Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 20.09.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на първи март, през две хиляди и  осемнадесета година, в състав :

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Александрина Пашова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 10490 по описа за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/.

Ищецът М.Я.  Х. претендира за осъждане на ответника да му изплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за претърпени от него неимуществени вреди, поради изпитаните болки, страдания и неудобства, произтичащи от телесни увреждания, причинени от ПТП на 31.05.2016г. заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от деня на настъпването на вредите до деня на окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че процесните вреди са причинени на ищеца в качеството му на водач на мотоциклет „Хонда хорнет 600 хорнет 600“ с рег. № ********, при описаната в исковата молба фактическа обстановка  на 31.05.2016г. и поради осъществен деликт при ПТП, което било реализирано поради неправомерното поведение на водача на другия участник в ПТП – лек автомобил „Хюндай Акцент“  с рег. № ********. Конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на ПТП били установени с Констативен протокол № К-454 на отдел „ПП“ при СДВР. Тъй като отговорността на водача била покрита със задължителна застраховка, „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество, ищецът претендира за осъждане на ответника да му изплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лева, заедно със законната лихва, считано от 31.05.2016г. до деня на окончателното плащане, както и направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника ЗД „Л.И.“ АД, по съображения, подробно изложени в подадените отговор и допълнителен отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца лек автомобил „Хюндай Акцент“  с рег. № ********, но релевира твърдение, че не е бил причинен деликт, тъй като настъпилото ПТП било резултат от незаконосъобразни действия на самия пострадал, а не на водача със застрахована гражданска отговорност.  При условията на евентуалност, ответникът заявява, че при описаната в исковата молба фактическа обстановка, вредоносният резултат бил съпричинен от пострадалия поради нарушение на правилата за движение по пътищата /ударът настъпил в платното за насрещно движение/. При условията на евентуалност, ответникът релевира доводи за прекомерност на претендираното обезщетение, което не съответствало на действителния характер и обем на вредите. По изложените съображения - ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира ищецът да бъде осъден да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, по реда на чл. 235 ГПК, взети предвид съобразно събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетите като доказателства заверени преписи от Наказателно постановление № 16-4332-018406/11.10.2016г., Постановление № 19902/2016г. на прокурор при СРП, АУАН с бланков № 876823/31.05.2016г., както и Решение от 24.01.2017г. по НАХД № 17563/2016г. по описа на СРС с което е отменено Наказателно постановление № 16-4332-010835/11.07.2016г. мотивират извода, че на 31.05.2016г. в гр. София, на бул. „******“, в лентата за движение с посока от бул. „Пенчо Славейков“  към  бул. „Гоце Делчев“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Хюндай Акцент“  с рег. № ******** и мотоциклет „Хонда хорнет 600 хорнет 600“ с рег. № ********. Механизмът на настъпване на произшествието, установен от органите на ПП СДВР сочи, че водачът на автомобилаД.Г. В. е предприел маневра за заход към обратен завой в следствие на което е реализирал сблъсък с движещия се в същата посока, но от лявата му страна мотоциклет. В следствие на ПТП е пострадал водачът на мотоциклета М.Я.Х.. Образуваното досъдебно наказателно производство е било прекратено, а спрямо водача на автомобилаД.Г. В. е реализирана административно- наказателна отговорност, чрез Наказателно постановление № 16-4332-018406/11.10.2016г.

Като доказателства по делото са представени и приети медицински документи: епикризи от МБАЛСМ „Пирогов” ЕАД и ЕР на ТЕЛК, които са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Приетото без оспорване заключение на съдебно- медицинската експертиза, изготвено от вещо лице д-р Б.Б. /ортопедия и травматология/ обосновава следните правно значими фактически изводи: В следствие на претърпяното ПТП, ищецът М.Я.Х. е претърпял травма на тестисите, хематоцеле и орхиепидемит на десния тестис, контузия и разкъсно- контузна рана на лявата подбедрица с размер около 4 см. Според становището на вещото лице, травмата е причинена в следствие на ПТП след удар в твърд тъп предмет, създаваща опасност от усложнение и силно болезнена.                          В УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД където е оказана спешна медицинска помощ е било приложено следното лечение: хирургична обработка на раната и пункция на кръв от десния тестис, след което е приложена антибиотична и обезболяваща терапия. Общо лечебният и възстановителен период е приключил за два месеца, здравословното състояние на пострадалия е възстановено и без усложнения.

Заключението на приетата първоначална съдебна авто- техническа експертиза, изготвено от вещо лице инж. Ф. изяснява механизма на настъпване на процесното ПТП и с оглед на поставените задачи, анализира данните за поведението на двамата водачи преди произшествието. Произшествието на настъпило на 31.05.2016г., в рамките на бавно придвижваща се по бул. „******“ колона от автомобили, между завиващия в посока ляво - с цел пълна маневра за завой в обратна посока лек автомобил „Хюндай Акцент” с рег.  № ******** и движещия се от лявата му страна в същата посока мотоциклет „Хонда хорнет 600” с рег. номер ********. Ударът между двете МПС е настъпил в като челен- в областта на предната гума за мотоциклета и като страничен в лявата част на предната броня- за автомобила. В резултат от препречването на автомобила пред мотоциклета, водачът на мотоциклета не е могъл да спре внезапно, като запази равновесие и под въздействие на инерционните сили, той е „прескочил“ /преминал над/ горивния резервоар и предното кормило на мотоциклета – падайки на асфалта. Тъй като резервоарът има капак, а върху кормилото са монтирани контролните прибори и огледала за обратно виждане, които имат характеристика на твърди тъпи предмети, може да се предположи, че именно те са станали източник на травмата за водача на мотоциклета, чието тяло е преминало през кормилото, в следствие инерционните сили при удара и внезапното спиране.

В дадените пред съда показания, свидетелката Н.М.Д.(майка на ищеца) заявява, че възприела страданията, които били претърпени от ищеца (неин син) след настъпването на процесното ПТП. След настъпването на ПТП пострадалият бил приет в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД,  изглеждал стресиран, оплаквал се от болки в крака и в тестисите. Последните оплаквания били най- силни. После лекарите казали на сина й, че всичко е наред и не могат да направят нищо повече.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявения иск е основан на задължението на застрахователя, да покрие имуществените и неимуществени вреди, които са били причинени от застрахования водач на МПС, като плати вместо делинквента обезщетение за вредите.

Фактът на настъпването на процесното пътно- транспортното произшествие на 31.05.2016г., при което е увредено здравето на пострадалия ищец не е предмет на спора,                  а източника на претърпените от него телесни телесни увреждания бе установен по категоричен начин посредством заключенията на приетите съдебно- медицинска и авто- техническа експертизи.

По отношение на основния спор между страните - за механизма на настъпване на процесното ПТП, съдът възприема становището на съдебния експерт инж. Ф., че причина за настъването произшествието и на вредите е поведението на водача на лекия автомобил „Хюндай Акцент” и не намира за основателно твърдението на ответника, че пострадалия също бил допринесъл с поведението си за настъпването на вредоносния резултат. Това твърдение не бе обосновано от събраните в хода на делото доказателствени средства.

Противоправното поведение на водача на автомобила се изразява в грубо нарушение на императивната разпоредба на чл.38, ал.3 от ЗДвП която изисква при завиването в обратна посока водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства, каквото в случая е бил мотоциклета. Независимо от изложеното, в конкретната обстановка на пътя е било забранено и извършването на маневра за завиване в обратна посока, понеже разпоредбата на чл. 63, ал.2 от ППЗДвП, забранява пресичане на хоризонтална маркировка с двойна непресечена линия на пътното платно. ПТП е резултат от необезопасена и несъобразена с останалите участници в движението маневра за завиване в обратна посока, предприета от водача на лекия автомобил „Хюндай Акцент”, който носи изключителна отговорност за инцидента.

Съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост, съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД.

За да прецени справедливия размер на обезщетението, съдът взе предвид възрастта и социалната активност на пострадалия, към момента на настъпването на травмите, естеството и характера на преживените от увреденото лице значителни по обем болки и страданията, претърпените негативни емоции. Травмите са били състояние да повлияят сериозно и тежко върху физическата активност и върху социалната активност и ангажираност на увреденото лице, като се отчита тяхната специфика.

При това, съдът отчете, че активният лечебен и възстановителен период е продължил сравнително кратко време и макар да е причинил множество неудобства е приключил без усложнения. Налице са обаче и негативни психологически последици за пострадалия.

С оглед адекватно прилагане на принципа на справедливостта, като отчете изложените по- горе обстоятелства и съобрази социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен стандарт, съдът приема, че компенсирането в пълен обем на всички установени негативни последици от настъпилите телесни повреди е справедливо оценимо на сумата от 15 000 лева.

За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост има не само разгледаните по- горе субективни, но и обективни социално - икономически измерения.  За отправен критерии на последните може да бъде възприет комплексен подход – като се отчитат не само нивата на лимитите по застраховката (каквато е типичната теза на пострадалите лица), но и размерите на минималната и на средната работна заплата за страната, към момента на настъпването на вредите, защото обезщетението е компенсаторен механизъм, а не механизъм за придобиване на доходи. По всички изложени съображения, съдът приема за основателен наведеният от ответната страна довод за прекомерност на претендираното обезщетение от 30 000 лева, като се отчита факта, че макар да е била силно болезнена и психологически повлияваща, травмата не е довела до опасни последици, нито до усложнения за здравето или биологичната функция на увредения орган. Лечебният период е завършил в рамките на два месеца и е бил напълно успешен.

По всички изложени съображения, съдът намира че претенцията следва да бъде уважена до размер на сумата от 15 000 лева. За горницата над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетението от 30 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът по принцип има задължението да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от датата на причиняването на вредите до окончателното плащане.

По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът, който претендира да му бъдат присъдени направените разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК  е направил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, а за останалата част от това задължение е бил освободен. За събиране на доказателства, ищецът е направил разход в размер на 170 лева. Ето защо, съразмерно с уважената част от иска и според представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 110 лева за съдебни разноски.

При това, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметката на Софийски градски съд сумата на дължимата държавна такса в размер на 550 лева и разноски в размер на сумата от 370 лева, от заплащането на която ищеца е бил освободен. Общата сума на разноските възлиза на 920 лева.

Процесуалният представител на ищеца има право на възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съобразно с уважената част от иска и с оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Я.Д.Д. сумата от 980 лева .

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно с отхвърлената част от иска и съдържанието на представения от ответника списък по чл. 80 от ГПК - ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него съдебни разноски, които възлизат 200 лева възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт, каквото единствено е било претендирано чрез представения от ответника списък на разноските по чл. 80 от ГПК. 

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Я.Х. с ЕГН ********** и съдебен адресат - адв. Я.Д.,***,  на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм/ – сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Хюндай Акцент”, с регистрационен  № ********, за причинени неимуществени вреди в резултат на телесни увреждания, при ПТП на 31.05.2016г., заедно със законната лихва върху присъданата сума на обезщетението, считано от 31.05.2016г. до деня на окончателното плащане, катоо отхвърля иска - в частта за горницата над присъдената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение от 30 000 лева, както и за законната лихва върху тази част от претенцията.

Задължението може да бъде изпълнено чрез плащане чрез превод по посочената от ищеца банкова сметка ***: ***: *******

 

ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД да заплати на М.Я.Х., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 50 (петдесет) лева за съдебни разноски, които са направени в производството пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД да заплати на адв. Я.Д.Д. от САК, с ЕГН ********** и адрес ***,  на основание чл. 38 ЗА - сумата от 920 лева (деветстотин и двадесет лева), представляваща възнаграждение за процесуално представителство.

 

ОСЪЖДА М.Я.Х. да заплати на З. „Л.и.” АД, основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК - сумата от 200 (двеста) лева, представляваща съдебни разноски  вкл. за процесуално представителство от юрисконсулт.

 

ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК -  да заплати по сметка на Софийски градски съд - сумата от 920 (деветстотин и двадесет) лева за държавна такса и за разноски, от заплащането на които ищецът е обил освободен.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                 

СЪДИЯ: