Решение по дело №695/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ във вр. с чл. 145 и сл. АПК.

Делото е образувано по жалба на ТЕЛК III състав при „УМБАЛ Д-р Г.Странски” ЕАД Плевен - д-р Г. И. К., [ЕГН] от гр.Плевен, ул.Неофит Рилски“ №57, ап.41 - Председател на ТЕЛК III състав, и д-р М. Ж. Г. [ЕГН] от гр.Плевен ул.,,Ст.К.” №55, ап.16, д-р В. С. К. [ЕГН] от гр.Плевен [улица], ет.6, ап.22, д-р А. П. А. [ЕГН] от гр.Плевен [жк] ***, членове на ТЕЛК III състав, срещу Експертно решение № 91222 от заседание №89/13.07.2023 г. на НЕЛК по Нервни, Очни и ССЗ болести [населено място].

Моли да се отмени Експертно решение № 91222 от заседание №89/13.07.2023 г. на НЕЛК по Нервни, Очни и ССЗ болести [населено място] отменящо Експертно решение № 90831/28.02.2023 г. на ТЕЛК III с-в, на който са членове в частта му относно оценката на трайно намалената работоспособност /ТНР, т. 11.2/ , тъй като НЕЛК неправилно е определила състоянието на лицето единствено по ч.7, т. 15.3. , която касае оперирани лица без остатъчен функционален дефицит.

Намират, че в медицинската документация, съдържаща се в МЕД на лицето /Епикризи от НХК, Неврологична клиника, консултации с невролог/, така и в самото ЕР на НЕЛК е отразен Неврологичен статус: Силно ограничена флексия и екстензия в лумб. сегмент на гр.стълб. Изгладена лумб. лордоза. Мускулна сила - намалена за екстензия в двете стъпала-4/5. Пасивни движения в пълен обем. Напрегната паравертебрална мускулатура в дясно. Хипотония на м. Трицепс суре двустранно. Анталгична походка. Хипестезия по Л5, Ес1 дерматом в дясно. Нери /+/, Ласег /+/ 30гр. в дясно“.

Описан е и КТ на гръбначен стълб: „КТ: Авансирали дегенеративни промени на лумб.отдел на гр.стълб от остеохондрозен, спондилозен и спондилартрозен тип. Дискови протрузии на всички нива. Медианен дисков пролапс на Л5-Ес 1. Предна листеза на Л4“ и ЕМГ: Данни за хронична преднокоренчева увреда Л4, Л5, ЕС 1 двустранно с умерена аксонална загуба за Л5, Ес 1.

Така описаният статус и резултатът от КТ на гр.стълб и ЕМГ следва да бъдат оценени допълнително по ч.1 р.4 и по ч.7 т. 11.7, тъй като е видно, че лицето има значителен неврологичен функционален дефицит изразяващ се в силно ограничен обем на движение в лумбален отдел на гръбначния стълб и намалена екстензия за двете стъпала-4/5.

Считат, че НЕЛК неправилно е оценила състоянието на лицето единствено по ч.7, т. 15.3 и Експертно решение № 91222 от заседание №89/13.07.2023 г. на НЕЛК по Нервни, Очни и ССЗ болести [населено място] следва да бъде отменено.

С определение № 1683/14.09.2023 г. /л.22/ жалбата е оставена без движение за посочване в какво качество ЕР на НЕЛК се обжалва – в качеството на физически лица или в качеството на орган на медицинската експертиза, както и за внасяне на държавна такса.

Нередовностите са отстранени в указания от съда срок, като със заявление /л.л.29-30/ е уточнено, че жалбата е подадена от тях като колективен орган на медицинската експертиза, и е приложен документ за внесена държавна такса /л.31/.

Ответникът по жалбата-НЕЛК, не е подал писмен отговор по жалбата, въпреки предоставената му възможност с определение № 1753/21.09.2023 г. /л.32/.

