Определение по дело №2535/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 847
Дата: 4 април 2018 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20173100502535
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№…………../……………..2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА         

 

 

като разгледа докладваното от съдия Пенева

въззивно гражданско дело № 2535 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 6260/26.02.2018 г., подадена от Р.С.С., чрез адв. В.Д., с искане за допълване  или за допускане на очевидна фактическа грешка в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 298/22.02.2018 г., като в полза на молителя бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по депозираната против Определение № 5347/23.05.2018 г. частна жалба.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от С.Я.Д., чрез адв. Д.К., с който оспорва постъпилата молба като неоснователна и се претендира оставянето й без уважение.

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото еобразувано по жалба на Р.С.С. чрез адвокат В.Д. против решение № 4264 от 25.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 12600/2016 г. по описа на ВРС, с което е допълнено решение № 1106 от 20.02.2016 г., постановено по същото дело, с което се отхвърля иска на Р.С.С. срещу С.Я.Д. за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 488,96 лева, представляваща остатък от дължима продажна цена от цялата в размер на 9779,15 лева по договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт /НА/ № 88,том I, рег.№ 1562, дело № 83 от 07.03.2012 г., за периода от 22.07.2016 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по гр.д.№ 8645/2016 г. на ВРС/ до 21.02.2017 г., като се излагат доводи за незаконосъобразност на така поставеното решение и се иска неговата отмяна и уважаване на иска, така както е предявен.

Предмет на въззивното производство е и частна жалба от възззивника против определение  № 5347 от 23.05.2017 г., с което на основание член 248 от ГПК е оставена без уважение молбата на въззивника за изменение на постановеното по делото решение, в частта относно разноските, като също се иска уважаване на тази претенция.

Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 298/22.02.2018 г., с което е отменил Решение № 1106 от 20.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 12600 по описа за 2016 г. на Районен съд – Варна, XLVІ състав, в частта, с която е отхвърлен иска на иска на Р.С.С.; както и Решение № 4264 от 25.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 12600 по описа за 2016 г. на Районен съд – Варна, XLVІ състав, с което е отхвърлен иска Р.С.С. срещу С.Я.Д. за заплащане на законната лихва върху главницата от 488,96 лева, представляваща остатък от дължима продажна цена от цялата в размер на 9779,15 лева по договор за покупко – продажба на недвижим имот, и вместо него е постановил в отношенията между страните, че С.Я.Д.  дължи на Р.С.С. сумата от 149,30 /сто четиридесет и девет 0,30/ лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 488,96 лева, представляваща остатък от дължима продажна цена от цялата в размер на 9 779,15 лева по договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 88,том I, рег.№ 1562, дело № 83 от 07.03.2012 г., за периода от 21.07.2013 г. до 21.07.2016 г., като и, че С.Я.Д. дължи на Р.С.С. законната лихва върху главницата от 488,96 лева, представляваща остатък от дължима продажна цена от цялата в размер на 9 779,15 лева по договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 88,том I, рег.№ 1562, дело № 83 от 07.03.2012 г., за периода от 22.07.2016 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по гр.д.№ 8645/2016 г. на ВРС/ до 21.02.2017 г;

С постановения съдебен акт въззивният съд е отменил също Определение № 5347 от 23.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 12600 по описа за 2016 г. на Районен съд – Варна, XLVІ състав, с което е оставена без уважение молбата на Р.С.С. за изменение на постановеното по делото решение № 1106 от 20.02.2017 г. в частта относно разноските и вместо него е осъдил С.Я.Д. ЕГН ********* ***  да заплати на Р.С.С. ЕГН ********** *** сумата от 223 /двеста двадесет и три/ лева представляваща сторените от последния разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството за издаване на заповед за изпълнение по гр.д.№ 8645/2016 г. на ВРС.

Съставът на ВОС е приложил разпоредбата на чл. 81 ГПК, предвиждаща, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като е осъдил С.Я.Д. да заплати на Р.С.С. сумата от 522 /петстотин двадесет и два/ лева, представляваща сторените от последния разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Видно от представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК от 09.10.2017 г. Р.С.С. е претендирал присъждане на следните разноски: 25 лева д.т. за въззивна жалба, 1 лев преводна такса, 15 лева д.т. за частна жалба, 1 лев преводна такса, 300 лева адв. възнаграждение за депозираната въззивна жалба и 180 лева адв. хонорар за частната жалба, или общо 522 лева. Доказаните съдебно-деловодни разходи от молителя са именно за сумата от 522 лева, за която насрещната страна е осъдена да му репарира.

Предвид изложеното претенцията на страната за присъждане на разноски е уважена изцяло с Решение № 298/22.02.2018 г. по делото, поради което молбата за изменение или поправяне на последното е основателна, и като такава следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6260/26.02.2018 г., подадена от Р.С.С., чрез адв. В.Д., с искане за допълване или за допускане на очевидна фактическа грешка в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 298/22.02.2018 г., постановено по в.гр. дело № 2535/17г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

 

                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                 

         ЧЛЕНОВЕ :