Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на девети юли, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 1546 по
описа на състава за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл. 50, вр. чл.
45 от ЗЗД и чл. 53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и с евентуално съединени искове с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 от ЗЗД и чл. 53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу ответниците по посочените по- горе главни
искове.
Ищцата М.Ж.И.
твърди, че претърпяла значителни имуществени вреди, произтичащи от повреда на
собственото й движимо и недвижимо имущество, както и неимуществени вреди –
болки, страдания, притеснения и битови неудобства, а вредите настъпили вследствие наводнението на имота и в с. Бисер,
О.Х.. Инцидентът настъпил на
06.02.2012г. при неконтролирано изливане на значителни водни маси в
землището на селото, в
резултат скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“. Според твърденията
на ищцата, описаните събития били резултат от неподдържаната
инфраструктура на язовир "Иваново“ и при това произтичали от виновното противоправно бездействие на служители на М.на о.на
Република България, което е привлечено като ответник в качеството му на ползвател
на 2/3 ид.ч. от язовир "Иваново“ съгласно ПМС
№148/1961г., и на длъжностни лица при О.Х.,
която е привлечена като ответник в качеството й на собственик на останалата 1/3
ид.ч. от недвижимия имот, в който е разположен язовир
"Иваново", съгласно АДС № 00527 издаден на О.Х.. Понесените от ищцата имуществени
вреди били според нея твърде значителни и се проявили в различни насоки. От
една страна били унищожени жилищна и стопанска сграда, разположени в УПИ II-103 от кв. 11 на
с. Бисер, О.Х., намиращи се на административен адрес ул. „Охрид“ в същото село.
След наводнението, постройките били разрушени в значителна степен и остатъците били
премахнати по заповед на заместник - кмета на общината, а при огледа стойността
на постройките била оценена на сумата от 50 000 лв. Освен това, според
твърденията на ищцата, в резултат на посоченото събитие били погинали и
следните движими вещи, намиращи се в имота по време на наводнението: готварска
печка – 2 бр., печка на дърва – 2 бр., фризер ракла –
1 бр., легло с ракла – 1бр., спалня – 1бр., легло с бюфет – 1 бр., метална
детска кошара – 1 бр., дървена маса – 1 бр., ютия – 1бр., мотофреза
– 1 бр., резачка за дърва – 1 бр., напоителна бензинова помпа , 1 бр.,
напоителна ел. помпа – 1 бр., компресор за въздух – 1 бр., циркуляр – 1 бр.,
проточен бойлер – 1 бр., обемен бойлер – 1 бр., електрическа печка – 1 бр., ел.
котлон – 1 бр., ел. скара – 1 бр., радио касетофон – 1 бр., ъглошлайф
– 1 бр., ел. мотор – 2 бр. и електрожен – 1 бр., които вещи били на обща
стойност от 7450 лв. Погиването на недвижимото и движимо имущество предизвикало у ищцата емоционални
последици - значително душевно страдание и
битово неудобство. При така изложените фактически твърдения ищцата претендира
за солидарно осъждане на ответниците да й заплатят
обезщетение в размер на: сумата от
50 000 лева, представляваща обезщетение за унищожените вследствие на
приливната вълна две сгради /жилищна и стопанска/, на които тя била собственик,
да заплатят солидарно и сумата от
7 450 лева, представляваща общ размер на обезщетение за унищожените вследствие
на приливната вълна движими вещи, които са се намирали в процесните
сгради, както и сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в страдания и неудобства, причинени като резултат от наводнението
и унищожаването на споменатите вещи, заедно със законната лихва върху всяка
една от претендираните суми, изчислена за периода от
датата на настъпване на увреждането на 06.02.2012г. до деня на окончателното
плащане. При условията на евентуалност, ако не се установи предпоставка за
възникване на солидарна отговорност на ответниците –
ищцата насочва исковете си срещу М.на о.на Р.Б.като предпочитан ответник и
срещу О.Х.в качеството на евентуален ответник. Предвид очаквания благоприятен
изход на правния спор - ищцата претендира сторените в настоящото съдебно
производство разноски.
Ответникът М.на о.на
Р.Б.оспорва предявените искове, по съображения, които са подробно изложени в
отговора на исковата молба. Ответникът оспорва надлежната си пасивна материална
легитимация като лице, носещо отговорност за настъпилите вредоносни последици, отричайки
твърдението, че процесното хидротехническо съоръжение
язовир „Иваново“ в землището на с. Иваново, О.Х., му е било предоставено за
стопанисване и управление. Посочва, че в близост до съоръжението се намирал
полеви учебен център /полигон/ „Корен“, но язовирът не попадал в неговите
граници, а бил построен и използван от юридически лица и за цели извън предмета
на о.на страната. По същество, ответникът признава факта на настъпилото наводнение,
след значителна приливна водна вълна от язовир „Иваново“ на 06.02.2012г., но
оспорва останалите предпоставки от фактическия състав на деликтната
отговорност по чл. 50 от ЗЗД, поддържайки твърдението, че претенцията на ищцата
се основава на отговорност за вреди, причинени от вещи.
