№ 17147
гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.НОВА А.А
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.НОВА А.А Гражданско дело №
20221110160327 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ общо за сумата
от 1 000 000 л////.
Ищците-С. П. Ц., В. С. П., Х. С. П., чрез законния си представител С. П. Ц., М. Й.
М. и Г. Б. А., чрез пълномощник, излагат, че на 11.11.2019 год., около 16:45 часа, в
землището на гр. Сливница, на Път I-8, км 33+500, на около 500 м. преди разклона за
с. Петърч, при връщане от работа, по обичайния си маршрут и управлявайки лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №//////, Р. Г.//// Ц.а е претърпяла ПТП, при което
губи живота си. Поддържат, че произшествието е настъпило след като лекият
автомобил се е отклонил надясно, напуснал е платното за движение, вследствие на
денивелация на пътя се е наклонил налавата си страна и се е ударил последователно в
два метални стълба и група дървета. Сочат, че вследствие на удара Р. Ц.а е получила
тежка съчетана гръдно-коремна травма, която причинила разкъсване на сърдечната
аорта с последвал масивен вътрешен кръвоизлив, които травми са несъвместими с
живота. Излагат, че към датата на злополуката Р. Ц.а е била в трудови правоотношения
с „Б.Л.“ ЕООД, възникнали по силата на трудов договор №229/15.05.2019 год.
Поддържат, че след подадена декларация за трудова злополука, на 17.02.2020 год., от
НОИ ТП София-град е издадено разпореждане №29134/17.02.2020 год., с което
инцидентът е признат за трудова злополука. Излагат, че С. П. Ц. е съпруг на Р. Г.ев
Ц.а, В. С. П. и Х. С. П. са нейни деца, а М. Й. М. и Г. Б. А. са нейни родители.
Твърдят, че отношенията между Р. Ц.а и нейните близки са били основани на много
силна обич, доверие, привързаност, тя била любяща майка и съпруга, а смъртта й им е
причинила множество душевни болки и страдания. Молят съда да постанови решение,
1
по силата на което да осъди ответинка да им заплати, на всеки по 200 000 л////,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
считано от настъпване на трудовата злополука-11.11.2019 год. до окончателното
плащане. Претендират сторените в производството разноски.
Ответникът-„Б.Л.“ ЕООД е депозирал, в срок, отговор на исковата молба, в
който оспорва оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че Р. Г.////
Ц.а е напуснала работното си място преди приключване на работното време, поради
което злополуката не представлява трудова такава, както и че е допринесла за
настъпване й, тъй като е шофирала с несъобразена скорост, както е можела да допунсе
настъпването на увреждането. Оспорва размера на претендираните вреди.
Не оспорва, че ищците са наследници по закон на Р. Г.//// Ц.а, наличието на
трудово правоотношение между него и Р. Ц.а към момента на настъпване на
злополуката.
Третото лице помагач-Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва предявените
искове по основание и размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че към момента на настъпване на трудовата
злополука между „Б.Л.“ ЕООД и Р. Г.//// Ц.а е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което последната е заемала длъжността „Общ работник,
промишлеността“, което се установява и от приетия като доказателство по делото
Трудов договор №229/15.05.2019 год..
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2019-1026-1165 от
11.11.2019 год. се установява, че на 11.11.2019 год., около 16:45 часа, в землището на
гр. Сливница, на Път I-8, км 33+500 е реализирано ПТП с участието на лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. №//////, при което водачът на автомобила Р. Г.//// Ц.а е
починала.
Във връзка с пътното транспортно произшествие е образувано досъдебно
производство №101/2019 год. по описа на ОДМВР-София, пр.пр. №3363/2019 год.,
което е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от
23.04.2021 год., поради липса на деяние съставляващо престъпление.
С Разпореждане № 29134/17.02.2020 г. на длъжностно лице при ТП-София град
– НОИ на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната от С. П. Ц. с Декларация вх.
№ 1204/23.12.2019 год. злополука, станала на 11.11.2020 г., е приета за трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО. Разпореждането е обжалвано от „Б.Л.“
ЕООД, като с Решение №3940/12.04.2023 год. по адм.дело №9934/2022 год. по описа
2
на ВАС-Шесто отделение, разпореждането е потвърдено.
Прието като доказателство по делото е Удостоверение за сключен граждански
брак от 25.07.2009 год., от което е видно, че С. П. Ц. и Р. Г.//// Б.а са сключили
граждански брак на 25.07.2009 год.
