РЕШЕНИЕ
№ 661 20.12.2019 година град
Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар: Катерина
Маджова
като разгледа докладваното от мл. съдия Христова
в.гр.д. №1534 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С Решение №949 от 28.06.2019 г.,
постановено по гр.дело №5251/2018 г., РС Стара Загора, XV граждански състав, е признал за установено по
отношение на П.М.Г., като майка и законна представителка на малолетното дете М.Т.Г.,
че за периода от 01.02.2016 г. до 30.09.2018 г. (за 31 месеца) Т.И.Г. не дължи
31 бр. месечни вноски по 100 лева, в размер на общо 3 100 лева за месечни
издръжки на малолетното им дете М.Т.Г., съобразно изпълнителен лист
№1810/27.06.2018 г. по гр.д. №1810/2013 г. по описа на РС Стара Загора, въз
основа на който е било образувано изп.д. №20188700400415 по описа на ЧСИ Иван
Стръмски, рег. №870, с район на действие района на ОС Стара Загора, ведно със
законната лихва върху дължимите суми, поради плащане по отношение на вноската
за м. 02.2016 г. и поради настъпилата фактическа и правна промяна при
упражняване на родителските права след развода по отношение на вноските за
периода м. 03.2016 г. – м. 09.2018 г. Присъдени са разноски в размер на 571
лева.
Решението е обжалвано от ответницата
П.М.Г. в частта, в която първоинстанционният съд е установил недължимост на
вноските поради настъпила фактическа и правна промяна при упражняване на
родителските права след развода, по отношение на вноските за периода м. 03.2016
г. – м. 09.2018 г. Счита същото за незаконосъобразно, необосновано и
неправилно. Твърди, че противно на приетото в обжалвания съдебен акт, не е
настъпила фактическа и правна промяна при упражняване на родителските права по
отношение на детето М.. Твърди, че за част от времето лично тя и чрез майка си
е полагала грижи за детето, както и е закупувала дрехи, ученически пособия,
давала пари, с което е замествала грижите, които следва да полага по силата на
предоставените ѝ родителски права. Моли съда да отмени решението на
първоинстанционния съд в атакуваната част и да отхвърли предявения иск в тази
част като неоснователен и недоказан с всички произтичащи от това законни
последици, включително относно отговорността за разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемия – ищец Т.И.Г., в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт и оспорванията в отговора на въззивната
жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259 от ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може
да се извлече смисъла му. Решението е допустимо – съдът е разгледал предявения
иск при наличие на предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск.
Първоинстанционният съд е бил сезиран
с искова молба на Т.И.Г. ***, срещу П.М.Г., с адрес: ***3, с която е поискал от
съда на основание на чл. 439 вр. с чл. 124 от ГПК да признае за установено по
отношение на ответницата Г. като законен представител на М.Т.Г., че не дължи
месечна издръжка за детето М. Г., определена с Решение №1088 от 24.09.2013 г.,
постановено по гр.д. №1810/2013 г. по описа на РС Стара Загора, за периода от
01.02.2016 г. до 30.09.2018 г. в размер на 100 лева месечно, или за 31 месечни
вноски в общ размер на 3100 лева, ведно със законната лихва върху дължимите
суми, поради плащане по отношение на вноската за м. 02.2016 г. и поради
настъпила фактическа и правна промяна при упражняване на родителските права
след развода – по отношение на вноските за периода м. 03.2016 – м. 09.2018 г. Ищецът
е навел твърдения, че на 19.10.2018 г. е получил покана за доброволно
изпълнение по изп.д. №415/2018 г. по описа на ЧСИ Иван Стръмски, рег. №870, за
сумата 4824.19 лева, включваща 3300 лева – главница, представляваща издръжка за
33 месеца (според него погрешно изчислени) за периода м. 02.2016 г. включително
до м. 10.2018 г. включително. Сочи, че е заплатил издръжката за м. 02.2016 г. в
брой, за което разполага с разписка, както и че за периода м. 03.2016 – м.
09.2018 г. поради отсъствие на майката от страната детето е живяло при него,
той е полагал непосредствени грижи за него, като за този период не е плащал
издръжка. Претендирал е за сторените в производството разноски.
Ответницата П.Г., в предоставения ѝ
срок е оспорила иска. Навела е твърдения за недопустимост и неоснователност на
исковата претенция. Посочила е, че през процесния период, от общо 30 месеца
грижи за детето са полагани лично от нея или от нейната майка през 8-9 месеца.
Твърдяла е, че за месеците, през които детето не е било при него, ищецът не е
заплащал издръжката, на която е бил осъден. Изложила е също, че през целия
период е закупувала на детето дрехи, учебни пособия и други необходими неща,
както и че на ищеца са предоставяни от нея пари за нуждите на детето. Претендирала
е за отхвърляне на иска, както и за направените по делото разноски.
Не се спори между страните, че същите
са бивши съпрузи, като бракът между тях е прекратен съгласно влязло в сила
Решение №1088/24.09.2013 г., постановено по гр.д. №1810/2013 г. по описа на РС
Стара Загора. От брака си страните имат едно малолетно дете, М.Т.Г., родена на ***
г. Съгласно постигнатото и одобрено от съда споразумение, след прекратяване на
брака упражняването на родителските права по отношение на детето са били
предоставени на майката, а на бащата е бил определен съответен режим на лични
отношения, както и задължение за месечна издръжка в размер на 100 лв. месечно,
дължима от 1-во до 5-то число на месеца, считано от 01.07.2013 г. до настъпване
на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането ѝ. Не се
спори между страните по делото, че ищецът заплащал определената ежемесечна
издръжка, считано от 01.07.2013 г. до м.02.2016 г. включително.
Не се спори между страните, че през
м. март 2016 г. въззивницата – ответник П.Г. е заминала за В., като за времето
на нейното отсъствие, до м. септември 2018 г. детето М. е живяло при баща си,
който полагал необходимите грижи за неговото отглеждане и възпитание и
преимуществено осигурявал средства за издръжката му. Не се спори също така, че
при връщанията си в България П.Г. е вземала детето, както и че същото е прекарвало
по един месец през лятото (м. юни) с баба си по майчина линия.
Не се спори, че от м. октомври 2018
г. детето М. живее с майка си П.Г..
Спорът по делото се концентрира около
въпроса дължи ли се издръжка от родителя, на когото не са предоставени
родителските права и който е осъден да я заплаща, за времето, през което детето
живее при него и той полага фактически грижи за него.
Във въззивната жалба въззивницата
(ответник в производството пред районния съд) е навела следните твърдения: че
не е настъпила фактическа и правна промяна при упражняване на родителските
права по отношение на детето М.; че за част от времето лично тя и чрез майка си
е полагала грижи, закупувала е дрехи, ученически пособия, давала е пари, с
което е замествала грижите, които следва да полага по силата на предоставените
ѝ родителски права; че не е доказано по безспорен начин престирането на
дължимата от ищеца издръжка изцяло в натура. Тези съображения на въззивницата
не могат да бъдат споделени.
Съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Издръжката е част от задължението на родителя да се грижи за детето си, тя е
законово негово задължение да предоставя на детето си средства за задоволяване
на потребностите му за физическото и за духовното му развитие. Когато детето и
родителят живеят съвместно, средствата се предоставят и в натура. Когато родителят
не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична издръжка,
той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, тъй като правото на издръжка
принадлежи на детето. В случаите, когато решението относно родителските права
не е приведено в изпълнение, след приключване на съдебното дирене в
производството относно издръжката детето е живяло с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, и този родител е полагал за
него дължимите грижи, включително като му е предоставял необходимите средства
за задоволяване на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се
счита изпълнено, респективно правото на такава на детето следва да се счита
погасено чрез предоставянето й.
Установено е в настоящото
производство, че през процесния период детето М. е живяло при баща си, който му
е осигурявал необходимите средства за издръжка. По този начин ищецът е изпълнил
задължението си за издръжка, вменено му със съдебно решение, и, респективно,
правото на детето да получава такава е погасено чрез предоставянето й. Без
значение за този извод е дали ищецът е имал правно основание да упражнява
родителските права, вкл. чрез постигнато извънсъдебно споразумение, дали са
били налице законна причина за прекратяване или изменение на издръжката или
друго обстоятелство, при настъпването на което законът да предвижда
освобождаване от задължението за плащане на издръжка. Да се приеме противното,
би означавало родителят да престира два пъти по едно и също задължение (Решение
№134 от 25.06.2012 г. по гр.
дело №90 по описа за 2011 г., ВКС, IV ГО).
С
оглед изложеното не могат да бъдат споделени доводите на въззивницата за липса
на правна промяна при упражняване на родителските права, доколкото правно
значима е и фактическата такава. Не обосновава отхвърляне на исковата претенция
и обстоятелството, че въззивницата също е полагала грижи за детето през
времето, в което е била в страната, купувала му е дрехи, играчки и учебни
пособия, предоставяла парични суми за нуждите му, както и продължителността на
тези времеви периоди. Това е така, тъй като и двамата родители са длъжни, съобразно
своите възможности и материално състояние, да осигуряват издръжка на децата си,
необходима с оглед правилното отглеждане на детето, съобразено с неговите потребности
и редица други фактори. В този смисъл и като е полагала грижи за детето през
времето, в което е била в страната, купувала му е дрехи, играчки и учебни
пособия, предоставяла парични суми за нуждите му, въззивницата е изпълнявала
собственото си задължение да осигурява издръжка на детето си, независимо от
предоставяната в същия период от другия родител, при когото детето е живяло. В
тази връзка са неоснователни и оплакванията на въззивницата за неправилна
интерпретация на доказателствата и определяне на продължителността на периодите
от време, през които майката е полагала грижи за детето, лично или чрез своята
майка. При съвкупната преценка на
свидетелските показания на свидетелките Г. и Й., ценени по реда и условията на
чл. 172 от ГПК и с оглед на всички други данни по делото, въззивният съд
достигна до сходни фактически изводи относно времето, което въззивницата е
прекарвала в страната. Поради това не се споделя като основателно оплакването с
жалбата, че районният съд не е обсъдил в цялост доказателствата.
По
отношение на оплакването, че съдът не е обсъдил представените доказателства за
наличието на парични средства, постъпили по сметката на свидетелката Й. – майка
на въззивницата, с данни за теглене и предоставяне на част от тези средства на
ищеца, следва да се отбележи, че действително, както се сочи и във въззивната
жалба, се касае за твърдения на свидетелката, които обаче не се подкрепят от
представените и приети по делото писмени доказателства. Чрез тях се установява
единствено, че въззивницата е извършвала парични преводи по сметката на своята
майка, но не са ангажирани доказателства с изключение на двете вноски бележки
(за което обстоятелство е налице признание на факта и от страна на ищеца) за
действителното предаване на парични суми от свидетелката на ищеца, въпреки
твърденията, че са налични писмени такива. Още веднъж следва да се посочи, че
дори въззивницата да е изпращала пари за нуждите на детето през процесния
период, то това е било сторено в изпълнение на собственото ѝ задължение
да му осигурява издръжка.
Предвид всичко изложено въззивният
съд намира, че атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивния
съд процесуалните представили на страните са претендирал разноски за настоящата
инстанция. С оглед изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба
въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна сторените от нея разноски
в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно представения в
съдебно заседание списък на разноските и договор за правна защита и съдействие
с отбелязване, че дължимото адвокатско възнаграждение е изплатено изцяло и в
брой.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с
цена на иска до 5000 лв., поради което и настоящото решение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Воден от горните мотиви, Окръжният
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №949 от 28.06.2019 г., постановено по
гр.дело №5251/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П.М.Г., с адрес: ***3,
да заплати на Т.И.Г., с адрес: ***, сумата 500 (петстотин) лева, представляващa
направените от въззиваемия разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.