№ 11816
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110136280 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 89, ал. 8
ЗТ вр. с чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата М. Г. П., ЕГН: **********, чрез адв. М., твърди че с ответника „фирма“ ООД, с
ЕИК ****, са сключили Договор за туристически пакет № ...._01 от 06.12.2019 г., във връзка
със закупени ваучери от туристически агент "Грабо Медия" АД . По силата на договора за
туристическо пътуване туроператорът се задължава да организира и предостави в полза на
посочените в съдържанието му лица пътуване, представляващо комбинация от определени
услуги, с начална дата на отпътуване 10.07.2020 г. Във връзка с гореизложеното, ищцата се
е задължила да заплати сумата от 3050,48 лв., съгласно т. 9 от договора. Сочи, че към
момента на подписването на договора е заплатила сума на стойност 578 лв., а остатъкът от
дължимото, в размер на 2472,48 лв., погасява на 18.12.2019 г. посредством платежнo
нареждане с № BORD08743977. Поддържа, че на 25.03.2020 г. е получила становище
от ответника, по силата на което същия обективира невъзможността си да изпълни поетите с
договора задължения с оглед обявеното извънредно положение на територията на Република
България и забраната за осъществяване на пакетни туристически пътувания. С оглед
изложеното ищцата предприема действия по прекратяване на договора с ответника, за което
обстоятелство е постигнато съгласие между страните. Във връзка с прекратяването на
договора ищцата отправя искане за връщане на дадените суми с оглед отпадналото
основание за заплащането им. Сочи, че сумите заплатени към туристическия агент са
1
възстановени, но от страна на ответника не е извършено възстановяване на дължимото на
стойност 2472,48 лв., въпреки заявеното искане в изпратени няколко на брой електронни
съобщение и препоръчано писмо с обратно разписка. Моли съда да осъди ответника да
възстанови дължимото с оглед прекратяването на сключения договор. Претендира
направените в производството разноски.
С последвала молба – уточнение от 31.10.2022 г., ищцата допълва петитума на
предявената искова молба, като ведно със сумата от 2472,48 лв., претендира и законна лихва
върху стойността на главницата, считано от датата на депозиране на иска до окончателното
изплащане на дължимото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „фирма“ ООД, чрез адв. Г., депозира отговор на
искова молба. Признава фактите относно наличието на сключен договор с ищцата, както и
заплатената от нея сума. Твърди, че е бил в обективна невъзможност да изпълни поетите
задължения. Ответникът не оспорва, че дължи възстановяване на постъпилото плащане
доколкото ищцата е упражнила правото си да прекрати сключения договор. Признава, че е в
забава относно осъществяване на дължимото. Като причина за това, сочи че изпитва
финансови затруднения вследствие на настъпили форсмажорни обстоятелства и
невъзможността да осъществява дейността си за дълъг период от време. Посочва, че се
надява да възстанови дължимото при първа възможност.
В открито съдебно заседание на 12.06.2023 г. г. ищецът е поискал постановяване на
решение по реда на чл. 237 ГПК.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца ЗД „фирма“
АД.
Съгласно разпоредбата на чл.237 , ал.1 ГПК когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
Съгласно ал. 2 на същия член в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се
основава на признанието на иска. Поради изложеното и като съобрази, че признатото право
не противоречи на закона или на добрите нрави, от друга страна е признато право, с което
страната може да се разпорежда, съдът намира, че следва да бъде уважена исковата
претенция в цялост по реда на чл. 237 ГПК.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, .... да заплати на М. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, адрес .... на
2
основание чл. 89, ал. 8 ЗТ и чл. 86 ЗЗД сумата от 2472.48 лв., представляваща заплатена и
невъзстановена сума по договор за туристически пакет № ...._01 от 06.12.2019 г.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
.... да заплати на М. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, адрес .... на основание чл.
78, ал.1 ГПК сумата от 798.90 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участие на ЗД „фирма“ АД- трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3