В съдебно заседание оспорващия –ТЕЛК Трети състав УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД – редовно призован, се явяват д-р М. Ж. Г., д-р В. С. К., всички се представляват от адв. Б. с пълномощно по делото. Адв. Б. представя списък на разноските, като уточнява, че е не е вписано допълнителното възнаграждение за вещо лице. Моли да се присъдят с решението и тези разноски. Поддържа жалбата, като моли да се отмени като неправилно и незаконосъобразно решението на НЕЛК.

Намира, че същото е постановено в противоречие c разпоредбата на чл.45, ал.3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Разликата между атакуваното и отмененото ЕР не е по диагностицирането на заболяванията и функционалния дефицит на освидетелстваното лице. Разликата е в определените от ТЕЛК и НЕЛК отправни точки по ч.7, т. 15 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НME, въз основа на които следва да бъде определен процента ТНР на освидетелствания - според ТЕЛК отправната точка е тази по ч.7, т. 15.4, според която процента ТНР е 50, а според НЕЛК отправната точка е тази по ч.7, т. 15.3, според която процента ТНР е 40. Счита, че става ясно от изслушаната съдебно-медицинска експертиза в с.з., не която е представена по делото, а която беше изслушана по делото, защото има съществени различия, ако бъде съобразено здравословното състояние и функционалния дефицит на лицето към момента на прегледа и освидетелстването от ТЕЛК, то следва да бъде определен по отправната точка ч.7, т. 15.4, според която процента ТНР е 50, това е отправната точка и процентът, който е определил ТЕЛК. Затова счита, че решението на НЕЛК, с което е прието обратното, е противоречащо на материалноправните разпоредби и на това основание подлежи на отмяна.

Намира, че процесното решение е постановено и в противоречие с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ. В решението на НЕЛК и в отмененото решение на ТЕЛК освен данни за увреждането, попадащо в отправната точка по ч.7 се съдържат данни и за други увреждания на освидетелстваната, попадащи в други отправни точки по Приложение №1. Това е увреждане, свързано със „силно ограничена флексия и екстензия на лумбален сегмент на гръбначния стълб“ и „Авансирали дегенеративни проблеми на лумбалния отдел на гръбначния стълб", което е самостоятелно увреждане и попада в отправната точка по ч.1, р.4. Няма значение в коя от точките на ч.1, р.4. Това евентуално е въпрос на друг спор. Налице е увреждане, изразяващо се в „Намалена екстензия в двете стъпала 4/5 степен", което също е самостоятелно увреждане попада в отправната точка по ч.7, т.11 от Приложението и без значение е, какъв ще бъде процентът ТНР, който ще бъде определен в отправната т.11.

Видно от заключението по съдебно-медицинската експертиза налице е и друго заболяване - двустранна невросензорна загуба на слуха. Това е увреждане, което също е самостоятелно, което също подлежи на определяне на процент ТНР, като няма произнасяне от ТЕЛК, нито на НЕЛК и всички тези заболявания са самостоятелни и са подлежали на отделни самостоятелно оценяване като функционален дефицит и процент ТНР са съществували към момента на постановяване на експертното решение на ТЕЛК и по тях няма произнасяне.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК няма право да се произнася по същество на правилността на експертното решение на ТЕЛК и да определя краен процент на ТНР, а в подобна хипотеза, когато има самостоятелно увреждане и ТЕЛК не се е произнесла. В тази хипотеза тя не трябва да се произнася, а следвало да върне експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне и като не е приложила закона по този начин, НЕЛК отново е допуснала нарушение на материалния закон, като и поради това решението й и на това основание е материално незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено като такова. Моли да се постанови решение, с което да се отмени атакуваното решение на НЕЛК и да се присъдят направените разноски в производството, които е уточнил по основание и размер в представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът -Национална експертна лекарска комисия Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ – редовно уведомен, не се явява представител.

Постъпила е преди о.с.з. молба /л.195/, с която се иска да се даде ход на делото, поставят се въпроси към ВЛ и се моли да се отхвърли жалбата. Сочи, че изводите на НЕЛК относно оценката, следваща се за функционален дефицит за неврологичното състояние изцяло се подкрепят от СМЕ. По отношение на загубата на слуха сочи, че приложената аудиометрия е извършена 10 месеца след освидетелстването от ТЕЛК, поради което на основание чл.40, ал.4 от ПУОРОМЕРКМЕ съставът на НЕЛК не може да се произнася по това заболяване. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение, алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание заинтересованите страни - ТП на НОИ –Плевен, ,Дирекция „Социално подпомагане” Плевен, Агенция за хората с увреждания, [населено място], Н. Б. Г., не се явяват, не се представляват.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост приема за установено от фактическа страна следното:

При преосвидетелстване на Н. Б. Г. и преглед от ТЕЛК ІІІ състав на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен е издадено ЕР №90831 от заседание 42 на 28.02.2023 г. /л.41/. В същото е отразено, че до експертизата ТНР е 30 %, и след преглед в ТЕЛК й се определят 50 % ТНР. Датата на инвалидизацията е 23.05.2019 г. Водеща диагноза – Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Посочено е като общо заболяване: Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия спондилолистеза, поясен отдел. Изложени са мотиви – ТЕЛК определя 50 % ТНР за многоетажна дискова болест с изразен болков синдром, неповлиян от оперативно лечение с остатъчна неврологична симптоматика с двустранна сензорна слабост за стъпалата по ч.7, т.15.4.

ЕР е получено от ТП на НОИ на 20.03.2023 г. /л.л.42-43/, като на 24.03.2023 г. медицинската комисия на ТП на НОИ взема решение същото да бъде обжалвано, доколкото не са съгласни с постановените от ТЕЛК 50 % ТНР по ч.7, т.15.4., тъй като в предоставената МЕД се визира еднократна оперативна интервенция, което не покрива критериите на посочената отправна точка на ТНР. На същия ден решението на медицинската комисия /л.45/ и жалбата от нейния председател /л.39/ са изпратени до НЕЛК чрез РКМЕ. В НЕЛК са получени на 03.04.2023 г., видно от вх.№ на НЕЛК.

НЕЛК се произнася с ЕР №91222 от заседание 89 на 13.07.2023 г. /л.л.36-37/. Видно от същото, се отменя решението на ТЕЛК и се издава като водеща диагноза е Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия спондилолистеза, поясен отдел. Посочено е, че за увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия след оперативно лечение /2015 г./ по част 7, т.15.3 се следват 40 % ТНР, като този процент ТНР е в съответствие с Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти от Приложение №2 към чл.63, ал.3 от НМЕ, изм., ДВ бр.10 от 2023 г.

По делото е назначена СМЕ с ВЛ – специалист по нервни болести, която е приобщена на л.л. 164-183. Съгласно заключението на същата, към датата на освидетелстване в ТЕЛК на 28.02.2023г. при Г. са регистрирани следните заболявания:

Поясно дискова болест с КТ/МРТ данни Лумбална остеохондроза, спондилоза и остеохондроза. Многоетажна дискова протрузия Тн12-Л1, Л1-Л2, Л2-ЛЗ, L3-L4, L4-L5 и L5-S1 със стеноза на неврофорамените двустранно; Л5-Ес1 медианен дисков пролапс; без данни за компресия на миелона, кауда еквина и конус медуларе, вкл. на постконтрасните серии. Антеролистеза I ст. на L4-L5. Състояние след оперативно лечение на ниво Л4-Л5 /ламинектомия с декомпресия на Л5 коренче-2015г./

През м. май 2015 г. с КТ на лумбален отдел на гръбначен стълб е уточнена стеноза на вертебралния канал на ниво Л4-Л5, във връзка с което е извършена ламинектомия с декомпресия на пето лумбално коренче. Постоперативно е без неврологичен дефицит и с редуцирана болкова симптоматика.

Следват хоспитализации по повод рецидивираща болкова симптоматика през м. септември и октомври 2015 г., м. август 2018 г., м. април и май 2019 г., м. февруари 2020 г. м. август и октомври 2022 г.

След приложено медикаментозно лечение е изписвана, вкл. през м. октомври 2022 г. с пълен обем на активни и пасивни движения в поясен сегмент с леко намалена мускулна сила при екстензия на дясно стъпало 4/5, хипотония на mm triceps Surae двустранно. Нормална походка, без координационни нарушения, двустранна ахилова арефлексия, без патологични рефлекси, намалена сетивност по Л5, Ес1 коренчета, отрицателни растежни прийоми. ВАС- 5т. /субективен критерий при индивидуален праг на болката/

При неврологичното изследване в ТЕЛК, четири месеца след последната хоспитализация са установени клинични данни за вертебрален с-м с анталгична поза на тялото и походка с дясноконвексна сколиоза, ограничени активни движения във всички посоки на лумбалния отдел, намалена мускулна сила за екстензията на двете стъпала, хипотония на mm triceps Surae двустранно, ахилова арефлексия, отслабени коленни рефлекси, положителни растежни прийоми Ласег /+/ вдясно при 30гр., намалена сетивност в дерматоми Л4- Ес1, с контрол на тазови резервоари.

Вещото лице посочва, че пясно дисковата болест е хронично заболяване с възможни екзацербации при физическо натоварване, простуда, неудачно рязко движение в поясния отдел на гръбначния стълб, като състоянието при клиничен преглед в ТЕЛК отговаря на обостряне на заболяването и не кореспондира със състоянието на осв. при прегледа с експертна цел - без трайни статокинетични отклонения и двигателен дефицит със затруднена походка и по ч. 7, т. 11.

Вещото лице намира, че при обективната оценка на ТНР при осв. в ТЕЛК дори да се включи увреждането на н. тибиалис /ч. 7, т.11.8 , то то е лекостепенно и не определя максимален процент ТНР с трайно затруднение на походката. По ч. 7 т.11.8.1. лека степен - 10%; 11.7.2. средна степен - 20%; 11.7.3. тежка степен - 30%/.

Счита, че от рентгеновите данни за дегенеративни промени, както и претърпени оперативни интервенции сами по себе си, без други изменения, не обуславят намалена работоспособност по ч.1 р.1, а по ч.4 р.4. /Дегенеративни промени на гръбначния стълб: 4.1. с ограничени функционални нарушения - 10%; 4.2. с трайни функционални нарушения - 30%. / и въпреки няколкократните освидетелствания в ТЕЛК/НЕЛК по повод обжалвани решения и препоръката на НЕЛК още през 2019 г. за определяне на функционален ортопедичен дефицит, такова не е изискано от ТЕЛК.

Посочва, че Към Част 7, т.15.4 се отнасят дискогенни заболявания след няколкократни оперативни интервенции, без повлияване, с усложнения и остатъчен траен двигателен дефицит, като при клиничен преглед с експертна цел към момента на изготвяне на експертизата се установява пълен обем на активни и пасивни движения в поясния отдел на гръбнака с нормотония на паравертебрална мускулатура, без трайни статокинетични отклонения, леко намалена мускулна сила при екстензия надясно стъпало 4/5, без клинична изява на увреждане на н. тибиалис с промяна в походката, умерено живи сухожилно-надкостни рефлекси, без патологични; с лека отпадна, без възбудна сетивна симптоматика и без тазово-резервоарен синдром .

Вещото лице посочва, че след анализ на цялата медицинска документация и данните от клиничния преглед с експертна цел е видно, че към момента на прегледа в ТЕЛК е игнориран хода на заболяването с добро повлияване на неврологичната симптоматика от медикаментозно лечение, видно и от последната хоспитализация, 4 месеца преди освидетелстването в ТЕЛК и при хронично рецидивиращ ход на заболяването описаната патологична симптоматика /хипотонията на mm triceps surae двустранно, инервирана от [интернет адрес], намалена мускулна сила при екстензия на ходилата и ахиловата арефлексия не обуславят промяна в походката, употреба на помощни средства и траен двигателен дефицит.

Вещото лице счита, че с оглед гореописаната находка при клиничен преглед в ТЕЛК с анамнестични и клинични данни за хронично персистиращи радикулопатии с редки екзацербации /само през 2022 г. 2 п.годишно/, кореспондираща с КТ/МРТ и ЕМГ находката след оперативно лечение през 2015 г., но с добро повлияване от медикаментозно лечение, с лека остатъчна симптоматика без да определя функционален неврологичен и ортопедичен дефицит и без тазоворезервоарен синдром, съгласно Приложение № 1 към чл. 63, ал.1 следва да се отнесе към т. 15.3 /за оперирани лица, без остатъчен двигателен дефицит, определяща 40%./, съгласно т.15.3, която включва и оперирани лица с хронично персистиращи радикулапатии с редки екзацербации /т.15.2/, с леки остатъчни симптоми, без изявен двигателен дефицит и без трайни статокинетични отклонения по която следват 40% ТНР.

По отношение наличието на други заболявания в медицинското досие ВЛ сочи, че към медицинското експертно досие са приложени 2 амбулаторни листи със съмнение за Д.64.9 /Анемия неуточнена/ Д64.8 Есенциална хеморагична тромбоцитопения/ 13.10.21 г. и 04.11.22 г. по повод леко повишени стойности на тромбоцити при профилактичен преглед, без кожна и лигавична хеморагична диатеза. Препоръчана терапия с Аспирин. Без клинично проследяване, не определя процент трайно намалена работоспособност по ч. 9, р.18 - др. болести на кръвотворните органи.

М 02.9 /Реактивна артропатия/ стационарно лечение през м.08.2018 г. и Д. Полиартроза /амбулаторен преглед през м.06.2019 г./ по повод болка, оток и скованост в областта двете гривнени стави, двете тазобедрени и двете коленни стави, на двете длани и пръсти. Насочена за наблюдение от невролог. Без клинично проследяване и при клиничен преглед с експертна цел не се установяват данни за ревматично заболяване. По ч. 9, р.23 /заболявания на ОДА/ не следва процент ТНР.

М 54.1 Шийна радикулопатия /м.10.2015 г./ с КТ данни за изгладена физиологична шийна лордоза, начални дегенеративно-дистрофични промени по типа на цервикалната спондилоартроза изразени на нива С5-6 и С6-7 и ЕМГ със заключение за предно-коренчева увреда С7-С8 вдясно, без документирани рецидиви и траен функционален неврологичен дефицит при клиничен преглед с експертна цел не определя процент ТНР.

Без рентгенови данни за дегенеративни промени на коленни и тазобедрени стави и траен функционален ортопедичен дефицит на опорно- двигателния апарат.

Към МЕД са приложени три амбулаторни листи от офталмолог /№000980/09.11.21 г., №22174C017F6C/23.06.22 г.. и №2218890200F7/07.07.22 г. /с диагнози Н52.2 Астигматизъм, Н52.4 Пресбиопия Н10.8 Др. конюнктивити.

По част 5 - очни заболявания р. 8, с оптимална оптична корекция за всяко око - не следва процент ТНР.

Н90.3 Двустранна невросензорна загуба на слуха с приложена аудиограма. Слуховата загуба се определя от по-добре чуващото ухо.

По ч.3 /УНГ/ р.1, т.2. /Лека загуба на слуха- трудности при чуването на тиха реч и разговори в шумна обстановка/ следват 5% ТНР.

За невралгия/неврит на троичния нерв, при нормален КТ на главен мозък липсват анамнестични и клинични данни за увреждане на нерва, определящи ТНР.

За Артериална хипертония липсват медицински документи и проследяване.

Към МЕД са приложени медицински документи за заболявания от различни органи и системи /ОДА без ортопедичен функцинален дефицит, зрителен анализатор, вътрешни органи - Анемия неуточнена/ Д64.8 Есенциална/хеморагична тромбоцитопения, реактивна артропатия и др./ без клинично наблюдение, които не определят дефинитивно състояние, които да търпят позитивна или негативна еволюция във времето и да определят ТНР.

Вещото лице посочва, че от приложените към МЕД медицински документи евентуално може да се обсъжда като допълнително увреждане Н90.3 двустранна невросензорна загуба на слуха по ч.3 р.1, т.2. по която следват 5% ТНР.

Крайният процент ТНР съобразно методиката в чл.3 от Приложение №2 към чл.63, ал.3 от НМЕ е 41% ТНР/ 40 + (5% х 20=1 %)/ ТНР.

В о.с.з. в отговор на зададените въпроси ВЛ допълва, че е извършила преглед на лицето, и когато същото е било прегледано в ТЕЛК, е било с обостряне на заболяването, но с добро повлияване от медикаментозното лечение. Оперирана е само веднъж през 2015 г. Към момента на прегледа в ТЕЛК състоянието може да се отнесе към 15.4, но това не е траен функционален дефицит. ТНР се определя от функционалния дефицит, който трябва да е траен и не само в момента на прегледа. Такъв функционален дефицит е имало при прегледа в ТЕЛК, но след една година, при прегледа от ВЛ, не е налице. Рецидивите на хроничната персистираща радикулопатия не са чести. За двустранната нервосензорна загуба на слуха нито ТЕЛК, нито НЕЛК са се произнасяли. Посочва, че не може въз основа на единствен преглед и единствен документ да се обсъжда ТНР, без проследяване, без лечение, без да се коригира със слухов апарат. Лицето 4 месеца преди прегледа в ТЕЛК е било лекувано и е с подобрена симптоматика, и една година след прегледа в ТЕЛК /при извършения преглед от ВЛ/ не се отчита траен дефицит. Представената пред ТЕЛК медицинска документация не отговаря на приетото заболяване в най-тежката му форма. Т.15.4 описва състояние след многократни оперативни интервенции, протекли с усложнения, тук няма усложнение, и с траен дефицит. Това крайно положение включва тазово-резервоарен синдром, да се придвижва с помощни средства. Траен функционален дефицит е при болни, които се движат с помощни средства, не могат да контролират тазови резервоари. Крайният функционален дефицит се определя и от динамиката на заболяването преди това. Към момента на прегледа на ТЕЛК крайния функционален дефицит е правилно определен според предоставените документи, т.е. по 15.4.

По делото са приобщени още:

Писмо на НЕЛК /л.5/, от което е видно, че процесното ЕР на НЕЛК е изпратено на ТЕЛК на 31.07.2023 г.

Запазен пощенски плик /л.9/, като от пощенското клеймо е видно, че жалбата на ТЕЛК срещу решението на НЕЛК е подадена на 11.08.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима , тъй като подадена е в законовия 14-дневен срок от съобщаване на ЕР на НЕЛК, срещу акт, който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ, пред НЕЛК се обжалват ЕР на ТЕЛК. НЕЛК е била сезирана с жалба от председателя на медицинската комисия по чл.98, ал.4 от КСО, подадена в срок, по отношение на определения процент ТНР и се е произнесла по така направеното оспорване с обжалваното ЕР. С оглед на изложеното, оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган – НЕЛК, който е бил надлежно сезиран с редовна жалба и се оспорва изцяло – по отношение на определения процент ТНР.

ЕР на НЕЛК е писмено, в съответствие с чл.59, ал.2 от АПК, като по отношение на спазването на формата с оглед наличието на мотиви, спазването на административно производствените правила и материалния закон съдът съобрази следното:

В чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ е описан административният ред за обжалване на решенията на ТЕЛК, който задължително предшества обжалването им по съдебен ред. Видно от приобщените доказателства, в случая този ред е спазен, като решението на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК в законоустановения срок.

В рамките на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да доведат до незаконосъобразност на акта, като е спазена процедурата, предвидена в ЗЗ и Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ като правилно е приложен и материалният закон.

По делото не е налице спор за основното заболяване, констатирано при Г., а по отношение на това, дали същото попада в хипотезата на ч.7, т.15.3, както е посочено в ЕР на НЕЛК, или в хипотезата на ч.7, т.15.4 от Приложение № 1 към НМЕ, както е посочено в ЕР на ТЕЛК.

Ч.7, т.15 се отнася за Дискогенни заболявания (дискова херния, дискова протрузия и състояния, водещи до хронично персистиращи радикулопатии) в зависимост от неврологичния дефицит: 15.3 за оперирани лица, без остатъчен двигателен дефицит – 40 %. 15.4 за неколкократно оперирани, без повлияване, с усложнения и остатъчен траен двигателен дефицит – 50 %.

Съдът приема заключението на СМЕ в частта му, изложена в писменото заключение, като и в частта му при отговорите на зададените въпроси, с изключение на посоченото, че към момента на прегледа в ТЕЛК състоянието може да се отнесе към 15.4, и крайния функционален дефицит е правилно определен според предоставените документи, т.е. по 15.4. В тази му част съдът счита заключението за необосновано, за което излага следните мотиви:

Не е спорно, че Г. е оперирана само веднъж – през 2015 г. Доколкото т.15.4 изисква неколкократно опериране, същата точка не е относима към настоящия случай.

Съгласно чл.63, ал.2 от НМЕ, когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка. Не е спорно, че такова обосноваване не е налице в решението на ТЕЛК, а заболяването е отнесено към тази точка без да се изложат мотиви за неколкократни операции, усложнения, остатъчен траен функционален дефицит. Принципно отнасяне към тази точка е възможно, ако други операции след първата са безпредметни, тъй като не биха довели до повлияване, или извършването на операции е невъзможно поради противопоказания и т.под. В случая не само не са изложени мотиви, но в медицинската документация липсват твърдения, че последващи операции са невъзможни или противопоказани. Но дори да беше така, функционалното състояние на Г. не се изразява в „с усложнения и остатъчен траен двигателен дефицит“. Както сочи ВЛ в о.с.з., лицето 4 месеца преди прегледа в ТЕЛК е било лекувано и е с подобрена симптоматика, и една година след прегледа в ТЕЛК /при извършения преглед от ВЛ/ не се отчита траен дефицит. С оглед на тези факти следва да се приеме, че функционалният дефицит, макар и наличен по време на прегледа в ТЕЛК, не е траен по смисъла на НМЕ, доколкото въз основа на същата наредба се дава срок на ТНР за години – в случая с отмененото ЕР на ТЕЛК за 2 години. Фактът, че функционалният дефицит не е изразен 4 месеца преди прегледа в ТЕЛК и една година по-късно – при прегледа от ВЛ, означава, че същият не е траен по смисъла на т.15.4, включително за периода, за които се издава ЕР. ВЛ сочи, че представената пред ТЕЛК медицинска документация не отговаря на приетото заболяване в най-тежката му форма. Освен това съдът съобразява, че т.15.4 описва състояние след многократни оперативни интервенции, и въпреки това са налични усложнения, като ВЛ сочи, че тук няма усложнение. Съгласно отговорите на ВЛ в о.с.з, трайният функционален дефицит се изразява необходимостта болните да се движат с помощни средства, и във факта, че не могат да контролират тазовите си резервоари. В случая, нито в медицинската документация, нито в ЕР на ТЕЛК са посочени такива оплаквания – за Г. няма данни да се придвижва с помощни средства или да не може да контролира тазовите си резервоари. Нещо повече, в ЕР на ТЕЛК е посочено „ТР контролира“, като „ТР“ е съкращение от „тазови резервоари“.

