№ 209
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000675 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
От дружеството „П. - **“ ЕООД, в несъстоятелност, чрез синдика С.Ж., е обжалвано
Решение № 260130 / 30.03.2021 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. №
270/2020 г., в частта му, с която съдът е постановил следното:
„ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „П. - **“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от синдика С.Ж., против СВ. Й. М., ЕГН **********, за заплащане на сумата 208 550 лева,
представляваща вреда на дружеството, в качеството му на управител, нанесена с извършени
тегления от банковата сметка на същото, както следва: сума в размер на 19 800 лв. на
08.02.2013 г.; 15 000 лв. – на 12.02.2013 г.; 300 лв. – на 22.02.2013 г.; 50 000 лв. – на
27.02.2013 г.; 38 000 лв. – на 01.03.2013 г.; 26500 лв. – на 18.03.2013 г.; 17000 лв. – на
26.03.2013 г.; 38750 лв. – на 22.05.2013 г.; 2200 лв. – на 20.12.2013 г.; 500 лв. – на 05.08.2014
г.; 300 лв. – на 22.08.2014 г.; 100 лв. – на 03.10.2014 г. и 100 лв. на 27.11.2014 г., както и
иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 21.08.2017 – 12.03.2020
г., в размер на 54 165.06 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на
24.04.2020 г. до окончателното плащане.
1
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на „П. - **“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от синдика С.Ж., против СВ. Й. М., ЕГН **********, за заплащане на
сумата 208 550 лева, получена на отпаднало основание – прекратен договор за управление,
както и за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 21.08.2017 г. –
12.03.2020 г., в размер на 54 165.06 лева, ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба на 24.04.2020 г. до окончателното плащане“.
Ответникът по жалбата СВ. Й. М. е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и прие:
1. По иска, предявен на основанието по чл. 145 ТЗ.
Няма спор, че ответникът С.М., като управител на „П. - **“ ЕООД, в периода от 08.02.2013
г. до 27.11.2014 г. е изтеглил от банковата сметка на това дружество, на посочените по-долу
дати, следните суми:
- на 08.02.2013 г. ……. 19 800 лева;
- на 12.02.2013 г. …….. 15 000 лева;
- на 22.02.2013 г. …….. 300 лева;
- на 27.02.2013 г. …….. 50 000 лева;
- на 01.03.2013 г. …….. 38 000 лева;
- на 18.03.2013 г. ……… 26 500 лева;
- на 26.03.2013 г. ……… 17 000 лева;
- на 22.05.2013 г. ……… 38 750 лева;
- на 20.12.2013 г. ............. 2 200 лева;
- на 05.08.2014 г ………. 500 лева;
- на 22.08.2014 г. ……….. 300 лева;
- на 03.10.2014 г. ……….. 100 лева и
- на 27.11.2014 г. ……….. 100 лева.
Общо ……………………… 208 550 лева.
Според предявената от синдика на „П. - **“ ЕООД /н/ искова молба, изтеглянето и
неотчитането, съответно невръщането на тази обща сума представлявало причинена на
дружеството вреда, тъй като не било установено, дали и как управителят М. я е разходвал в
полза на нейния собственик – дружеството „П. - **“ ЕООД.
С отговора на исковата молба (л. 27 и сл.) ответникът е заявил, че след изтеглянето на
сумата от общо 208 550 лева, която е предмет на исковата молба, е бил неин държател и не
2
само с тази сума, а и чрез внасяне на собствени средства по сметка на дружеството и
съответните извършени с тях плащания, е погасил следните ликвидни и изискуеми по онова
време задължения на „П. - **“ ЕООД:
- на 05.06.2013 г. погасил задължение на „П. - **“ ЕООД към „П. б.“ ЕООД за
сумата ……...299.20 лева (л. 34);
- на 04.12.2013 г. погасил задължение на „П. - **“ ЕООД към „С .ф. г.“ ООД за
сумата ……… 203 298.00 лева (л. 36) и
- на 11.12.2013 г. погасил задължение на „П. - **“ ЕООД към „П. б.“ ЕООД за
сумата …... 1 049.16 лева (л. 32).