От удостоверение за наследници с изх. №7701818/15.11.2019 год. е видно, че Р.
Г.//// Ц.а е оставила наследници по закон-С. П. Ц.-съпруг, В. С. П.-дъщеря, Х. С. П.-
син.
От Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки №7701931/11.12.2019 год. е
видно, че Г. Б. А. и М. Й. М. са родители на Р. Г.//// Ц.а.
От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява се установява, че
вследствие на ПТП Р. Ц.а е получила тежка съчетана гръдно-коремна травма,
изразяваща се в травматично разкъсване на аортата в областта под аортната дъга;
разкъсване на белия дроб вляво; разкъсване на черния дроб; разкъсване на слезката;
масивен кръвоизлив в гръдната кухина в количество 2300мл. и в коремната кухина 550
мл.; счупване на ребрата в лява гръдна половина от 2-ро до 10-то; контузия на белия
дроб; контузия на чревния опорак; контузия на левия бъбрек; охлузвания и дребни
прорезни рани по кожата на лицето вляво; охлузвания по кожата на гръдния кош и таза
отпред вляво; счупване на лява глезенна става.
В приетата автотехническа експертиза вещото лице е дало зключение, че от
техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства може да се
направи извод, че причините за настъпване на ПТП са: поведението на водача на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №//////, който в района на км. 33+500, при
движение по Път I-8, в посока от гр. София към гр. Сливница, не запазва траекторията
на движение си в пътната лента, отклонява се надясно, при което напуска пътното
платно и настъпва удар в метална рекламана табела и крайпътно дърво, вследствие на
което превозното средство се разделя на две части и се установява в крайното си
положение, и поведението на водача на автомобила, който се е движил със скорост,
при която не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното
средство при внезапно възникване на опасност, каквато е наличието на клони върху
пътното платно. Дадено е заключение, че няма данни за пътната обстановка и
видимостта в района на произшествието при възникването му. Установява се, че
пътното платно на Път I-8, в района на произшествието, е съставен от четири ленти за
движение-по две във всяка посока, разделени с двойна непрекъсната линия. Посочено
е, че двете ленти за движение в посока гр. Сливница, каквато е посоката на движение
на лек автомобил „Фолксваген Поло“, са разделени с единична прекъсната линия и с
широчина 3,50 м. за всяка една, като няма поставени пътни знаци в района на
произшествието, вкл. предупредителни такИ. за силен вятър, неравна пътна настилка и
др., указващи шофиране с повишено внимание. Установява се, че скоростта на
3
движение на автомобила, в момента на първоначалното съприкоснование с
крайпътното дърво и рекламната табела е 110км./ч, като не е имало наличие на
спирачни следи върху пътното платно. Дадено е заключение, че съгласно Протокол за
оглед на местопроизшествие „пътното платно е покрито с асфалтова настилка без
дупки, неравности и посипаности, на прав участък от пътя, пътната настилка е суха, а
в дясно от път I-8 има засадени успоредно на пътя широколистни дървета“. Установява
се, че извършването на маневра с лек автомобил, при скорост на движение 110 км./ч.
зависи от субективните възможности на водача, като рязко отклонение на посоката на
движение с органите за управление на превозното средство увеличават възможността
за загуба на напречна устойчивост и занасяне на МПС-то. Дадено е заключение, че
предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост
от скоростта на движение на превозното средство и от отстоянието му от мястото на
удара в момента на възникване на опасността. Установява се, че водачът на
автомобила е имал възможността да предотврати произшествието при движение със
скорост, при която автомобилът ще спре в рамките на опасната зона при внезапно
възникване на опасност-наличие на клони на пътното платно, а при липса на клони е
имал техническата възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако с
избора на скорост и органите за управление на превозното средство е запазил
праволинейното си движение без да напуска очертанията на пътното платно.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ работодателят отговаря имуществено за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на
работника или служителя. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и
неимуществените вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че при съществуването на
трудово правоотношение с ответника, Р. Г.//// Ц.а е претърпяла трудова злополука,
която е довела до смъртта й. Злополуката е квалифицирана като трудова със стабилен
административен акт – разпореждане на НОИ № 29134 от 17.02.2020г., който е оспорен
от ответника по съответния ред и с Решение №3940/12.04.2023 год. по адм.дело
№9934/2022 год. по описа на ВАС-Шесто отделение, разпореждането е потвърдено.
Отговорността на работодателя е обективна, доколкото законът му е възложил
риска от настъпване на вреди за работника или служителя при изпълнение на
трудовите му функции. По реда на чл.201, ал.2 КТ тази отговорност може да бъде
намалена само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. извършил е
определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за
4
безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен
резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на
притежаваните знания и умения.
С оглед на събраните доказателства съдът намира, че в процесния случай е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Р. Г.//// Ц.а.
За да достигне до този извод съдът се съобрази със свидетелските показания на С. З. Б.
и приетата по делото автотехническа експертиза. Според гласните доказателства
произшествието е настъпило на прав пътен участък, без неравности, но поради силен
вятър, върху пътната настилка е имало паднали клони на дървета, които са
затруднявали движението на автомобилите. В показанията си С. Б. твърди, че не е
видял как е настъпило произшествието, но когато е отмествал клоните от пътя е видял
автомобила, управляван от Р. Ц.а-разцепен на две. От автотехническата експертиза се
установява, че причините за настъпване на ПТП са: поведението на водача на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №//////, който в района на км. 33+500, при
движение по Път I-8, в посока от гр. София към гр. Сливница, не запазва траекторията
на движение си в пътната лента, отклонява се надясно, при което напуска пътното
платно и настъпва удар в метална рекламана табела и крайпътно дърво, вследствие на
което превозното средство се разделя на две части и се установява в крайното си
положение, и поведението на водача на автомобила, който се е движил със скорост
/110 км./ч./, при която не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона на
превозното средство при внезапно възникване на опасност, каквато е наличието на
клони върху пътното платно. Според експертното мнение водачът на автомобила е
имал възможността да предотврати произшествието при движение със скорост, при
която автомобилът ще спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на
опасност-наличие на клони на пътното платно, а при липса на клони е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако с
избора на скорост и органите за управление на превозното средство е запазил
праволинейното си движение без да напуска очертанията на пътното платно. Тук
следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, които по
категоричен начин да установят, че произшествието е настъпило вследствие на клони
паднали върху автомобила по време на движението му или от такИ., находящи се на
пътното платно. Свидетелят С. Б. изрично заявява, че не е видял как е настъпило то, а
единствено прави предположения, че то може да е резултат от това. Дори да се
приеме, че по пътното платно е имало паднали клони, то доколкото ПТП не е
настъпило в тъмната част на денонощието, то Р. Ц.а е имала възможност да ги
възприеме. Още повече, че метеорологичните условия-силен вятър предполагат
изострено внимание от страна на водача на автомобила с оглед пътната обстановка.
Това задължение на водачите на пътни превозни средства е вменено в ЗДвП-чл.20, ал.1
и ал.2 според които „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
5
превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.“. Следва да се посочи и че скоростта,
с която се е движила-110 км./ч. надвишава максималната скорост за движение в пътния
участък 90км./ч.
С оглед изложеното съдът приема, че Р. Ц.а се е поставила в ситуация на
повишен риск, застрашавайки живота и здравето си, преимуществено в резултат на
собственото си поведение. Действията й сочат на висока степен на съпричиняване на
вредите, настъпили в резултат на проявената от нея груба небрежност, изразяваща се в
нарушаването на основни правила за безопасност на движението. Предвид тези
съображения, съдът приема, че от страна на пострадалата е налице съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 50%.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените в
резултат на трудова злополука вреди следва да намери съответно приложение
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобразно която обезщетението следва да бъде
определено с оглед принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
трайната съдебна практика, понятието "справедливост" е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Целта
на обезщетението не е да се поправят вредите, а да се възстанови психическото
равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните
емоции, в това число и чрез самия факт на осъждане на ответника. При определяне на
размера на паричната репарация, съдът взема предвид последиците от злополуката, а
именно настъпилата смърт Р. Г.//// Ц.а-съпруга на ищеца С. П. Ц., майка на В. С. П. и
Х. С. П. и дъщеря на М. Й. М. и Г. Б. А.. Претърпените от тях неимуществени вреди се
установяват от показанията на свидетелите В.Л.М. и И. Г.//// Н., които мотивират съда
да приеме, че семейството е било сплотено, а Р. Ц.а е полагала грижи за всички.
Установява се и мъката изпитвана от ищците, причинена смъртта й. При отчитане на
спецификата на конкретния случай, настоящият състав счита, че справедливият размер
6
на обезщетението, който съответства на принципа на чл. 52 ЗЗД е 100 000 л//// за всеки
от ищците.
Съобразно приетото от съда съпричиняване от 50 % от страна на пострадалия
този действителен размер на неимуществените вреди, претърпени от ищците, следва
да бъде намален с 50 % до сумата от 50 000 л//// за всеки от ищците и до който
исковете са основателни, като до пълните предявени размери следва да се отхвърлят.
На основание чл. 38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. П. Р. сумата от 14 650 л////, представляваща адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от претенцията.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника сумата от 7 500 л////, представляваща сторените в производството
разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СРС сумата от 10 600 л////, представляваща дължима държавна такса и
възнаграждение на вещите лица изготвили съдебно-медицинската експертиза и
автотехническата експертиза.
На третото лице помагач не следва да се присъждат разноски на основание чл.
78, ал.10 от ГПК.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.Л.“ ЕООД, ЕИК //////////, със съдебен адрес: гр. //////// 1, чрез адв.
П. да заплати на С. П. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. //////, чрез адв. Р., на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 50 000 л//// (петдесет хиляди л////),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
трудова злополука, настъпила на 11.11.2019г. с Р. Г.//// Ц.а, ведно със законната лихва
върху тези суми считано от 11.11.2019 год. до окончателното плащане, като отхвърля
иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 л////, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.Л.“ ЕООД, ЕИК //////////, със съдебен адрес: гр. //////// 1, чрез адв.
П. да заплати на В. С. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. //////, чрез адв. Р., на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 50 000 л//// (петдесет хиляди л////),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
трудова злополука, настъпила на 11.11.2019г. с Р. Г.//// Ц.а, ведно със законната лихва
върху тези суми считано от 11.11.2019 год. до окончателното плащане, като отхвърля
иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 л////, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.Л.“ ЕООД, ЕИК //////////, със съдебен адрес: гр. //////// 1, чрез адв.
П. да заплати на Х. С. П., ЕГН ********** чрез законния му представител С. П. Ц.,
7
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. //////, чрез адв. Р., на основание чл. 200, ал. 1 от
КТ, сумата от 50 000 л//// (петдесет хиляди л////), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на
11.11.2019г. с Р. Г.//// Ц.а, ведно със законната лихва върху тези суми считано от
11.11.2019 год. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата до пълния
предявен размер от 200 000 л////, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.Л.“ ЕООД, ЕИК //////////, със съдебен адрес: гр. //////// 1, чрез адв.
П. да заплати на М. Й. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. //////, чрез адв. Р.,
на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 50 000 л//// (петдесет хиляди л////),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
трудова злополука, настъпила на 11.11.2019г. с Р. Г.//// Ц.а, ведно със законната лихва
върху тези суми считано от 11.11.2019 год. до окончателното плащане, като отхвърля
иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 л////, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.Л.“ ЕООД, ЕИК //////////, със съдебен адрес: гр. //////// 1, чрез адв.
П. да заплати на Г. Б. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. //////, чрез адв. Р., на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 50 000 л//// (петдесет хиляди л////),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
трудова злополука, настъпила на 11.11.2019г. с Р. Г.//// Ц.а, ведно със законната лихва
върху тези суми считано от 11.11.2019 год. до окончателното плащане, като отхвърля
иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 л////, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.Л.“ ЕООД, ЕИК ////////// да заплати на адв. П. Р., на основание чл.
38, ал.2 от ЗА сумата от 14 650 л//// (четиринадесет хиляди шестстотин и петдесет
л////), представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. П. Ц., ЕГН **********, В. С. П., ЕГН **********, Х. С. П., ЕГН
********** чрез законния му представител С. П. Ц., ЕГН **********, М. Й. М., ЕГН
********** и Г. Б. А., ЕГН ********** да заплатят на „Б.Л.“ ЕООД, ЕИК //////////, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 7 500 л//// (седем хиляди и петстотин л////),
представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенцията.
ОСЪЖДА „Б.Л.“ ЕООД, ЕИК ////////// да заплати на СРС, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, сумата от 10 600 л//// (десет хиляди и шестстотин л////), представляваща
дължимата държавна такса и разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач Агенция
“Пътна инфраструктура“.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9