№ 90
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000846 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260270/20.07.2021г., постановено по търг. д. №109/2020г.
по описа на Окръжен съд Стара Загора, Г.ф. е осъден да заплати на Д. Н. Д.,
ЕГН:********** сумата от 30 000лв. обезщетение за неимуществени вреди-
претърпени болки и страдания, възникнали вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило в гр. С.З., на 06.06.2018г. на ул. Г.С. до №68,
причинени му от Й. СТ. Т. при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка: Ф., модел: Г., с английски регистрационен №...., за
което е нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на произшествието, която сума е част от вземането
на Д. Н. Д. към Г.ф. в размер на общо 200 000лв.., от което преди завеждане
на делото от страна на Г.ф. са погасени чрез плащане 90 000лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 30 000лв., считано от 25.10.2018г., до
окончателното изплащане, както и разноските по делото от 2 000лв. за
адвокатски хонорар. Г.ф. е осъден да заплати в полза на Старозагорския
окръжен съд сумата от 1 200лв. държавна такса по уважения иск, както и
сумата от 1 586лв. разноски за експертизи. Решението е постановено при
1
участието на Й.С. Т., с ЕГН **********, от село Е., в качеството на трето
лице - помагач на страната на Г.ф..
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство – Г.ф.. Счита, че решението е неправилно, поради противоречие
с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърди се, че съдът не
е обсъдил всички доказателства и възражения, и доводи на страните, което
водело до липса на мотиви на решението по смисъла на чл.236 ал.2 от ГПК.
Твърди се, че съдът неправилно е интрепретирал процесуалното поведение на
ответника, приемайки, че Г.ф. признава изцяло фактите относно настъпването
на ПТП-то, уврежданията на ищеца, възстановителния период, интензитета на
търпените болки и страдания. Възразява се срещу наличието на
предпоставките по чл.557 ал.1, т.2, б. Б от КЗ. Позовава се на нарушение на
разпоредбата на чл.172 от ГПК при преценката на гласните доказателства.
Счита, че решението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД и определеният размер обезщетение за неимуществени вреди не
съответства на принципите на справедливостта. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен.
Ответник – жалбата Д. Н. Д., в представения отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не се предявяват
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
2
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.557 ал.1,
т.1 от КЗ, във вр. с чл.558 ал.5 от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – Д.Д.Н., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по 557 ал.1, т.2 от КЗ, а
именно: На 06.06.2018г., в гр. С.З., малко след 18:00ч., ищецът се намирал на
югоизточния ъгъл на кръстовище, образувано от ул. „Г. М.“ и бул. „Г.С.“,
като трябвало да пресече бул. „Г.С.“, за да отиде до личния си автомобил.
Въпреки че му предстояло да премине по пешеходна пътека тип „Зебра“,
преди да започне да пресича пътното платно, се огледал в двете посоки.
Автомобил спрял да му даде път и той тръгнал да пресича в посока юг - север
по пешеходната пътека и оттам няма спомен за случилото се. Вследствие на
ПТП, ищецът получил множество сериозни травматични наранявания,
изразяващи се: във фрактури на черепа, кръвоизлив над твърдата мозъчна
обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка,
контузия на белия дроб, множествени счупвания на костите на лява
подбедрица. Животът му бил в опасност, поради което бил откаран и приет за
лечение в КАИЛ при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“ С.З.. Свестил се четири дни
по - късно в реанимацията на болницата и там разбрал, че при пресичането на
пешеходната пътека, е бил блъснат от лек автомобил, както и че му била
извършена животоспасяваща операция - остеокластична краниотомия и че
костите на крака му са били наместени и в него е поставен тибиален пирон.
Ищецът бил изписан от болницата на 18.06.2018г.
