Мотиви към присъда по НОХД № 3964 по описа за 2020г. на Районен съд - Варна, I-ви наказателен състав
Подсъдимият Й.А.Х. е предаден на съд по
обвинение по чл.206, ал.1 от НК, за това, че на 07.08.2017г., в
гр.Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - мобилен
телефон марка „Самсунг Галакси
S8“, на стойност 997,50 лв., собственост на З.С.Н..
Пострадалото лице З.С. А. (Н.) не предявява граждански иск против
подсъдимия за причинени имуществени или неимуществени вреди.
При проведеното разпоредително заседание
не са направени възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
В съдебното заседание прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на
смекчаващи обстоятелства, да определи
на подсъдимия наказание ”лишаване от свобода” около минималния размер,
предвиден в закона, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК.
Разпитан на досъдебното производство и
пред съда, подсъдимият се признава за виновен в извършване на посоченото в
обвинителния акт деяние и дава подробни обяснения. В последната си дума отново
заявява, че се признава за виновен.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: През 2017г.
подс.Х. живеел в гр.Варна. Същата година през
м.август подсъдимият се срещнал със свой познат- св.Т.Н., който пристигнал в
гр.Варна на почивка, заедно със свои близки. Х. намерил на свидетеля квартира,
в която последният се настанил с близките си, но няколко дни по-късно, поради
непредвидени разходи, Н. останал без парични средства и помолил подсъдимия да
му даде заем, за да може да се прибере в дома си в с.Леденик, обл.В.Търново. Подс.Х. обаче
нямал такава възможност и двамата решили св.Н. да заложи в заложна къща
мобилния си телефон марка „Самсунг Галакси S8“, с IMEI № 359038089440280, на стойност 997,50лв., а след като
се снабди с парични средства- да го откупи. Телефонният апарат бил закупен през
2017г. от св.З.С. А.–майка на св.Т.Н., която го предоставила за ползване на
сина си. Подсъдимият и свидетелят се уговорили след завръщането си последният
да изпрати пари на Х., който се ангажирал да откупи телефона и да го изпрати на
Н. ***.Търново. На 07.08.2017г. подсъдимият завел свидетеля до заложна къща,
където Н. заложил мобилния телефон за сумата от 100 лв. Бил му предоставен
заложен билет, на който той записал, че телефонът ще бъде откупен от Й.Х.. На
14.08.2017г. Н. и св.А. изпратили на подсъдимия необходимата сума.
Междувременно обаче, още на 07.08.2017г. извършителят се върнал в заложната
къща, откупил телефона и още същия ден го заложил в Заложна къща „Одисей 1“ ЕООД за сумата от 350 лв., за което св.К.В.-
служител на дружеството, му издал заложен билет №7447/07.08.2017г. Малко
по-късно подсъдимият отново отишъл в посочената заложна къща и поискал да му
бъде предоставен по-голям заем за същия телефон. Св.В. се съгласил, тъй като
стойността на вещта била по-висока от тази на поисканата сума и съставил втори
заложен билет със същия номер, но за сумата от 500 лв., като бил уговорен
30-дневен срок за откупуването на телефона. Тъй като подсъдимият не се върнал в
уговорения срок, за да откупи телефона, вещта станала собственост на заложната
къща и била продадена на неустановено лице. Междувременно св.Н. неколкократно провеждал телефонни разговори с подсъдимия, в
които настоявал телефонът да му бъде изпратен. Х. известно време се оправдавал
с различни ангажименти, но по-късно заявил на свидетеля, че не е откупил
навреме телефона и не е в състояние да му го изпрати. Поради това св.А. подала
съответен сигнал, във връзка с който било образувано и досъдебно производство.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните
доказателства- отчасти от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно
заседание; от показанията на свидетелите З.С. А., Т. Е.Н., Г.М.Г., дадени в
съдебно заседание и на свидетеля К.С.В. (дадени в съдебно заседание и прочетени
по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, и т.2 от НПК), както
и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
Показанията на свидетелите следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено
наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. С най-голямо значение
за изясняването на фактическата обстановка са показанията на св.Т.Н., който лично
се е уговорил с подсъдимия и му е предоставил заложния билет, даващ му право да
откупи телефона. Макар и като син на пострадалата от престъплението и ползвател
на телефонния апарат св.Н. да е заинтересован от изхода на делото, не са налице
основания за съмнение в достоверността на дадените от него показания. Според
установената съдебна практика показанията на пострадалия са важен източник на
преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната му
заинтересованост като претърпял вреди от престъплението. Последното задължава
съда при оценката им внимателно да ги прецени и съпостави с останалите
източници на доказателства. Обективността и добросъвестността им се преценява
след съпоставка с всички други преди и косвени годни доказателства (Решение № 290 от 14.07.2011 г. на
ВКС по н. д. № 1650/2011 г., II н. о., НК). В случая както на
досъдебното производство, така и пред съда, пострадалият е излагал
последователно твърденията си относно самоличността на извършителя и
обстоятелствата, при които е извършено деянието. Твърденията на пострадалия се
подкрепят от показанията на останалите свидетели, а и от обясненията на самия
подсъдим. Х. не оспорва фактите, изложени в обвинителния акт и признава, че е
откупил телефона, след което го е заложил в друга заложна къща и е взел за себе
си получената сума. Обяснява, че се е нуждаел от пари, за да замине на работа в
гр.Бургас, като е възнамерявал при завръщането си да откупи телефона, но не е
успял да направи това, тъй като не получил очакваното заплащане.
Сред приложените писмени доказателства с
най-голямо значение са Разписка от 14.08.2017г. за сумата от 100 лв. (л.5 от
ДП); копие от Заложен билет №7447, издаден от Заложна къща „Одисей
-2“ за сумата от 350 лв. (л.148) и копие от Заложен билет №7447, издаден от
Заложна къща „Одисей -2“ за сумата от 500 лв. (147),
които изцяло подкрепят фактическите изводи на съда.
За установяване стойността на процесната вещ в хода на досъдебното производство е
назначена съдебно-оценителна експертиза, заключението на която вещото лице
поддържа и в съдебно заседание.
По изложените съображения и предвид липсата
на доказателства, разколебаващи обвинението, съдът приема изложената фактическа
обстановка за установена по несъмнен начин.
Предвид така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по
чл.206, ал.1 от НК. Обсебване е налице, когато лице
получи на някакво правно основание (определено конкретно - било по силата на
договор, устно разпореждане или фактическо предаване) чуждо имущество да го
владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане
в свой личен или чужд интерес, като по този начин манифестира недвусмислено
промяната на отношението си към него като към свое (Решение № 88 от 10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3161/2011 г., I н. о.,
НК). В случая подсъдимият е получил фактическа власт върху чужда вещ
(собственост на св.А.) по силата на упълномощаване от страна на св.Н. да откупи
същата. След това Х. противозаконно се разпоредил като със своя и
следователно присвоил процесната чужда движима вещ, върху
която упражнявал фактическа власт, т.е. владеел, с което осъществил състава на
престъплението, в което е обвинен.
Деянието е извършено с пряк
умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен
характер и е искал настъпването на общественоопасните
му последици.
При определяне на наказанието на подс. Х. съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства липсата на предходна съдимост и на данни за други
противообществени прояви, направените самопризнания и оказано съдействие при
разследването. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете сравнително високата
стойност на процесната вещ, надвишаваща значително
стойността на установената в страната минимална работна заплата.
При така установеното съдът намира, че в
случая са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, като прецени, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко,
поради което и на основание чл.55 ал.1, т.1 от НК определи на подс.Х. наказание “лишаване от свобода” под най-ниския
предел, предвиден в закона, а именно- шест месеца лишаване от свобода. Съдът прие
обаче, че наказанието следва да бъде определено над минималния, допустим от
закона размер, с оглед наличието и на изложеното отегчаващо обстоятелство, като
счете, че постигане целите по чл.36 от НК е достатъчно наказание от шест месеца
лишаване от свобода. Предвид липсата на предходна съдимост и с оглед невисоката
степен на обществена опасност на подсъдимия съдът намери, че не е необходимо
наложеното наказание да бъде изтърпяно реално, поради което отложи
изтърпяването му по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на
подсъдимия Х. направените по делото разноски
в общ размер на 116,30лв., от които сумата от 86,30 лева следва да бъде
заплатена по сметка на ОДМВР-Варна, а сумата от 30,00 лева- по сметка на ВРС.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: