РЕШЕНИЕ
№ 4843
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110126758 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341 - 355 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищецът Г. Г. С. е предявил срещу П. Г. С. иск за делба на
АПАРТАМЕНТ ........... (петдесет и пет), находящ се на ......, състоящ се от: две
стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 75,31
(седемдесет и пет цяло тридесет и една стотни) квадратни метра, при съседи:
стълбище, ....... № .., ................., при съседи: коридор, стълбище, двор, мазе на
...и правото на строеж върху ...........като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор .........1.55 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, четири хиляди осемдесет и две, точка, петстотин шестдесет и
едно, точка, едно, точка, петдесет и пет), находящ се в гр, ........... по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект от 12.03. 2024 г., с адрес на имота: гр. ................. в сграда с
идентификатор .........1 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка,
четири хиляди осемдесет и две, точка, петстотин шестдесет и едно, точка,
едно) с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор .........(шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, четири хиляди осемдесет и две, точка, петстотин шестдесет и
едно), с предназначение на самостоятелния обект: жилище- апартамент в
жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: 1 (едно), посочена в документа площ 75,31 (седемдесет и пет
цяло тридесет и една стотни) квадратни метра, с прилежащи части: мазе ... и ..
1
% (нула цяло деветстотин деветдесет и две хилядни върху сто) идеални части
от общите части на сградата, стар идентификатор няма, ниво 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: .........1.56 и .........1.33; под
обекта: .........1.52 и над обекта: .........1.58.
В исковата молба се излагат съображения, че страните се явяват брат и
сестра и наследници на техните родители – Г С. И. /починал на 16.03.2006г./ и
М Т. И.а /починала на 23.09.2016 г./.
Посочва се, че през 1973 г., по време на брака си, родителите на страните
придобили ап. ........... (петдесет и пет), находящ се в гр. ...., състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура 75.31 кв.
м., с идентификатор .........1.55., ведно със съответните зимнично помещение и
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху д з.
Посочва се, че след смъртта на родителите на страните, същите
наследили всеки по ½ ид. част от процесния недвижим имот. Предвид липсата
на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, от съда се
претендира да допусне до съдебна делба процесните недвижими имоти при
равни права за съделителите.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответницата П. Г. С., с който се излага становище за частична неоснователност
на предявения иск за делба, досежно посочените от ищеца квоти.
Навежда твърдения, че притежава 5/6 (пет шести) идеални части от
делбения имот, а ответникът 1/6 (една шеста) идеална част, поради извършено
в нейна полза, от наследодателя М Т. И.а, завещателно разпореждане, с което
ответницата е получила притежаваните от майка й идеални части в
недвижимия имот. Посочва, че завещанието е било обявено на 09.11.2023г.,
което било видно от протокол за обявяване на саморъчно завещание и
констативен нотариален акт.
Предвид посоченото се моли горецитирания недвижим имот да бъде
допуснат до делба при квоти, както следва:
- за П. Г. С. - 5/6 (пет шести) идеални части, придобити по наследство и
завещание и
- за Г. Г. С. - 1/6 (една шеста) идеална част от делбения имот придобита по
наследство.
С молба от 20.11.2024г. ищцовата страна прави възражение за
нищожност на саморъчното завещание, като твърди, че същото да е написано
и подписано от лицето, сочено като завещател. На следващо място се сочи, че
правото на ответницата да приеме завета е погасено по давност. При
условията на евентуалност се прави възражение по чл. 30 ЗН за
възстановяване на запазена част.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Софийски районен съд, 66 състав, е сезиран с конститутивен иск с
2
правно основание чл. 34 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска
делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако е
несъвместимо с естеството или предназначението на вещта, т.е. правото на
делба е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34 ЗС може винаги
да се упражни, освен ако законът разпорежда друго. Предявявайки
конститутивен иск за делба ищецът реализира потестативното си право за
ликвидиране на съсобствеността и превръщането й в индивидуална
собственост.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални
предпоставки /юридически факти/: 1/ основанието за възникване на
съсобствеността, респ. ищецът да е носител на съответна идеална част от
правото на собственост върху включените в делбената маса имоти; 2/
предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/ в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй
като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на
всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК с решението по допускане на делбата, съдът
се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки съделител. С оглед разпоредбата на този текст
съдът намира, че на първо място следва да се определи предмета на делбата,
тъй като от това зависи правото на всеки един от съделителите.