На 25.07.2018г., във връзка с лечението на крака, ищецът бил приет в
МБАЛ Медицински комплекс „Св. И.Р.“ С.З.. В болничното заведение се
установило, че костта не може да зарасне, което наложило извършване на
нова операция на подбедрицата, изразяваща се в открито наместване на
фрактурата, тибия и фибула. Ищецът бил изписан от болницата на
31.07.2018г. На 04.02.2019г., във връзка съпътстващи ищеца след ПТП
главоболия, световъртеж и фрактурата на черепа, бил приет за лечение в
клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“, С.З.. Поради
възникналия от ПТП черепен дефект, била извършена операция, при която на
главата му била имплантирана титаниева пластина с размери 10х10см. На
24.06.2019г. във връзка с лечението на крака ищецът отново бил приет в
МБАЛ Медицински комплекс „Св. И.Р.“ С.З.. При престоя му била извършена
3
нова операция, при която намиращите се импланти в крака му били
отстранени. На 27.06.19г. бил изписан. Въведени са подробно обстоятелства
относно негативните последици от ПТП-то в психологичен и във физически
аспекст - причинените му увреждания нарушили нормалния начин на живот.
В хода на образувано досъдебно производство - №98/2018г. по описа на
сектор ПП при КАТ С.З. и №2570/18г. по описа на РП Стара Загора се
установило, че водачът на автомобила, който го е блъснал, е лицето Й. СТ. Т..
Същият бил привлечен към наказателна отговорност, признал се е за виновен
и с определение на PC С.З. от 07.01.2020г., постановено по НОХД
№3458/2019г. по описа на същия съд, му било наложено наказание за
извършеното от него.
Във връзка с настъпилото ПТП и причинените му увреждания и тъй
като от компетентните органи е установено, че към момента на
произшествието, виновният водач е управлявал автомобил без сключена
задължителна застраховка „ГО“, ищецът отправил съответно уведомление до
Г.ф. С., с което направил искане за заплащане на обезщетение в размер на 150
000лв. По повод същото, на 25.07.2018г. в Г.ф. е образувана щета № 20-
210280/25.07.18г. Уточнено е, че лекият автомобил, с който е извършено ПТП
- Ф., модел: Г., с английски регистрационен № ...., е закупен от Обединеното
кралство, където е било обичайното му местопребиваване. Автомобилът е бил
регистриран като собственост на С.Й. Т.. Целта на закупуването му е била
същото да се транспортира до Република България, където да бъде
пререгистрирано и ползвано от лицето, причинило процесното ПТП – Й.Т..
Автомобилът бил внесен на територията на Република България около 2
седмици преди настъпване на ПТП, като в рамките на 30-дневния период от
вноса му в страната за същия не била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Описана е в хронологична последователност
разменената кореспонденция между ищеца и застрахователното дружество. С
писмо на ГФ №24-01.38/13.02.2020г. ищецът бил уведомен, че във връзка
претенцията му, с Решение от 13.02.2020г. на УС на ГФ, е одобрена сума за
заплащане на обезщетение за получени от него конкретни увреждания -
подробно изброени в изпратеното до него писмо, които са оценени в размер
на 90 000лв. Сумата била получена по банкова сметка на ищеца на
14.02.2020г., а след отправена покана до ГФ и на основание нормата на чл.496
КЗ, в полза на ищеца е изплатена и сумата от 11 950лв., представляваща
4
дължима лихва за забава върху размера на изплатената главница за периода
25.10.2018г. - 14.02.2020г.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000лв. -
представляващи част от обезщетение /оценено от него общо на стойност
200 000 лв. и от който размер ГФ е изплатил сумата от 90 000лв./ за
причинените неимуществени вреди - претърпени болки и страдания,
възникнали вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 25.10.2018г. /датата до която на осн. чл. 496 КЗ по образувана
преписка - щета № 20 - 210280/25.07.18г., е следвало да има произнасяне от
страна на ГФ, респективно извършване на плащане/ до окончателното
изплащане на сумата.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът Г.ф. е оспорил така предявения иск. Възраженията по
основателността на иска се поддържат и с въззивната жалба, посочени по-
горе.
С определение от 27.08.20г., на основание чл.219 ал.1 ГПК, по
направено в отговора на ИМ искане, като трето лице помагач на страната на
ответника - Г.ф., е конституиран причинителят на ПТП - Й.С. Т., ЕГН....,
който не е изразил становище по делото.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Несъответстващо на данните по делото е оплакването на
жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно е интрепретирал
процесуалното поведение на ответника, приемайки, че Г.ф. признава изцяло
фактите относно настъпването на ПТП-то, уврежданията на ищеца, и
наличието на предпоставките по чл.577 ал.1, т.2 от КЗ. С оглед неспорния
факт, че Г.ф. е изплатил обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в размер на 90 000лв., то безспорни се явяват и
елементите от фактическия състав на чл.577 ал.1, т.2 от КЗ. Установено е
обстоятелството, че вследствие ПТП, настъпило на 06.06.2018г., в гр. С.З.,
ищецът, в качеството си на пешеходец, пресичайки пешеходна пътека, е
претърпял вреди – телесни увреждания, изразяващи се в кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия
на мозъка, контузия на белия дроб, счупване на костите на лява подбедрица.
