№ 516
гр. Варна , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20203100502646 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №31613/28.05.2020 г. на И. М. И. и
И. И. И., двамата от гр. Варна, чрез пълномощника им адв. В.Ц., против
решение №1521/19.03.2020 г., постановено по гр. дело № 16957/2018 г. на
ВРС, 31-ви състав, с което „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Витоша“ №89б, е
осъдена да заплати на И. М. И., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Петко
Каравелов“ № 38, сумата от 498.70 лв., заедно със законната лихва от датата
на сезиране на съда - 12.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбата е за частите от решението, в които е отхвърлен искът за разликата
над 498.70 лв., до претендираните 16 885.72 лв., представляващи вреди от
неизпълнение на договорно задължение по чл. 17 от договор за кредит от
28.01.2006 г., сключен между ответника и наследодателката на ищеца, както и
в частта на отхвърления иск на И. И. И., ЕГН **********, от гр.Варна, ул.
„Петко Каравелов“ № 38 срещу „Обединена българска банка“ АД, ЕИК
********* за заплащане на сумата от 10 509 лв., търсена като вреди от
неизпълнение на договорно задължение по чл. 17 от договор за кредит от
1
28.01.2006 г., сключен между ответника и наследодателката на ищцата.
В жалбата си въззивниците И. М. И. и И. И. И. излагат становище за
недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно
решение, като постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Оспорват решаващия извод на съда за недължимост
на претендираното обезщетение за договорно неизпълнение, макар да е
прието, че такова е налице, доколкото банката не е изпълнила задължението
си по чл. 17 от процесния договор за кредит, сключен между нея и
наследодателката на ищците В.Д. И., да сключи за своя сметка и в своя полза
застраховка „Живот“ за починалата наследодателка, като за ищците
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в непогасени от
застрахователното обезщетение вноски по кредита. По силата на настъпилото
универсално правоприемство вследствие наследяването, задължението за
погасяване на остатъка от кредита след смъртта на наследодателката им
възникнало за ищците, като дългът бил погасен в цялост. Неправилно, обаче
районният съд приел, че само защото част от плащанията по кредита били
извършени от трети лица, за които не можело да се установи в каква връзка се
намирали с ищците, не можела да се установи и вреда за последните, респ. в
какъв размер е тя за всеки от двамата ищци. Така, след като искът бил
установен по своето основание, недопустимо било съдът да го отхвърли,
поради невъзможност да установи неговия размер.
Твърди се от жалбоподателите, че в мотивите на обжалвания акт съдът
е приел, че са налице всички необходими елементи от фактическия състав на
договорната отговорност, а и същите били установени с влязло в сила
Решение № 6653/04.10.2017 г. по гр.д. № 6701/2016 г. по описа на СГС, с
което бил уважен искът срещу „Обединена българска банка“ АД на
жалбоподателя И.И. за заплащане на обезщетение в размер на 14 767.99 лв. за
претърпени от него вреди от договорно неизпълнение на задължение по чл.
17, ал. 2 от договор за кредит от 28.01.2006 г., сключен между банката и
неговата наследодателка В.Д. И., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.12.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 154.23 лв. – лихва за забава в периода
13.10.2013 г. – 03.12.2014 г. върху обезщетението, предявен като частичен,
при пълен заявен размер от 771.17 лв. Претендират, че влезлият в сила акт на
2
СГС обвързва страните със сила на пресъдено нещо относно изводите на съда
за съществуването на всички елементи от правопораждащия спорното право
факт а именно: договора за кредит; неизпълнението от страна на ответника на
договорното му задължението по чл. 17, ал.2 от договора; смъртта на В.Д. И.
и настъпилото правоприемство по договора по отношение на наследниците на
кредитополучателя; наличието на основание за ангажиране договорната
отговорност на ответника да възстанови всички извършени разходи по
погасяване на задължението съобразно наследствените квоти на
наследниците, заплатили оставащите след смъртта на наследодателката им
вноски.
Сочи се също, че изложените факти били общи за двамата ищци, в
качеството им на обикновени другари, поради което и изводите на съда,
основани на тези факти, следвало да бъдат еднакви за двамата ищци. Твърди
се за безспорно установено задължението на И.И. по процесния договор в
размер на 16 885.72 лв., съответно на И.И. - в размер на 10 509 лв., също и
погасяването му, което било видно и от приетото заключение по проведената
ССчЕ.
