Решение по дело №7298/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2832
Дата: 5 юли 2019 г. (в сила от 31 юли 2019 г.)
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20185330107298
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  2832                    05.07.2019 година                          град Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 26.06.2019., в състав:

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

                                                                  

при участието на секретаря Елена Лянгова,

като разгледа докла.аното от съдията гражданско дело № 7298 по описа на съда за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.422 вр. с чл.415 ГПК.

Иска се от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов чрез ю.. А.да бъде постановено решение против В.М.А. с ЕГН ********** ***, с което да се признае за установено, че ищеца има вземания от ответника, както следва: сумата от 95,07 лева, представляваща  стойността на електрическа енергия и мрежови услуги за периода 12.09.2014г. до 28.07.2015г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 18.11.2014г. до 20.11.2017г. в размер на 25,27 лева, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.11.2017г., до окончателното изплащане на задължението, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11215/22.11.2017г. по ч.гр.д. №18454/2017г., по описа на ПРС, VІІІ с. Основанието, на което ищеца основава претенцията си е по чл. 98а от Закона за енергетиката и Общите условия на доставчика. Претендират се разноските за заповедното производство и настоящата инстанция.

Оспорва се предявения иск от В.А. чрез а.. К. – о.  п.назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК. Оспорват се изложените твърдения ответникът да има качеството на „небитов клиент, купуваната енергия да е за небитови нужди, както и че договорената предоставена активна мощност е 15 кВт. Възразява се, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. Прави се възражение и по отношение на точността на индивидуализацията на обекта, за който се твърди да е предоставена мощност 15 кВт. Възразява се, че размерът на калкулираната цена за достъп за целия исков период е неправилен и хипотетичен, както и че не било ясно как е определен. Оспорват се представените  препис- извлечение от сметка и 11 броя фактури  относно потребителя, конкретния обект на потребление, предоставената мощност и нейното остойностяване. Ангажират се доказателства.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

 

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11215/22.11.2017г. по ч.гр.д. №18454/2017г., по описа на ПРС, VІІІ с е разпоредено ответник А. да заплати в полза на ищеца сумата сумата от 95,07 лева, представляваща  стойността на електрическа енергия и мрежови услуги за обект находящ се в с. П., обл. П., ул. С.№ .., итн ..за периода 12.09.2014г. до 28.07.2015г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 18.11.2014г. до 20.11.2017г. в размер на 25,27 лева, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.11.2017г.

Заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК поради което и ищецът е предявил настоящия установителен иск.

Ищецът в подкрепа на твърденията си представя публично оповестените Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия - брой на  вестник „М.” от 26.05. 2008, фактурите за периодите на потребена електрическа енергия за периода 12.09.2014г. до 28.07.2015г – 11 на брой, справка от АВ – Имотен регистър затова, че ответник А. е изключителен собственик на електрифицирания.

Представят се още препис-извлечение от сметка, както и информация за заявените мощности

По делото е приета СТЕ и ССче, които съдът изцяло кредитира и възприема. Първата експертиза установява, че за процесния периода обектът на ответника е бил присъединен към електроразпределителната мрежа по силата на договор за присъединяване на обекти на потребители № ..от ...  като за исковия период са предоставяни мрежови услуги до обекта – достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност от 15 кВт. Предоставената мощност съвпада с включената такава съгласно приложените от ищеца фактури. Електромерът, който е бил поставен на обекта на потребителя е серитифициран и е бил със срок на валидност до 2018г. Партидата е била закрита на 28.07.2015г.

Втората експертиза – счетодовната пък установява, че процесните 11 броя фактури са редовно осчетоводени по ЗСч и отразяват вярно аритметично потребената ел.енергия. Дължимата цена за консумираната ел.енергия е изчислена точно и съответства на решенията на ДКЕВР.

С оглед на така установената фактология се налагат следните правни изводи.

Първо, ответник А. категорично има качеството на потребител на ел.енергия пар.1, т.2а ДР от ЗЕ;

Второ, спрямо него са приложими ОУ на ищеца за продажба на електрическа енергия публично оповестени в един централен и един местен вестник, като съгласно чл. 7, т. 1 от тях, ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника.

Цените в енергетиката, включително и цената за достъп, се определят и се заплащат на основание решения на ДКЕВР, постановени въз основа на чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, което изключва свободата на договаряне между страните по договорното правоотношение относно цената, по силата на която операторът на електроразпределителната мрежа предоставя услугата достъп до електроразпределителната мрежа. Предвид тези законоустановени положения цените на предоставяните от мрежовите оператори услуги се утвърждават от ДКЕВР на основание чл. 36а от ЗЕ, като решенията на комисията в тази посока са задължителни за енергийните предприятия - чл. 36, ал. 1 от ЗЕ.

Услугата „достъп до разпределителната мрежа" се изразява в задължението на съответния оператор на мрежата да предостави равнопоставен достъп до мрежата си на потребителите (наричани вече в ЗЕ „клиенти"), срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползвателя на мрежата (чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗЕ). За предоставянето на тази услуга на ползвателите на мрежата, както и за гарантиране нормалната, сигурна и ефективна работа на съответната мрежа, мрежовите оператори, независимо от количествата ползвана и преминала през мрежите и съоръженията електрическа енергия.

Ето защо цената за достъп следва да се заплаща от всички потребители.

Трето с решение № Ц-22/29.06.2011 на ДКЕВР достъпът се определи не на база консумираната ел.енергия, а предоставената мощност на съответния обект, при което цената за достъп се формира на база на предоставената/заявена от клиента мощност и не зависи от консумацията на електроенергия. Съгласно решението на ДКЕВР всички небитови клиенти на електрическа енергия дължат достъп до електроразпределителната мрежа, и то съобразно заявената мощност.

Ответникът не представя доказателства, че е заявил мощност различна от 15 кВт, т.е по-ниска такава, а ищецът посредство заключението на СТЕ на вещото лице Н.И. доказва, че достъпът до разпределителната мрежа е бил осъществяван на база предоставена на ответника мощност 15 кВт. Очевидно е че тази предоставена мощност не е била определена едностранно от ищеца, а е била заявена от ответника, респ. това се установява и от сключения между страните договор № ../...

По възраженията на ответника:

Отхвърля се първото възражение – ответникът да има качеството на небитов клиент и купуваната енергия да е за небитови нужди, както и е че е предоставена мощност 15 кВт, тъй като ищецът доказа с категоричност твърденията си относно тези факти с договор № ../... и с приетата по делото СТЕ на вещото лице Н.И.;

Отхвърля се второто възражение за точността в индивидуализацията на обекта – възражението се опровергава отново от заключението на СТЕ на вещото лице Н.И. и от сключения договор № ../... ИТН е една и касае един обект, респ. в случая не става дума за потребена ел.енергия, а за цена за достъп до достъп до разпределителната мрежа;

Отхвърля се третото възражение за неправилно калкулирано изчисление за достъп за целия исков период предвид на приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза и предвид спазване решенията на ДКЕВР при определяне цените за достъп до мрежата на база не потребено количество ел.енергия, а осигурен достъп до мрежата.

Предвид на гореизложеното предявените искове се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважение.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 825 лева и 75 лева за заповедното производство или общо сума в размер на 900 лева.

Така мотивиран съдът

 

 

 

 Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.А. с ЕГН ********** *** дължи в полза на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов чрез ю.. А.: сумата от 95,07 лева, представляваща  стойността на електрическа енергия и мрежови услуги  за обект находящ се в с. П., обл. П., ул. С.№ .., ИТН ..за периода 12.09.2014г. до 28.07.2015г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 18.11.2014г. до 20.11.2017г. в размер на 25,27 лева, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.11.2017г., до окончателното изплащане на задължението, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11215/22.11.2017г. по ч.гр.д. №18454/2017г., по описа на ПРС, VІІІ с-в.

ОСЪЖДА В.М.А. с ЕГН ********** *** да заплати в полза „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов чрез ю.. А.сумата от 900 / деветстотин/ лева, която представляват разноски за настоящата инстанция и заповедното производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

           

   СЪДИЯ: /п/ Веселин Атанасов

 

Вярно с оригинала.

Е.Л.