5
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по
смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановеното определение по НОХД
№3458/2019г. на ОС Стара Загора, с което по реда на чл.382 ал.7 от НПК е
одобрена постигната в наказателното производство спогодба. Налице е
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
По смисъла на гл.51-ва от КЗ Г.ф. е фонд за незастраховани МПС. При
правилна преценка на данните по делото първоинстанционният съд е
установил, че основанието за ангажиране отговорността на ответника се
изважда от нормата на чл.577 ал.1, т.2, б. Б от КЗ. При цитираната хипотеза
отговорността на Г.ф. се ангажира за изплащане на увредените лица
обезщетения вследствие ПТП, предизвикано от незастраховано МПС,
настъпило на територията на Република България от Моторно превозно
средство, което се доставя РБ от друга държава членка и не е било формално
регистрирано в РБ, при условие че събитието настъпва в 30-дневен срок от
приемането на моторното превозно средство от приобретателя и за моторното
превозно средство няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. ПТП-то е настъпило на територията на
Република България, причинено виновно от Й. СТ. Т., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка: Ф., модел: Г., с английски
регистрационен № ..... Съгласно съобщение от МВР - Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“, по информация от ИНТЕРПОЛ
Манчестър, горепосоченият автомобил Ф., модел: Г., с английски
регистрационен № ...., с № на рама .... е бил регистриран във Великобритания,
с последен собственик С. Т.. Към 06.06.2018г, за същия няма валидна
застраховка, а автомобилът е със статут „постоянно изнесен“. Съгласно
съобщение с изх.дата 15.04.2021г. от МВР-ГД „Национална полиция“ /л.130/,
процесното МПС не е било регистрирано в Република България към
06.06.2018г. – датата на ПТП-то, а първата му регистрация в страната е от
10.07.2018г. Според показанията на свидетеля С.Й. Т. – баща на третото лице
помагач, лекият автомобил е внесен в България през м.май 2018г. Няма
основание показанията на този свидетел да не се кредитират като
непредубедени. Съпоставимо с писмените данни следва да се приеме, че
застрахователното събитие е настъпило в 30-дневния срок от приемането на
МПС – т.е. – в хипотезата на чл.577 ал.1, т.2, б. Б от КЗ и безспорно – ПТП-то
6
е настъпило преди МПС да е формално регистрирано в Република България,
което също е условие от цитираната разпоредба. Дори и застрахованото лице
да не е извършило дължимите се регистрации в установените от
административните актове срокове, то това ще доведе до административна
отговорност на задълженото лице, но не може да се приеме като основание за
неплащане на обезщетение от страна на фонда. Като краен резултат обаче –
факт е, че за процесното МПС не е била налице задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, при което, ако не би била ангажирана
отговорността на ответника при хипотезата на чл.577 ал.1, т.2, б. Б от КЗ, то
биха били налице основанията за ангажиране на тази отговорност при
хипотезата на чл.577 ал.1, т.2, б. А от КЗ.
С оглед на гореказаното основният спорен въпрос, пренесен пред
въззивната инстанция, се свежда до еквивалентния размер на дължимото се от
ГФ обезщетение за репариране на претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни
доказателства и писмени такива – медицинска документация и преди всичко
заключението от назначената при първоинстанционното разглеждане на
делото комплексна съдебномедицинска експертиза с вещи лица неврохирург,
очен лекар и ортопед.
От показанията на свидетелите С. и С. – съответно майка и приятелка на
ищеца, се установява, че Д.Д. е бил в изключително тежко състояние, както
през болничния период, така и в следбоничиня период на възстановяване,
продължил повече от шест месеца, почти около две години. Престоят му в
болница продължил около 15 дни, претърпял операции на главата и крака, от
които се възстановявал вкъщи. Настъпило усложнение с операцията на крака
- не била съединена костта и отново влязъл в болница за около седмица, и
отново претърпял операция. Първите шест месеца, протекли в домашни
условия, през които св.С. го обслужвала изцяло, като през първите месец - два
му било забранено да става, бил само в легнало положение. От този факт
изпитвал унижение и болка, че е голям мъж и трябва майка му да го
обслужва, че трябва да ходи с нея до тоалетна, както и да го къпе. Окото му
не се мърдало, доцентът казал, че няма да се възстанови изобщо. Но въпреки
това, с волята на ищеца, окото му се възстановило след 4-5 месеца, можел пак
7
да го движи и да вижда с него. Физическите болки и страдания довели освен
до безсъние и до негативни последици в психологичен аспект: Ищецът не
искал да излиза навън заради унижението, че белегът на главата му ще се
вижда и как ще се възприеме, той самият не се възприемал. Страхувал се да
излезе, изпитвал ужас да пресича пешеходна пътека. Въпреки изминалото
време, страхът си останал, също и оплакванията, от болки в главата и крака.
Ищецът постоянно контактувал с лекарите му, още ходел на прегледи. Според
свидетелите, след ПТП, животът на Д. е тотално променен, преди бил
спортист – играел много футбол. Сега не можел да спортува, както преди и
вече не играел футбол. През живота си преди инцидента, ищецът винаги е бил
здрав и не боледувал. След инцидента станал по-затворен, срещал се с
приятели, но за него белегът бил унижение, защото хората гледали
първоначално само това. Върнал се към професионалната си дейност
/електричар на багер/ едва след година и половина – две години.
Показанията на двете свидетелки, преценени и съобразно разпоредбата
на чл.172 от ГПК, се кредитират изцяло, като непосредствени и убедителни,
почиващи на лични възприятия и изцяло подкрепящи се от останалите
доказателства и конкретно от заключението на комплексната
съдебномедицинската експертиза. Именно при съпоставката с тези останали
доказателства по делото се стига до извод за тяхната конкретност и
непредубеденост.
Съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска
експертиза ищецът е бил в тежко общо състояние с политравма, като водеща е
черепно мозъчната травма, която е била с висока степен на застрашаване на
живота му. Д. Н. Д. е получил: Кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в
дясното мозъчно полукълбо. Кръвоизлив под меките мозъчни обвивки.
Контузия на мозъка. Контузия на левия бял дроб. Открито счупване на
костите на лявата подбедрица. По отношение на посочените увреждания и
периодът за възстановяване от същите, вещите лица са конкретизирали че:
Кръвоизливът над твърдата мозъчна обвивка, кръвоизливът под меките
мозъчни обвивки, контузията на мозъка и контузията на белия дроб, както
поотделно така и по съвкупност са осъществили медико-биологичния признак
- разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129
НК. Няма данни кръвоизливът над твърдата мозъчна обвивка да е причинил
компресия на мозъка. Счупването на костите на лявата подбедрица е
8
причинило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за
повече от 30 дни по смисъла на чл. 129 НК. Възстановяването настъпва за
около 8-12 месеца. /Има се предвид,че е открита фрактурата и е
полифрагментна/. Разкъсно - контузната рана на мястото на счупване на
костите на лявата подбедрица е причинило разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК. Фрактура крании/дясна темпоропариетална
област/е с период на оздравяване в рамките на 3-4 месеца. Хематомът
епидуралис хемисфери декстри, след оперативна евакуация, е с период на
оздравяване до 3 месеца. Хеморагия субарахноидалис, на базата на
проведената терапия, покоя и постелният режим, оздравява до 3 месеца.
Контузио церебри е изключително важно коя зона и колко е засегната, има ли
отпадане на мозъчни структури, оформя ли посттравматични усложнения.
Периодът на оздравяване е между 6-8 месеца. Дифузен мозъчен оток, след
овладяването му, е с период на възтановяване до два месеца. Контузия на ляв
бял дроб - период на оздравяване до 3 месеца. Лезия на н.окуломоториус
синистра - В момента на прегледа такава не се установи. Касае за контузия,
която е с период на възстановяване до 3 месеца. За фрактура на зигоматична и
сфеноидална кост в дясно периодът на зарастването на фрактурите е до 2
месеца. Максиларен хемосинус - двустранно оздравява до края на вторият
месец. Съгласно заключението, след извършената на ищеца остеокластична
операция с отстраняване костните фрагменти и евакуацията на епидуралният
хематом се е получил костен дефект, който е нужно, след отзвучаване на
животозастрашаващите състояния, да бъде пластично затворен. От
направената титаниева пластика на костният дефект на главата може да има
нарушена чуствителност и разлика в температурното възприятие при престой
на слънце или студ. Фрактурата на подбедрицата е възстановена напълно и
след изваждането на остеосинтезните средства показва възстановяване на
движенията на двете съседни стави - колянната и глезенната.