С оглед на изложеното – липса на неколкократни оперативни интервенции, липса на усложнения, липса на траен функционален дефицит, изразяващ се в използване на помощни средства за придвижване и липса на нарушения в тазовите резервоари, не може да се приеме, че в случая е приложима т.15.4 от част 7 от Приложение № 1 от НМЕ. Приложима е т.15.3, която е относима за оперирани лица, без остатъчен двигателен дефицит. Следва да се посочи, че в самото ЕР на ТЕЛК не се твърди двигателен дефицит, описват се болка и слабост.

Неоснователен е довод на оспорващите, че не е налице произнасяне от ТЕЛК по всички заболявания и следвало НЕЛК да отмени решението и върне на ТЕЛК за ново произнасяне.

Съгласно чл.45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. В случая НЕЛК правилно се е произнесъл само по отнасянето на заболяването на Г. към т.15.4, в какъвто смисъл е жалбата на председателя на медицинската комисия. НЕЛК би имал основания да се произнесе по евентуалното наличие на други заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесъл, ако е била налице жалба от Г., каквато в случая не е налице. По тази причина НЕЛК не е имал задължението да се произнася относно наличието на други заболявания и ТНР, обусловена от тях и чл. 45, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ е неприложим. Както сочи ВЛ, е налице само едно заболяване – двустранна невросензорна загуба на слуха, като същото заболяване следва да бъде проследено, лекувано, коригирано със слухов апарат, но дори и да бъде прието, според вещото лице, че е налице, процентът на ТНР ще се увеличи от 40 % на 41 %, т.е. освидетелстваното лице отново няма да има право на пенсия за инвалидност по КСО, но това заболяване въобще не е обсъждано, нито от ТЕЛК, нито от НЕЛК съдът не следва да го обсъжда.

По отношение посочените в жалбата и о.с.з други заболявания, попадащи в хипотезите на р.1, ч.4 и ч.7, т.11.7, съдът съобразява следното: както е посочено по-горе, ЕР на ТЕЛК не е оспорено в тази му част, респективно НЕЛК не е имала право да се произнася по такива заболявания. Следва за пълнота да се посочи, че според ВЛ за заболявания по тези точки не се полага процент ТНР, видно от СМЕ, а съдът съобразява, че дори процентите за ТНР по отношение на други заболявания да се прибавят към определения процент в размер на 40 %, няма да се достигне до 50 %, видно от изчисленията, направени от ВЛ, но това не е предмет на разглеждане по делото, тъй като не е налице въобще произнасяне на ТЕЛК , които не е обсъдил и приел за доказани, съответно обуславящи процент ТНР други заболявания, а прави това в съдебното производство.

ЕР на НЕЛК е съобразено с целта на закона, като заболяването на лицето е отнесено към правилната точка от Приложение № 1 към НМЕ.

С оглед гореизложеното, ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно- производствените правила, материалния закон и целта на закона, и жалбата следва да бъде отхвърлена. 

С оглед изход на делото и искане на пълномощник на ответника за присъждане на разноски, то такива не следва да бъдат присъдени. По делото е налице пълномощно на юрк. П. Г. /л.20/, но същият не е представял становище по жалбата, нито е искал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Такова искане е направено с молба от 08.02.2024 г. /л.л.195, 197-198/, като към същата не е приложено пълномощно на юрисконсулт А., не е приложено и към молбите от 02.02.2024 г., приложени на л.187 и л.189 от делото, въпреки че в същите се сочи, че се прилага пълномощно по отношение на същото лице и с оглед липсата на упълномощаване на юрисконсулт А. , то разноски не следва да се присъдят на НЕЛК.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 21 предл. последно от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалбата на ТЕЛК III състав при „УМБАЛ Д-р Г.Странски” ЕАД Плевен срещу експертно решение № 91222 от заседание №89/13.07.2023 г. на НЕЛК Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ болести [населено място].

Отхвърля искането на ответника за присъждане на разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд

в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.