Исковата
претенция е оспорена и от ответника О.Х.по съображения, които са подробно
изложени в отговора на исковата молба. Ответникът оспорва надлежната си пасивна
материална легитимация, в качеството на лице носещо отговорност за вредите,
като при това отрича твърдението на ищцата, че процесното
хидротехническо съоръжение - язовир „Иваново“, е било представено за
стопанисване и управление на общината. Посочва, че язовирът е държавна
собственост и ползването за целите на о.на онази именно част от
хидротехническото съоръжение, в което попада язовирната стена е било в режим на
ползване от М.на о.– а това практически е лишило О.Х.от възможността да
осъществи надзор за изправност на язовирната стена. Твърди, че доколкото
язовирът е държавна собственост – то областният управител на област Хасково е
бил отговорен за поддържане на съоръжението, което фактически било ползвано от
трети лица. Оспорва предявените искове по основание и размер като поддържа
становище, че не са доказани юридическите факти, относими
към установяване на тяхната основателност. Моли за отхвърляне на исковете и
претендира за осъждане на ищцата да заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са
представени и приети като писмени доказателства документи, уреждащи статута на
яз. „Иваново“ и вещноправния режим под който е
поставен във връзка със стопанисването и управлението на язовира и прилежащите
му сухопътна територия и хидротехнически съоръжения към датата на настъпване на
увреждането – Акт за публична държавна собственост №0567, рег.:МО, картотека
МО-П, досие /РЗ/-1212, издаден от Министъра на отбрана на РБ на 23.04.2003г.;
Акт за публична общинска собственост №250, рег.2, картотека 10, досие /РЗ/ 1,
издаден от Кмета на О.Х.на 28.03.2000г., Становище на началника на главния щаб
на сухопътните войски рег.№79700/01.06.2004г., Докладна записка от д-р инж. Р.К.Директор
на Дирекция „Инфраструктура на отбраната“ изпратена към Министъра на отбраната,
Списък на язовирите, стопанисвани от бившите в Хасковски окръг и Технически
данни за язовирите собственост на АПК Харманли-юг, Списък на малките язовири в район
Харманли, Списък на помпените станции, собственост на ТКЗС в Хасковски окръг
към 01.01.1975г.
По делото са
представени и приети като писмени доказателства писма, отправени към органите
на общинската, областната и централната администрация във връзка с установяване
на титуляра на правото на собственост върху яз. „Иваново“,
находящ се в землището на с. Иваново, общ. Харманли обл. Хасково, съответно за отстраняване на допусната
фактическа грешка при отбелязването му в надлежните регистри при Общинска
служба „Земеделие и гори“ гр. Харманли.
Като доказателства по делото са приети писма, адресирани
до органите на общинската и областната администрация /съотв.
вх.№ОХ-02-117/07.12.2010г и
вх.№25550/19.11.2010г./, в чието съдържание е отправено искане за оказване на
съдействие във връзка с констатирано нарушение при стопанисването на яз. „Иваново“
– пропадане на стената на язовира, заедно с приложен доклад за техническото
състояние на язовира. Като доказателства по делото са приети и писмени отговори
на сезираните административни органи във връзка с констатираното нарушение при
стопанисването и поддържането на язовира - писмо рег.№08-00-6 от 25.12.2010г. изпратено
от Министъра на о.на РБ до Областния управител на обл.
Хасково, Констативен акт за извършена проверка по ЗВ №026030 от 19.02.2009г.,
издаден от инж. Любомир Василев при М.на извънредните ситуации, Констативен
протокол от 12.11.2010г. издаден от комисия при О.Х., Констативен акт от
извършена проверка по чл.48 от Наредба №13 от 29.01.2004г. серия
В0002674/21.04.2011г., изготвен от инж. П.К.– инспектор към ГД Гражданска
защита при МВР, писмо с изх.№ОХ-02-132 от 14.11.2011г. и писмо с изх.№ОХ-02-151
от 16.12.2011г. изпратени от кмет на О.Х.до областния управител на област
Хасково,
Като
доказателства по делото са приети документи, представляващи част съдържанието
на сл.д. №208/2014г. по описа на ОСО при ОП-гр. Пловдив ( л. 318 до л.455 от пр.
пр. №4509/2014г., Справка №1 на преоценени хидромелиоративни обекти по
сметка 204 към 31.12.1991г. от пр. пр.1509/2014г., Постановление за изпращане на досъдебно производство
по компетентност от 04.06.2013г., издадено от прокурор при РП Харманли, Постановление за спиране на
наказателното производство от 16.12.2016г. издадено от прокурор при РП Пловдив
и Постановление за спиране на наказателното производство от 19.06.2018г. по
сл.д.№208/2014г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив) които съдържат данни за
установените от органите на досъдебното производство факти за настъпването на
инцидента с хидротехническото съоръжение, неговите причини и последици.
Съдържанието на споменатите документи не се обсъжда подробно, понеже отразените
в тях правнорелевантни факти са предоставени за
анализ на специализирани съдебни експертизи.
Приетият като
доказателство Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност
№81, том I, дело №167/1973г. установява, че посоченото в него лице - Ж.Д. Ф.е
придобил собствеността върху процесния имот,
включително построената в него жилищна сграда, заедно с построените в имота
стопански/ помощни постройки.
Съдържанието на
приетия като доказателство препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№53, том I, нот. дело №480/1998г. мотивира
извода, че ищцата е придобила последством договор за
дарение ½ идеални части от недвижим
имот, заедно с построените в него постройки.
Като доказателства по делото са представени и приети Решение
№5 от 08.06.2012г. на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане
към Министерски съвет, Протокол №43 от 14.02.2012г., издаден от комисия по чл.196,
ал.1 от ЗУТ, назначена със заповед №112/13.02.2012г. на зам.-кмета на О.Х., за
извършен преглед на процесната сграда, Заповед №219
от 01.03.2012г. издадена от зам.- кмет на О.Х.за премахване на процесната сграда и стопанска постройка, Протокол за
установяване състоянието на строежа и
строителната площадка преди отстраняване на строеж от 12.03.2012г., изготвен от
работна група при О.Х., Заповед №669/28.06.2012г. на кмета на О.Х..
Заключението на приетата без оспорване от страните съдебно-
техническа експертиза, която бе изготвена от вещо лице инж. П.З., мотивира
следните изводи относно подлежащите на установяване факти:
·
Основната причина за скъсване на язовирната стена е непровеждането
на мелки за системна техническа поддръжка и
експлоатация на конструктивните елементи от тази стена, което е довело до
образуване на дебела ледена покривка и интензивен ледоход. Ледоходът, от своя
страна, предизвикал блокиране на преливника на язовира, а рязкото повишаване на
водното ниво предизвикало преливане на водна маса над короната на язовирната
стена, което било последвано от скъсване на стената и наводнение на землището
на с. Бисер;
·
Анализът на наличните писмени доказателства, според
становището на вещото лице, определя незадоволително и лошо общо техническо
състояние на язовира към датата на настъпване на увреждащото събитие. На разстояние
5 м. от короната на стената по сухия откос е съществувало рязко пропадане на каменния
насип във вид на яма с ширина - 2м. и дълбочина - 1м. Основният изпускател е
бил в неизправност, а спирателният кран към него не е функционирал, като не бил
способен да поддържа определено водно количество в чашата на язовира. Липсвал
изпълнен втори спирателен кран на основния изпускател. Енергогасителната
шахта на основния изпускател се намирала в незадоволително общо техническо
състояние, със значителна корозия на бетона. Преливникът на язовира също се
намирал в незадоволително общо техническо състояние. За отстраняване на
посочените недостатъци било предписано извършване на необходимите ремонтни
дейности, но липсата на наблюдение, поддръжка и експлоатация допринесли за
възникване на неизправностите;
·
В събраните писмени доказателства не са налични данни за
осъществяване на някакво техническо поддържане и ремонт на язовирната стена в
последните години преди събитието и не може да се направи извод за провеждане
на някакви мероприятия с такава насоченост. Не са били провеждани систематични
наблюдения на техническото състояние на язовирната стена и съоръженията;
·
Към датата на настъпване на наводнението е бил наличен
Авариен план за яз. „Иваново“, утвърден от кмета на О.Х., но поради неизяснения
статут на хидротехническото съоръжение, касаещ титуляра на правото на собственост върху язовира -
съществуващият авариен план не е бил реализиран в основната си част- ред за
провеждане на оповестителни, спасителни и неотложни
аварийно- възстановителни работи и за предотвратяване на наводнението на
територията на с. Бисер;
·
Увредените и съборени сгради, стопанисвани от ищцата,
били изградени 50 години преди настъпване на наводнението и притежавали
характера на паянтови сгради, с каменна основа. При намокряне на първия етаж на
къщата, изграден от материал - кирпич, стените станали конструктивно негодни,
размекнали се, напукали се и се сринали;
·
Нанесените щети са последица от наводнението върху
сградите, стопанисвани от ищцата, се изразявали в напукване на стените и
подовата настилка. Тази причина наложила осъщественото последващо
премахване/събаряне на сградите, които след наводнението създавали опасност за
обитателите;
·
Към датата на настъпване на увреждащото събитие -
06.02.2012г., средната пазарна цена на недвижим имот – двуетажна паянтова къща,
находяща се в с. Бисер, общ. Харманли, УПИ II-103, кв.11,
възлизала на сумата от 24 734, 50 лв.;
·
Към датата на настъпване на увреждащото събитие -
06.02.2012г., средната пазарна цена на недвижими имоти – две селскостопански
паянтови сгради, находящи
се в с. Бисер, общ. Харманли, УПИ II-103 кв.11, възлизала на общата сума от 8 934,90
лв.;
·
Към датата на настъпване на увреждащото събитие -
06.02.2012г., средната пазарна цена на оградата, обособяваща недвижимите имоти,
находящи се в с. Бисер, общ. Харманли, УПИ II-103
кв.11, възлизала на сумата от 393,50 лв.;
·
Общата средна пазарна цена на сградите и инфраструктурата, разположени в УПИ II-103 кв.11, с. Бисер,
общ. Харманли, към датата на бедствието - 06.02.2012г. е в
размер на сумата от 34 059,90 лева.
Изслушаната и приета без оспорване съдебно- техническа
експертиза /геодезия/, заедно с приложената комбинирана скица, изготвени от
вещо лице инж. Р.Д.П., дава заключение по поставените въпроси, относими към установяване на част от спорните факти по
делото:
-
Площта на яз. Иваново е 472,5 дка.;
-
Водната част на язовира, попадаща върху ПИ с №000002 е с
площ 277,6 дка. Водната част на язовира, попадаща върху имот с №000526 е 2,1
дка , а върху имот с №000527 – 25,8 дка.;
-
Язовирната стена и преливникът попадат изцяло в имот
№000002, като местоположението на преливника е графически означено на
приложената комбинирана скица с червена линия и надпис.
В представеното и
прието заключение към допуснатата съдебно-техническа експертиза, заедно с
Приложение №1, изготвена от инж. А.Д.Ц., общата пазарна стойност на движимото
имущество, намиращо се в сградата към датата на настъпване на увреждането
06.02.2012г., е определено на сумата от 4 411,17
лева. Вещото лице излага принципно становище за наличие на обоснована вероятност,
описаното движимо имущество, с оглед неговото естество и конструктивни
особености, да погине или да се увреди до степен на пълна негодност за ползване,
в резултат от измокряне при настъпване на процесното
наводнение.
В дадените пред
съда показания, свидетеля Т.И. заявява, че е дъщеря на ищцата и узнала за
наводнението от медийното отразяване на събитието. Първоначално се притеснила
за брат си, който работел в с. Бисер. След като се свързала с него,
свидетелката разбрала, че брат й пътува към селото да да
установи състоянието на последиците от наводнението, но органите на реда не
допускали никого в селото. На следващия ден свидетелката влязла в къщата. Първият
етаж бил наводнен до тавана, всички мебели били преобърнати, а битовата техника,
разположена в помещенията била повредена. Свидетелката съобщила на ищцата за
случилото се по телефона. Посочва, че ищцата приела много тежко новината. Към
момента на настъпване на наводнението, ищцата се намирала извън с. Бисер. но
посещавала редовно къщата в с. Бисер, оставала там заедно със съпруга и внуците
си през лятото. Към настоящия момент - ищцата продължавала за изживява тежко случилото
се, защото нямало къде да отиде. Къщата в селото била наследствено имущество –
останало от бащата на ищцата, на чието място в момента бил разположен „метален
фургон“, предоставен от „Гражданска защита“. Дворът бил „голо място“.
Свидетелката видяла ищцата непосредствено след инцидента, а ден по-късно заедно
посетили къщата. Към настоящия момент ищцата все още не била преживяла напълно
ужаса и страха от случилото се. Свидетелката детайлно описва състоянието на
къщата преди настъпването на наводнението и наличното движимо имущество в нея
към същия момент.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора е претенция за обезщетение на имуществени
и неимуществени вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от
непозволено увреждане - скъсване на язовирна стена на яз. „Иваново“, О.Х.,
довело до неконтролирано изливане на значителни водни маси и погиване на
имущество, намиращо се в с. Бисер.
Твърди се, че вредоносните последици са настъпили поради
неправомерно поведение на длъжностни лица при двамата ответници,
изразяващо се в неизпълнение на задължението за управление и стопанисване на
хидротехническите съоръжения, укрепващи язовира, както и непредприемане за
действия за обезопасяване и поддържане на техническата изправност на техническите
съоръжения съобразно нормативно установените технически изисквания.
Предпоставките за реализиране на деликтна
отговорност при хипотеза на основния състав на непозволеното увреждане, са посочени
в чл. 45 от ЗЗД, ал.1 от ЗЗД и изискват
да се установи: осъществяване на поведение, което противоречи на конкретно
нормативно задължение при стопанисване и поддържане на хидротехническите
съоръжения на територията на водния басейн или на общата забрана да се вреди
другиму, настъпване на конкретния релевиран в
исковата молба вредоносен резултат и да се докаже наличие на пряка
причинно-следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на
прекия деликвент. Допълнителни предпоставки за
основателност на иска, който е основан на особената хипотеза на чл. 49 от ЗЗД
са прекият причинител на вредата да е осъществявал увреждащите действия при или
по повод на възложената му работа от страна на субекта, който е легитимиран да понесе
деликтната отговорност.
Всички посочени по- горе предпоставки са в доказателствена тежест на ищцата, т.е в хода на процеса тези
предпоставки следва да бъдат установени именно от ищцата, особено като се има
предвид становището за оспорване на всеки от двамата ответници.
Обемът на вредоносните последици също следва да бъде установен от ищцата,
доколкото обемът на вредите обуславя по принцип и размера на евентуалното
обезщетение, което би следвало да бъде присъдено, в случай на основателност на
предявените претенции.
Съдът намира исковете за процесуално допустими, с оглед
фактическите твърдения, на които се основава, установената правосубектност
на страните в процеса и наличието на законоустановените
процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск.
Страните не
спорят и съдът прие за установено, ненуждаещо се от доказване, обстоятелството,
че на 06.02.2012г. е настъпило аварийно събитие, изразяващо се в скъсване на
язовирната стена на язовир "Иваново" и последващо
безконтролно изливане на значителни количества вода от чашата на язовир
„Иваново“, към землището на с. Бисер, в резултат от което е наводнено споменатото
землище на с. Бисер, О.Х., Област Хасково.
Разрешаването на
правният спор е предпоставено от произнасяне по два преюдициални въпроса: Първо- които са лицата, чието
поведение е създало предпоставка за настъпването на вредите и в тази връзка –
кой е надлежно материално легитимирания субект, който следва да понесе правните
последици на деликтната отговорност; Второ – какъв е
действителният характер и обем на вредите, за чието настъпване ищцата има право
да получи обезщетение. В контекста на споменатите въпроси, съдът мотивира
следващите свои изводи.
По установяване на основанието на отговорността и на
субекта, с чието поведение се свързва възникването на отговорността за
непозволено увреждане;
Изисква се да
бъде разрешен на първо място – основния въпрос за характера на вещноправния режим, под който е бил поставен яз. „Иваново“
към датата на настъпване на вредоносното събитие – за да бъде идентифициран собственикът
респ. ползвателят на хидротехническото съоръжение язовир „Иваново“, комуто е нормативно
вменено задължение да поддържа техническата изправност на язовира и да
реализира необходимите мерки за безопасност. Това е така, доколкото според
приложимата към 06.02.2012г., нормативна разпоредба на чл.139 и сл. от Закона
за водите - поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на язовири,
хидротехнически и защитни съоръжения се извършват от собствениците, които следва да осигуряват поддръжката и проводимостта на хидротехническите и защитните съоръжения в
съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500м. от
язовирните стени. Цитираните разпоредби насочват към
обезпечаване на сигурността на населението и защита от вредното въздействие на
водите в хипотеза на природни или техногенни
наводнения.