Общо ……………………………… 203 746.36 лева.
Отделно от това, за същия обхванат от исковата молба период от 08.02.2013 г. до
27.11.2014 г., внесъл на каса в дружеството „П. - **“ ЕООД или превел от собствената си
сметка по сметка на това дружество:
- на 22.08.2014 г. – сумата 3 350 лева;
- на 03.10.2014 г. – сумата 2 800 лева и
- на 27.11.2014 г. – сумата 5 900 лева.
Или общо ответникът е внесъл или по сметка на дружеството или по сметки на негови
кредитори, общо сумата 215 796.36 лева, която е със 7 246.36 лева по-голяма от изтеглената
от сметката на това дружество сума от общо 208 550 лева (215 796.36 лева – 208 550 лева =
7 246.36 лева). И така е разходвал парите, които изтеглил от сметките на „П. - **“ ЕООД, не
по друг начин, а точно в полза на техния собственик – дружеството „П. - **“ ЕООД.
Синдикът не е оспорил тези факти – за установеното от ответника внасяне на сумите по
сметки на кредитори за погасяване на задължения на дружеството към тях, както и за
внасяне на суми от личната сметка на управителя по сметки на притежаваното от него
дружество. Съобразената с тези безспорни факти и поддържана в процеса теза на синдика е,
че самите пари, които са били преведени от собствените сметки на управителя М. за
погасяване на съществуващи задължения на дружеството към негови кредитори или са били
внесени по сметка или на каса в дружеството, също били собственост на „П. - **“ ЕООД,
защото преди това самите тези пари били внесени по личната сметка на М. „от длъжници“
на „П. - **“ ЕООД.
Никакви съществуващи към времето на процесния период вземания на това дружество
обаче, които евентуално са били погасявани от негови длъжници чрез плащания не на
дружеството, а чрез преводи по сметки или в брой на управителя на „П. - **“ ЕООД и затова
– би трябвало – да са все още правно непогасени и понастоящем съществуващи (чл. 75, ал. 1,
изр. 2-ро ЗЗД), не са били посочени от синдика нито по размер, нито по основание, макар че
точно това е основно задължение на синдика и подобни все още номинално изискуеми
задължения – отново би трябвало – да са известни (чл. 658, ал. 1, т. 5 и т. 8 ТЗ).
Или, според поддържаната от синдика чисто фактическа теза, чрез плащанията от личната
3
си сметка в полза на кредитори на „П. - **“ ЕООД, управителят С.М. наистина е погасявал
съществуващи задължения на дружеството „П. - **“ ЕООД, но тези погасявания не били
извършвани нито с лични пари на М., нито с изтеглените по-рано от него общо 208 550 лева.
Напротив, погасяванията – според синдика –били извършвани със „съвсем други пари“,
които, макар и намиращи се в личната сметка на управителя, също били собственост на това
дружество. Затова изтеглените от М. общо 208 550 лева, които са предмет на делото,
продължавали да стоят във времето като „неотчетени“ и така тяхното получаване от
управителя и съответното им невръщане, но не на някакви „други пари“, а конкретно на
„получените“ пари, в размер на сумата 208 550 лева, представлявало вреда за дружеството.
За доказването на тези свои твърдения обаче, синдикът е трябвало да посочи не само
онези конкретни длъжници на „П. - **“ ЕООД, които са погасявали свои парични
задължения към дружеството чрез заверяване на личната сметка на управителя М., но и
точните размери на тези все още неизвестни и номинално непогасени вземания на
дружеството. Тоест, след направените в отговора на исковата молба и документално
доказани от ответника възражения – за фактическото „отчитане“ на общата изтеглена сума
от 208 550 лева, тогава, за да е било някак възможно искът да бъде уважен, е трябвало
допълнителната искова молба на синдика да съдържа съвсем конкретни твърдения за
непогасени от ответника негови задължения към „П. - **“ ЕООД, поне за същата сума от
208 550 лева, за да може изобщо да се мисли, кои всъщност свои задължения към
дружеството – за „отчитане“ на процесните изтеглени суми – управителят е бил изпълнил
чрез конкретните плащания в полза на „П. - **“ ЕООД, посочени с отговора на исковата
молба. И дали изобщо има други негови задължения за „отчитане“ на същата сума от поне
208 550 лева, които все още да са неизпълнени.
Подобни доказателства няма, дори конкретни твърдения на синдика в тази посока също
няма. Установяването на имената на евентуални наредители на преводи по личната сметка
на С.М. – само по себе си – не означава, че тези наредители са погасявали свои задължения
точно към „П. - **“ ЕООД, а и никакви конкретни суми по размер – като вземания на „П. -
**“ ЕООД към длъжници, които евентуално са изпълнявали задълженията си към
дружеството чрез преводи по личната сметка на управителя М. – не са посочени от синдика.
При това положение възраженията на ответника за обусловената от направените от
него плащания липса на задължения за връщане на сумите, а оттук – и липса на твърдяната
от ищеца вреда за „П. - **“ ЕООД, са били доказани и предявеният от синдика иск по чл.
145 ТЗ, за конкретно причинени вреди единствено от „неотчитането“ или „невръщането“ на
процесната сума от общо 208 550 лева – като неоснователен – е подлежал на отхвърляне.
2. По иска, предявен на основанието по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, във вр. с чл.
141, ал. 4 ТЗ.
Този иск е бил неоснователен и е отхвърлен правилно.
4
Първо, както овластяването на управителя не е самостоятелно правно основание за
държане в личните му сметки на суми, собственост на дружеството, така и оттеглянето на
това овластяване – само по себе си – не е самостоятелно основание за връщането на тези
суми. Както получаването на сумите не може да има за свое самостоятелно основание факта,
че едно лице е било избрано за управител, така и връщането на тези суми не може да има за
свое самостоятелно основание факта, че овластяването на това лице е било оттеглено.
Затова, независимо от установената по-горе в т. 1-ва липса на задължения на бившия
управител С.М. за връщане на процесната сума от общо 208 550 лева, предявеният от
синдика иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, конкретно във вр. с чл. 141, ал. 4 ТЗ – като
неоснователен – също е подлежал на отхвърляне.
Заключението е, че решението на окръжния съд – в обжалваната му понастоящем част – е
законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще
следва да се потвърди.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260130 от 30.03.2021 г., постановено от Пловдивския
окръжен съд по т. д. № 270/2020 г., в частта му, с която съдът е постановил следното:
„ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „П. - **“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от синдика С.Ж., против СВ. Й. М., ЕГН **********, за заплащане на сумата 208 550 лева,
представляваща вреда на дружеството, в качеството му на управител, нанесена с извършени
тегления от банковата сметка на същото, както следва: сума в размер на 19 800 лв. на
08.02.2013 г.; 15 000 лв. – на 12.02.2013 г.; 300 лв. – на 22.02.2013 г.; 50 000 лв. – на
27.02.2013 г.; 38 000 лв. – на 01.03.2013 г.; 26500 лв. – на 18.03.2013 г.; 17000 лв. – на
26.03.2013 г.; 38750 лв. – на 22.05.2013 г.; 2200 лв. – на 20.12.2013 г.; 500 лв. – на 05.08.2014
г.; 300 лв. – на 22.08.2014 г.; 100 лв. – на 03.10.2014 г. и 100 лв. на 27.11.2014 г., както и
иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 21.08.2017 – 12.03.2020
г., в размер на 54 165.06 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на
24.04.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на „П. - **“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от синдика С.Ж., против СВ. Й. М., ЕГН **********, за заплащане на
сумата 208 550 лева, получена на отпаднало основание – прекратен договор за управление,
както и за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 21.08.2017 г. –
12.03.2020 г., в размер на 54 165.06 лева, ведно със законната лихва от завеждане на
5
исковата молба на 24.04.2020 г. до окончателното плащане“.
В останалата му част Решение № 260130 / 30.03.2021 г., постановено от Пловдивския
окръжен съд по т. д. № 270/2020 г. – като необжалвано – е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6