Определение по дело №4567/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1590
Дата: 30 април 2019 г.
Съдия: Ваня Желязкова Тенева
Дело: 20185530104567
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

30.04.2019 г.

            Старозагорски районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева

като разгледа гр.д. № 4567 по описа на СтРС за 2018 г. намери следното:

            Извършена е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.

            Предявените искове са редовни и допустими.

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъдат приети по делото приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът 

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

 

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 3022/2018 г. по описа на РС Стара Загора.

 

НАСРОЧВА о.с.з. за 03.06.2019 г. от 10.00ч., за която дата да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

 

ПРОЕКТО - ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

 

Образувано е по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД против С.Д.Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница: 3000 лв.; 1451, 04 лв. договорно възнаграждение и 3000 лева възнаграждение за пакет закупени услуги, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се разноски.

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 04.04.2016 г. бил сключен Договор за потребителски кредит №********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България'' ЕООД като кредитор и С.Д.Н., като длъжник.

Договорът бил сключен ПРИ следните параметри:

-           Сума на кредита: 3000 лв.;

-           Срок на кредита: 24 месеца;

-           Размер на вноската: 185.46 лв.;

-           Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;

-           Годишен лихвен процент: 41.17 %;

-           Лихвен процент на ден: 0.11 %;

-           Общо задължение по кредита: 4451.04 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни УСЛУГИ:

-           Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3000 лв.;

-           Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 125.00 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни УСЛУГИ:

-           Общо задължение: 7451.04 лв.;

-           Общ размер на вноска: 310.46 лв.;

-           Дата на погасяване: 1-ти ден от месеца.

По желание на клиентът С.Д.Н. изразено с молба от 04.04.2016г. с част от сумата на отпуснатия кредит били погасени негови задължения към трети лица, а именно:

-           Задължение в размер на 429.03 лв. към „Изит Асет Мениджъмънт" АД: видно от документ за кредитен превод с банкова референция: 270PMWP160950077 от 04.04.2016 г.

Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжника внимателно се е запознал преди подписване на договора, приел ги е и няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 04.04.2016 г. превело парична сума в размер на 2570.97 лв. по посочена от длъжника С.Д.Н. банкова сметка (***еренция: 270PMWP160950005 от дата: 04.04.2016 г.)

Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е направил нито една погасителна вноска, съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вносна с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други." На 09.08.2016 г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 10.08.2016 г. на длъжника било изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.

Към настоящия момент размерът на погасеното от С.Д.Н. задължение по ДПК № ********** било в общ размер на 0.00 лв./нула лева и нула ст. /.

Неизплатената част от номинала по договора била в размер на 7451.04 лв. /седем хиляди четиристотин петдесет и един лева и 0.04 ст./.

В съответствие с изложеното, считат, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕУ, представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.

Следва да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.

Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в районен съд Стара Загора . По заявлението е образувано ч.гр.дело № 3022/2018 г.

След като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 07.09.2018 г.

Искането е да се постанови решение, с което да се установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника С.Н. в размер на 7451.04 лв. /седем хиляди четиристотин петдесет и един лева и 0.04 ст./, неизплатено парично задължение, представляващо номинал по ДПК № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Претендирани са направените по делото разноски.

 

По делото е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК от особения представител на ответника.

 

Исковете са оспорени като неоснователни по основание и размер и искането е да се отхвърлят изцяло. Отправено е възражение за недействителност на клаузата за предоставяне на пакет за допълнителни услуги. Предявеният иск е неоснователен и на друго основание – липса на обявена предсрочна изискуемост на кредита.

 

В срока по чл. 140 от ГПК исковата молба беше оставена без движение за уточнение на претендираната сума. В указания срок ищецът уточни, че сумата от 7 451, 04 лева е формирана по следния начин: 3000 лева отпуснат заем; 1451, 04 лева договорно възнаграждение; 3000 лева възнаграждение за закупен пакет услуги.

В становище особеният представител заявява, че не е налице идентитет между сумите в заповедното производство и по настоящия иск.

 

При така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се квалифицират по следния начин:

 

По иска за сумата от 3000 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.

 

По делото като безспорен може да се отдели фактът, че сумата от 3000 лева е получена в заем от страна на ответника и няма погасявания до настоящия момент. .

 

По иска за 1451, 04 лева – по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.

 

По иска за 3000 лева – чл. 10а от ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че тези такси в размер на общо 3000 лева са уговорени и ползвани съответните услуги, както и че същите са в съответствие със ЗПК, а именно не са свързани с усвояване и управление на кредита.

 

Отправено е възражение за нищожност на клаузите поради противоречие със Закона за потребителския кредит, а така също и поради неравноправност на същите съгласно чл. 146 ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

 

 

НАПЪТВА страните към спогодба, като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: