№ 13933
гр. София, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110167382 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу Ц. И. Б. и П. И. К., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на всеки от
ответниците да заплати на ищеца сумата в размер на по 1269,58 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
доставена в имот, находящ се в гр. София, ул. „Г. Р. Раковски“ № 158, вх. А, ет. 4, ап. 10, аб.
№ 178868, ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане, сумата в
размер на по 222,66 лева – законна лихва за забава върху вземането за стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., сумата в размер на
по 26,12 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.10.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане,
както и сумата в размер на по 5,68 лева - лихва за забава върху вземането за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на наследодателя на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на интернет страницата на купувача на съответните месечни фактури.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват предявените искове. Посочват, че към момента на предявяване на иска процесният
топлоснабден имот е бил собственост на трето лице – ТК, която сключила споразумение с
ищеца във връзка с процесните вземания. Посочват, че съгласно представения с исковата
молба нотариален акт наследодателят им – Д. Х. К., е била собственик само на ½ ид. част от
процесния имот, като доколкото приобретателят Таня Георгиева Куцарова - Таракчиева е
придобила притежаваната от Д. К. ½ ид.ч. от имота срещу задължение за издръжка и
гледане, то именно тя отговаря и задълженията за заплащане на топлинна енергия.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не изразява становище
1
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е
да докажат, че са погасили претендираните вземания.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от представения по делото
нотариален акт от 19.11.2020 г. за покупко-продажба на имот № 73, том I, рег. № 4493, дело
№ 64/2020 г. се установява, че наследодателят на ответниците – Д Х. К. е продала ½ ид. ч. от
процесния имот на трето лице, като е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху имота - предмет на договора. От събраните по делото доказателства (препис
– извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници) се установява, че същата е
починала на 25.09.2021 г., като нейни наследници по закон са ответниците Ц. И. Б. и П. И.
К. – деца на починалия й на 10.08.1982 г. брат ИХ К., както и МКД и ИКСв – внуци на
починалата й на 20.06.1993 г. сестра МП. При тези данни се налага извод, че през исковия
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. наследодателката на ответниците Д Х. К. е била
клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на ½ ид.ч. от имота, поради което
е била задължено лице за заплащане на продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия до процесния имот. По делото не са ангажирани доказателства,
установяващи Д. К. да е притежавала право на собственост върху целия имот, поради което
същата следва да отговаря за ½ част от задълженията възникнали през исковия период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. С оглед смъртта на Д. К. и доколкото исковият период
предхожда датата на прехвърляне на процесния имот съгласно представения нотариален акт,
за включените в наследствената й маса задължения – включително и за това за цена на
потребена топлинна енергия следва да отговарят именно наследниците й по закон, за които
не се твърди и няма данни да са се отказали от наследството й. Следователно ответниците в
качеството им на наследници всеки от тях на по ¼ част от наследството на Д. К., следва да
отговарят всеки от тях за по ¼ част от задълженията й. Както бе отбелязано по делото се
установява наследодателката да отговаря за ½ част от задълженията възникнали през
исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за процесния имот, което налага извод, че
всеки от двамата ответници дължи по 1/8 част от дължимата за исковия период сума за
потребена топлинна енергия.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения,
нито данни наследодателят на ответниците да е упражнил правото си на възражение срещу
Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко
2
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот,
същото е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
В разглеждания случай с оглед изявленията на ответниците в проведено по делото
открито съдено заседание между страните не се спори, че потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот през исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в
претендирания от ищеца общ размер от 2539,16 лева. При това положение всеки от двамата
ответници дължи сумата в размер на по 317,40 лева (по 1/8 част от 2539,16 лева), до който
размер предявените срещу тях искове за потребена топлинна енергия се явяват основателни
и следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери от по 1269,58 лева
– отхвърлени.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените изравнителни сметки, третото лице е извършило услугата, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. Между страните не се спори, а и от
представените по делото доказателства – извлечение от сметка, се установява дължимата
сума за процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. да възлиза на сумата в размер на
52,24 лева, какъвто е и общият претендиран от ищеца размер. Съобразно установената квота
от задълженията на всеки от ответниците от по 1/8 част, дължимата от тях сума за дялово
разпределение възлиза на сумата в размер на по 6,53 лева, до който размер предявените
срещу тях искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата до
пълните предявени размери от по 26,12 лева – отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура.
Така по издадената обща фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за забава от
15.09.2019 г. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г. върху дължимото от всеки от ответниците вземане
за главница от по 317,40 лева, възлиза на сумата в размер на по 55,67 лева, до който размер
предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземанията
за главница за потребена топлинна енергия следва да бъде уважен, а за разликата до пълните
3
предявени размери от по 222,66 лева – отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответниците, поради което
акцесорните претенции срещу ответниците се явяват изцяло неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани в настоящото производство разноски съразмерно на уважената
част от исковете. Същите са в общ размер на 221,92 лева, от които 121,92 лева за платена
държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Определени съразмерно на
уважената част от исковете дължимите в полза на ищеца разноски възлизат на сумата в общ
размер на 55,28 лева. Следователно съразмерно на претенциите срещу ответниците, всеки от
двамата ответници следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца разноски по делото в
размер на по 27,64 лева.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, но поради липсата на претенция и
данни за направени такива, разноски не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. И. Б., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 36, ет. 1,
ап. 1 и П. И. К., ЕГН ********** и адрес. Гр. София, бул. „Ситняково“ № 49а, да заплатят
всеки от тях на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на по 317,40 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ул. „Г. Р. Раковски“ № 158, вх. А, ет. 4, ап. 10, аб. № 178868, ведно
със законната лихва от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на по
55,67 лева– законна лихва за забава върху вземането за стойност на неплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., сумата в размер на по 6,53 лева - цена
на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на по 27,64 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за незаплатена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от по 317,40 лева до пълния предявен размер от по 1269,58 лева, исковете
за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от по 55,67 лева до пълния предявен размер от по 222,66 лева, исковете за главница
за цена на извършена услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от по
6,53 лева до пълния предявен размер от по 26,12 лева, както и исковете за сумата в размер
на по 5,68 лева - лихва за забава върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД – „Бруната“ ООД, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4