има издаден документ за самоличност. Съответно за установяване самоличността същия следва да представи на компетентните органи при поискване документ измежду чрез посочените в § 1, т. 1 от ДР на ЗБЛД.
При несъмнена установеност от събраните гласни доказателства по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място санкционираното лице при поискване от компетентен полицейски орган да удостовери чрез някой от тези документи своята самоличност, не го извършва чрез предоставяне на такъв, безспорно от обективна страна същият извършва нарушение на това правило за поведение, чийто адресат се явява той.
Следователно от приобщените по делото доказателства, е безспорно, че на установената дата и място на извършване на нарушението административно наказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на вмененото му нарушение.
Размерът на наказанието е правилно индивидуализиран. Съгласно санкционната норма на чл. 80, т.5 от ЗБЛД, лице което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица, се наказва с глоба от 50 до 300 лева. В случая на касационният ответник е наложено административно наказание в минималният предвиден от закона размер.
По изложените съображения, проверяваното решение макар и валидно и допустимо, но като съответстващо на закона и следва да бъде отменено, вместо което ще следва да бъде постановено друго с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №150 от 01.07.2020 г., постановено по АНД №15 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г. , вместо което
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 689 от 29.11.2019г. издадено от ЗА Началника на Зонално жандармерийско управление – Кърджали при Дирекция“Жандармерия“, гр. София.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЧЛЕНОВЕ: 2.