№ 42210
гр. София, 24.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110146120 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 220498/03.08.2023 г., подадена от адв. К.Б., в качеството й
на упълномощен процесуален представител на ответника В. В. З. в производството по ч. гр.
дело № 46120/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав, с искане за изменение на
постановеното по делото Решение № 12815 от 20.07.2023 г. в частта за разноските,
присъдени в полза на адв. Б. за осъществената от нея безплатна адвокатска защита на
длъжника в заповедното производство, предхождащо настоящото, чрез увеличаване на
размера му до сумата от 190,59 лева, съответна на отхвърлената част от исковете, вместо
присъдените от 26,47 лева. В молбата се посочва, че общо дължимото адвокатско
възнаграждение се равнява на сумата от 360 лева, чийто размер следва от минималния
такъв, установен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 7 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че в настоящия
случай се касае заповедно двустранно производство, в хода на което двете страни имат
равни права. Счита за неотносима към случая разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, която
се отнася до действия, различни от процесуално представителство. В тази част
постановеното първоинстанционно решение противоречи на императивни разпоредби и на
константната съдебна практика. Изтъква се, че са налице предпоставките за присъждане на
адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска защита, предвид представения по
делото договор за правна защита и съдействие, в който изрично е предвидено, че правната
помощ ще бъде оказана безплатно, тъй като доверителят е материално затруднено лице. Ето
защо, не е необходимо да се доказва наличието на соченото основание по чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗАдв. С тези съображения се отправя искане за уважаване на молбата и за присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от още 164 лева, формирана като разлика
между дължимото от 190,59 лева и присъденото от 26,47 лева.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна – ищцовото дружество „..................“
ЕАД с указание за възможността за подаде писмен отговор в едноседмичен срок от
получаването му, като такъв не е представен по делото.
Постъпила е и молба с вх. № 220499/03.08.2023 г. подадена от адв. В. С., в качеството
му на упълномощен процесуален представител на ответника В. В. З., с искане за изменение
на постановеното по делото Решение № 12815 от 20.07.2023 г. в частта за разноските,
присъдени в полза на адв. С. за осъществената от него безплатна адвокатска защита на
1
ответника по настоящото дело, чрез увеличаване на размера му и присъждане на сумата от
още 875,02 лева. В молбата се посочва, че следващото се на адв. С. адвокатско
възнаграждение следва да бъде определено като сбор от възнагражденията за защита по
всички четири обективно съединени установителни искове, при прилагане на разпоредбата
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.20004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Наред с това следва да бъде съобразен минималният размер, съгласно
редакцията на Наредбата в сила от 04.11.2022 г. и възлизащ на сумата от 400 лева, тъй като
в случая от значение е моментът на провеждане на последното открито съдебно заседание
по делото. В молбата се изтъква, че определено по този начин общо дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер от 1 033,84 лева. С тези доводи се отправя искане за уважаване
на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна – ищцовото дружество „..................“
ЕАД с указание за възможността за подаде писмен отговор в едноседмичен срок от
получаването му, като такъв не е представен по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесните две искания с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК се явяват редовни и
процесуално допустими, като релевирани в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248,
ал. 1 ГПК и от легитимирана страна с правен интерес – пълномощниците на ответната
страна по делото във връзка с присъдените разноски за оказана от тях безплатна правна
защита.
По същество исканията се явяват неоснователни, предвид следните съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 12815/20.07.2023 г. е признато за
установено по по предявените от „..................“ ЕАД срещу В. З. З. обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
В. З. З. дължи на „..................“ ЕАД сумата от 181,14 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим
имот с адрес: ........................, с абонатен № 215955, сумата от 26,87 лева, представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 01.04.2022 г. и сумата от 16,15 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 14.04.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
20280/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.05.2022 г., като исковете са отхвърлени за
разликата над уважения размер от 181,14 лева до предявения размер от 378,31 лева или за
сумата от 197,17 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2021 г.; за сумата над уважения размер от 26,87 лева до пълния
предявен размер от 60,06 лева или за сумата от 33,19 лева, представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия; за сумата над уважения размер от 16,15
лева до пълния предявен размер от 32,30 лева или за сумата от 16,15 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и изцяло за сумата от
5,69 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 01.04.2022 г.
С Решението, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв,
„..................“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. К.И.Б. сумата от 26,47 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на длъжника в
производството по ч. гр. дело № 20280/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви
състав и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адв. В. Ф. С.
сумата от 291,18 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
2
адвокатска защита на ответника в исковото производство.
В мотивите на съдебното решение, в частта относно разноските, е посочено, че на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв и с оглед отразеното в
представените договори за правна защита и съдействие за предоставяне на правната помощ
безплатно, тъй като доверителят е материално затруднено лице, съразмерно с отхвърлената
част от исковите претенции, в полза на адв. К.Б. и на адв. В. С. – пълномощници на
ответника В. З., съответно в заповедното и в исковото производство, следва да бъде
присъдена сумата от 26,47 лева в полза на адв. Б. и сумата от 291,18 лева – в полза на адв.
С., представляващи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита
съответно в заповедното (адв. Б.) и в исковото (адв. С.) производство. Отразено е също така,
че за осъществената защита в хода на заповедното производство размерът на следващото се
на адв. Б. адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от общо 50 лева, определен по реда
на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и приложима по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата, а за
осъщественото процесуално представителство хода на настоящото производство размерът
на следващото се на адв. С. адвокатско възнаграждение на общо 550 лева, определен по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 9 от Наредбата – в приложимите редакции на същата към момента на
сключване на договорите, респ. към момента на провеждане на третото открито съдебно
заседание.
Съдът намира, че не е налице основание за промяна на така формираните изводи, като
във връзка с конкретно наведените доводи, намира за необходимо да отбележи следното:
По молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адв. Б.:
Съгласно разпоредбите на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица и на
роднини, близки или на друг юрист, в който случай, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата по чл. 36,
ал. 2 от закона), като осъжда другата страна да го заплати.
При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, следващо се
на адв. Б. за осъщественото процесуално представителство на ответника В. В. З. в хода на ч.
гр. дело № 20280/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, съдът
съобрази конкретно извършените от пълномощника на длъжника процесуални действия,
изразяващи се в подаване на писмено възражение по чл. 414 ГПК, поради което намира, че
следващото се адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер
от 50 лева, установен в разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложими по аналогия съгласно §
1 от ДР на същата (в т. см. Определение № 10936/19.09.2023 г. по ч. гр. дело № 5290/2023 г.
по описа на Софийски градски съд, ГО), съразмерно с отхвърлената част от исковете, и
следователно да бъде определена сума от 26,47 лева, какъвто е и присъденият размер.
В тази връзка и с оглед изричните твърдения в процесната молба, съдът намира за
необходимо да отбележи, че в случая разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата,
установяваща минималния размер на следващото се адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед
за изпълнение остава неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на
длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК,
която форма на защита не е обусловена от материалния интерес. Възражението по чл. 414
ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска.
3
Наред с това, съдът намира за необходимо да отбележи, че релевантен при определяне
на възнаграждението и на приложимата редакция на Наредбата е именно моментът на
сключване на договора за правна помощ между длъжника и пълномощника му - в случая на
27.06.2022 г., доколкото именно с този договор и към този момент страните по него са
обективирали съгласието си процесуалното представителство да бъде осъществявано
безплатно. В приложимата редакция на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г.)
именно към този момент минималният размер на адвокатското възнаграждение се равнява
на 50 лева.
По изложените съображения, искането на адв. Б. следва да бъде оставено без уважение.
По молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адв. С.:
Предмет на настоящото дело са обективно съединени установителни искови претенции
за признаване дължимостта на вземания, представляващи главница и лихва за забава, във
връзка с доставка на топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: ........................, с
абонатен № 215955, както и главница и лихва за забава във връзка с предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за същия топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие от 21.09.2022 г. – по вече изложените
съображения) за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
от тях поотделно, а съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията се определят именно
според материалния интерес по делото.
В настоящия случай, при съблюдаване на посочените разпоредби и характера на
вземанията, предмет на предявените искови претенции, съдът намира, че при определяне на
следващото се адвокатско възнаграждение на адв. С. за оказаната безплатна адвокатска
защита на ответника по делото следва да се вземе предвид общият материален интерес по
делото, определен от общият размер на претендираните вземания за главница и лихва за
забава, независимо, че в случая са предявени и разгледани четири обективно съединени
установителни искове, имащи за предмет четири самостоятелни вземания, тъй като съдът
намира, че се касае за предявени с една молба искове в защита на един интерес, изхождащи
от едни и същи правопораждащи факти, които предполагат еднаква защита, поради което за
защита по същите е дължимо едно възнаграждение, според общия размер на вземанията или
в случая възлизащо в размер от 300 лева, следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата (предвид общия материален интерес по делото в размер от 476,36 лева). Наред с
това, на основание чл. 9 от Наредбата – в приложимата редакция към момента на
провеждане на третото открито съдебно заседание, към това възнаграждение следва да се
включи и сумата от 250 лева. Следователно, общият размер на следващото се
възнаграждение възлиза на сумата от 550 лева, а при съобразяване с размера на
отхвърлената част от исковете, на адв. С. се следва сумата от 291,18 лева, какъвто е
определеният и присъденият с решението по делото размер.
Ето защо, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адв. С. с искане за изменение на решението
в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение, се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат К.Б., в качеството й на
упълномощен процесуален представител на ответника В. В. З. в производството по ч. гр.
дело № 46120/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав, обективирано в молба с вх. №
220498/03.08.2023 г., за изменение на постановеното по делото Решение № 12815 от
20.07.2023 г. в частта за разноските, присъдени в полза на адв. Б. за осъществената от нея
безплатна адвокатска защита на длъжника в заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат В. С., в качеството му на
упълномощен процесуален представител на ответника В. В. З., обективирано в молба с вх.
№ 220499/03.08.2023 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 12815 от
20.07.2023 г. в частта за разноските, присъдени в полза на адв. С. за осъществената от него
безплатна адвокатска защита на ответника по настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на молителите и на другата страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5