Заключението от съдебномедицинската експертиза, като компетентно
изготвено и неоспорено от страните се кредитира изцяло и от настоящата
инстанция. Казаното относно вида и характера на уврежданията, интензитета
на търпените болки и страдания от пострадалия, продължителността на
оздравителния период и степента на възстановяване е относимо досежно
размера на дължимото се обезщетение за репапиране на претърпените вреди и
тези обективни предпоставки са правилно преценени от първоинстанционния
9
съд. Размерът на обезщетението за репариране на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица
конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед
спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са
характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения,
общественото му положение. При определяне размера на претърпените
неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази
претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася
вредите. Преценявайки относимите обективни и субективни предпоставки,
справедливият паричен еквивалент за претърпените от ищеца неимуществени
вреди се изразява в размер на 150 000лв.
Този паричен еквивалент се определя при съобразяване с конкретния
обем преживени болки и страдания от ищеца – посочени по-горе и преценени
като обективен критерий, а именно – характера на увреждането,
представляващо множество средни телесни повреди; наличието на тежка,
животоспасяваща оперативна интервенция и последвали я такива от различен
медицински характер. Съгласно заключението от съдебномедицинската
експертиза, след ПТП, поради тежкото общо състояние и наличната
неадекватност, ищецът е бил хоспитализиран в КАИЛ за мониторен контрол
на сърдечната и дихателна функции. Поставен е бил на изкуствена
белодробна вентилация и постоянен контрол на жизнените показатели. В
продължение на 4 денонощия е бил в безсъзнателно състояние. През този
период е извършена първата неврохирургична оперативна интервенция
поради застрашаващото се прогресиране и увеличаване на размерите на
епидуралния хематом-24/96мм с перифокален едем. Веднага след това е
осъществена и оперативната кръвна репозиция на фрактурата на лявата
подколенница, санирането и и фиксирането и с интрамедуларен заключващ се
пирон. Съобразява се значителната продължителност на възстановителния
период, непълното възстановяване с оглед поставена титаниева пластика на
костният дефект, възрастта на пострадалия, който към момента на ПТП-то е в
млада трудоспособна възраст - на 28 години, отраженията от ПТП-то в
психологичен аспект. В този смисъл частично предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 30 000лв. се явява изцяло
основателен.
10
Първоинстанционният съд е оценил всички релевантни за спора факти
и житейския смисъл на понятието справедливост при определяне размера на
обезщетението, както и всички общи и специфични обстоятелства,
отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Обсъдени са по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства и окръжният съд е формирал правилни изводи за релевантните
за спора факти. Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.273 от ГПК, във вр. с чл.78
от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
направените разноски за въззивното производство. Съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК същите са в размер на 1 000лв. –
адвокатско възнаграждение, заплатено при подписване на приложения
договор за правна защита и съдействие. Възражението на насрещната страна
за прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно. С оглед обжалваемия материален интерес – 30 000лв.,
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е
1 430лв. – т.е. – повече от заплатеното.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260270/20.07.2021г., постановено по
търг. д. №109/2020г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което Г.ф. е
осъден да заплати на Д. Н. Д., ЕГН ********** сумата от 30 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания,
възникнали вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило в гр.
С.З., на 06.06.2018г. на ул. Г.С. до №68, причинени му от Й. СТ. Т. при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка: Ф., модел:
Г., с английски регистрационен №...., за което е нямало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
произшествието, която сума е част от вземането на Д. Н. Д. към Г.ф. в размер
на общо 200 000лв., от което преди завеждане на делото от страна на Г.ф. са
11
погасени чрез плащане 90 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от
30 000лв., считано от 25.10.2018г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.ф., гр. С. да заплати на Д. Н. Д., ЕГН **********
направените разноски във въззивното производство в размер на 1 000лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12