Жалбоподателите сочат за ирелевантно обстоятелството кого банката
ответник е вписала като фактически платец на задълженията, тъй като
тяхната стойност се определяла от наследствените квоти на наследниците на
кредитополучателката, а вътрешните им отношения с фактическите платци не
попадали в предмета на доказване, щом като е прието, че плащанията са
извършени изцяло в полза и за сметка на ищците. Като се позовават на
правилото на чл. 73 ЗЗД претендират, че за кредитора е без значение кой ще
изпълни, а изследването на вътрешните отношения между задълженото лице
и фактическия платец освен неотносимо към основателността на иска и
размера на вредата, съставлявало и нарушение на съдопроизводствените
правила. Твърдят, че с отговора на исковата молба, ответникът не е релевирал
възражение, че ищците не били заплащали лично задълженията си по кредита,
а единствено бил поставен въпрос към допълнителната ССчЕ да посочи каква
част от постъпилите вноски ищците внесли лично, но посоченото не можело
да се приеме за равнозначно на своевременно релевирано възражение. Поради
това и ищците се противопоставили на допускането на посочения въпрос.
Излагат, че изпълнението от третото лице погасява вземането на кредитора и
3
освобождава длъжника, така както, ако самият длъжник би изпълнил, щом
като плащането се извършва за сметка и в интерес на длъжника, независимо
дали става дума за поръчка или гестия. Също така в последното по делото
о.с.з. ищците поискали да се разпитат фактическите наредители, които били
близки на ищците и внасяли сумите от тяхно име и за тяхна сметка, но с
предоставени от ищците финансови средства, поради фактическата им
невъзможност да осъществят плащанията, но искането било оставено без
уважение. Така съдът лишил ищците от възможност за установяване на
вътрешните им отношения с фактическите платци, като впоследствие
отхвърлил исковете единствено по тези съображения. Вместо да съобрази
заключението по ССчЕ досежно точния размер на задължението на всеки от
двамата ищци и стойността на погасените вноски, съдът основал решаващия
си извод на записванията в собствената счетоводна система на ответника. На
следващо място, именно поради липсата на изрично възражение на ответника,
ищците били лишени от възможността да проведат насрещно доказване, тъй
като в доклада по делото не била разпределена тежест на доказване за ищците
да установят, че лично са извършили плащанията, нито пък да установяват
вътрешните си отношения с вписаните фактически платци на дълга.
Жалбоподателите обосновават самостоятелен извод за дължимост на
претендираното обезщетение, като се позовават на разпоредбата на чл. 17,
ал.4 от процесния договор, съгласно която в случай, че всички дължими на
банката суми бъдат изцяло погасени, остатъкът от застрахователните
обезщетения остава в полза на следващия бенефициер, посочен в
застрахователните полици, или в полза на застрахования или неговите
наследници. Сочат, че доколкото полица не е сключена по вина на банката,
следващи бенефициери могат да бъдат единствено наследниците на
жалбоподателката. В тази връзка считат, че размерът на вредите би бил
аналогичен, независимо дали застрахователното обезщетение би било
заплатено за покриване на дълга на кредита или като дължим остатък от
обезщетението на наследниците по смисъла на чл. 17, ал.4 от договора.
Накрая, на база приетото от първоинстанционния съд разрешение, че
следва да бъдат репарирани единствено заплатените лично от И.И. вноски, се
излага становище за наличие на неоснователно обогатяване на банката за
сметка на третите лица – фактически платци на вноски. Оспорват се и
4
единствените релевирани своевременно възражения на ответника за
погасяване по давност на претенцията за периода 2013 г. – 2015 г., поради
характера на плащанията като периодични, както и за неоснователност на
претенцията за законна лихва предвид липсата на покана. Като се позовават
на конкретни решения на ВКС обосновават извод, че плащанията по договора
за кредит, макар да се извършват по предварително определен погасителен
план не представляват периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По
отношение на законната лихва за забава и като сочат, че съгласно чл. 17, ал.3
от процесния договор, банката е следвало да сключи застраховката в срок до
един месец след усвояване на средствата по кредита, претендират дължимост
от изтичане на едномесечния срок.
По изложените съображения, молят за отмяна на решението в
отхвърлителната му част, за уважаване на исковете изцяло, както и за
присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна „Обединена българска банка“ АД, представлявана
от юриск. В.Д., в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор
оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и необоснована.
Твърденията за обхващане на спорното право от силата на пресъдено нещо по
влязлото в сила решение на СГС, намира за несъстоятелни, доколкото
решеният от другия съд спор касаел претенция за пропуснати ползи, която
била отхвърлена като недоказана, а не за претърпени вреди, каквато била
заявена в настоящия случай. Също така оспорва твърденията на
жалбоподателите за настъпили за тях имуществени вреди предвид плащането
на вноските от трети лица, независимо, че погасявали чужд дълг. Сочи също,
че в последното по делото открито съдебно заседание не било направено
доказателствено искане за допускане до разпит на лицата – вносители на
сумите, нито пък били релевирани възражения спрямо приетото по делото
заключение по ССчЕ. Моли за потвърждаване на обжалваното решение в
отхвърлителната му част и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирана и насрещна въззивна жалба
вх. № 40794/25.06.2020 г. на „Обединена българска банка“ АД, гр. София,
подадена чрез пълномощника юрикс. В.Д., в частта на първоинстанционното
решение, с която въззиваемата страна е осъдена да заплати на И. М. И., ЕГН
5
**********, сумата от 498.70 лв., заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда - 12.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Излагат се доводи, свързани със задължението на наследниците за заплащане
на сумите по кредита, независимо от сключването на застрахователния
договор от страна на банката. Сочи се също, че процесният кредит е бил
използван за нуждите на семейството, следователно задължението за
погасяването му е и на преживелия съпруг, но не в качеството му на
наследник, а на собствено основание, като солидарно задължено по кредита
лице. Моли за отмяна на решението в частта, с която е осъдена банката да
заплати на И. М. И. сумата в размер на 498.70 лв., както и за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, И. М. И., чрез пълномощника си адв.
В.Ц., депозира писмен отговор, с който оспорва насрещната въззивната жалба
като неоснователна и твърди, че като се отчита формиралата се сила на
пресъдено нещо по предявения по-рано частичен иск, всички изложени в нея
доводи досежно съществуването на елементите от фактическия състав на
спорното право се явяват недопустими. Акцентира върху причинната връзка
между неизпълнението на договорното задължение на банката за сключване
на застраховката и настъпилите вреди. Искането е за потвърждаване на
решението в частта, с която е уважен предявеният иск и за присъждане на
разноски.
По делото е депозирана и частна жалба вх. № 262931/07.08.2020 г. от
И. М. И. и И. И. И., чрез адв. В.Ц., срещу определение № 260115/14.08.2020 г.,
постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр.д. № 16957/2018 г. на ВРС, 31-ви
състав. Излагат се твърдения, че районният съд в противоречие на
процесуалния закон е определил възнаграждение за юрисконсулта на банката
в завишен размер. Така, били нарушени правилата на чл. 25 от Наредба за
заплащане на правната помощ, приложим във вр. с чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПП, доколкото възнаграждението на юрисконсулта по дело с определен
материален интерес следвало да се определи в интервала между 100 лв. – 300
лв., при това се изтъква липсата на фактическа и правна сложност по делото.
Също така, не били обсъдени и възраженията на жалбоподателите за
недопустимост на молбата, изложени в подадения от тях отговор, предвид
депозирането й след законоустановения срок. Отправя се искане за
6
обезсилване на обжалваното определение, респ. за намаляване размера на
присъденото възнаграждение.
В постъпилия отговор на частната жалба „Обединена българска банка“
АД излага доводи за неспазване на срока за подаване на молбата по чл. 248
ГПК, която била входирана в деловодството на ВРС още на 11.06.2020г., а не
на 25.06.2020г., както неправилно приел ВРС. Моли за отхвърляне на
частната жалба като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното
определение.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
В първоинстанционното производство са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
82 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на „Обединена българска банка“ АД,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” №89 Б,
представлявано от Т.М. и С.Г., да заплати на И. М. И., ЕГН:**********, сума
в размер на 16885.72 лв., съставляваща претърпени вреди в следствие на
погасяване на ¾ от кредит чрез заплащане на месечни вноски през периода
ноември 2013 г. – януари 2016 г., включващи главница 15 889.04 лв. и
договорна лихва 997.68 лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до датата на окончателното плащане, както и да
заплати на И. И. И., ЕГН:**********, сума в размер на 10509 лв.,
представляваща претърпени вреди в следствие на пагасяване на 1/3 от кредит
чрез плащане на месечни вноски през периода ноември 2013 г. – януари 2016
г., включващи главница 9 419 лв. и договорна лихва 1089 лв., ведно със
законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
В исковата молба се излага, че ищците И.И. и И.И. са наследници по
закон на В.Д. И., починала на 12.10.2013 г. и в качеството си на такива са
наследнили като част от имуществото й и правоотношенията по договор за
банков кредит от 28.01.2006 г., сключен между нея и ответника „Обединена
българска банка“ АД, по който е отпуснат банков заем от 120 000 лв. Твърди
се, че по силата на чл. 17 ал. 2 от договора за кредит от 28.01.2006 г. банката
ответник е била задължена да сключи и поддържа през целия срок на
договора за своя сметка и в своя полза застраховка „Живот“ за починалата
7
кредитополучателка, като за сключването на посочения договор
наследодателката се е съгласила, както в чл. 17 ал. 1 от договора за кредит,
така и по реда на чл. 233, ал.1 от Кодекса за застраховането с декларация за
здравословно състояние от 17.11.2005 г. и съгласие за застраховка живот от
същата дата. Сочи се, че независимо от изготвеното и предоставено на
банката от починалата наследодателка съгласие, ответникът не е изпълнил
своите договорни задължения и не е сключил застраховка „Живот“. Твърди
се, че към датата на застрахователното събитие - смъртта на наследодателката
от отпуснатия кредит от 120 000 лв. са погасени 82 317.20 лв., като ищците
наследници са погасили останалите месечни кредитни плащания по
процесния договор и към днешна дата той е напълно изплатен. Сочи се, че
банката не е изпълнила договора за кредит, като не е сключила застраховка
„Живот“ за починалата кредитополучателка, поради което наследниците му
са претърпели вреди под формата на заплащани месечни вноски по договора
за кредит. Излагат се също твърдения, че ищецът И. М. И. е претърпял вреди
под формата на заплатени месечни вноски за периода октомври 2013 г. -
януари 2016г. в размер на общо 31 525.57 лв., от които главница 28 257.60 лв.
и договорна лихва 3 267.97 лв., а ищцата И. И. И. е претърпяла вреди под
формата на заплатени месечни вноски за периода октомври 2013 г. – януари
2016 г. в размер на 10 509 лв. от които 9 419 лв. главница и 1 089 лв.
договорна лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Обединена
българска банка“ АД, в който оспорва исковата претенция по основание и
размер. Не се оспорва, че на 28.01.2006 г. между „Обединена българска
банка“ АД и В.Д. И. е сключен договор за предоставяне на кредит за
строителство и ремонт в размер на 120 000 лв. за срок до 28.01.2016 г., по
който страните са се съгласили кредитополучателят да изплаща
предоставения му кредит на 120 месечни анюитетни вноски с краен срок на
издължаване на кредита 28.01.2016 г. Възразява се против основателността на
предявените искове, тъй като ищците били приели наследството на починалия
кредитополучател като са погасили остатъка от кредита с направените от тях
вноски, поради което на основание чл. 60 ал. 1 от Закона за наследството в
качеството си на наследници отговарят за задължението, с което приетото
наследство е обременено, съобразно наследствените си дялове. Възразява се,
8
че наличието или липсата на застраховка, която по своя характер е
обезпечение на задълженията на кредитополучателя не изключват
изпълнението на задължението по кредита, с което е обременено
наследството на наследодателя, прието от наследниците. Твърди се, че дори
при наличие на сключена застраховка живот на кредитополучателя в полза на
банката, при настъпване на застрахователното събитие смъртта на
застрахованото лице, наследниците не се освобождават от задълженията им
като страна по договора за кредит, които са приели като част от наследството
на застрахования наследодателя, като се сочи, че за ищците не са настъпили
реални вреди в размер на платените вноски по остатъка от кредита, тъй като
сключената застраховка в полза на банката застрахова риска от неплащане на
задължението по кредита. Съгласно договора за предоставяне на кредит за
строителство и ремонт, кредитополучателката се е съгласила да бъде
застрахована по застраховка „Живот“ за сметка и в полза на банката при
застраховател, избран от банката и е попълнила декларация за здравословно
състояние и е декларирала съгласие за сключване на застраховка живот, а И.
М. И. е подписал договора за кредит като съпруг на кредитополучателката
към датата на сключването му и солидарен длъжник, както и същият е
подписал съгласие за сключване на застраховка живот във връзка с
отпуснатия кредит, поради което ищеца И.И. е длъжник по договора за
кредит на самостоятелно основание, а не само като наследник. Твърди се, че
към датата на сключване на договора с добавък №4 от 12.02.2003 г. условията
за сключване на застраховка живот са променени като с писмо изх.
№202/14.11.2005г. банката е уведомила кредитополучателя, че ще получи
застраховка живот при представяне на всички необходими документи за
сключването й и съгласие на застрахователя. Възразява се, че претенцията на
ищците за изплащане на обезщетение в размер на погасените месечни вноски
поради несключена застраховка е неоснователно предвид условието на т. 4.2
от добавък № 4 към Договора за групова застраховка, като при повече от
един кредитополучател, размерът на изплащаното застрахователно
обезщетение се намалява пропорционално на броя на кредитополучателите.
Възразява се също, че исковете, предявени от ищцата И.И., за периода
октомври 2013г. – октомври 2015г. са погасени по давност тъй като се
претендират вреди за периодични плащания. Възразява се против
претенцията на ищците за законни лихви върху претърпените вреди от датата
9
на съответната вноска до датата на завеждане на исковата молба, тъй като към
исковата молба не са представени доказателства, че е отправена покана към
банката преди датата на завеждане на иска. Възразява се против претенцията
за заплащане на мораторна лихва върху претендираното обезщетение до
датата на предявяване на иска, тъй като същата е дължима само при
изискуеми задължения, каквито не се установява да са настъпили за
посочения период. Оспорват се предявените искове по размер, тъй като към
исковата молба не са приложени доказателства, че ищците са лицата,
погасявали кредита на своя наследодател за посочения исков период в
претендирания размер. Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд. Постановеното решение е валидно и допустимо,
поради което жалбите следва да бъдат разгледани по същество.
Не е спорно между страните, а и от представения по делото Договор за
потребителски кредит за ремонт и строителство, сключен на 28.01.2006 г., се
установява, че „Обединена българска банка“ АД е отпуснала паричен кредит
в размер на 120 000 лв. на В.Д. И. (наследодателка на всеки един от ищците),
като кредитополучателката се е задължила да ползва кредита съобразно
уговорените в договора цел, условия и срокове, както и да върне сумата на
120 месечни анюитетни вноски (чл. 11) в срок до 28.01.2016 г. (чл. 12). В чл.
17, ал. 1 от договора кредитополучателката е изразила съгласие да бъде
застрахована по застраховка „Живот“ за сметка и в полза на банката при
застраховател, избран от банката и да спазва всички условия и изисквания на
застрахователите. Уговорен е срок в чл. 17, ал. 2 от един месец след
усвояване на средствата по договора, в който банката да изпълни поетото
задължение за застраховане с одобрен от нея застраховател, както и че
задължението отпада, ако застрахователят откаже да сключи застраховка.
10
Безспорно е между страните по делото, че на 07.11.2005 г.
кредитополучателката е попълнила декларация за здравословното състояние,
професията и дейността си като застрахована, и е декларирала съгласие за
сключване на застраховка "Живот" във връзка с отпуснатия й кредит.
Не се спори между страните, а и от представеното по делото
удостоверение за семейно положение и членове на семейството № ЗАО-
037310/17.11.2005 г., е видно, че И.И. е бил съпруг на кредитополучателката,
считано от 21.02.1970 г.
От представеното по делото удостоверение за наследници изх. №
131025/18.10.2013 г., издадено от община Варна – район "Одесос", се
установява, че В.Д. И. е починала на 12.10.2013 г. и е оставила за свои
наследници по закон въззивниците И. М. И. и И. И. И..
Представен е договор за групова застраховка "Живот" на получатели
на ипотечни кредити между ЗАД "Булстрад ДСК – Живот“ АД, с общи
условия към него, сключен на 03.12.2001 г. като срокът на същия е
неопределен (чл. 20 от договора).
От заключението по допуснатата по делото ССчЕ, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на
погасената суми от отпускането на кредита по Договор за банков кредит -
28.01.2006 г. до датата на смъртта на кредитополучателката В. И. е
135 246.57 лв., от които 82 317.20 лв. – главница и 52 929.37 лв. – лихва, а
след смъртта на наследодателката е погасена сума в размер на 42 429.45 лв.,
от които 37 682.80 лв. главница, 4 357.29 лв. лихви и 389.36 лв. наказателни
лихви. Вещото лице е посочило, че в периода от м. ноември 2014 г. до 16
януари 2016 г. ищецът И.И. е извършил едно единствено плащане в размер на
498.70. лв, от които 479.06 лв. главница, 14.14 лв. лихва и 5.50 лв. лихва за
забава, а всички останали суми, записани като изплатени за погасяване на
кредита при ответника са на имена на трети лица.
От разпита на свид. С.С. се установява, че същата е работила при
съпруга на въззивницата И.И. от 1998 г. до 2018 г. След смъртта на В. И.,
свидетелката им е помагала в отглеждането на трите им деца. Сочи също, че
11
много пъти е правила вноски по кредит в „Обединена българска банка“ АД,
който И.И. била наследила от майка си, като И. давала парите, които
свидетелката внасяла. Свидетелства, че няколко пъти е внасяла пари и от
името на ищеца И.. Излага се от ищцата, че познава И., защото с нейната
дъщеря били съученички.
От разпита на свид. К.К. се установява, че два или три пъти е внасял
вноски по кредита в гр. София, от името на И.И., като получавал от нея пари
"на ръка" и след като внасял сумите ( които не били кръгли), връщал ресто.
От разпита на свид. В.И. се установява, че същият е съпруг на
въззивницата И.И.. Твърди, че през 2006 г. (по време на подписване на
кредита) е придружавал В. И.. Сочи, че условие по кредита било да се сключи
застраховка „Живот“, която е за сметка на банката. Излага, че И. и баща й
продължили да плащат кредита, тъй като същият бил обезпечен с ипотека.
Сочи, че понякога И. му е давала пари за вноски по кредита, тъй като имали
три деца, които били малки и съпругата му не имала възможност да ходи до
банката. Уточнява, че от 2013 г. до 2017 г. е внасял суми от името на И.(И.) и
от името на И.И.. Известно му било, че Стойка Стойчева, която е тяхна
семейна приятелка и К.К., който се е обучавал във фирмата му, също били
внасяли пари по кредита. Пояснява, че парите за вноските били заделени от
наследството на В..
Съдът кредитира всички показания, като основани на непосредствени
впечатления и непротиворечиви помежду си.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Сочената от ищците
правна квалификация не обвързва съда, като същият намира за определящи
твърденията в исковата молба. Съобразно същите пораждането на
отговорността е обусловено от виновно неизпълнение на задължение по
двустранен договор. При твърдяната изправност на наследодателката на
ищците и неизпълнението от страна на въззиваемия ( ответник) противната на
неизправната страна е настъпила вреда в патримониума им, която вреда е в
12
пряка причинна връзка с неизпълнението. При това отговорността за
обезщетяване е ограничена само до преките, непосредствени и предвидими
вреди, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи.
Не е спорно между страните, че наследодателката на въззивниците и
въззиваемата страна са страни по валидно възникнало облигационно
правоотношение по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство, сключен на 28.01.2006 г. Видно е от съдържанието на договора
за кредит (чл. 17, ал. 2, т. 2), че банката е имала задължение да сключи
договор за застраховка върху живота на кредитополучателката в своя полза.
Спорът е дали това е било само нейно право или правна възможност за
допълнително обезпечаване на вземането и по договора за кредит. В случай,
́
че такова задължение за ответника е възникнало, се поставят въпросите дали
е налице виновно неизпълнение на задължението на банката и дали ищците са
претърпяли вреди от това неизпълнение. Не се твърдят обстоятелства -
пречки, за които кредитополучателката е отговорна – основание за
освобождаване на ответника от отговорност, съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи,
съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, дирейки
действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във
връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Раздел VII от договора за кредит е озаглавен
„Застраховка“ и съдържа клаузи, предвиждащи застраховане на живота
на длъжниците в полза на банката. В чл. 17, ал. 2, т. 2 банката се задължава
до един месец след усвояване на средствата по договора и след изпълнение
на изискванията на застрахователя от страна на кредитополучателя да сключи
за сметка и в полза на банката с одобрен от нея застраховател застраховка
„Живот“ на кредитополучателя, като задължението отпада, ако
застрахователят откаже да сключи застраховка. Текстуалното оформяне на
клаузата не оставя съмнение, че банката не само действително възнамерява да
сключи застраховка върху живота на кредитополучателя, но е длъжна да го
стори.
От приетите по делото Договор за групова застраховка „Живот“ на
13
получателите на ипотечни кредити между ЗАД „Булстрад ДСК - Живот“ АД и
„Обединена българска банка“ АД от 03.12.2001 г., ведно с добавъците към
същия се установява, че всички кредитополучатели на банката по договори за
ипотечни кредити с размер до 120 000 лв., които са дали съгласие получават
застраховка „Живот“ за сметка на банката. Това превръща застраховката
„Живот“ в част от предлагания от банката финансов продукт. Предвид
изложеното, съдът намира, че банката е поела пряко задължение към
кредитополучателката В. И. да сключи договор за застраховка върху живота
на кредитополучателката за сума равна на размера на кредита съгласно чл. 17
от договора за кредит.
В случая, след приключване на процедурата по отпускане на кредит,
ответникът е получил от кредитополучателката Декларация за
здравословното състояние, професията и дейността на застрахования от
07.11.2005 г., подписана от В. И., както и съгласие за застраховане от същата
дата. Няма твърдения и данни банката да е заявила на кредитополучателката,
че не е представила всички необходими документи за застраховане или да се
сочи каквато и да е друга неизрядност от нейна страна.
При тези факти няма твърдения и доказване въззиваемата страна да е
изпълнила задължението си да предприеме необходимите действия за
сключване на застраховка, съобразно чл. 17, ал. 2, т. 2 от кредитния договор.
По делото няма данни неизпълнението на тези задължения да е по причина, за
която банката не отговаря. На практика банката е бездействала. От гледна
точка на нейните финансови интереси това поведение може да се обясни с
обстоятелството, че кредитът е бил обезпечен с ипотека върху недвижим
имот, но то не съответства на дължимата спрямо кредитополучателката грижа
на добрия търговец.
В срока за погасяване на кредита е настъпила смъртта на
кредитополучателката В. И., което би представлявало застрахователно
събитие ако беше сключен договор за застраховка и би било основание за
изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя към банката
директно, съответно би довело до погасяване на задължението по договора за
кредит. След смъртта на наследодателката В. И. в правата и задълженията на
кредитополучателката са встъпили въззивните страни И.И. и И.И., като
14
нейни законни наследници. Същите отговарят за задължението й по
процесния договор за кредит до размера на наследствените си дялове. От
доказателствата по делото се установи, че към датата на смъртта на
наследодателката от отпуснатия кредит от 120 000 лв. са погасени
82 317.20лв., като след датата на смъртта й са правени вноски по процесния
договор за кредит от двамата й наследниции, вследствие на които същия е
погасен изцяло.
При липса на установени по делото факти за наличие на пречки за
сключване на застраховка върху живота на кредитополучателката, съдът
намира, че несключването на договор за застраховка „живот“ има за пряка
последица, лишаването на наследниците от възможността да търсят
репариране на заплатения от тях дълг, при настъпилото застрахователно
събитие. Вследствие на неизпълнението от страна на кредитодателя, са
настъпили вреди в патримониума на наследниците на кредитополучателката -
И.И. и И.И., представляващи платени месечни вноски за периода октомври
2013 г. – януари 2016 г.,
С оглед наведеното от „Обединена българска банка“ АД възражение за
липса на вреда, настъпила в правната сфера на въззивните страни И.И. и И.И.
поради неустановена връзка между тях и трети лица, извършили вноски по
кредита през процесния период са ангажирани по делото гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите С.Б.С., К. Ц. К. и В.Б.И.
/съпруг на И.И./, които съдът кредитира като основани на непосредствени
впечатления. От показанията им може да бъде направен категоричен извод, че
лицата, посочени в регистрите на банката като фактически платци на част от
задълженията са извършвали плащанията от името и за сметка на длъжниците
по кредита – наследници на кредитополучателката В. И..
Поради изложеното, настоящият състав на ВОС приема, че предявените
осъдителни искове са доказани по основание и размер в тяхната цялост, което
обуславя основателност на жалбата, подадена от И. М. И. и И. И. И.,
съответно неоснователност на насрещната такава, подадена от „Обединена
българска банка“ АД. Обжалваното решение следва да бъде частично
отменено в отхвърлителната част и потвърдено в останалата част.
При този изход от спора на въззивните страни се следват
15
претендираните разноски в двете съдебни инстанции, съобразно представени
списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
В рамките на първоинстанционното производство И. М. И. и И. И. И. са
претендирали присъждане на разноски в размер на 3731 лв., от които 1731 лв.
– заплатена държавна такса и 2000 лв. – възнаграждение за един адвокат,
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 103 по делото на ВРС).
За установяване на претендирания размер на разноските е представен договор
за правна защита и съдействие (л. 102 от делото на ВРС) и 2 бр. платежни
нареждания от 20.11.2018 г. При въззивното разглеждане на спора въззивните
страни са претендирали разноски в размер на 2582 лв., съобразно представен
списък (лист 87), представляващи внесени държавни такси в размер на 582 лв.
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. За доказване
реалното извършване на разноските, страните са представили договор за
правна защита и съдействие от 14.12.2020 г. съдържащ разписки за платено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., платежно нареждане от
27.08.2020 г. за внесена държавна такса в размер на 15.00 лв., платежно
нареждане от 28.05.2020 г. за внесена държавна такса в размер на 329.90 лв.
и платежно нареждане от 28.05.2020 г. за внесена държавна такса в размер
на 212.90 лв. Няма данни по делото да е заплатен остатъка от претендираните
разноски за държавна такса, поради което искането за присъждането им в
пълен размер е неоснователно.
Съобразно представените писмени доказателства, съдът приема, че И.
М. И. и И. И. И. са извършили разноски пред ВРС в размер на 3731 лв. и пред
ВОС в размер на 2557.80 лв.
Горното налага отмяна на акта по чл.248 от ГПК по подадената от И.
М. И. и И. И. И. частна жалба против Определение № 260115/14.08.2020 г. и
присъждане на адвокатското възнаграждение за първа инстанция в пълен
размер.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1521/19.03.2020 г., постановено по гр. д. №
16957/2018 г. по описа на ВРС, в ЧАСТИТЕ, в които СА ОТХВЪРЛЕНИ
16
предявените от И. М. И., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Петко
Каравелов“ № 38, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 82 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“
№89б да му заплати сумата от 16387.02 лв., представляваща горницата над
присъдените с решението 498.70 лв. до приетите за дължими 16885.72 лв.,
представляващи претърпени вреди в следствие на погасяване на ¾ от кредит
чрез заплащане на месечни вноски през периода ноември 2013 г. – януари
2016 г. , включващи главница 15 889.04 лв. и договорна лихва 997.68 лв.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата
на заплащане на сумата, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89б да заплати на
И. М. И., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Петко Каравелов“ № 38, сумата
от 16387.02 лв. /шестнадесет хиляди триста осемдесет и седем лева и 02
ст./ представляващи претърпени вреди в следствие на погасяване на ¾ от
кредит чрез заплащане на месечни вноски през периода ноември 2013 г. –
януари 2016 г., ведно със законната лихва за забава от датата на сезиране на
съда до датата на окончателното плащане на сумата, на основание чл. 79 ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение № 1521/19.03.2020 г., постановено по гр. д. №
16957/2018 г. по описа на ВРС, в ЧАСТТА с което Е ОТХВЪРЛЕН
предявеният иск от И. И. И., ЕГН:**********, от гр. Варна, ул. „Петко
Каравелов“ № 38, за осъждане на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“
№89б да й заплати сумата от 10509 лв., представляваща претърпени вреди в
следствие на пагасяване на 1/3 от кредит чрез плащане на месечни вноски
през периода ноември 2013 г. – януари 2016 г., включващи главница 9 419 лв.
и договорна лихва 1089 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до датата на заплащане на сумата, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89б да заплати на
И. И. И., ЕГН:**********, от гр. Варна, ул. „Петко Каравелов“ № 38, сумата
17
от 10509 лв. /десет хиляди петстотин и девет лева/, представляваща
претърпени вреди в следствие на погасяване на 1/3 от кредит чрез плащане
на месечни вноски през периода ноември 2013 г. – януари 2016 г.,
включващи главница 9 419 лв. и договорна лихва 1089 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на сезиране на съда до датата на
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 79 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОТМЕНЯ Определение №260115/14.08.2020 г., постановено по гр. д.
№ 16957/2018 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89б, да заплати на
И. М. И., ЕГН:********** и И. И. И., ЕГН:**********, двамата с адрес: гр.
Варна, ул. „Петко Каравелов“ № 38, сумата от 6288.80 лв. (шест хиляди
двеста осемдесет и осем лева и осемдесет ст.), представляваща направени
съдебно – деловодни разноски за две съдебни инстанции, от които 3731 лв.,
направени пред ВРС и 2557.80 лв., направени пред ВОС, на основание чл. 78,
ал. 1 от ВРС.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от узнаването от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18