В легалната дефиниция
на §1, ал. 1 т. 94 от ДР на Закона за водите /ЗВ/, "язовир" е
характеризиран като водностопанска система, включваща
водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации.
Съобразно разпоредбата на чл.6 от ЗВ язовирът представлява самостоятелен,
отделен обект на право на собственост, различен от земята, върху която се
намира. Принадлежността на правото на собственост върху водите, водните обекти
и водностопанските системи се определя от вида на
вещта и предназначението и, а не от правата върху земята, на която се намират.
Съгласно §7
ПЗРЗМСМА /ДВ, бр. 49/1995 г./., с влизане в сила на закона в собственост на
общините преминават изчерпателно
посочените държавни имоти измежду които и язовирите, езерата и принадлежащите
към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение.
Същевременно чл.
2, ал.1, т. 2 ЗОС, урежда статута на общинска собственост на водите, водните
обекти, водностопанските системи и съоръжения
определени със закон. Както в горепосочените разпоредби, така и в чл. 19 от
Закона за водите, въпросът кои обекти са общинска собственост се разрешава по принципа
на остатъка- общинска собственост са всички обекти-бивша социалистическа
собственост по смисъла на ЗС в редакцията му до изменението с ДВ бр. 31 от 1990
г., които не са собственост на Държавата по изрични разпореди на закона, или
които не са придобити от други юридически или физически лица на законно
основание от Държавата преди разделянето на държавната и общинската
собственост, или спрямо които не съществува законова презумпция, че щом са били
изградени с чужди средства върху държавна земя, следва да се считат за
собственост на ЮЛ, които са ги изградили /така в решение № 468/02.07.2010 г. по
гр. д. № 921/2009 г. на I ГО на ВКС/. В приложение № 1 към Закон за водите са
лимитативно изброени язовирите, върху които се разпростира режима на държавна
публична собственост, сред които не е
включен язовир "Иваново" /старо наименование "Азмака"
или "Ешмеджика"/.
От представения като писмено доказателство по делото Акт
да публична общинска собственост № 250/28.03.2000г., се установява, че язовир
"Ешмеджика", идентичен с язовир
"Иваново", е актуван като публична
общинска собственост под № 000527 с площ 28, 621
дка в землището на с. Иваново, с начин на трайно ползване - язовир. Така
представеният акт се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила в частта, касаеща принадлежността на правото на
собственост, публичния характер на вещното право и легитимиращото действие на
акта по отношение на посочения титуляр на правото О.Х..
С оглед на
събраните по делото доказателства и въз основа на изложените по-горе мотиви,
настоящият съдебен състав възприема извода, че процесният
язовир "Иваново" е обект на публична
общинска собственост. По тази причина, предявените срещу ответника М.на о.на
Р.Б.искови претенции за вреди се явяват неоснователни, поради липсата на
пасивна материалноправна легитимация, и следва да
бъдат изцяло отхвърлени - без да се изследва наличието на останалите елементи
от фактическия състав на деликта.
От горния извод
следва, че предявените главни искове за
солидарно осъждане на привлечените двама ответници
следва да бъдат отхвърлени, предвид липсата на основание за ангажиране на тяхната
солидарна деликтна отговорност.
От горния извод
следва също, че предявените при
условията на евентуалност искове, които са насочени само срещу ответника - М.на
о.на РБ- също следва да бъдат отхвърлени, предвид липсата на основание за
ангажиране на неговата деликтна отговорност.
Поради сбъдване
на вътрешното процесуално условие – отхвърляне на главния иск – решаващият
състав на съда е длъжен да разгледа и предявените при условията на евентуалност
искове – насочени само срещу ответника О.Х..
В разпоредбата на
чл. 141 от ЗВ е предвидено законовото задължение на собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на
язовирни стени и/или съоръженията към тях, да осигурят поддържането
им в техническа изправност, спазване на изискванията за техническа и безопасна
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и регулиране на
водните нива в язовирите с цел намаляване на риска от наводнения.
От приетото по
делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. П.К.З., което съдът кредитира, като компетентно
и безпристрастно, се установява, че основната причина за скъсване на
язовирната стена на яз. „Иваново“ е неосъществяване
на системна техническа поддръжка и експлоатация на язовирната стена, довело до
образуване на дебела ледена покривка и интензивен ледоход, които от своя страна
предизвикали блокиране на преливника на язовира. Следователно, рязкото
повишаване на водното ниво предизвикало преливане над короната на язовирната
стена, скъсване на стената и наводнение е резултат от човешко поведение -
неправомерно бездействие на длъжностните лица, които са били длъжни да положат
необходимата грижа. Вещото лице посочва, че в техническото състояние на
язовирната стена също са били налични множество недостатъци, които обаче са
могли да бъдат отстранени при наличие на дължимото активно поведение - основният
изпускател се намирал в неизправност, а спирателният кран към него не
функционирал, като не поддържал определеното водно количество в язовира. Не е
бил изпълнен втори спирателен кран на основния изпускател. Енергогасителната
шахта на основния изпускател се намирала в незадоволително общо техническо
състояние, със значителна корозия на бетона, а преливникът също се намирал в
незадоволително общо техническо състояние. За отстраняване на посочените
недостатъци е било предписано извършване на необходимите ремонтни дейности, но
липсата на наблюдение, поддръжка и експлоатация, в последните години преди
събитието са допринесли за констатираните неизправности в хидротехническото
съоръжение и до настъпване на процесния увреждащ
инцидент на територията на с. Бисер.
По изложените съображения – настоящия състав на съда намира,
че именно ответника О.Х.е легитимиран да понесе предвидената в закона деликтна отговорност за понесените вреди, тъй като именно длъжностни лица при този
ответник са осъществили противоправното бездействие -
неполагане на дължимата грижа и нереализиране на дължимите обезопасителни
мероприятия за обезпечаване на сигурността.
Именно
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира напълно - установи
пряката причинно-следствена връзка между настъпването на инцидента и
бездействието на длъжностните лица при ответника О.Х..
По претенциите за обезщетение на имуществени вреди:
От представения по делото
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №53, том I, нот.
дело №480/1998г. е видно, че ищцата е придобила ½ идеални части от
парцел втори II, с планоснимачен
№103, урегулиран от 1170 кв.м., в квартал 11 по плана на с. Бисер, застроен
ведно със същите идеални части от построените в него жилищна сграда и две
стопански постройки се установява, че към момента на настъпването на инцидента,
ищцата е прдобила и притежавала процесния
недвижим имот – земя и сгради. При това
обаче, не може да бъде формиран необходимия обоснован извод за придобиването на
правото на собственост от ищцата върху цялото погинало недвижимо имущество
/сгради/ т.е. в повече от обема на установените ½ идеални части които тя
притежава.
С оглед на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с процесното събитие ищцата е претърпяла имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на посочения в исковата молба недвижим имот и построените
върху него сгради, а именно ½ идеални части от жилищна сграда
и две стопански постройки, находящи се в парцел втори
II, в квартал 11 по плана на с. Бисер, ул. „Охрид“, О.Х.. Въз основа на оценката на съдебно-техническата
експертиза, се установява, че средната пазарна стойност на процесните
недвижими имоти е в общ размер на сумата от 34 059, 90 лв.
Предвид изложените съображения, съдът приема в хипотезата на чл. 162 от ГПК, че ответника О.Х., следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от
17 030 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от
унищожаване и пълно повреждане на притежаваните от нея ½ идеални части
от правото на собственост върху сградите, разположени върху притежавания от нея
недвижим имот.
Твърдението за налично движимо имущество, което да е било
разположено в сградите към момента на настъпване на вредоносното събитие, не
беше доказано успешно в хода на настоящото съдебно производство. Показанията на свидетелката Т.И. действително
са правдоподобни в частта, в която тя посочва хронологията на събитията - след
оттеглянето на водата от терена, първият
етаж започнал да пропада, а стените на втория етаж се пропукали, докато селскостопанските
постройки в имота били съборени от водата.
Показанията на
тази свидетелка обаче, са крайно недостатъчни за да обосноват претенцията - в
частта по отношение на погиналите движими вещи. Макар че свидетелката убедено твърди,
че към момента на настъпване на наводнението, в пострадалите от водата
постройки се намирали две готварски печки, фризер,
два хладилника, пералня, микровълнова печка, ютии и др., тя не успя да индивидуализира
външните белези и характеристиките на нито една от посочените движимите вещи и
покъщнина. Самата
свидетелка не посочва, нито модела, нито марката, нито годината на придобиване
на споменатите движимите вещи и не може да опише състоянието на вещите при погиването
им, а това е твърде необичайно, доколкото може да се предположи, че повредените
вещи са били огледани, преди собственика им да прецени, че са тотално повредени
от водата.
Независимо от
изложеното, следва да се има предвид, че индивидуализиращите характеристики на
всяка от вещите, за които се твърди да е погинала, са крайно необходими данни,
за да бъде установено достатъчно категорично притежанието на споменатите
движими вещи от ищцата, твърдението, че са били именно в наводнения имот и не
на последно място- за да бъде установена тяхната имуществена стойност към
момента на настъпване на повреждането. Поради
изложените съображения, съдът приема, че основанията за изплащане на
обезщетение за движимо имущество
/движими вещи/ останаха напълно неустановени, а предявената на това основание
претенция за изплащане на обезщетение – следва да бъде отхвърлена изцяло.
В заключение по
претенцията за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът достигна до
извода, че за обезщетение на доказаните по основание имуществени вреди,
произтичащи от унищожаване и повреждане на недвижимо имущество - постройките в процесния недвижим имот, следва да бъде присъдена сумата от
17030 лева, а в частта - за разликата над
посочената сума и до пълния претендиран размер от
50 000 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан. Предявеният
иск за заплащане на обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в
стойността на погинали движими вещи следва да бъде отхвърлен изцяло, като
недоказан от гледна точка на настъпването на вредите в патримониума
на ищцата – като собственик на вещите, както и на тяхната стойност.
,По претенцията за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди, когато такова се дължи,се
определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа
обективни и доказани по делото факти.
От показанията на
свидетелката Т.И. се установява, че процесното
наводнение се е отразило негативно върху психологическото състояние на ищцата-
доколкото ищцата понесла тежко новината
за наводнението и неговите последици. Ищцата страдала за загубата на имота, не
само поради стойността на щетите, но и понеже свързвала това имущество с
наследство от баща си.
Посредством
свидетелските показания бе установено, че ищцата живеела при дъщеря си, поради
което очевидно не е изпитала пряко физическите и емоционалните последици от
оставането без дом, а негативните емоционални последици от настъпването на
инцидента са сравнително по- малки от твърдените.
