Решение по дело №7953/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 986

гр. Пловдив, 23.05.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                     

                                                                                                                                       при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7953/2018г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                                                      

                                                                                                                                       Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 299303-F325288 от 16.11.2017г. на Заместник-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на Б.М.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление /НП/ с искане за неговата отмяна като незаконосъобразно. Излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалния представител мл.адвокат К.Р..

Въззивемата страна, представлявана в съдебно заседание от юрк.Б. Ш.,  моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага съображения за липса на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Във връзка с получено в ТД на НАП Пловдив писмо с вх. №04-01-1134/09.08.2017г., изпратено с изх. №20-00-122/09.08.2017г. на Централно управление на НАП, било установено, че жалбоподателят Б.М.Х., в качеството му на управител на „Спектър-8“ ООД - предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2016г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок – до 30 юни на следващата година, т.е. до 30.06.2017 г.  

Установено било, че търговското предприятие „Спектър-8“ ООД е извършвало дейност през отчетния период 2016г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. №1600И0422717/18.02.2017г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността. ГФО на дружеството за 2016 г. бил заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 29.08.2017 г. с вх.№ 20170829151914.

Прието било, че на 01.07.2017г. в гр. Пловдив жалбоподателят Х. е нарушил разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1,  вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, за което Н.Д.С., на длъжност „старши инспектор по приходите” към НАП при ТД НАП Пловдив, съставила АУАН № F325288/30.08.2017г. срещу Б.М.Х.. В законоустановения срок жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу акта по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Б.М.Х., на основание чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч е наложено административно наказание  -  глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.

В хода на административнонаказателното производство пред съда е разпитан вписания като свидетеля по АУАН А.Д.Б., който сочи, че актът бил съставен за неподаден годишен финансов отчет в Агенцията  по вписванията, което нарушение било установено от колегата му Н.С. през 2017 г. Нарушения от същия вид били установявани след изпратен от ЦУ на НАП София списък с неподадени ГФО в Агенцията по вписванията. Въз основа на него се правела повторна проверка дали бил подаден такъв отчет и едва след това бил съставян акт. В случая актът бил съставен в присъствието на пълномощник с представено пълномощно. Свидетелят не си спомня дали е имало подадено възражение.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като  обективни, логични, непротиворечиви и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № ЗМФ-755/14.08.2017 г. на Министъра на финансите, поради което направеното от жалбоподателя в тази връзка възражение съдът намира за неоснователно. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН и обжалваното НП са съставени при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и съдържат ясно и пълно описание на нарушението, както и обстоятелствата, при които е било извършено, От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на нарушителя,  да опорочават атакуваният акт и да налага неговата отмяна.

Съдът счита, че в хода на съдебното производство се установяват безспорни и категорични доказателства за извършено деяние, с което жалбоподателят Б.Х. е нарушил разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Посочената законова норма задължава всички търговци по смисъла на Търговския закон да публикуват годишния финансов отчет, приет от ОС на съдружниците или акционерите, или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. В случая санкционираното лице се явява управител на „Спектър-8“ ООД, което е търговец по смисъла на Търговския закон съгласно чл.1, ал.2, т.1, вр. с глава тринадесета от ТЗ. Правилно е определено, че задължението за заявяване за вписване на ГФО на дружеството е възникнало за жалбоподателя в качеството му на управител на „Спектър-8“ ООД, предвид разпоредбата на чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, като лице отговарящо за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. В случая ГФО на дружеството за 2016 г. е заявен за вписване и представен за обявяване в ТР към Агенцията по вписванията едва на 29.08.2017 г., а не както изисква разпоредбата на  чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч до 30.06.2017 г. Правилно наказващият орган е определил за дата на нарушението датата  01.07.2017г., предвид, че това е първият ден, следващ 30 юни 2017г., който от своя страна е последният ден, в който дружеството е могло да изпълни задължението си.  Фактът, че ГФО на дружеството за 2016 г. е бил подаден преди съставяне на АУАН не води до извода, че липсва административно деяние по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, предвид изричното отбелязване в НП, че нарушението е установено на 19.07.2017 г. С оглед изложеното, съдът намира за правилно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на горепосочената разпоредба от ЗСч.

Не може да бъде споделено и възражението на жалбоподателя за несъставомерност на нарушението поради наличието на изключенията по чл. 38, ал.4 от Закона за счетоводството. Това е така, защото дори и управляваното от жалбоподателя дружество да спада към така нареченото „малко предприятие“ по смисъла на чл.19, ал.3 от ЗСч, то или ръководителят на предприятието /в случая Х. в качеството му на управител на въпросното дружество/, не са освободени от задължението да обявяват годишния финансов отчет на дружеството, а единствено са облекчени по отношение на съдържанието, подлежащо на публикуване.  Съдържанието на ГФО е регламентирано в разпоредбата на чл.29, ал.1-ал.10 от ЗСч, като в ал.1 е указано, че ГФО за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение. Очевидно отчетите за приходи и разходи са само част от ГФО, поради което изключението в чл.38, ал.4 от ЗСч не снема от лицата задължението да публикуват ГФО, а касае само отчетите за приходите и разходите и докладите за дейността. Предвиденото отклонение за малките предприятия не засяга счетоводния баланс, т.е. във всички случаи търговците са длъжни да публикуват ГФО, като тези по чл.38, ал.4 от ЗСч могат да решат да го публикуват само в частта на счетоводния баланс. Изводът е, че тези лица не са освободени от задължението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, тъй като нормата действа и за тях, но с ограничено приложно поле относно обема на публикуваната информация.

Правилно и законосъобразно, като последица от неизпълнение на задължението по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, на жалбоподателят било наложено административно наказание – глоба в минимално предвидения в закона размер от 200 лв. на основание чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч.

Съдът оценя като неоснователно  възражението на жалбоподателя, че  случаят представлява маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Разглежданото нарушение не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид. Деянието е формално и наличието или липсата на вреди, не може да бъде критерий при преценката за наличието на предпоставки за маловажност на деянието. Такъв при формалните нарушения може да бъде само обществената опасност на деянието, която в случая не се различава от тази на други нарушения от същия вид. Наведеното в жалбата обстоятелство, че се касае за първо нарушение не е аргумент в противния смисъл, доколкото законът не прогласява за маловажни всички първи нарушения, а изисква конкретна преценка на обстоятелствата по чл. 93, т. 9 от НК за всеки конкретен случай. Наред с това следва да се отчете и фактът, че дружеството е изпълнило задължението си по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч почти два месеца по-късно от законоустановения срок, което допълнително обоснована извода за липса на маловажност на случая.

Предвид гореизложеното, атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 299303-F325288 от 16.11.2017г. на Заместник-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на Б.М.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.