От обективираните изявления на страните в исковата молба и отговора
на исковата молба съдът прави извод, че между страните по делото няма спор
по фактите, които се установяват и от доказателствата по делото – страните се
явяват брат и сестра и наследници на техните родители – Г С. И. /починал на
16.03.2006г./ и М Т. И.а /починала на 23.09. 2016 г./. Установява се, че през
1973 г., по време на брака си, родителите на страните придобили в режим на
СИО, ап. ..........., находящ се в гр. ...., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
други сервизни помещения с обща квадратура 75.31 кв. м., с идентификатор
.........1.55., ведно със съответните зимнично помещение и идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху д з. Тези
обстоятелства се установяват и от приложените към делото писмени
доказателства /л.4-догово за покупко-продажба и удостоверение за
наследници –л. 7-8 от делото/.
Не се спори, че след смъртта на Г С. И., преживялата съпруга М Т. И.а,
по силата на чл. 9, ал.1 ЗН придобила 4/6-ти ид.ч. от процесния недвижим
имот (1/2-ра лична собственост = 1/6-та по наследство = 4/6-ти ид.ч.), а децата
Г. Г. С. и П. Г. С. наследили по 1/6-та ид.ч. на осн. чл. 5, ал.1 ЗН.
Със саморъчно завещание от 07.06.2013 год., обявено с Протокол от
09.13.2023 г. от Нотариус .... Я., помощник нотариус по заместване на .., рег.
№ 318 от НК (л.31-33), М Т. И.а завещала в полза на дъщеря си П. Г. С.
недвижимото си имущество, находящо се в гр. ...., ..., или 4/6/-ти ид.ч. от
процесния недвижим имот. Няма съмнение, че ответницата приема
3
наследството по силата на завещателното разпореждане /така напр. решение
№ 106/2014/08.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2654/2014 г., II г.о., в което е
прието, че обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН по
искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е израз на
приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението му,
желанието да се приеме завещаното имущество/.
Така в резултат на извършеното в полза на ответницата завещание,
последната придобила 5/6-ти ид.ч. от процесния недвижим имот, а ищеца 1/6-
та ид.ч.
Относно валидността на завещанието:
Съгласно възприетата практика - Решение № 580 от 2.08.2010 г. по гр.д.
№ 1315/2009 г., ВКС, І г.о., Решение № 25/12.02.2016 г. по гр.д. № 4119/2015 г.,
I г.о., когато с едно завещание се изчерпва наследствената маса, то същото
следва да се цени като универсално.
В случая, наследодателят М И.а е завещал 4/6 (четири шести) идеални
части от описания недвижим имот на дъщеря си П. Г. С., с които части се
изчерпва наследството на М Т. И.а, поради което и съдът счита завещателното
разпореждане в случая за универсално по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН. В чл. 30
ЗН във вр. с чл. 28-29 ЗН.
Съдът намира, направеното от ищеца възражение за нищожност на
саморъчното завещание за неоснователно, поради следните съображения:
По възражението за обявяване на нищожност на саморъчното
завещание:
Оспорването на представеното завещание изисква то да бъде преценено
с оглед изискванията за формата за действителност на саморъчните
завещания, дадени в чл. 25, ал. 1 от ЗН - саморъчното завещание трябва да
бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на
датата, когато е съставено, и да е подписано от него, а подписът трябва да
бъде поставен след завещателните разпореждания.
В случая е спазена формата на саморъчното завещание относно
наличието на задължителните реквизити.