При определяне
размера на обезщетението, настоящият състав на съда съобрази естеството и обема
на понесените неимуществени веди - негативни преживявания, емоционален стрес,
предизвикан от неочаквания характер на събитието и материалните загуби, психологическа
травма от самото бедствие, без да пренебрегва влиянието на възрастта и житейския опит върху интензитета
на страданията. При това, съдът намира, че справедливия размер на дължимото
обезщетение възлиза на сумата от 5 000 лв.
Поради
изложеното, предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
се явява частично основателен до размер на сумата от 5 000 лв. и като такъв
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата над посочената
сума и до пълния претендиран размер от 10 000 лв.
По претенцията
за присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения;
Като се отчитат установените в настоящия процес факти, в
контекста на задължението на делинквента по чл. 84 от ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД – да заплати законната лихва
върху претендираното обезщетение, считяно
от дена на настъпване на непозволеното увреждане, до деня на окончателното
изплащане на дължимото обезщетение за вредите – съдът намира, че претенцията на
ищцата с такава насоченост -следва да
бъде удовлетворена изцяло, считано от 06.02.2012г. до деня на окончателното
плащане.
По претенцията
за присъждане на направените съдебни разноски;
С оглед изхода от
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 78, ал.6 от ГПК –
ответникът, срещу когото исковете са уважени - О.Х., следва да бъде осъден да
заплати по сметката на Софийски градски съд сумата на държавната такса, която
се дължи за уважената част от исковете и направените съдебни разноски, които са
били понесени първоначално от бюджета на съда. Според направените изчисления,
тази сума възлиза общо на 1781, 20 лева, от които 881, 20 лева за държавна
такса и 900 лева за разноски по събиране на доказателства.
С оглед изрично
направеното искане на ответника М.на о.на Република България, както и на
основание чл. 78, ал. 3 и, ал. 8 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на този ответник съдебни разноски в размер на сумата 450 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на
делото и с оглед на изрично направеното искане, ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника О.Х.- на основание чл. 78, ал. 3 и, ал. 8 ГПК сумата от
3074, 28 лева, съответна на понесените от този ответник разноски за
процесуално представителство и за събиране на доказателства, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
На основание чл.
38 от ЗА, ответникът О.Х., следва да бъде осъден, да заплати на адвокат Н.
Николаев Д. от САК – сумата от 1620, 90 лева, представляваща възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата за всеки от предявените искове, в
уважената част.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Ж.И.., ЕГН: **********,
адрес за призоваване: гр. София ул. ******4-ти полуетаж чрез адв. Н.Д., срещу М.на о.на Република България, адрес: гр.
София, ул. "******, и О.Х., ЕИК: ******, съдебен адрес:***, чрез
адвокатско дружество „Б.и п.“, обективно
и субективно съединени искове с
правно основание чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 53 от ЗЗД, за солидарно осъждане на двамата ответници, да
заплатят на ищцата сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат от унищожаване и повреждане на собствен недвижим
имот - жилищна и стопанска сграда в УПИ II-103 от кв. 11 на с. Бисер, на административен
адрес ул. „Охрид“, за сумата от 7 450 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - погинали собствени движими вещи - телевизор– 2 бр. /Sony Trinniton 22’ и NEO 28’/, пералня – 1 бр. /Indensit, 6 kg, 1200 o/m/, хладилник –
2 /МРАЗ 80/бр.,
микровълнова – 1 бр. /Indesit/, ел.
готварска печка – 2 бр./ „Мечта“ и „Албена“/, печка на дърва – 2 бр. /“Бисер“ и „Прити“/, фризер ракла – 1 бр. /“Indesit“/, легло с
ракла – 1бр., спалня – 1бр., легло с бюфет – 1 бр., метална детска кошара – 1 бр.,
дървена маса – 1 бр., ютия – 1бр. /“Philips“/, мотофреза
– 1 бр. /“Honda“/, резачка за
дърва – 1 бр. /“Щил“/, напоителна бензинова помпа -1
бр. /“Honda“/, напоителна ел. помпа – 1 бр. /“Вида“/,
компресор за въздух – 1 бр. /“Айнхел“/, циркуляр – 1
бр., проточен бойлер – 1 бр. /“Елдом“/, обемен бойлер
– 1 бр. /“Елдом Еврика“/, електрическа печка – 1 бр.
/“Елва“/, ел. котлон – 1 бр., ел. скара – 1 бр.,
радио касетофон – 1 бр. /“Sony“/, ъглошлайф – 1 бр., ел.
мотор – 2 бр. и електрожен – 1 бр., сумата от 10 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди – емоционален стрес и битово неудобство, които вреди са
настъпили в резултат на събитие - наводнение, осъществено на 06.02.2012г. в
село Бисер, О.Х., Област Хасково, вследствие на скъсване на язовирната стена на
язовир "Иваново", находящ се в землището на
село Иваново, О.Х., Област Хасково.
ОТХВЪРЛЯ предявените при
условията на евентуалност от М.Ж.И.., ЕГН: **********, адрес за призоваване:
гр. София, ул. „*****, 4-ти полуетаж, чрез адв. Н.Д.,
срещу М.на о.на РБ, с адрес: гр.
София, ул. "******, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
за заплащане на: сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди - жилищна и стопанска сграда в УПИ II-103 от кв.11 на с.
Бисер, на административен адрес ул. „Охрид“, за сумата от 7 450 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди - погинали собствени движими вещи - телевизор– 2 бр. /Sony
Trinniton 22’ и NEO 28’/, пералня – 1 бр. /Indensit, 6 kg, 1200 o/m/,
хладилник – 2 /МРАЗ 80/бр., микровълнова – 1 бр. /Indesit/,
ел. готварска печка – 2 бр./ „Мечта“ и „Албена“/, печка на дърва – 2 бр.
/“Бисер“ и „Прити“/, фризер
ракла – 1 бр. /“Indesit“/, легло с ракла – 1бр.,
спалня – 1бр., легло с бюфет – 1 бр., метална детска кошара – 1 бр., дървена
маса – 1 бр., ютия – 1бр. /“Philips“/, мотофреза – 1 бр. /“Honda“/,
резачка за дърва – 1 бр. /“Щил“/, напоителна
бензинова помпа -1 бр. /“Honda“/, напоителна ел.
помпа – 1 бр. /“Вида“/, компресор за въздух – 1 бр. /“Айнхел“/,
циркуляр – 1 бр., проточен бойлер – 1 бр. /“Елдом“/,
обемен бойлер – 1 бр. /“Елдом Еврика“/, електрическа
печка – 1 бр. /“Елва“/, ел. котлон – 1 бр., ел. скара
– 1 бр., радио касетофон – 1 бр. /“Sony“/, ъглошлайф – 1 бр., ел. мотор – 2 бр. и електрожен – 1 бр.,
сумата от 10 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди – емоционален стрес и битово неудобство, които вреди са
настъпили в резултат на събитие - наводнение, осъществено на 06.02.2012 г. в
село Бисер, О.Х., Област Хасково, вследствие на скъсване на язовирната стена на
язовир "Иваново", находящ се в землището на
село Иваново, О.Х., Област Хасково.
ОСЪЖДА О.Х., ЕИК ******,
адрес: съдебен адрес:***, чрез адвокатско дружество „Б.и п.“, да заплати на М.Ж.И..,
ЕГН: **********, адрес за призоваване: гр. София ул. „*******, 4-ти полуетаж,
чрез адв. Н.Д., на основание чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД - сумата от 17 030
/седемнадесет хиляди и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, понесени
вследствие унищожаване и повреждане на жилищна и стопанска сграда, разположени
в УПИ II-103 от кв. 11 на с. Бисер, О.Х., находящи се
на административен адрес: с. Бисер, ул. „Охрид“, както и
сумата от 5 000 /пет хиляди /лева, представляваща обезщетение за понесени в следствие на същото събитие
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдената сума на
обезщетението, считано от 06.02.2012 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди, в частта за разликата над присъдената сума от 17030 лева
- до пълния претендиран размер от 50 000 лева и претенцията за неимуществени
вреди, в частта, за разликата над
присъдената сума от 5000 лева - до пълния претендиран
размер от 10 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ж.И.., ЕГН: **********, адрес
за призоваване: гр. София ул. ******4-ти полуетаж чрез адв.
Н.Д.,***, ЕИК: ******, съдебен адрес:***, чрез адвокатско дружество „Б.и п.“
иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 450 лева,
представляваща общ размер на обезщетение за имуществени вреди, поради погиване
и повреждане на движими вещи - телевизор– 2 бр. /Sony
Trinniton 22’ и NEO 28’/, пералня – 1 бр. /Indensit, 6 kg, 1200 o/m/,
хладилник – 2 /МРАЗ 80/бр., микровълнова – 1 бр. /Indesit/,
ел. готварска печка – 2 бр./ „Мечта“ и „Албена“/, печка на дърва – 2 бр.
/“Бисер“ и „Прити“/, фризер
ракла – 1 бр. /“Indesit“/, легло с ракла – 1бр.,
спалня – 1бр., легло с бюфет – 1 бр., метална детска кошара – 1 бр., дървена
маса – 1 бр., ютия – 1бр. /“Philips“/, мотофреза – 1 бр. /“Honda“/,
резачка за дърва – 1 бр. /“Щил“/, напоителна
бензинова помпа -1 бр. /“Honda“/, напоителна ел.
помпа – 1 бр. /“Вида“/, компресор за въздух – 1 бр. /“Айнхел“/,
циркуляр – 1 бр., проточен бойлер – 1 бр. /“Елдом“/,
обемен бойлер – 1 бр. /“Елдом Еврика“/, електрическа
печка – 1 бр. /“Елва“/, ел. котлон – 1 бр., ел. скара
– 1 бр., радио касетофон – 1 бр. /“Sony“/, ъглошлайф – 1 бр., ел. мотор – 2 бр. и електрожен – 1 бр., ведно
със законната лихва, считано от 06.02.2012 г. до окончателното изплащане, които
вреди са настъпили в резултат на събитие - наводнение, осъществено на
06.02.2012 г. в село Бисер, О.Х., Област Хасково, вследствие на скъсване на
язовирната стена на язовир "Иваново", находящ
се в землището на село Иваново, О.Х., Област Хасково.
ОСЪЖДА О.Х.да заплати на адв. Н.Д. - ШАК, адрес: ***, 4-ти
полуетаж, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1 620,
90 /хиляда шестстотин и двадесет лева и деветдесет ст./лева, представляваща възнаграждение
за процесуално представителство на М.Ж.И. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М.Ж.И., да заплати на М.на
о.на Р. Б., на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8
ГПК - сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Ж.И.,***, на основание
чл. 78, ал. 3 и, ал. 8 ГПК сумата от 3074, 28 /три хиляди седемдесет и четири
лева и двадесет и осем ст./, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА О.Х., да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от 1781,20 /хиляда седемстотин осемдесет и един лев и двадесет ст./ представляваща
понесени от бюджета на съда съдебни разноски и държавна такса, от чието
заплащане ищцата е била освободена.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба на заинтересованата страна, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок
от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: