РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 03 декември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на петнадесети януари двехиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 554 по описа за 2019 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Пасивно субективно съединени искове с правно основание
чл. 108 от ЗС.
Подадена
е искова молба от К.И.К., ЕГН ********** ***6 против П.А.Й., ЕГН ********** и Т.Й.Т.,
ЕГН **********,***, с която са предявени субективно съединени искове с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване
правото на собственост на ищеца К.И.К. върху следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ І-686 в кв. 54 по
действащия регулационен и кадастрален план на с. Ъглен, общ. Луковит, обл.
Ловеч, целият с площ по скица от 555 кв.м., при граници и съседи на същия по
скица: улица от две страни, УПИ ІІ-687, ХVІІ-689, ведно с построените в имота:
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 40 кв.м.; ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 70 кв.м.; НАВЕС със застроена площ
от 16 кв.м.;ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 16
кв.м.; ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 78 кв.м.,
както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху описания
имот.
Ищецът твърди в исковата молба, уточнена
в първото съдебно заседание, че е
собственик на УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ І-686 в кв. 54 по
действащия регулационен и кадастрален план на с. Ъглен, общ. Луковит, обл.
Ловеч, целият с площ по скица от 555 кв.м., при граници и съседи на същия по
скица: улица от две страни, УПИ ІІ-687, ХVІІ-689, ведно с построените в имота:
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 40 кв.м.; ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 70 кв.м.; НАВЕС със застроена площ
от 16 кв.м.;ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 16
кв.м.; ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 78 кв.м.
съгласно Скица № 57/11.04.2019 г., изд. от Община Луковит, на
основание наследство от родителите си И.К.Й. и Г.И.Й. и сделка – дарение на
½ ид.ч. от майката, като за собствеността си разполага с констативен
нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по наследство и
дарение № 92, том І, рег. № 1895, дело № 68 от 2019 г. на нотариус В.И. с район
на действие РС - Луковит, с рег. № 707 на Нотариалната камара. Административният
адрес на имота е с. Ъглен, ул. О.**. Твърди, че през 1999 г. е сключил
предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот със своя съсед Й.Т.Й.,
но до окончателен договор не се е стигнало, тъй като не му била заплатена
продажната цена. Твърди, че не е предавал
на купувача по предварителния договор владението върху имота. През 2001
г. ищецът предоставил ключ на И.Й.Т.-
дъщеря на купувача по предварителния договор Й.Т.Й. и на първата ответница и
сестра на втория ответник, за да наглежда имота му и с негово съгласие тя
оставила свои вещи в една от стаите. Твърди, че в рамките на добросъседските
отношения не е търсил възнаграждение за ползването на една от стаите за
складиране на вещи. Твърди, че нито И.Й., нито останалите членове на нейното
домакинство са демонстрирали по някакъв начин, че имат намерение да своят имота
му. Твърди, че Й.Т.Й. починал на 30.05.2017 г., а дъщеря му И.Й.Т.починала на
18.12.2018 г. и след нейната смърт ответниците завладяли имота, като отказвали да
допуснат ищеца в него с аргумент, че имотът му е бил заплатен от страна на
тяхното семейство. През март 2019 г. ответниците сменили патроните на вратите и
от тогава ищецът няма достъп до имота си. Твърди, че от м. март 2019 г. ответниците упражняват фактическата власт
върху имота без правно основание за това, като са демонстрирали намерение да
своят имота. С нотариална покана с рег. № 853, Том 1, Акт 25 от 26.03.2019 г.
на нотариус В.И., рег. № 707 на Нот. камара, връчена на ответниците на
26.03.2019 г., ищецът поканил последните да освободят имота от вещите си, да го
напуснат и да му предадат всички ключове от имота в едноседмичен срок от
получаване на поканата. Твърди, че незаконното владение на имота му от ответниците продължава и досега. Ищецът
твърди, че винаги е плащал данъците и таксите, свързани с имота.
Ищецът иска, след като съдът установи
правото му на собственост върху описания имот, да осъди ответниците да му
предадат владението върху имота.
Ответниците в срока за отговор оспорват
исковете като неоснователни. Оспорват правото на собственост на ищеца и правят
възражение, че са придобили имота на основание давностно владение, продължило
повече от десет години. Не отричат, че към момента упражняват фактическата
власт върху имота. Твърденията в отговора, уточнени в първото съдебно заседание,
са, че на 02.08.1999 г. техният
наследодател Й.Т.Й. е сключил с ищеца предварителен договор за покупко-продажба
на процесния имот за сумата от 4000 лева, която сума била заплатена на ищеца на
два пъти през м. август 1999 г. Тогава
/м. август 1999 г./ ищецът предал
владението върху имота на купувача, като му предал ключовете и изнесъл багажа си. През 2008 г. дъщерята на купувача по
предварителния договор - И.Й. извършила
ремонт на двете стаи в постройката до
двуетажната жилищна сграда – нов покрив, алуминиева дограма, вътрешна баня и
тоалетна. Твърдят, че от 1999 г. до 2018 г. включително са заплащали и данъците
за имота, който се водел на името на ищеца, тъй като до окончателен договор за
прехвърляне на собствеността не се стигнало.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адв. В.В. от САК поддържа исковете и моли за
уважаването им, като в писмени бележки излага подробни съображения за това.
Претендира за присъждането на сторените по делото разноски.
Ответниците чрез процесуалния си
представител адв. Б.Л. от ЛАК оспорват предявените искове като неоснователни и
молят за отхвърлянето им. В писмени бележки процесуалният представител излага
подробни съображения. Също претендира за
заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
страна:
От удостоверение за наследници Изх. №
КЪН-98-1 от 10.04.2019 г., изд. от Кметство с. Ъглен на И.К.Й. се установява, че същият е починал
на 01.11.1978 г. и оставил за свои наследници син – ищеца К.И.К. и преживяла
съпруга Г.И.Й., починала на 15.04.2001 г.
Не е спорно и се установява от писмените
доказателства /Удостоверение за наследници на И.К.Й. Изх. № КЪН-98-1 от
10.04.2019 г., изд. от Кметство с. Ъглен;
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том І, дело №
188/19.12.1964 г. на С.В.– Луковитски народен съдия, вписан в СВ при РС –
Луковит под вх. рег. № 164/19.12.1964 г., том ХХХV, парт. № 134/1964 г.;
Удостоверение за идентичност на имот, изд. от Община Луковит изх. № КАО
01-170/29.05.2019 г. ; Акт за женитба № 7/25 от 1936 г., Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 159, том І, дело № 758/1997 г. на В.Ф.– Луковитски
районен съдия, вписан в СВ при РС – Луковит под вх. рег. № 206/18.07.1997 г.,
том 55, стр. 206/, че наследодателят на ищеца И.К.Й. е придобил процесният имот
с договор за покупко-продажба от 19.12.1964 г., оформен с Нотариален акт № 94, том І, дело № 188/19.12.1964
г. на С.В.– Луковитски народен съдия, по
време на брака си с Г.И.Й.. На основание чл. 103 от СК от 1968 г./отм./ имотът
е станал СИО. И.К.Й. е починал на
01.11.1978 г. и е оставил за свои
наследници: син – ищеца К.И.К. и преживяла съпруга Г.И.Й., починала на
15.04.2001 г. При действието на чл. 14, ал. посл. от СК от 1968 г. /отм./ при прекратяване на имуществената общност
поради смърт на единия от съпрузите и преживелият съпруг наследява заедно с
децата на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг
от общото имущество. Следователно ищецът е придобил по наследство от баща си неговата
½ ид. част от процесния имот, а другата ½ ид. ч. се е притежавала
от преживялата съпруга. С договор за
дарение от 18.07.1997 г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 159, том І, дело № 758/1997 г. на В.Ф.– Луковитски районен съдия, вписан
в СВ при РС – Луковит под вх. рег. № 206/18.07.1997 г., том 55, стр. 206 Г.И.Й.
се е разпоредила в полза на ищеца със своята ½ ид. част от процесния
имот.
Не се спори и се установява от
представения договор на л. 53, че на 02.08.1999 г. ищецът К.И.К. е сключил с Й.Т.Й.
предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имоти, с който
е уговорена продажна цена 4000 лева и срок за сключване на окончателен договор
01.05.2000 г.
Видно от удостоверение за наследници
Изх. № КЪН.22.1/11.02.2020 г., изд. от Кметство с. Ъглен, Й.Т.Й. е починал на
30.05.2017 г. и оставил за свои наследници преживяла съпруга - ответницата П.А.Й.,
син - ответникът Т.Й.Т. и дъщеря И.Й. Т., починала на 28.12.2018 г. като
разведена, без деца.
Безспорно е, че окончателен договор не е
сключван, както и че никоя от страните по предварителния договор не е предявила
иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Безспорно е между страните, че към
датата на предявяване на исковата молба и след това ответниците П.А.Й. и Т.Й.Т.
упражняват фактическата власт върху процесния имот, като съдът е обявил това
обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Представена е нотариална покана рег. №
рег. № 853, том 1, акт 25 от 26.03.2019 г. на нотариус В.И., рег. № 707 на Нот.
камара, връчена на ответниците на 26.03.2019 г., с която ищецът е поканил
последните да освободят имота от вещите си, както и да му предадат ключовете.
Ищецът е представил приходна квитанция
от 15.02.2019 г., изд. от Община Луковит за платени данъци и такси за имота за
2019 г., както и дубликат на приходни квитанции /6 бр./, всички издадени на
15.03.2019 г., за платени данъци и такси за периода 2012 – 2018 г. дубликат на документи за платени данъци и
такси за периода 2008 – 2011 г.
Ответниците са представили 4 бр.
приходни квитанции от 24.04.2015 г., 09.02.2016 г., 06.06.2017 г. и 14.08.2018
г. за платени данъци и такси за имота съответно за 2015, 2016, 2017 и 2018 г.,
дубликат на които са сред представените от ищеца.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетели на ищцовата страна: В.Н.Д., Й.Х.П./
двамата без родство със страните/ и И.К.К. /син на ищеца/, и на ответната
страна: А.С.А., Д.С.Й.и С.Ц.С. /тримата без родство със страните/.
Първият свидетел на ищцовата страна В.Н.Д.
- приятел и съсед на ищеца в с.
Дерманци. Знае, че ищецът притежава имот в с. Ъглен, знае къде се намира имотът
– до автобусната спирка в селото. Сочи, че многократно след 2013-2014 г., откогато
ищецът се бил установил трайно да живее
в с. Дерманци, с личния автомобил на
свидетеля са ходили заедно с ищеца до с. Ъглен и са спирали пред къщата, ищецът
е влизал вътре, но свидетелят не може да каже дали той е разполагал с ключ. Свидетелят
твърди, че е ходил с ищеца, когато Й.Й.
е бил жив, ищецът е влизал в къщата, а свидетелят влизал само в двора, не
е виждал Й.в имота, не е виждал и дъщеря му И.. По-късно в показанията си
заявява, че не е виждал ищецът да вади
ключ, да отключва, да влиза в къщата,
нито в пристройката. Според свидетеля имотът не бил добре поддържан, изглеждал
като необитаем. Ищецът му е споделял, че преди около 20 години - някъде 2001-2002 г. той е предоставил на И.две
стаи в къщата да ги ползва, че тя ги е санирала и живяла в тях. Ищецът му
споделил също, че имал сключен предварителен договор за продажба на имота със
съседите, но договорът не бил изпълнен. Свидетелства
за случай в началото на април 2019 г., когато
придружил ищеца до с. Ъглен, намерили ответницата на пейката в градината
на друга съседка, ищецът поискал от ответницата да му предаде ключа от имота,
но тя категорично отказала, отговорила, че той няма право да влиза в имота, че имотът е техен и не я интересува нотариалната
покана. Свидетелят сочи, че ищецът се опитал да влезе в двора през входната
врата откъм задната улица, но портата била отвътре подпряна.
Св. Й.Х.П.– живее в с. Ъглен, на 300-400
метра от процесния имот, приятел от детинство на ищеца. Има смътен спомен от
преди десетина години, когато е бил с
ищеца и ищецът е влязъл в двора на имота си, а свидетелят останал да пуши на
вратницата. От тогава свидетелят не е влизал в имота, но сега минавайки по пътя
с колата, впечатленията му са, че къщата не е в добро състояние. Знае, че
ищецът има някаква родствена връзка със съседите. Чул е от ищеца за някакъв
договор, но не знае дали е за продажба и с кого. От ищеца знае, че И.е имала
семейни проблеми и се наложило да прибере в имота някакъв багаж. Според него Й.и
И.стопанисвали тая къща, грижили са се за нея. Не му е известно да са се
държали така, все едно имотът да е техен. Не знае да е правен ремонт, да е
сменян покрив. Не е чувал в селото да се говори, че съседите са собственици на
имота. От ищеца разбрал, че наследниците на Й.Й. имат претенции, че имотът е
техен, че са сменили патрона.
Св. И.К.К. – син на ищеца сочи, че баща
му се е установил да живее в с. Дерманци от 2013 г., а преди това е живял в гр.
Плевен. Депозира показания, че баща му притежава имот в с. Ъглен – къща
двуетажна с пристройка малка до нея – две стаи, друга постройка отделена, също
с две стаи и стопанска сграда. Сочи, че до 2019 г. баща му не е имал проблем да
влиза в имота си, често го е посещавал, като в много случаи е бил придружаван
от свидетеля – влизали, разглеждали, проверявали състоянието му. След 2019 г.
патронът на вратата бил сменен, а портата залостена и вече баща му нямал достъп
до двора и сградите. Сочи, че през 2001 г. баща му позволил на И.да нанесе свои
вещи в една от стаите в пристройката, която е долепена до двуетажната
къща, а от 2009-2010 г. й позволил да
обитава стаята, с течение на времето станали две стаи, с цел да пази имота. С изричното разрешение и
съгласие на баща му И.направила освежителен ремонт на тези две стаи в
пристройката, доколкото знае - боядисване на стени. Не му е известно да има подмяна на покрива и да е сменяна дограма, да е направена баня и
тоалетна. Свидетелят не е влизал в тези стаи, които И.е обитавала. Не знае Й.и И.да
са поддържали двора. Сочи, че
предварителният договор за продажба на имота със съседа Й.Й. е подписан
през 1999 г. на пейка пред дома на
съседите, като свидетелят лично донесъл
бланката на договора. Присъствали баща му, свидетелят, съседът Й.и съпругата му
П.. Баща му не е предавал ключа за имота
на съседа при подписването на договора, нито по-късно, не е предавал и
документите си за собственост. Във връзка с договора баща му не е изнасял нищо
от имота, освен дрехи, снимки и картини.
Договорената цена от 4000 лева не била платена и договорът бил забравен.
Св. А.С.А., доведен от ответната страна,
депозира показания, че е бил кмет на с. Ъглен няколко мандата 1996-1999 г.,
1999-2003 г. и от 2007 г. до 2012 г.
познава страните, знае процесния имот. Твърди, че предварителният
договор за покупко-продажба на имота между ищеца и Й.Й. е подписан през 1999 г.
в неговия кабинет в кметството, като свидетелят твърди, че в качеството си на
кмет е заверил подписите върху него. Ищецът носел документите си за
собственост. Уговорената цена била 4000 лева. В присъствие на свидетеля пари не
били давани, както и не били предавани ключове от имота. След подписване на
предварителния договор дъщерята на Й.направила основен ремонт на пристройката
до къщата – подмяна на покрива, нова
дограма, изградила санитарен възел, като свидетелят не може да каже точно кои
години са извършвани ремонтните дейности. И.работила в чужбина и след като се
върнала направила ремонта. От спирката се виждало, че се извършват ремонтни дейности в имота. След
ремонта свидетелят е ходил със съпругата си на гости на И., която стопанисвала
имота. Освен ремонта на пристройката, в
двора били оформени зелени площи. Двуетажната къща не била ремонтирана. В селото
всички знаели, че този имот е продаден. Свидетелят заявява, че няма информация
след 1999 г. ищецът да е идвал в имота, да е имал ключове и да е влизал в него.
Той лично не го е виждал през тези години в селото.
Вторият свидетел на ответната страна Д.С.Й.–
непосредствен съсед на ответниците, депозира
показания, че знае, че къщата е купена
от Й.Т. за дъщеря му И.преди около 20 години. Имотът е в непосредствено
съседство с имота на ответниците, като
те избили отвор в дувара, за да преминават от единия в другия имот, без да
заобикалят. През 2007 – 2008 г. И.се върнала от чужбина и през 2008 г. започнала
да прави ремонт на пристройката до двуетажната сграда, като наела майстори от
гр. Червен бряг. Свидетелката сочи, че е
придружавала И.при закупуване на материали – ламинат, мивки, теракота от Червен
бряг, при поръчката на мебели от с. Ясен, Плевенско. И.подменила изцяло покрива
/греди, мартаци, цигли, улуци/, направила баня, тоалетна, кухня, поставила
алуминиева дограма, оправила и дуварът откъм лицето на имота, нова вратница
откъм пътя. В ремонта помагали и съседите с труд. Сочи, че И.имала намерение да
събори старата двуетажна жилищна сграда, но „не й стигнали силите“. Преди И.да
се върне от чужбина през 2008 г., родителите й - Й.и П. обработвали градината. Свидетелката разказва, че много
отдавна - „след продажбата на къщата“, Й.Й.
е изнесъл и закарал с трактора си на ищеца в с. Дерманци багаж от имота - легла, бюфети, печки и други подобни вещи,
които са били на майката и бащата на ищеца, като свидетелката лично е помагала
при изнасянето и товаренето на вещите. Ищецът не е присъствал. След изнасянето на багажа
свидетелката не е виждала ищецът да посещава имота, да отключва и да влиза в
него. Виждала го е 3-4 пъти на центъра на селото и по време на панаира на
селото и по други празници го е виждала да посещава съседите, които живеят
срещу ответиците на същата улица – родителите на св. С.Ц.С.. Спорът за имота между
ищеца и ответниците започнал след смъртта на И..
Третият свидетел на ответната страна – С.Ц.С.
депозира показания, че познава ответниците, живее на същата улица срещу тях.
Знае, че някъде 2000 година Й.Й. е „купил“ от ищеца процесния имот за дъщеря си
И.. На панаира през август месец, някъде през 2003 или 2004 г., когато ищецът
със семейството си били на гости у свидетеля, дошъл Й.Й. и в присъствието на
свидетеля и на останалите присъстващи там, броил на ищеца 1000 лева и казал „К.,
оправили сме си парите за къщата“. Свидетелства, че 17-18 години имотът се
ползвал от И.до нейната смърт, като през тези години ищецът често се е отбивал
у тях /в дома на свидетеля/, но никога свидетелят не е виждал ищеца да се
отбива в имота си. Сочи, че И.е направила значителни подобрения в имота – подменила покрива на пристройката,
ново обзавеждане, баня и тоалетна, навес отпред, дувара отпред до портата, като
не му е известно между нея и ищеца да е имало спорове по повод тези ремонти.
От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
по кадастралната карта и регистри на с. Ъглен, одобрени със Заповед №
РД-18-859/11.12.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК процесният имот
представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 85010.700.686, с. Ъглен, ул. О.**, с
площ от 559 кв.м. заедно с построените в имота: Сграда с идентификатор
85010.700.686.1 жилищна еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 68 кв.м.;
Сграда с идентификатор 85010.700.686.2 жилищна еднофамилна, брой етажи 1,
застроена площ 45 кв.м.; Сграда с идентификатор 85010.700.686.3
селскостопанска, брой етажи 1, застроена площ 76 квм.; Сграда с идентификатор
85010.700.686.4 селскостопанска, брой етажи 1, застроена площ 21 кв.м. При
посещението си в имота вещото лице е установило следното: процесният имот е с
ъглово разположение, има административен адрес ул. О.**, но граничи и с ул. И.В.№
**от север, на която има излаз една от сградите, на изток имотът граничи с
имота на ответниците, а на юг – с имот на трето лице. Жилищната сграда с ид. №
1 по кадастралната карта е на един приземен и един надземен етаж – стара,
амортизирана сграда от периода на 30-те години на миналия век, конструктивно
опасна за обитаване. Стопанските сгради с ид. № 3 и № 4 са разположени на граница с имота на
ответниците, като по-високата сграда №3 е с врата за достъп и откъм имота на
ответниците. Сграда с ид. № 2 е тази, която е ползвана за живеене в последните
години, намира се в частта на имота между старата жилищна сграда и западната
имотна граница. Застроената й площ, съгласно плана на селото от 1975 г. е 40
к.м., функционално предназначение – жилищно, конструкция – масивна. Към момента
на огледа сградата е със запазено жилищно предназначение, но с променена
конфигурация в план. Застроената й площ е нараснала от 40 на 45 кв.м. Освен
това, пред сградата и като част от нея по
продължение на покрива е изграден навес на площ от 14 кв.м. Външния вид
на сградата дава основание да се предположи, че последната е претърпяла основен
ремонт и преустройство, като за ремонт се счита частичната или пълна подмяна на
покривната конструкция и цялостната подмяна на покривното покритие, както и
фасадното оформление, а преустройството се изразява в пристрояване на
съществуващата сграда с трето допълнително помещение, предназначено за
санитарен възел с тоалетна и баня. Вещото лице е констатирало, че изцяло е
обновен интериорът в помещенията: Първото от тях – дневна с площ 17 кв.м. и
светла височина 2,50 м. Входната врата е от бял алуксиран алуминий, с размери
100/190 см, със стъклопакет и секретна брава. Подовата настилка е от теракотни
плочи, стените са на мазилка с цветен латекс. Прозорецът към ул. И.В.е ПВЦ
115/115 см със стъклопакет и външни ролетни щори. Обзавеждането е кухненско:
горен и долен ред секционни шкафове с мивка алпака и смесителна батерия,
готварска печка Snaige
на ток и газ с аспиратор, хладилник Beko с фризер и
ледогенератор. Второто помещение е преходно с площ 17 кв.м., предназначение –
спалня. Подът е от ламинат, стените и таванът – латекс върху мазилка. Прозорци
ПВЦ 150/150 см. – на западната и на северната стена. В североизточния ъгъл на
стаята е изградена камина. Обзавеждането се състои от спалня с нощни шкафчета и
гардероб. В третото новопостроено помещение – санитарен възел се влиза от
дневната през врата с размери 70/190 см – алуминиева. Подът и стените са с
теракотни плочи. На южната стена има прозорче 40/40 см. Обзавеждането е с
електрически бойлер, бяла фаянсова клозетна седалка с промивно казанче –
моноблок, мивка среден форма със смесител. Въз основа на констатациите си при
огледа вещото лице дава заключение, че три от сградите в имота – двуетажната
жилищна сграда и двете стопански сгради са стари, амортизирани и с кратък
остатъчен ресурс. Четвъртата едноетажна жилищна сграда е в много добро
състояние, вследствие извършен в нея ремонт. Обектите съществуват от периода на
1964 г. за едноетажната жилищна сграда, а за останалите – двуетажната жилищна
сграда и стопанските сгради – от предишни периоди. В последните двадесет години
по отношение на двуетажната жилищна сграда и стопански сгради не са извършвани
никакви строителни и монтажни работи. Такива работи са извършвани около 2008 г.
в едноетажната жилищна сграда с идентификатор 85010.700.686.2 по КККР (МЖ по
плана от 1975 г. и представената скица от Община Луковит(, изразяващи се в
пълна и/или частична подмяна на покривната конструкция, цялостна подмяна на
покривното покритие, създаване на допълнителна покривна площ чрез изграждане на
навес пред сградата, увеличаване на площта на сградата чрез дострояването й с
ново помещение с предназначение за тоалетна и баня, както и цялостен вътрешен
ремонт и обзавеждане. Извършените СМР имат характер на основен ремонт и
преустройство на съществуваща сграда.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, доведени от ответната страна – св. А.С.А. /частично/, св. Д.С.Й.и
св. С.Ц.С., тъй като са последователни, логични, взаимно допълващи се,
пресъздават конкретни факти и обстоятелства, лично възприети от тях, както и
кореспондират със заключението на съдебно-техническата експертиза. Показанията
на св. А.в частта, в която твърди, че е заверил като кмет подписите на страните
по предварителния договор, се опровергават от представения документ, на който
липсва такава заверка, което обстоятелство е без значение за правния спор. Това
не дискредитира показанията му в
останалата част, тъй като съответстват
на останалите кредитирани от съда
доказателства. Съдът не кредитира показанията на доведените от ищеца свидетели
– св. В.Н.Д., св. Й.Х.П.и св. И.К.К., тъй като са неточни и неубедителни, не
възпроизвеждат конкретни факти и обстоятелства, лично възприети от тях, а
възпроизвеждат това, което са чули от ищеца, а на последния /св. И.К.К./ и с
оглед заинтересоваността му от изхода на делото предвид близките родствени
отношения с ищеца /негов син/.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от ПРАВНА страна следното:
Искът по чл. 108 ЗС дава възможност на невладеещият
собственик да иска от владелеца на неговата вещ предаването на владението въз
основа на своето право на собственост. За да се уважи ревандикационния иск, е
необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: че ищецът е
собственик на имота-предмет на иска, че имотът се намира във владение или
държане на ответника и че той го владее или държи без правно основание.
В настоящия случай, ищецът претендира собственически
права върху процесния недвижим имот. В отговор на това, ответниците са
възразили, че са собственици на имота на основание давностно владение,
продължило повече от десет години. Правоизключващото възражение за изтекла
давност може да бъде уважено, ако безспорно са доказани всички елементи на
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС - упражняване на явно, несъмнено,
спокойно и непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, като
владелецът е демонстрирал по отношение на собственика на вещта намерението си
да държи вещта като своя.
Безспорно се установи, че между ищеца и
наследодателя на ответниците Й.Т.Й. на 02.08.1999 г. е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на процесния имот.
Предварителният договор за продажба по
правило няма вещно-прехвърлителен ефект и не води до преминаване на правото на
собственост върху вещта - предмет на договора, в патримониума на купувача.
Същият представлява "обещание за бъдеща продажба", т. е. с него се
уговаря сключване на окончателен договор за продажба в бъдещ момент.
Правното му значение в случая е
единствено до определяне основанието и началото на владението. Без значение е обстоятелството дали е била
платена уговорената продажна цена. Това би имало значение, ако в договора има
уговорка обвързваща предаването на владението с изплащането на цената. В случая
обаче в предварителния договор липсва изобщо писмена уговорка относно предаване
на владението.
Основен спорен момент по делото е дали с
оглед сключения предварителен договор ищецът продавач е предал на наследодателя
на ответниците – купувач по договора владението върху имота.
Ищецът твърди, че с оглед предварителния
договор не е предавал на купувача владението върху имота, а твърди, че през
2001 г. е предал на неговата дъщеря И.ключ от имота в рамките на добросъседски
и приятелски отношения, за да складира свои вещи в една от стаите.
Ответниците твърдят, че през 1999 г.
ищецът е предал ключовете за имота на наследодателя им, като е изнесъл и багажа
си от там.
Съдът
намира за доказано твърдението на ответниците, че с оглед сключения
предварителен договор ищецът е предал на наследодателя на ответниците
владението върху имота. Обстоятелството, че ищецът е предал владението върху
имота на наследодателя на ответниците се установява от показанията на св.
Диляна Йорданова, помагала при изнасяне на багаж с характеристика на покъщнина
/легла, печки, бюфети и пр./ от процесния имот, който багаж Й.Й. закарал с
трактора си на ищеца в с. Дерманци. Свидетелката установява, че ищецът не е
присъствал, което означава, че ключовете за имота са били предадени на Й.Й.
преди това. Свидетелката посочи, че това изнасяне на багаж е станало „много
отдавна, след продажбата на къщата“, като не можа да посочи конкретна година. По-нататък
установява, че от 1999 г. до 2008 г., Й.Й. и съпругата му са поддържали двора, а
след като се върнала от чужбина през 2008 г. И.е извършила ремонт на
пристройката и от тогава до смъртта си /на 18.12.2018 г./ е живяла в имота. Сочи,
че Й.Й. е купил къщата за дъщеря си.
Св. А.А.- „от 1999 г. тя /И./ ползваше
имота, ходеше да работи, връщаше се да живее в тази къща…на периоди отиваше до
Италия, връща се“. Св. С.С. – „17-18 години И.е живяла в имота…не е живяла
постоянно, защото работеше в чужбина, но си владееше имота…никога не съм виждал
К. да посещава това жилище“.
От свидетелските показания се
установява, че Й.Й. не е имал намерение да свои имота лично за себе си, а
неговото намерение е било имотът да бъде придобит от дъщеря му И.Й., каквото е
било и нейното намерение.
Съвкупната преценка на свидетелските
показания обосновава извод, че И.Й. е придобила владението върху имота чрез
своя баща Й.Й. от 1999 г., когато последният е започнал да упражнява
фактическата власт върху имота за своята дъщеря.
Установи
се от свидетелските показания и съдебно-техническата експертиза, че през 2008
г. И.Й. е предприела и съществени строително-ремонтни работи в едноетажната
жилищна сграда, представляващи основен ремонт и преустройство на същата.
Обзавела е помещенията с ново обзавеждане според своята воля и виждания.
Извършените строително-ремонтни дейности са станали достояние на съседите, били
са видими и от улицата /автобусната спирка/ и няма как да не са станали
достояние и на ищеца, за когото от свидетелските показания се установи, че по
празниците редовно е посещавал съседа -
св. С.С.. С оглед обема им СМР не представляват „козметичен ремонт“, а
съответстват на такива, предприемани от собственик, а не от лице, на което
временно е предоставено да ползва две стаи. Заживяването в имота,
стопанисването му и ползването му по предназначение представляват действие по упражняване на
фактическа власт с намерение за своене, тъй като сочат на отношение на
собственик към вещ, която счита за своя. Всички тези действия не представляват
„търпими действия“, каквито доводи са изложени от процесуалния представител на
ищеца, а изпълват съдържанието на понятието владение. Това владение е било
явно, спокойно и непрекъснато.
Следователно
от 1999 г., когато чрез баща си Й.Т.Й., И.Й.Т.е завладяла имота и след изтичане
на десетгодишния срок за придобиването му по давност, владението й автоматично
се е превърнало в право на собственост. При наличие на предпоставките по чл.
79, ал. 1 от ЗС следва да се приеме, че владелецът е придобил собствеността
върху владения имот, като без значение е, че същият имот до тогава е бил
притежание на друг правен субект /в случая ищеца/. Правото на последния се
счита погасено с придобиването му от новия собственик. След смъртта на И.Й.Т.на 28.12.2018 г. това
право е преминало по наследство в патримониума на нейната майка – ответницата П.А.Й.
/чл. 6 от ЗН/.
По
изложените съображения съдът счита, че към настоящия момент ищецът не е
легитимиран като собственик на процесния имот, т.е. липсва първата от трите
кумулативни предпоставки за уважаване на ревандикационния иск, поради което не
следва да обсъжда наличието или липсата на останалите две предпоставки.
Поради
това иска следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото в тежест на ищеца следва да
се възложат направените от ответниците разноски по делото съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК – в общ размер 800.00 лева, от които 500.00 лева адвокатско възнаграждение и 300.00 лева депозит
за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от К.И.К., ЕГН ********** с адрес: ***6 иск по чл. 108
от ЗС против П.А.Й., ЕГН ********** и Т.Й.Т., ЕГН **********,*** за признаване правото на собственост на ищеца върху следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
85010.700.686 по кадастралната карта и регистри на с. Ъглен, одобрени със
Заповед № РД-18-859/11.12.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с.
административен адрес с.Ъглен, ул. О.**, с площ от 559 кв.м. заедно с
построените в имота: Сграда с идентификатор 85010.700.686.1 жилищна еднофамилна,
брой етажи 2, застроена площ 68 кв.м.; Сграда с идентификатор 85010.700.686.2
жилищна еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 45 кв.м.; Сграда с
идентификатор 85010.700.686.3 селскостопанска, брой етажи 1, застроена площ 76
квм.; Сграда с идентификатор 85010.700.686.4 селскостопанска, брой етажи 1,
застроена площ 21 кв.м., а по предходния
план на с. Ъглен, общ. Луковит, обл. Ловеч, УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ І-686 в кв. 54, целият с площ по скица от 555
кв.м., при граници и съседи на същия по скица: улица от две страни, УПИ ІІ-687,
ХVІІ-689, ведно с построените в имота: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 40 кв.м.; ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ
от 70 кв.м.; НАВЕС със застроена площ от 16 кв.м.;ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА СТОПАНСКА
СГРАДА със застроена площ от 16 кв.м.; ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА със
застроена площ от 78 кв.м, както и за
осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху описания имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К.И.К., ЕГН **********
с адрес: ***6 да заплати на П.А.Й., ЕГН ********** и Т.Й.Т., ЕГН
**********,*** сумата
от общо 800.00
лева, представляващи разноски по делото, от които 500.00 лева адвокатско възнаграждение и 300.00 лева
депозит за вещо лице..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.