РЕШЕНИЕ
№ 1190
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300502101 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.1 във вр. с чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба вх. №20934/08.08.2022 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, подадена от взискателя „Банка ДСК“ АД чрез
ст. юрисконсулт Н. П., срещу постановление от 10.09.2021 г. по изпълнително
дело №1243/2019 г. по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег. №908 при КЧСИ с
район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано да се извърши
искано от взискателя изпълнително действие. Твърди се неправилност на
атакувания акт, действията на ЧСИ са в разрез със съдебната практика, според
която при направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, тъй като
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Иска се отмяна на постановлението на ЧСИ от 10.09.2021
г. по изпълнителното дело и указване на ЧСИ А. да извърши исканите
изпълнителни действия спрямо длъжника М.
Ответната страна по жалбата – длъжниците Т. М. и И. М. - не са
изразили становище.
В писмено становище /мотиви/ към обжалваното изпълнително
действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че
жалбата е неоснователна по подробно изложени съображения. Прилага
съдебна практика.
1
С атакуваното постановление от 10.09.2021 г. (т.2, л.168 от
изпълнителното дело – ИД) е прекратено изпълнителното производство по
отношение на длъжника И. В. М. поради настъпила погасителна давност по
реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е прието, че последното валидно
изпълнително действие е извършено на 04.07.2011 г. Същевременно е
отказано да се извърши проучване на имущественото състояние на М. и да се
предприемат принудителни действия спрямо същата в съответствие с молба
вх. №7715/10.09.2021 г. на взискателя поради перемиране на производството.
Предмет на обжалване е именно този отказ. Не се атакува постановлението в
частта, в която е прекратено производството по отношение на М. В тази част
постановлението на ЧСИ не е обжалвано и е влязло в сила.
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока
по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния
изпълнител по чл.435, ал.1, т.1, пр.2 ГПК, като е внесена и дължимата
държавна такса. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Според разясненията, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д.
№2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство
поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Налице е нарочен акт на ЧСИ за прекратяване
изпълнителното производство по отношение на длъжник, постановлението в
тази част не е обжалвано и е влязло в сила.
Според цитираното ТР, искането на взискателя да бъде приложен
определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Задължението на взискателя
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се
реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагане на нови изпълнителни способи. Тези действия обаче могат да бъдат
предприемани само по висящо изпълнително производство, а не и по
прекратено такова.
Както е посочено и в цитираното от жалбоподателя решение
№37/24.02.2021 г. по гр.дело №1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
2
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това, дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение
на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова
такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските
правила по воденото на изпълнителните дела. В същият смисъл е и
изложеното в решение №60282/19.01.22 г. по гр.д. №903/2021 г. на ВКС, III
г.о., като отново се посочва, че следва да се образува ново изпълнително
дело, или, както изрично е отбелязано, единствената последица от
настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото
искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по силата на закона. В тази насока – за образуване на ново изпълнително
производство – е и изложеното в приложеното към жалбата решение
№30/10.03.2022 г. по в.гр.д. №11/22 г. на Апелативен съд Пловдив, I гр.с., и
цитираното от ЧСИ решение от 12.04.2022 г. по в.гр.д. №12570/20 г. на СГС,
ГО, IVБ въззивен състав.
В случая обаче изпълнителните листове, въз основа на които е
образувано изпълнителното дело, касаят двама длъжници, като по
отношение на Т. М. успешно се прилагат изпълнителни способи. Делото не е
прекратено изцяло, а само по отношение на единия от длъжниците. В този
случай ЧСИ не може по свое решение, без наличие на съответните
предпоставки, да образува ново дело. ЧСИ е необходимо да бъде надлежно
сезиран какво точно се иска от него, за да се предприемат конкретни
изпълнителни действия. Това обаче следва да стане с нарочна молба от
взискателя. Следва да се отбележи, че депозираната (№7715/10.09.21 г. –
л.164, т.2 ИД) не може да се определи като такава – иска се да се изготвят
актуални справки за регистриран трудов договор и открити банкови сметки
на длъжника, без да се посочи кой е той, като се наложи запор, както и
насрочване на опис на движими вещи на длъжника, находящи се в жилището
му. В случая обаче длъжниците са били двама. Не е ясно дали се иска
предприемане на действия спрямо М. или спрямо М., както и, че се касае за
искане именно спрямо последната. Жалбоподателят разполага с
възможността с нова молба да уточни какви действия желаят да се
предприемат от ЧСИ, включително и по отношение на И. М.
Обжалваното постановление се явява законосъобразно, поради
което и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №20934/08.08.2022 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, подадена от взискателя „Банка ДСК“ АД,
срещу постановление от 10.09.2021 г. по изпълнително дело №1243/2019 г. по
описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег. №908 при КЧСИ с район на действие
района на ОС Пловдив, с което е отказано да се извърши искано от взискателя
изпълнително действие по отношение на длъжника И. В. М., по отношение на
която производството по делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4