Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 183
30.07.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
Василка Желева
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Светла Иванова и в
присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура - Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 490 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково,
подадена чрез процесуален представител, против Решение №260094 от 01.04.2021г.,
постановено по АНД №140 по описа на Районен съд – Хасково за 2021г.
В
касационната жалба се твърди, че атакуваното съдебно решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи за липса на допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателната
процедура, каквото съдът приел за налично. Обстоятелството, че при извършване
на проверката на 01.10.2020г. на заведение за обществено хранене – бърза
закуска-дюнер, продавач-консултантът извършвал дейност с храни и влизал в контакт
с тях, без да бил преминал задължителните медицински прегледи, обосновавало
извода, че дата на извършване на нарушението била и дата на неговото
установяване. На следващо място, неуточняването на вида на прегледа от
актосъставителя – първоначален или последващ, се дължало на обстоятелството, че
разпоредбата на чл.12 от Закона за храните въвеждала задължение на лица да
преминават предварителни и
периодични медицински прегледи, като актосъставителят не правил проучвания кога
едно лице, заето в производството и/или търговията с храни постъпило на работа
в такъв обект, дали не било излизало в продължителен платен годишен отпуск или
друг вид отпуск, дали бил назначен да работи в този обект и т. н. В конкретния
случай актосъставителят лично установил, че лицето извършвало дейност и влизало
в контакт с предлаганите в обекта храни, като не удостоверило, че е преминало
през необходимите прегледи, доказващи здравния му статус и възможността
безопасно да извършва дейност с храни, предназначени за неограничен кръг лица.
Счита се, че волята на актосъставителя и на административнонаказващия орган е
ясна и непротиворечива. Не се създавала възможност за неразбиране от страна на
нарушителя, като дадената правна квалификация напълно съответствала на
установената фактическа обстановка и извършеното деяние. Твърди се, че не е
налице нарушение на разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН. Денят и мястото на
установяване на нарушението били денят и мястото на неговото извършване.
По
изложените съображения се иска отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на
отмененото с него наказателно постановление. Претендират се деловодни разноски
за пред двете съдебни инстанции.
Ответникът
- Т.С.М., редовно призован не изпраща процесуален представител и не взема
отношение по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, а подадената касационна жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата
на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените в жалбата касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С
обжалваното Решение №260094 от 01.04.2021г., постановено по АНД №140/2021г.,
Районен съд – Хасково е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление
№137-2020 от 16.11.2020г., издадено от директора на Областна дирекция по
безопасност на храните - Хасково, с което на Т.С.М., за нарушение на чл.12 от
Закона за храните (ЗХ), на основание чл.134, ал.2 от ЗХ, е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
За да
отмени обжалваното наказателно постановление районният съд е приел, че при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения. В
тази връзка по отношение спазването на чл.42, т.3 от ЗАНН посочил, че датата и
мястото на извършване на нарушението и на неговото установяване можело да
съвпаднат, но те се различавали иманентно една от друга по своята същност и за
тези разлика следвало да се държи сметка. В случая преценката дали това
изискване било спазено, можело да бъде направена след даване на отговор на друг
въпрос с определящо значение, а именно относно характера на описаното нарушение
и начина на осъществяване на изпълнителното деяние, в контекста на изпълнение
на изискванията по чл. 42 от ЗАНН и конкретно на това по т. 4 – в акта да бъде
изложено описание на нарушението и обстоятелствата, при които било извършено, съответно
подведено под относимата правна квалификация – т. 5 от чл.42. Правило
впечатление, че при описание на деянието се твърдяло, лицето Т.С.М., работещо
като продавач – консултант в проверявания обект, да е влизало в контакт с храни
без да е преминало през задължителните медицински прегледи, на които подлежало
по реда на Наредба № 15 от 27.06.2006г. за здравните изисквания към лицата,
работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни,
водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с
храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони, издадена от Министъра
на здравеопазването, без обаче да се сочило кой измежду визираните задължителни
прегледи се имало предвид, доколкото това лице, съгласно разпоредбата на чл.1,
ал.2 от наредбата подлежало и на предварителен, и на периодични медицински
прегледи и изследвания. Съдът приел, че следва да се прави необходимото
разграничение, съответно уточнение, тъй като моментът, в който следвало да се
осъществят различните прегледи бил различен – първоначалният преди датата на
постъпване на работа, а периодичните прегледи веднъж годишно, но от датата на
първоначалния преглед. Оттам различен бил и моментът на извършване на
нарушението, различен бил и обемът на задълженията, като следвало да има
разграничение между медицински преглед и медицински изследвания. Дори и да се
приемело, че се имало предвид периодичен преглед за календарната 2020г., то
оставал нерешен въпросът до кой момент през календарната 2020г. следвало такъв
преглед да бъде извършен на лицето, т. е. от коя дата, неизпълнението на това
задължение обосновавало съставомерност на деянието. Отбелязал, че последното
изисква събирането на информация за датата на постъпване на работа, до който момент
най-късно следвало да бъде извършен предварителен преглед, а оттам за времевите
интервали на периодичните, за да се стигнело до 2020г.
На
следващо място в съдебния акт се сочи, че в съставения АУАН се твърдяло, че при
извършване на проверката, лицето не представило лична здравна книжка, от която
да бъде установено, че същото преминало и имало извършени медицински прегледи
за 2020г., такава не била представена и при съставянето на процесния АУАН. В
тази насока е прието от съда, че това изискване, освен за доказване и
установяване изпълнението на задължението на преминаване през задължителни
медицински прегледи и изследвания, имало и самостоятелно правно значение, като
в чл.2 от цитираната по-горе наредба било предвидено извършените предварителни
и периодични медицински прегледи и изследвания да се регистрират в лична
здравна книжка на лицето съгласно приложение № 1, а ал. 2 предвиждала личните
здравни книжки да се съхраняват в обекта, в който лицето работи, и да се
представят за проверка при поискване от контролните органи. Описано било друго
самостоятелно нарушение от страна на актосъствителя, което ако се приемело, че
Наредба № 15 от 27.06.2006г. била подзаконов нормативен акт по прилагането му,
било наказуемо по чл.132, ал.1, т.1 от Закона за храните. Иначе казано, според
съда неясна оставала волята на актосъставителя, а впоследствие, и на наказвания
орган, за какво точно деяние била ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Дори да се приемело, че с посочване на нормата на чл. 12 от Закона за храните като
нарушена, същата можело да се извлече, то тогава липсвала конкретизация на
изпълнителното деяние по този текст и конкретно на предмета на неизпълненото
задължение – предварителен или периодичен медицински преглед. Оттам липсвала
конкретизация на датата на извършване на деянието.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че оспореният съдебен акт е неправилен.
Настоящата инстанция не споделя
извода на районния съд за неспазване на чл.42, т.4 от ЗАНН, а оттам и на чл.42,
т.3 от ЗАНН.
Според чл.12 от ЗХ, лице,
работещо в обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни,
подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по реда на наредбата
по чл. 34, ал. 3 от Закона за здравето. Наредбата по чл.34, ал.3 от Закона за
здравето - Наредба № 15 от 27.06.2006г. за здравните
изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните
институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които
произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните
салони, / Наредба № 15 от 27.06.2006г./,
определя здравните изисквания към лицата, работещи в предприятия (обекти),
които произвеждат и/или търгуват с храни (чл.1, т.4). В чл.3 и чл.5 от Наредба
№ 15 от 27.06.2006г. е регламентирано провеждането на предварителни и
периодични медицински прегледи и изследвания. От тук, пряко изводимо е и
правилото за поведение, иначе казано задължението за преминаване през такива
прегледи на посочената категория субекти, с оглед естеството на изпълняваната
от тях работа и дейност. По аргумент от чл. 2 от Наредба № 15/27.06.06г.
единствената официална форма и надлежния документ, удостоверяващ здравното
освидетелстване по този начин - извършването на предварителни или периодични
медицински прегледи, е личната здравна книжка.
В настоящия случай, проверяваното
лице в обект „Бърза закуска – дюнер“, Т.С.М. не е представило на контролните органи на Областна дирекция по
безопасност на храните – Хасково личната здравна книжка, от която да бъде установено, че
същото е преминало и има извършени медицински прегледи. Така отразеното от
органа обстоятелство в оспореното НП, не дава основание да се приеме неяснота
във волята на органа по отношение на деянието за което е ангажирал
админисатративно наказателната отговорност на М.. Дали това обстоятелство
изпълва на самостоятелно основание състава и на друго административно нарушение
е без значение за извеждане волята на наказващият орган да санкционира
наказаното лице именно на осн. чл. 12 от
ЗХ в действащата му, към датата на деянието, редакция. Именно личната здравна
книжка е документа от който контролните органи на БАБХ биха могли да установят
дали е било изпълнено задължението за извършване на задължителните медицински
прегледи /и изследвания/. Нейното непредставяне, наред с липсата на други
представени доказателства в тази насока, води на извод за липса на извършени
задължителни медицински прегледи .
Не се споделя изводът на районния
съд за неспазване на чл.42, т.4 от ЗАНН, а оттам и на чл.42, т.3 от ЗАНН,
доколкото посочването в АУАН и в санкционния акт кой от задължителни прегледи
се има предвид - предварителен или периодичен, е ирелевантно, тъй като в случая е установено, че не е бил извършен
нито един от тези прегледи. Безспорен е фактът, че към дата на проверката –
01.10.2020г., лицето Т.С.М. не е удостоверило наличието на преминали каквито и
да било медицински прегледи от задължителните такива. Обстоятелство, че на
02.10.2020г., ден след извършване на констатираното нарушение, лицето е
преминало през необходимите медицински изследвания дава основание да се приеме,
че същият е съзнавал тяхната липса към датата на извършената проверка. В тази
връзка следва да се отбележи, че чл.12, ал.1 от ЗХ визира подлагане на
предварителни и периодични медицински прегледи по реда на наредбата по чл. 34,
ал. 3 от Закона за здравето. Следователно не се касае до фактическите действия
по явяване за преглед и/или даване на проби за изследване, а до установен ред,
състоящ се от последователно развиващи се етапи, подробно регламентирани в
Наредба № 15 от 27.06.2006г. към която чл.12 от ЗХ препраща. След като обектът
на проверка не е доказал пред контролните органи извършването на медицински
преглед, ангажирането на административнонаказателната му отговорност на основание
на чл.134, ал.2 от ЗХ е било извършено основателно от страна на
административнонаказващия орган.
Предвид гореизложеното,
настоящият касационен състав не споделя извода на районния съд за неспазване на
изискването на чл.42, т.3 от ЗАНН, що се отнася до датата на нарушението. Като
се отчете вида на изпълнителното деяние при нарушението по чл.12 от ЗХ –
бездействие, следва да се приеме и че настоящият случай е в хипотезата на т.
нар “продължено“ административно нарушение, при което деецът през известен
период непрекъснато осъществява неговия състав и нарушението съществува докато
не бъде прекратено, или докато деецът не изпълни задължението си. Поради това,
датата на нарушението съвпада с дата на установяването му от съответните
органи. Въведеното нормативно изискване за извършени медицински прегледи на
лицата, работещи в обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на
храни, е задължително за спазване по всяко време от тези субекти – от
започването на такава дейност в даден обект до приключването ѝ. Ето защо,
след като от страна на визираната категория лица /съответно и от касационния
ответник/ не е бил извършен, който и да е от задължителните медицински прегледи
(в това число влизат и изследванията), то същите през периода на неизвършването
им винаги ще са в нарушение, съответно ще подлежат на санкциониране.
Не се споделя и приетото от
районния съд наличие на неясна воля на актосъставителя, а впоследствие и на
наказващия орган - за какво точно деяние била ангажирана отговорността на
жалбоподателя, аргументирано с извода, че описаното в АУАН и НП представлява
друго самостоятелно нарушение, наказуемо по чл.132, ал.1, т.1 от Закона за
храните. Съгласно визирания законов текст, наказва се с глоба от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание, лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите нормативни
актове по прилагането му не изпълни задължение за уведомяване, не осигури
достъп, не представи необходимите документи и данни на контролните органи или
възпрепятства изпълнението на служебните им задължения, включително вземането
на проби. В случая обаче непредставянето на необходимия документ – здравна
книжка, е поради липсата на извършени медицински прегледи. Именно заради
липсата на извършени задължителни медицински прегледи на лицето Т.С.М. не е бил
издаден такъв удостоверителен документ. В тази насока показателен е и фактът,
че както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на
съдебното, здравна книжка от наказания субект не е била представена. Установеният
факт – непредставяне на здравна книжка, води до извода за неизвършени
медицински прегледи на това лице, съответно до неспазване на изискванията на ЗХ
и Наредба № 15/27.06.06г., касаещи медицинските критерии, на които следва да
отговарят лица, работещи в обект за производство,
преработка и/или дистрибуция на храни.
Настоящата инстанция приема, че в
АУАН и НП има направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и на
фактическите обстоятелства, при които е било извършено, поради което не е
възможно да се стигне до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не се нарушава правото му да организира и осъществи
защитата си в пълен обем.
Касационната инстанция приема, че
в случая наказаното лице, обслужвайки клиенти в обект, в който се предлагат
храни, без да е преминало изискуемите медицински прегледи, е нарушило
изискванията на чл.12 от ЗХ, във връзка с разпоредбите на Наредба № 15 от
27.06.2006г. В тази връзка правилно административнонаказващият орган е отнесъл
установеното нарушение към съответната санкционна норма на чл.134, ал.2 от ЗХ и правилно е определил
размера на наказанието в минималния предвиден такъв, доколкото се касае за
единичен случай, предвид липсата на данни за други такива нарушения, и не са
налице установени отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като не е достигнал до горния
извод, а е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил
решението си в противоречие с материалния закон.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение следва да бъде
отменено, като се потвърди отмененото с него наказателно постановление.
При този изход на делото, на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на Областна дирекция по безопасност на храните -
Хасково следва да се присъдят разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80 лева за защита пред Районен съд – Хасково,
доколкото деловодни разноски пред този съд са били претендирани, и 80 лева за защита пред настоящата инстанция
– общо 160 лева, определени съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№260094 от 01.04.2021г., постановено по АНД №140 по описа на Районен съд –
Хасково за 2021г.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №137-2020 от 16.11.2020г., издадено от директора
на Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково, с което на Т.С.М., за
нарушение на чл.12 от Закона за храните, на основание чл.134, ал.2 от Закона за
храните, е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00
лева.
ОСЪЖДА „Т.С.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните -
Хасково сума в размер на 160 лева /сто и шестдесет лева/ деловодни разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред Районен съд –
Хасково по АНД №140/2021г. и пред Административен съд – Хасково по настоящото
дело.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.