Р E
Ш Е Н
И Е
гр.
София,27.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.
ВРАНЕСКУ
При
секретаря СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
като
разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ
т. д. №5719 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.55,ал.1, т.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД
от ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „А.-Б. П.“ ЕИК ******** СРЕЩУ СУ „ С.С.К.О.“.
ПРЕДЯВЕНИ са и
НАСРЕЩНИ ИСКОВЕ с пр.осн.чл.59 и чл.86 от ЗЗД от СУ „
С.С.К.О.“ срещу
ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „А.-Б.П.“ ЕИК ********.
Ищецът
твърди, че между страните на 11.11.2003г. е сключен ненаименован договор, по силата на който ответния
университет е поел задължение да предостави на ищеца за целите на договореното
недвижим имот – Студентски стол № 25 и прилежащ към стола терен, разположен на
ул.*******гр.София, а на ищеца е възложено да извърши проектиране,
реконструкция и ремонт на предоставения обект за изграждане на Университетски
комплекс, с организирани в същия дейности – осигуряване предоставяне на „бързо
хранене“ на студенти, преподаватели и служители, както и магазинен компплекс със стол – ресторант- градина, с галерия , кухня,
транжорна. Със задължеиието
да поеме разходите за извършването на СМР и на текущото поддържане на комплекса
ищецът е поел и задължение да отчислява ежемесечно в полза на ответника 30 % от
чистата печалба на университетския комплекс, но не по-малко от 5 000 лв.
месечно, а с анекс № 1 от 20.06.2007г., ищецът е поел задължението отчислението
по чл.5.1 от договора да бъде в размер на 25 000 лв..Във връзка с
предходно съдебно производство, със съдебно решение № 971/12.05.2016г.,
постановено по т.д.№ 180/2016г. на САС, с което е потвърдено съдебно решение на
СГС, е прието, че Анекс № 1от 20.06.2007г. е нищожен. Доколкото ищецът твърди,
че е изпълнявал задължението си и е заплатил задължения въз основа на него в
размер на 25 000 лв. на месец за месеците от май до август 2011г., по 4 фактури, посочени в исковата молба, то след
като това е направено въз основа на нищожен анекс, съответно сумата от общо
93 000 лева за този период се явява
платена без правно основание. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 93 800 лв., в едно със законната лихва от предявяване на исковата молба
до окончателното заплащане на сумата, както и мораторна
лихва, първоначално в размер на 300 лв., увеличена в на 28 519.40 лв. за
периода 01.06.2013г. до 31.05.2016г.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
по главния иск оспорва претенции както за главницата, така и за лихвите,
като вземанията за месеците май и юни намира, че са погасени по давност.Намира
вземането за лихви изцяло погасено по давност. Прави възражение за прихващане
със вземанията за месеците юли и август
2011г. и присъдената им сума с решение № 971/12.05.2016г. на САС в размер
на 50 000 лв.
Ответникът по
главния иск предявява насрещен иск за сумата от 175 000 лв. обезщетение за
ползване без основание студентски стол № 25, находящ
се на ул.*******в гр.София за периода 20.11.2011г. до 20.06.2012г,. намален в
последствие до сумата от 150 128 лв.или за 7 месеца по 21 446.85 лв.
Не оспорва сключването на договор №
318/2003г. , който с решението на САС е приет за наемен и такъв за израбока, но след
приемане за нищожен Анекс № 1 от 20.06.2007г. към същия, то следва че срокът на
наемния договор е изтекъл на 30.07.2007г., а сградата е предадена от едноличния
търговец наемател на Софийския Университет на 03.09.2012г. Следва, че за
периода от 30.07.2007г. до 03.09.2012г. горепосочения имот е ползван без правно
основание от ЕТ „ А.И.-Б.П.“. Предвид на това предявява претенция за
обезщетение за ползването на осн.чл.59 ЗЗД за период 20.11.2011г. до 20.06.2012г.. Върху
сумата от 150 128 лв. претендира законната лихва от предявяване на
исковата молба и до окончателното заплащане на сумата. Претендира и направените
по делото разноски.