Законът не разрешава изрично въпроса, къде е мястото на датата, но от
определеното място на подписа, който трябва да е последната дума на
завещанието, трябва да се заключи, че датата не може да бъде след подписа,
защото подписът е, който дава санкция на цялото завещание, а датата се
нуждае най-много от подобна санкция. Щом датата не може да бъде след
подписа, тя може да бъде на всяко място преди подписа. Липсва изискване
датата да е част от текста на саморъчното завещание и следователно, за да се
приеме, че завещанието е датирано, е достатъчно датното изражение да е
поставено върху материалния носител, върху който
е обективирано завещателното разпореждане, като щом предхожда подписа е
4
без значение нейното място върху материалния носител /Решение № 65 от
5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 906/2012 г., II г. о., ГК, представляващо
задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК/.
По настоящото дело датата е поставена в началото, поради което е
спазено законовото изискване за форма.
Относно подписа:
Подписът е съкратено писмено означаване на фамилията и името, а в
някои случаи и на презимето на автора. С него се
придава удостоверително значение на документа, като подписът е основание
да се смята, че лицето, от чието име е текстът, е направило съответното
волеизявление или че му е известно неговото значение. Подписът притежава
същите основни свойства, както и почеркът: индивидуалност, устойчивост
и комуникативност. Това е така, защото се изгражда заедно с почерка.
Първите две свойства обаче са по-ярко изразени, отколкото при почерка.
Затова е налице и по-висока степен на координация на движенията на ръката и
по-голяма обработеност в сравнение с почерка. Комуникативността не винаги
се проявява пълноценно, макар че това е в противоречие с ролята на подписа.
Дължи се на две причини: на липсата на установени изисквания към
структурата и съдържанието на подписа и на прекомерно еднотипната
автоматизация на писмено-двигателните навици при формирането на подписа.
ВКС приема в практиката си, че подписът е материализираното с
писмени знаци име на лицето. Допустимо е той да се състои от
едновременното изписване на трите имена (изписване на собственото име,
бащиното име и фамилното име) с изписване чрез инициали на някое от тези
три имена, а може да бъде положен параф без оглед дали се разчита добре или
не. Законът за наследството по отношение на саморъчните завещания не
посочва конкретно какъв трябва да бъде подписът на завещателя.
В случая, видно от заключението на вещото лице по приетата
и неоспорена от страните съдебна графологична експертиза, се установява по
категоричен начин авторството на наследодателя на страните както по
отношение на ръкописния текст, така и по отношение на подписа на
саморъчното завещание.
При произнасяне относно автентичността на завещанието и при
преценка на заключението на вещото лице съдът следва да се ръководи от
задължителната съдебна практика относно тълкуването на закона. Тя приема,
че при оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че
то не е написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него
следва да установи неговата истинност и то чрез пряко и пълно доказване.
Заключението на вещото лице е доказателствено средство, което служи
на съда за разкриване истината по делото. Съдът не е обвързан със
заключението на вещото лице, а го обсъжда наред с всички събрани по делото
доказателства и го преценява заедно с установените по делото факти по свое
вътрешно убеждение.
С оглед направеното от ищеца оспорване на завещанието и събраните по
делото доказателства в тази насока – назначената по делото съдебно-
5
графологическа експертизи, и останалите събрани по делото доказателства,
съдът намира, че представеното саморъчно завещание е автентично, поради
което възражението за нищожност, като ненаписано от завещателя се
явява неоснователно и недоказано.
По отношение на направеното от ищеца възражение, с което твърди,
че правото на ответницата да приеме завета е погасено по давност, съдът
намира същото за неоснователно по следните съображения.
Придобиването по завещание получава правен ефект, ако наследникът
или заветникът извърши приемането на завещанието. От момента на
приемането му преминава и собствеността върху завещаното имущество –
чл.22, ал.2 ЗН във вр. чл.48 - 54 ЗН. Приемането може да се осъществи чрез
способите, които са посочени от чл.49 ЗН. Правата по завещанието могат да
бъдат упражнени и в момент, който следва откриването на наследството.
В законодателството на Р. България няма конкретно определен срок, в
който саморъчно завещание трябва да бъде обявено. Лицето, което съхранява
завещанието, е задължено да го представи на нотариус за обявяване веднага
след като узнае за смъртта на завещателя. Това задължение обаче е с морален
характер и не е свързано със санкции при неспазването му.
С оглед изложеното, съдът намира възражението за неоснователно.
Във връзка с направеното завещание, ищеца е направил възражение по
чл. 30, ал. 1 ЗН, което съдът намира за основателно, тъй като процесното
завещателно разпореждане от 07.06.2013 г. относно цялото имущество на
завещателката М И.а е универсално по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН. В чл. 30 ЗН
във вр. с чл. 28-29 ЗН законодателят дефинира „разполагаемата част“ от
наследството чрез подхода на изключването - разполагаемата част е всичко
онова от наследството, която не е запазена част. Запазената част от
наследството е онова имущество от наследството, което законът „пази“ за
низходящите, родителите и съпруга и с което едно физическо лице не може да
се разпорежда чрез завещателни разпореждания за след своята смърт или
дарения приживе. А доколкото е налице такова разпореждане, за лицата,
посочени в чл. 28, ал. 1 ЗН възниква субективното потестативно право да
искат по съдебен път намаляване на безвъзмездното разпореждане до размера
на своята запазената част, определен в чл. 29 ЗН.
В случая ищеца Г. С. претендира, че запазена му част е накърнена,
упражнява това право спрямо лице, което е наследник по закон, а имено срещу
сестра си П. С.. В този смисъл не е необходимо наследството оставено от
наследодателя М И.а да бъде прието по опис /Тълкувателно решение №
3/19.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2013 г., ОСГК/
С оглед универсалния характер на завещателното разпореждане и
поради това, че наследството на М И.а се изчерпва с процесния апартамент не
се налага формиране на наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН. Разпоредбата
е приложима спрямо заветите по чл. 16, ал. 2 ЗН, каквато не е настоящата
6
хипотеза. Чрез универсално завещание, което придава качеството наследник
на лицето, в полза на което е направено, завещателят се разпорежда с цялото
или с дробна част от цялото си имущество и при заявено искане за
възстановяване на запазена част от наследството не се формира маса по реда
на чл. 31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на
наследодателя, посочени в тази разпоредба, се включват в завещателното
разпореждане и след смъртта на наследодателя не остават свободни
имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова,
което съставлява тяхната запазена част от наследството.
По отношение на квотите в съсобствеността, които се получават след
намаляването на завещателното разпореждане и възстановяването на
запазената част е необходимо да се посочи следното:
Размерът на запазената и разполагаемата част е уреден в чл.29 ЗН и по
отношение на децата и техните низходящи, зависи от техния брой, като в
случая запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил
съпруг, при наличие на едно дете е 1/2 от наследственото имущество, а при
наличие на две деца е 2/3-ти от наследственото имущество.
Доколкото наследодателят М И.а е оставила за наследници двете си
деца, то на основание чл. 29, ал.1 ЗН запазената им част възлиза на 2/3 ид.
части от наследствената маса, респ. по 1/3 ид. част за всеки от двамата.
Разполагаемата част на наследодателя също възлиза на 1/3 ид. част.
Така несъмнено бе установено, че с универсално завещателно
разпореждане от 07.06.2013 год., обявено с Протокол от 09.13.2023 г. от
Нотариус .... Я., помощник нотариус по заместване на .., рег. № 318 от НК, М
Т. И.а завещала в полза на дъщеря си П. Г. С. недвижимото си имущество,
находящо се в гр. ...., ..., или 4/6/-ти ид.ч. от процесния недвижим имот.
В този смисъл запазената част на Г. С. възлиза в размер на 1/3-та ид.ч. от
завещаните 4/6-ти ид. ч. от процесния недвижим имот.
Поради всичко изложено, следва на основание чл. 30 ЗН, завещателното
разпореждане, извършено от наследодателя М Т. И.а, направено с
завещателно разпореждане от 07.06.2013 год, в полза на ответника – П. С., да
бъде намалено с 1/3-та ид.ч., като се възстанови запазената част на Г. С. в
размер на 2/9-ти ид. части от наследството на М Т. И.а (1/3-та х 4/6-ти = 2/9-ти
ид.ч). Така след възстановяването на запазената част, Г. С. притежава 7/18-ти
ид.ч. (2/9-ти (възстановени ид.ч.) + 1/6-та (придобита по наследство) = 7/18-
ти ид.ч) от процесния недвижим имот, а ответницата П. С. притежава 11/18-ти
ид.ч. (5/6-ти – 2/9-ти = 11/18-ти ид.ч.) от същия след извършената редукция по
реда на чл. 30 ЗН.
Следователно правата на страните по делото върху процесния
АПАРТАМЕНТ ........... - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
.........1.55 са следните:
-за Г. Г. С. ЕГН ********** - 7/18 идеални части;
-за П. Г. С. ЕГН ********** - 11/18 идеални части;
Така мотивиран, Районен съд София
7
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, завещателното
разпореждане по универсалното саморъчно завещание от 07.06.2013 г. на М Т.
И.а, бивш жител гр. София, починала на 23.09.2016 г., направено в полза на П.
Г. С. ЕГН **********, в размер на 1/3 идеална част, КАТО ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на Г. Г. С. ЕГН **********, от наследството на М Т. И.а, ЕГН:
**********, починала на 23.09.2016 г., в размер на 1/3-та ид. част.
ДОПУСКА на основание чл. 34 ЗС съдебна делба между С Г. Г. С. ЕГН
********** и П. Г. С. ЕГН **********, на следния съсобствен между тях
недвижим имот:
- АПАРТАМЕНТ ........... (петдесет и пет), находящ се на III (трети) етаж
в жилищната сграда блок ....... (шестдесет и седем) в град София, ж.к. ......,
състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със
застроена площ от 75,31 (седемдесет и пет цяло тридесет и една стотни)
квадратни метра, при съседи: стълбище, ....... ........, ......... и двор, заедно с
избено помещение ........ (двадесет и четири), при съседи: коридор, стълбище,
двор, мазе на ....... ........., заедно с 0,992 % (нула цяло деветстотин деветдесет и
две хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху д з, който е означен по схема № 15-247705-12.03.2024 г.,
издадена от Служба по ГКК - гр. София като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор .........1.55 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, четири хиляди осемдесет и две, точка, петстотин шестдесет и
едно, точка, едно, точка, петдесет и пет), находящ се в гр. София, Община
Столична, обл. София (столица) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 12.03. 2024 г., с
адрес на имота: гр. София, район ......, бл. 67 (шестдесет и седем), вх. 3 (три),
ет. 3 (три), ап. 55 (петдесет и пет) в сграда с идентификатор .........1 (шестдесет
и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди осемдесет и две,
точка, петстотин шестдесет и едно, точка, едно) с предназначение: жилищна
сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор .........
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди
осемдесет и две, точка, петстотин шестдесет и едно), с предназначение на
самостоятелния обект: жилище- апартамент в жилищна или вилна сграда или
в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (едно), посочена
в документа площ 75,31 (седемдесет и пет цяло тридесет и една стотни)
квадратни метра, с прилежащи части: мазе 24 (двадесет и четири) и 0,992 %
(нула цяло деветстотин деветдесет и две хилядни върху сто) идеални части от
общите части на сградата, стар идентификатор няма, ниво 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: .........1.56 и .........1.33; под
обекта: .........1.52 и над обекта: .........1.58.
8
при следните квоти от правото на собственост:
-за Г. Г. С. ЕГН ********** - 7/18 идеални части;
-за П. Г. С. ЕГН ********** - 11/18 идеални части.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9