Ответникът по насрещния иск и ищец по главния прави
възражение за прихващане, в случай че се уважи насрещната искова молба, с
вземането му за стойността за направените подобрения за периода 2007г.-2012г. в
имота, конкретизирани с молби от
25.01.2018г./стр.74-75/ и от 14.02.2018г./стр.111-118/, на обща стойност
400 300 лв..
СГС, като взе в предвид становищата на
двете страни и събраните по делото доказателства намира, за установено
следното:
Между страните
няма спор, че е бил сключен по между им договор № 381/03 от 11.11.2003г.. Видно от т.1 предмета на договора е установяване
на взаимоизгодни връзки между двете страни с оглед осъществяваване на съвместна дейност за изграждане на
Университетски комплекс с основни насоки, организиране на бързо хранене на
студенти, преподаватели и служители, предоставяне на услуги чрез организиране
търговия с хранителни и др.стоки за бита, популяризиране на българ
ските достижения в областта на литературата, худ.занаяти,
изобразителното изкуство и музика, осъществяване на двустранен обмен на идеи и
информация между страните във връзка с програмата за сътрудничество.
Конкретизирани са правата и задълженията на страните, както и финансовите
им взаимоотношения. Едноличния търговец
е следвало да извърши ремонт и преустройство за целите на договора на помещенията
и да заплаща 30 % от чистата печалба на
университетския комплекс до 30-то число
на съответния месец, но не по-малко от 5 000 лв. Срокът, за който е
сключен договорът е 3 години, считано от датата на въвеждане на обекта в
експлоатация, като при липса на възражение за подновяването му се подновява за
още 3 години, не повече от два поредни пъти. Към договора страните са подписали
и Анекс от 20.06.2007г., с който променят финансовите параметри на задълженията
на едноличния търговец, като се уточнява твърда сума като месечно плащане от 25 000
лв., а за университета се запазва
правото да иска промяна в размер на отчисленията. Предвидено е, че срока на
договора се променя на 5 години, считано от подписване на анекса.
Не се спори, че
имотът е публична държавна собственост, което се установява и от акт № 03301 за държавна собственост от
05.12.2002г..
От представения
по делото констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от
30.07.2004г. се установява, че към този момент е изпълнен и се приема строеж
„магазин за хранителни стоки , работилница за местни продукти , галерия“.
От приемо-предавателен протокол от 03.09.2012г. е видно, че страните са
приели, че договора е прекратен на 20.06.2012г., а на 03.09.2012г. е предадено
владението на имота от ищеца на Софийкия Университет,
като е останало обрудване и инвентар.
От приетата по
делото съдебно-техническа оценителна експертиза на в.л.арх.Б.Брадистилова се
установява, че за процесния имот, представляващ след
преустройството ресторант от 567.16 кв.м., сутерен към магазина – 841.18 кв.м.,
първи етаж 1 408.34 кв.м.,втори етаж 668.78 кв.м.. пазарния наем,
определен по метода на стравнителната стойност за
периода 20.11.2011г. до 20.06.2011г. възлиза в общ размер на 150 128 лв.,
като разделено на 7 месеца, колкото са процесните е
по 21 446.85 лв.месечно.
От приетата по
делото ССЕ на в.л.Д.Д. се установява, че в
счетоводството на ответника четирите фактури, цената по която се иска да се
възстанови, са осчетоводени при ответника, както и е осчетоводено и плащане по същите
от страна на ищеца към ответника, както следва :
-№7378/31.05.2011г.-25 000
лв., платени на два пъти –на 31.08.2011 и на 11.10.2011г.
- № 7522/29.06.2011г.-25000 лв.,
платени на три пъти -24.10.2011г., 04.01.2012г. 05.01.2012г.
- № 7645/29.07.2011г. –
25 000 лв.,платени на 03.01.2012г.
- № 7717/31.08.2011г. – 18500 лв.,
платени на четири пъти през м.02.2012г.
В тази
експертиза размера на лихва за забава от датата на плащане на цената, до датата
на исковата молба възлиза в размер общо на 42 764.66 лв.
От приетата по делото комплексна съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че вещите лица са констатирали на
база представените по делото акт за въвеждане в експлоатация през юли 2004г. и
договори за наем, че основна част от СМР на обекта предмет на договора, са
извършени в периода 2003-2004г., а неговата част предвидена за ресторант, е
останала недовършена, тъй като не са били завършени част от вътрешните стени,
мазилки и облицовки, подови настилки и оборудване и последните са довършени
през първата половина на 2008г. В таблицата по зад.2а от заключението вещите
лица /стр.209-212по делото/ вещите лица са дали подробно кои от СМР приемат за
извършени през 2003 – 2004г. и кои през 2008г. Извършените през 2003-2004г.
имат стойност 205 700 лв., а тези през 2008г. 262 000 лв. Доколкото във възражението за прихващане
ответникът конкретизира за кои извършени от него СМР през 2007-2008г.
претендира обезщетение, в размер на направените разходи за същите общо
400 300 лв., то в основното заключение вещите лица приемат, че само част
от конкретизираното от ответника е изградено през 2007-2008г. и общо същите са
на пазарна стойност 262 000 лв. Ако всички СМР биха били извършени през
2011г., вещите лица след съобразяване коефициент на инфлация, дават пазарна
стойност на извършените 2003-2004г. в размер общо на 237 378 лв. и за
2008г.-297 632 лв., като сумите са без вкл.ДДС. Вещото лице дава средна
пазарна стойност на целия обект към м.юни 2011г. в размер на
13 139 700 лева. Предвид голямата разлика в пазарните цени на кв.м.
към момента на преустройството и тези през 2011г. вещите лица не правят извод
за това увеличила ли се е стойността на имота в резултат на преустройството и в
какъв размер в осн.заключение, но с допълнителното
заключение се приема, че увеличението е със разликата между стойността на сградния фонд и стойността на самите подобрения или
приемат, че със сумата 643 757 лв. се е увеличила пазарната стойност на
имота в предвид на така направените подобрения . Подобренията в имота съществуват и към настоящия момент, а
предвид амортизацията/3% годишно/, стойността им към 2012г. би била в размер на
230 560 лв. При амортизационна норма от 3 % към 2018г. стойността им би
възлизала в размер на 183 400 лв. От
допълнителното заключение от 21.05.2019г. на комплексната експертиза / от изготвени две , това е допълнено и
вещите лица изрично са заявили, че поддържат именно него/ вещите лица дават
категоричен отговор, че тези подобрения не са идентични с вече проведено
съдебно производство по т.д.1359/2013г., СГС, VІ-10 св., както и че същите имат
характер на основен ремонт, и представляват подобрения на цялата сграда. От
двете експертизи се установява, че ищецът, като извършил СМР не съхранява
фактури в своето счетоводство, но след извършена справка в НАП е констатирано,
че са осчетоводени като дълготраен нематериален актив“ разходи за разширяване
на стол 25 и увеличение на икономическата изгода.“ Срокът за амортизация,
съгласно амортизационния план е 9 години. Този дълготраен нематериален актив, съгласно
последния ГФО на ЕТ „А.И.-Б.П.“ е с остатъчна стойност 0.00 лв.
При
така установените факти съдът прави следните правни изводи : Между страните
няма спор относно сключения по между им договор. В проведеното предходно съдебно
производство по т.д.1359/2013г. , приключило с влязло в сила съдебно решение №
1558/2015г., частично отменено с влязло в сила решение № 971/12.05.2016г. на САС, т.о., 11 св,по
т.д.180/2016г. във връзка с предявен иск за заплащане на договорената месечна
вноска от 25 000 лв. съобразно т.5.1 изменена с Анекс № 1 към договора и
двата съда са приема, че Анекса от 20.06-2007г. е нищожен. Макар и съдът да не
споделя този извод, предвид разпоредбата на пар.63 от
ПЗР към ЗИД на ЗДС/ДВ бр.32 от 2005г./, и нищожността да е инцидентно, служебно
констатирана, без произнесен диспозитив, то настоящия
съд е обвързан с мотивите на влезлите в сила съдебни решения относно характера
на анекса съгласно т.2 от ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г., тъй като неговата
действителност касае правопораждащите факти на иска с
пр.осн.чл.59 от ЗЗД. С тези решения е прието, че договорът сключен
между страните не носи характеристиките на гражданско дружество по чл.357 и сл.
от ЗЗД, а на такъв за наем и изработка. Предвид промяна в чл.16 от ЗСоб. съдът е приел, че страните не са могли да продължат
срокът на договора за нови 5 години без търг и договора същия се явява
прекратен поради изтичане на срока, поради което след изтичане на срока от 3
години, започнал да тече от м.юли 2004г., договорът е прекратен през юли 2007г.
За целия период след този момент до предаване на владението на имота през
м.септември 2012г., въз основа на така цитираните влезли в сила решения на СГС
и САС, следва да се приеме, че е извършено ползване без правно основание и
съответно дадените престации също са извършени без
правно основание. При този извод, следва
да се приеме, че заплатените суми по процесните
фактури в общ размер от 93 500 лева се явяват платени без правно
основание. На осн.чл.55,ал.1,т.1
от ЗЗД същите подлежат на връщане и
ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на ищцовата
страна. Доколкото първата сума от 15 800 лв. по фактурата от 31.05.2011г.
е заплатена на 31.08.2011г. и давността към датата на предявяване на исковата
молба от 31.05.2016г. не е изтекла, поради което и цялата сума следва да бъде
присъдена.
С отговора е направено възражение за
прихващане със подлежащата на връщане сума от 93 500 лв. и на дължимото присъдено с решението на САС №
971/12.05.2016г. обезщетение по чл.59 от ЗЗД в размер на 50000 лв. Доколкото
съдът намира главния иск за основателен и сумата от 93 500 лв. дължима от
ответника на ищеца и от своя страна последния дължи обезщетение установено с
влязъл в сила съдебен акт, то съдът намира, че няма пречка двете насрещни
вземания да се прихванат и да се погасят до размера на по-малката от тях. При
така установеното насрещните вземания се погасяват до сумата от 50 000 лв.
или ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
43 500 лв., на осн.чл.55,ал.1,т.1 ЗЗД. На осн.чл.86 от ЗЗД върху главницата от 43 500 лв. се дължи законната лихва от предявяване на исковата
молба и до окончателното заплащане на сумата.
По отношение на претенцията за мораторна лихва по
чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че същата е неоснователна. Вземането за връщане на
сумата по нищожен договор е изискуемо от момента на плащането, тъй като е
дадено без правно основание. Обезщетението обаче за забава т.е. за мораторна лихва, при общия фактически състав на
неоснователното обогатяване възниква от забавата на длъжника, която при липсата
на определен срок настъпва след покана на кредитора. При липса на покана,
ролята на покана има исковата молба. В конкретния случай ищецът едноличен
търговец не е поканил ответника университет, да му върне платената без
основание сума и ролята на покана играе исковата молба. Следователно и
претенцията за мораторна лихва в размер на 28 519.40 лв. следва да се отхвърли като
неоснователна.
По отношение на насрещния иск .
Ищецът по насрещния иск с пр.осн.чл.59 от ЗЗД ,
Софийския университет претендира присъждане на обезщетение за ползване без
правно основание на процесния имот за периода от 20.11.2011г.
до 20.06.2012г. . Съдът намира, че така предявения иск е основателен. Предвид, че към процесния период договорът вече е бил прекратен, а анексът,
с който срокът му е продължен е нищожен, съответно ползването на имота, който е
публична държавна собственост се явява такова без правно основание. По самото
ползване и че е осъществявано от едноличния търговец спор няма и се установява
и от протокола за предаване на владението от м.09.2012г. Доколкото университета,
на когото е предоставено за управление имота, е бил лишен от неговото ползване
и сумата, получена като наем подлежи на връщане, като дадена без правно
основание, съответно на същия се следва обезщетение на осн.чл.59
от ЗЗД. Съобразно приетото, изготвено от
вещото лице СТОЕ арх.Брадистилова, се установява, че за целия седем месечен
период обезщетението е в размер на 150 128 лв. и се дължи в този претендиран
размер.
Срещу този иск е предявено
възражение за прихващане със сумата от 400 300 лв
представляваща стойността на направените
от ответника подобрения в процесния имот. При
обсъждане основанието на тази претенция, така както е направена, съдът намира,
че същата не е предявена на договорно, а на извъндоговорно
основание, вземане за стойността на подобренията, които ищецът едноличен
търговец е направен в чужд имот. В решението на САС по отношение на извършените
СМР в имота се приема, че се касае за договор за изработка. Доколкото сключения
между страните договор, включващ в себе
си наем и изработка, се приема за
прекратен през юли 2007г., а СМР, чиято стойност се претендира са извършени
през 2008г. т.е. в чужд имот, то основанието на което са претендират
сумите е чл.74,ал.2 от ЗС. След прекратяване на договора имотът е
продължил да се ползва от едноличния търговец и да се извършват преустройства в
същия. По делото по безспорен начин се установи, че тези подобрения са
извършени в началото на 2008г. и носят характеристиките
на основен ремонт. Те са се извършвали със знанието и без противопоставянето на
Софийския университет и съответно неговите права си приравняват на правата на
добросъвестния владелец. Подобренията са заведени като нематериален актив в
счетоводството на едноличния търговец. Спори се, дали именно едноличния
търговец ползвател ги е извършил, тъй като в ресторанта, част от имота, който е
бил останал за довършване е бил отдаден под наем на трето лице. Макар и да е
представен договор за наем и анекс към него с това трето лице, съдът намира, че
не може по безспорен начин да се приеме, че това трето лице е извършило изцяло
основния ремонт на ресторанта през 2008г.. От представения договор за наем и
анекс от 01.02.2008г-. е предвидено наемателя Стар ресторантс
ООД да не плаща наемна цена от подписване на договора до 31.08.08г. Няма
уговорки за СМР, но в анекса се говори за голям обем ремонтни и довършителни
работи. Предвид на това съдът приема, че е извършван някакъв довършителен
козметичен ремонт в тази част от имота от третото лице наемател, но неговата
стойност не би била в размер по-голям от предвидения отстъп от наемната цена за
7 месеца. При наемна цена от 5 112 лв. без ДДС или 6 134 лв. с ДДС,
като за 7 месеца на 2008г. сумата възлиза в размер на 42 938 лв., или това
е сумата, с която може да се направи козметичен, но не и основен ремонт в
отдадения под наем ресторант. Предвид на това от стойността на СМР в размер на
262 000 лв., с която е установено да се извършени ремонти работи на
обекта, съдът приема, че следва да се приспадне сумата
от 42 938 лв. или стойността на подобренията извършени в имота възлиза в
размер на 209 600 лв. Като подобрител в чужд имот, със знанието и без противопоставяне на Софийския университет
ищецът има право като при добросъвестното владение на по-голямата сума между
сумата, с която се е увеличила стойността на имота и стойността на извършените
подобрения. В конкретния случай е установено, че стойността е увеличена в
по-голям размер от 209 600 лв., но при нейното определяне са съобразени и
подобренията от 2003-2004г., които са направени по време на действие на
договора. Наред с това едноличния
търговец прави възражение за прихващане и претендира признаване вземанията за
стойността на извършените от него конкретни СМР от 2008г.-, поради което съдът
приема, че същите, които са извършени
възлизат в общ размер на 209 600 лв. съобразно изложеното по-горе.
С оглед на горното съдът намира, че възражението за прихващане между двете
насрещни вземания, а именно между
вземането на едноличния търговец с пр.осн.чл.74,ал.2
от ЗС на стойност 209 600 лв. с
вземането на Софийския университет на осн. чл.59 от ЗЗД на стойност 150 128 лв. до размера на по-малкото е основателно . Предвид на това последица от
прихващането е, че вземането на СУ „ С.С.К.О.по
насрещния иск за сумата от 150 128
лв. обезщетение за периода 20.11.2011г. до 20.06.2012г. се явява погасено чрез
прихващане и предвид на това следва да се отхвърли. При този изход по главния
иск неоснователна се явява акцесорната претенция за
лихва с пр.осн.чл.86 от ЗЗД.
При така извършените прихващания СУ Кл.Охридски следва да бъде осъден да заплати на ищеца
едноличен търговец сумата от 43 500 лв. главница на осн.чл.55,ал.1,т.1
от ЗЗД, а разликата до пълния предявен размер да се отхвърли като погасена чрез
прихващане. Върху сумата от 43 500 лв. се дължи законната лихва от
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изходът по спора и
направените искания и установени разноски по делото на осн.чл.78 ГПК съдът намира следното : Ищецът е направил разноски в общ размер на
16 592 лв./ 4 892 лв. ДТ, 9200 лв.адв.възнаграждение,
2 500 лв. възнаграждение вещи лица/. Предвид съотношението между уважената
и отхвърлената част от исковете на същия му се дължи 35 % от така направените
разноски или сумата от 5 915.33 лв. Ответникът е направил разноски в общ
размер от 9 300 лв./ ДТ 7 000 лв., 2 000 лв. възнаграждение за
вещи лица и 300 лв.юр.възнаграждение/ Предвид, че
насрещния иск се явява отхвърлен чрез прихващане на ответникът разноски не се
следват. Предвид на горните изводи
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
5 915.33 лв. разноски за настоящото съдебно производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
С.У.„ С.С.К.О.“, гр.София, бул.Ц.О.**да заплати на
ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „ А.-Б.П. „ ЕИК ********,,гр.София, ул.******сумата от
43 500 лева / четиридесет и три хиляди и петстотин лева / на осн.чл.55, ал.1,т.1 от ЗЗД, в едно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главницата за
разликата до пълния предявен размер от
93 500 лв. , като погасена чрез прихващане, и ОТХВЪРЛЯ претенцията
за мораторна лихва в размер от 28 519.40 лв.
изцяло като неоснователна.
ОСЪЖДА
С.У.„ С.С.К.О.“, гр.София, бул.Ц.О.**да заплати на
ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „ А.-Б.П. „ ЕИК ********,,гр.София, ул.******сумата от
5 915.33 лева / пет хиляди деветстотин и петнадесет лева и тридесет и три
стотинки/ разноски за настоящото съдебно производство на осн.чл.78 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
искът предявен от С.У.„ С.С.К.О.“, гр.София, бул.Ц.О.**срещу ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „ А.-Б.П. „ ЕИК ********,,гр.София,
ул.******за присъждане на обезщетение в размер на 150 128 лева на осн.чл.59 от ЗЗД за периода 20.11.2011г. до 20.06.2012г.,
като погасен чрез прихващане, като ОТХВЪРЛЯ и претенцията за законна лихва с
пр.осн.чл.86 от ЗЗД върху тази сума като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :