М О
Т И В И
към присъда по НОХД
№ 2112/2019 година по описа на СГС
Подсъдимият Т.Т.Т. ЕГН **********, роден на ***г. в Ботевград, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование,
женен, неосъждан, безработен e предаден на съд за това, че
на 03.10.2016г. в гр. София в кафене „Еврофутбол“, находящо се в жк „Гоце
Делчев“ на ул. „*******около 22,00ч. направил опит умишлено
да умъртви В.Р.И., като му нанесъл
удар с нож в вляво на шията
и му причинил прободно-порезна рана с частично нараняване на гръдноключечния мускул на шията
вляво в долната му една трети
и нараняване на външната югуларна вена вляво, като
изпълнителното деяние е довършено, но смъртта
на пострадалия В.Р.И. не е настъпила поради оказана своевременна и висококвалифицирана
медицинска помощ в условията на спешност
във ВМА-София, като нараняването е хирургически обработено и зашито, което е предотвратило остра кръвозагуба, която е можела да доведе
до смъртен изход – престъпление по чл.115 вр. чл.18
ал.1 пр.2 от НК.
В с.з. представителят на СГП поддържа
изцяло обвинението срещу подс. Т., моли съда да го признае за виновен по
повдигнатото му обвинение. Поддържа, че
обвинението е доказано по несъмнен начин. Твърди, че безспорно е установено, че
деянието е извършено именно от подсъдимия с инкриминирания нож тип „пеперуда“,
че при извършването на деянието подсъдимият не е действал при физиологичен
афект, че е налице пряк умисъл от субективна страна при извършване на деянието.
Пледира наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а липсват
отегчаващи такива.
В с.з. защитникът на подс.
Т. – адв. А. – моли подзащитният
му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 115 вр.
чл.18 ал.1 от НК. Счита, че обвинителната теза на прокуратурата не е доказана
по един безспорен и категоричен начин и същата въобще не може да бъде доказана,
тъй като подзащитният му не е осъществил нито от
обективна, нито от субективна страна състава на престъпленията, в които е
обвинен, поради което моли съда да постанови оправдателна присъда и да го
признае за невиновен. Твърди на първо място, че са опорочени редица действия по
разследването като например доброволното предаване на инкриминирания нож.
Твърди също така, че подзащитният му е бил в
състояние на физиологичен афект, предизвикан от продължителни и тежки обидни
думи и жестове, отправени от пострадалия към подсъдимия. На следващо място
поддържа, че дори да се приеме, че подсъдимият е нанесъл удара с нож в областта
на шията на пострадалия, то това не е било с цел да го убие, а да го сплаши или
да му нанесе друг вид телесно увреждане, като в тази връзка поддържа, че
престъплението следва да се квалифицира по чл. 124 от НК. Твърди също така, че
нанесеното нараняване на подсъдимия не е застрашило живота му, поради което не
може да се счита, че има опит за убийство. Моли съда, ако приеме, че подзащитният му е осъществил инкриминираното престъпление,
то да приеме, че са налице многобройно смекчаващи вината обстоятелства, налащи приложение на нормата на чл.55 от НК, като в тази
връзка намира, че наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, отложено
на основание чл.66 от НК ще изпълни целите на наказанието, визирани в закона.
Подс. Т. поддържа становището на защитника си,
като заявява, че не е убиец и отрича да е нанасял удар с ножа си в областта на
шията на пострадалия.
От
събраните по делото доказателства – частично от обясненията на подс. Т., от показанията
на разпитаните свидетели Х.Ц. / дадени в с.з. и прочетени по реда на чл.281
ал.3 вр. ал.1 т.1-2 от НК, ДП т. 1-л. 15-16, л.
108-112- разпит по реда на чл.223 ал.1 НПК /, В.Д. / дадени в с.з. и прочетени
по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1-2 от НПК, ДП т. 1
-л. 17-18/, В.И. /дадени в с.з. /, Е.К. / дадени в с.з. и прочетени по реда
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1-2 , ДП л.24 и л. 114-117 - разпит
по реда на чл.223 ал.1 НПК /, И.Л. / дадени в с.з. и прочетени по реда на
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1-2 от НПК ДП т.2-л.18-19 /, К.А.
/ дадени в с.з. и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.1-2 от НПК ДП т.2-л.20-2Д/, В.Ц. / дадени в с.з. /, Ц. Н./ дадени в с.з.
/, Г.Ц. / дадени в с.з. /, Р.Н. / дадени в с.з. /, К.Ж. / дадени в с.з./,
частично от показанията на св. Й.С.-Ф./ дадени в с.з. /, от проведената очна
ставка между свидетелите Е.К. и В.И., от заключенията по изготвените експертизи – СППЕ на пострадалия И.,
изготвена от в.л. М., СППЕ на подс. Т., изготвена от
в.л. М., СППЕ, изготвена от в.л. К. и К., СМЕ, изготвена от в.л. Е.И., СМЕ,
изготвена от в.л. Е.И., З.Т. и Д.М., 3
броя ДНК-експертизи /№№ 18/ДНК-276/2018, 18/ДНК-534/2018, 20/ДНК-33 /,
изготвени от вещото лице Ж.И., 2 броя биологични експертизи /№№ 301-Б/2016 и
300-Б/2016 /, изготвени от в.л. В.М., както и от събраните по делото писмени доказателства – протокол за
оглед на местопроизшествие от 04.10.2016г., протоколи за доброволно предаване
от 04.10.2016г. / 3 броя /, протокол за
освидетелстване на лице от 04.10.2016г., медицинска документация на името на В.Р.И.,
справка за съдимост, съдът приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 03.10.2016 г. около 11,00ч.
подс. Т. отишъл в кафене „Еврофутбол“,
находящо се в град София, жк
„Гоце Делчев“, ул.“******.В заведението имало
сепаре с четири маси, а навън, пред заведението имало площадка с още четири
маси. Подс. Т. носел със себе си чантичка, в която
държал нож тип „пеперуда“ и седнал на една от външните маси, където консумирал
около 200гр водка. След известно време / около 17,30ч. – 18,00ч. / при него
седнал св. Е.К., с когото се познавали като съседи от квартала и продължили да
консумират алкохол, като подс. Т. пиел водка, а св. К.
пиел уиски. Докато двамата били в кафенето, около 19,30ч. на съседната маса
седнал пострадалият св. В.И., който започнал да консумира мастика. Подс. Т. и К. поканили И. / с когото се познавали по
физиономия от квартала / да седне на тяхната и продължили да употребяват
алкохол, като се черпели взаимно. В същото време вътре в заведението се били седнали
свидетелите К.А., В.Ц., Ц. Н., Г.Ц. и К.Ж., които
играели карти, консумирали алкохол и си говорели.
Около 22,00 часа, след като употребили
значително количество алкохол / всеки от
тримата по около 700-800 гр /, И. и Т. започнали да
спорят кой от тях има повече пари. По това време на масите пред заведението не
е имало други посетители. Под влиянието на алкохола спорът се изострил, като пострадалият
И. започнал да обижда подсъдимия, да го псува, да прави неприлични жестове,
като със среден пръст се опитвал да му бърка в ушите, да го нарича „фикус“ и
„боклук“. Първоначално подс. Т. бил сдържан, но
предизвикан от пострадалия също отвърнал на обидите. Св. К. се опитал да предупреди
двамата да не се заяждат, като им казал,че не е редно, тъй като в заведението
се събират едни и същи хора, като въпреки неговите опити да ги вразуми,
словесния „дуел“ между Т. и И. продължил. К. отишъл до тоалетната в
заведението, а И. и обвиняемият Т.
останали сами на масата,като продължили да спорят на висок глас. В един момент
подсъдимия станал от масата, избутал И. до оградата на заведението и с
извадения от чантата си нож тип „пеперуда“, казал на пострадалия И. „Моли се за
живота си“ и му нанесъл удар с ножа в областта на врата. В следствие на удара с
ножа на И. била причинена повърхностна прободно-порезна
рана в областта на гръдния кош в ляво / без проникване в гръдната кухина / и прободно-порезна рана на шията вляво с частично нараняване
на гръдноключечния мускул на шията вляво в долната му
трета и нараняване на външната югуларна вена вляво.
Веднага след това,Т. седнал отново на
стола си, като оставил ножа на масата, а И. паднал върху металната ограда от
мрежи,която ограждала площадката с масите на заведението, висока около 1 метър.
В този момент се върнал и св. К., който видял ножа на масата. Св. К. и подс. Т. отново седнали до масата и продължили да консумират алкохол.
Привлечени от шума от падането на
пострадалия върху оградата, намиращите се в заведението свидетели К.А., В.Ц., Ц. Н., Г.Ц. и К.Ж. излезли навън. Свидетелят А. се доближил
до обвиняемия Т. и го попитал какво се е случило, при което последният му
отговорил,че пострадалият бил паднал от стола и се ударил в оградата. А.
незабавно звъннал на телефон 112 и уведомил за инцидента, като същевременно
заедно с другите свидетели се опитали да окажат помощ на пострадалия И., като донесли
кърпи и се опитали да спрат обилното кръвотечение от врата му, предизвикано
от нараняването на външната югуларна
вена.
Около 22,30 часа на място в
заведението пристигнал полицейски патрул при 04 РУ-СДВР в състав св. В.Д. и М.Б..
Полицейските служители установили пострадалия В.И. легнал по гръб на земята, окървавен
в областта на корема, гръдния кош и врата. Свидетелят В.Д. проверил кожена
чанта, която подс. Т. носел със себе си и намерил в
нея ножа, с който преди това подсъдимият бил пробол пострадалия И.. Д. попитал Т. защо
по ножа има кръв, а последният отговорил,че е рязал домати с него. Впоследствие
св. Д. предал на разследващите органи намерения в чантата на подс. Т. нож.
Малко след това на място пристигнал и
екип от Център за Спешна медицинска помощ, който откарал И. във ВМА. Там му била извършена хирургична
интервенция / зашиване на външната юголарна вена /.
Само по себе си това нараняване реализира критериите на медико-биологичния
признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, но ако
хирургичната интервенция не е била извършена своевременно, е била налице реална
опасност от остра кръвозагуба, водеща до летален изход.
От представената по делото справка за
съдимост на подс. Т. се установява, че към датата на
извършване на инкриминираните деяние същият е бил неосъждан.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така приетата от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, подробно описани по-горе.
Съдът кредитира частично обясненията
на подс. Т., като взе предвид двуяката
им същност – и като доказателствено средство, и като
средство за защита. Съдът не кредитира обясненията на подс.
Т. в частта им, в които същият твърди, че е станал от масата и само с ръце е
блъснал пострадалия И., като отрича да е използвал нож. Съдът не кредитира и
обясненията му, че приложения като веществено доказателство по делото нож тип
„пеперуда“ не е негов.
На първо място обясненията на подс. Т. в посочената им част не се подкрепят от другите
събрани по делото доказателства. В обясненията си подс.
Т. заявява, че само е бутнал с две ръце пострадалия в областта на гърдите и не
може да си обясни как кръвта на пострадалия И. се е озовала върху острието на
ножа му. В обратна насока са другите събрани по делото доказателства -
показанията на пострадалия св. И., св. К., на полицейските служители св. В.Д., М.Б.
и И.Л., от заключенията на вещите лица по изслушаните СМЕ, биологични
експертизи и ДНК-експертизи. Св. И. е категоричен, че именно подсъдимият му първоначално
е опрял ножа във врата, а впоследствие и го е наръгал, а полицейските служители
са категорични, че са намерили инкриминирания нож именно в чантичката, носена
от подсъдимия. В показанията си, дадени по реда на чл.223 от НПК св. К. е
категоричен, че след като подсъдимият е „бутнал“ пострадалия към оградата / доколкото св. К.
твърди, че не е видял как е нанесен самия удар с ножа от страна на подс. Т. /, се е върнал и е оставил ножа на масата. От
заключението на вещото лице Ж.И. по извършената ДНК-експертизи / протокол
№18/ДНК-534 /ДП, т.ІІ, л. 40-42 и
протокол №18/ДНК-276, ДП т.І, л. 212-214 / по безспорен начин се установява, че
изследваната от нея кръв върху инкриминирания нож съвпада напълно с кръвта на
пострадалия В.Р.И.. В назначената при провеждане на съдебното следствие
ДНК-експертиза / протокол 20/ДНК-33, л. 137-140 от делото /, вещото лице Ж.И.
отново е категорична, че кръвта върху тъмносиня блуза с дълги ръкави, с която е
бил облечен пострадалия И., е негова. Заключенията по тези експертизи се
подкрепят и от заключенията на изготвените от вещото лице В.М. биологични
експертизи / №№ 301-Б/2016 и 300-Б/2016 – ДП, т.І л. 121-122 и л. 128-130 /. От
заключението на вещите лица Е.И., З.Т. и Д.М. по изготвената СМЕ / ДП, т.І, л.
135-140 / се установява, че нанесените на пострадалия И. наранявания са
получени от предмет с режещ ръб и добре изразен гръб, като е напълно възможно
да са нанесени с инкриминирания нож, който е изследван от вещите лица.
На следващо място съдът не кредитира
обясненията на подс. Т., че инкриминираният нож тип
„пеперуда“ не е негов, тъй като неговият бил по-голям. От показанията на св. В.Д.
/ полицейски служител / се установява, че същият е бил в състава на автопатрула, пристигнал на местопроизшествието. След
разговор с подсъдимия, св. Д. е намерил ножа в чантичката му и го е задържал до
идване на полицейските служители от ДОГ-СДВР, след което го е предал с протокол
за доброволно предаване от 04.10.2016г. на разследващия полицай П.П.. Именно този нож е запечатан в хартиен плик с картон № А
0269457 и СП 049 на СДВР и именно той е изследван от вещите лица /. Вярно е, че
върху дръжката на ножа няма открити годни
дактилоскопни следи / съгласно експертизата на вещите
лица М.Б. е И.М. / протокол №17/ДКТ-414, ДП т.І, л. 204-205 /, но както
обясниха вещите лица в с.з., това е така, тъй като дръжката на ножа е с релефна,
с малка площ, поради което върху нея не могат да останат дактилоскопни
следи, годни за изследване. В
заключение следва да се подчертае, че съдът намира за безспорно, че именно това
веществено доказателство / нож тип „пеперуда“ / впоследствие е изследвано от
посочените по-горе вещи лица по изготвените биологични, ДНК и
съдебно-медицински експертизи.
С оглед на гореизложеното и като взе предвид
събраните по делото доказателства, съдът намери, че противоречивите и
непоследователни обяснения на подс. Т. в тази им част
следва да се приемат като средство за защита, а не като доказателствено
такова, поради което и не следва да ги кредитира.
На
следващо място съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Х.Ц.
/ дадени в с.з. и прочетени по реда на чл.281 ал.3 вр.
ал.1 т.1-2 от НК, ДП т. 1-л. 15-16, л. 108-112- разпит по реда на чл.223 ал.1 НПК /, В.Д. / дадени в с.з. и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1-2 от НПК, ДП т. 1 -л. 17-18/, В.И. /дадени в
с.з. /, Е.К. / дадени в с.з. и прочетени по реда чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1-2 , ДП л.24 и л. 114-117 - разпит по реда на
чл.223 ал.1 НПК /, И.Л. / дадени в с.з. и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1-2 от НПК ДП т.2-л.18-19 /, К.А. / дадени в
с.з. и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.1-2 от НПК ДП т.2-л.20-2Д/, В.Ц. / дадени в с.з. /, Ц. Н./ дадени в с.з. /, Г.Ц.
/ дадени в с.з. /, Р.Н. / дадени в с.з. /, К.Ж. / дадени в с.з./, частично от
показанията на св. Й.С.-Ф./ дадени в с.з. /.
Съдът кредитира особено внимателно показанията
на св. И. като взе предвид, че същият е страна по делото / ЧО /, а от там и
евентуалната му заинтересованост от изхода на делото. На първо място следва да
се отбележи, че той е единствения свидетел-очевидец по отношение на удара с
ножа, тъй като св. К. твърди, че е видял само бутане от страна на подс. Т. по отношение на св. И. / но не и удар с нож /, но
впоследствие е видял ножа, който подсъдимият оставил на масата. В същото време
показанията на св. И. в останалата им част се подкрепят от другите събрани по
делото доказателства, в т.ч. от показанията на св. К., на полицейските
служители / св. В.Д., Р.Н. и И.Л., на свидетелите К.А.,
В.Ц., Ц. Н., Г.Ц., Р.Н., К.Ж., както и от събраните писмени доказателства. При проведената очна ставка между св. И. и св.
К. също не се констатираха противоречия в показанията им. Ето защо съдът
намира, че показанията на св. И. са логични и последователни и следва да бъдат
кредитирани.
Съдът кредитира показанията на св. Е.К.,
дадени както на ДП, така и пред настоящият съдебен състав. Същият е присъствал
през цялото време преди и след инцидента, като твърди, че не е видял самото
нанасяне на удар с нож от страна на подс. Т. на
пострадалия И.. Същият описва последователно и логично как се е стигнало до
инцидента, как пострадалият е провокирал и дразнил подсъдимия, наричайки го „боклук“, как се е
опитвал да бърка със среден пръст в ухото на подсъдимия, както и че
впоследствие подсъдимият също се е включил във вербална агресия между двамата.
Както бе посочено по-горе при проведената очна ставка между св. И. и св. К.
също не се констатираха противоречия в показанията им.
Съдът кредитира показанията на К.А., В.Ц., Ц. Нада, Г.Ц., К.Ж..
Тези свидетели не са очевидци на нанесения удар
с нож от страна на подс. Т. на пострадалия И. / тъй
като са били вътре в заведението /, но те са първите, които са притекли на
помощ на пострадалия, опитвайки се да спрат кръвта с помощта на кърпи, а св. К.А.
се обадил на тел.112. Показанията им се са логични, последователни и
непротиворечиви и се подкрепят и от другите събрани по делото доказателства.
Съдът
кредитира показанията на полицейските служители В.Д., Р.Н. и И.Л.. Св. Д. последователно обяснява как се е стигнало до
намирането на ножа в чантичката на подсъдимият и че той впоследствие е предал
ножа на разследващите органи, като показанията му се подкрепят и допълват от
показанията на св. Н. и Л..
Съдът кредитира частично показанията на
св. Й.С.-Ф..
На първо място съдът взе предвид роднинската й връзка с подсъдимия / двамата са
първи братовчеди /. Съдът кредитира показанията й в частта им, даваща позитивна
характеристика на подсъдимия. В останалата им част всъщност нейните показания
преразказват това, което й е казал подсъдимия за инцидента и не допринасят за
изясняване на обективната истина по делото.
Съдът намира, че следва да се
кредитират заключенията по изготвените СППЕ на
пострадалия И., изготвена от в.л. М., СППЕ на подс. Т.,
изготвена от в.л. М., 3
броя ДНК-експертизи /№№ 18/ДНК-276/2018, 18/ДНК-534/2018, 20/ДНК-33 /,
изготвени от вещото лице Ж.И., 2 броя биологични експертизи /№№ 301-Б/2016 и
300-Б/2016 /, изготвени от в.л. В.М.,
неоспорени от страните. Същите са отговорили изчерпателно на поставените им
задачи и притежават необходимите специални знания в съответните области на
науката.
Съдът намира, че следва да се
кредитират и заключенията на СМЕ, изготвена от в.л. Е.И.,
както и на СМЕ, изготвена от вещите лица Е.И., З.Т.
и Д.М.. Вещите лица са категорични, че ударът с нож / достигнал
до подезичната кост / е срязал юголарната вена в
шията на пострадалия и това е довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живот, но е била налице реална опасност за живота на пострадалия, тъй
като 1/ е предизвикало обилно кръвотечение, което е могло да доведе до загуба
на кръв, водеща до летален изход и 2/ реална е била опасността от възможност за
навлизане на въздух във венозната система, което да предизвика въздушна
емболия, също водеща до летален изход. Вещите лица са категорични, че само
бързата и своевременна хирургична интервенция / зашиване на срязаната юголарна вена / във ВМА е предотвратило смъртта на
пострадалия. Вещите лица заявяват също така, че разрезът на юголарната
вена е достатъчно голям, за да предизвика масивен кръвоизлив, като последният е
проявен и клинично със силно намаление на хемоглобина и броя на еритроцитите в
кръвта на пострадалия. Вещите лица подчертават, че след като ударът с ножа е
достигнал до подезичната кост, то той е достигнал на дълбочина около 5-6см в
областта на шията. Предвид горе-изложеното съдът намира, че вещите лица по СМЕ
са дали конкретни и изчер-пателни отговори на
поставените им задачи, след като са се запознали с цялата налична медицинска
документация по случая, поради което заключенията им следва да бъдат
кредитирани. В тази връзка съдът не споделя доводите на защитата на подсъдимия,
че нараняването на пострадалия не е застрашило живота му.
На
следващо място съдът кредитира заключението на вещите лица К. и К. по
изслушаната СППЕ, допусната при провеждане на съдебното следствие пред
настоящия съдебен състав. Вещите лица са категорични, че при подс. Т. не се установяват анамнезни
или клинични данни за психично заболяване от ранг на психоза, което може да
бъде приравнено към “продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието”
в юридически смисъл. Личностовата му структура се
характеризира с акценти в посока емоционално-волева неустойчивост, които са в
границите на широката норма и не достигат до степен на дисхармоничност
(личностово разстройство). Въз основа на анамнезните данни от подс. Т.
може да се допусне, че при него няма формирана зависимост към психоактивни
вещества, но е налице вредна употреба на алкохол (злоупотреба
без прояви на зависимост), поради което може да се направи извод, че по време на
инкриминирания инцидент при подс. Т. най-вероятно е
било налице състояние на „обикновено алкохолно опиване - средна степен“, което не е нарушило психичните му годности правилно да възприема събитията от значение за
делото, да разбира и да ръководи постъпките си, тъй като при тази форма на
алкохолно опиване промените са само количествени. Няма основание да се обсъжда
усложнено или патологично алкохолно опиване, не са налице и клинични данни за интоксикационна психоза с качествена промяна на съзнанието.
Вещите лица твърдят, че
анализът на споделеното от подс. Т. дава основание
да се допусне, че действията му на процесната дата са
били изводими от негативни емоции предизвикани от поведението на пострадалия,
но няма данни за обърканост и дезориентация в околната
среда, както и дезорганизиране на поведението му.
Има съхранен спомен за събитията от значение за делото и не е налице състояние
непосредствено след инцидента, което да съответства на завършващата фаза на
физиологичния афект. Независимо от тези данни подс. Т. категорично
отрича извършването на деянието за което е предаден на съд, поради което няма
основание да се обсъжда възникване на специфичното емоционално състояние
“физиологичен афект”. Освен това алкохолната интоксикация в границите на средна
степен на обикновено алкохолно опиване, е променила сериозно реактивността му,
като е снижила прага на дразнимост и е довела до снижен самоконтрол, което не
позволява да се обсъжда афектно реагиране от типа на
“физиологичен афект”.
Експертният анализ на всичко
гореописано дава основание да се приеме, че в дадената ситуация подсъдимият Т.Т. не е бил в състояние, което покрива параметрите на афектното състояние “физиологичен афект” или на правния му
аналог „силно раздразнение“, като в тази връзка съдът не споделя доводите на
защитата на подсъдимия.
Съдът намира, че следва да кредитира
представените по делото писмени доказателства, подробно описани по-горе.
Съдът намира за неоснователен доводът на защитата на
подсъдимия, че вещественото доказателство „нож тип „пеперуда“ не е било иззето
по предвидения в НПК ред по следните съображения:
Полицейски автопатрул,
в чийто състав е бил и св. В.Д. е бил изпратен на местопроизшествието след
обаждане на тел. 112. Св. Д. подробно обяснява в показанията си как е намерил
ножа тип „пеперуда“ в чантичката на подсъдимия и е установил контрол върху него
до идване на разследващите органи, на които впоследствие той е предал ножа с
протокол за доброволно предаване от 04.10.2016г. / ДП т.І, л. 22 /. Нелогично е
непочиващо на никакви норми на закона би било същият да остави ножа, с който се
предполага да е извършено престъпление, във владение на лице, за което се
предполага, че е извършило престъпление с този нож. Последващото
предаване на ножа от страна на св. Д. с посочения по-горе протокол е извършено изцяло в синхрон с
разпоредбите на НПК, поради
което съдът намира, че няма никакво нарушение на закона, както твърди защитата
на подсъдимия, поради което това веществено доказателство следва да бъде прието
по делото. Както бе посочено по-горе именно този нож е запечатан в хартиен плик с картон №
А 0269457 и СП 049 на СДВР и именно той е изследван от вещите лица.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От така възприетата от съда и
описана по-горе фактическа обстановка съгласно събраните по делото доказателства,
обсъдени по-горе, съдът намира, че подс. Т. е
осъществил състава на престъплението, за които му е повдигнато обвинение, както
от обективна, така и от субективна страна, като на 03.10.2016г. в гр.
София в кафене „Еврофутбол“, находящо се в жк „Гоце
Делчев“ на ул. „*******около 22,00ч. направил опит умишлено
да умъртви В.Р.И., като му нанесъл
удар с нож в вляво на шията
и му причинил прободно-порезна рана с частично нараняване на гръдноключечния мускул на шията
вляво в долната му една трети
и нараняване на външната югуларна вена вляво, като
изпълнителното деяние е довършено, но смъртта
на пострадалия В.Р.И. не е настъпила поради оказана своевременна и висококвалифицирана
медицинска помощ в условията на спешност
във ВМА-София, като нараняването е хирургически обработено и зашито, което е предотвратило остра кръвозагуба, която е можела да доведе
до смъртен изход – престъпление по чл.115 вр.
чл.18 ал.1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението, като е
нанесъл удар с нож тип „пеперуда“ в жизненоважна част от човешкото тяло,
каквато е шията, тъй като нанесените на
пострадалия И. наранявания са получени от
предмет с режещ ръб и добре изразен
гръб, какъвто е инкриминирания
нож, съгласно заключението на вещите лица по изслушаната СМЕ. Ножът е
проникнал на около 5-6 см в шията на пострадалия, срязвайки юголарната
вена, намираща се там. Вярно е, както бе отбелязано по-горе, че самото
нараняване е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живот, но в
случая е била налице реална опасност за живота на пострадалия, тъй като
нараняването е предизвикало обилно кръвотечение, което е могло да доведе до
загуба на кръв, водеща до летален изход и е била налице реална опасността от
възможност за навлизане на въздух във венозната система, което да предизвика
въздушна емболия, също водеща до летален изход. Само бързата и своевременна
хирургична интервенция / зашиване на срязаната юголарна
вена / във ВМА е предотвратило смъртта на пострадалия. Ето защо съдът приема,
че деянието е завършило във фазата на опит по независещи от дееца причини –
бързата, своевременна и компетентна медицинска помощ, оказана на пострадалия,
без която е щяло да се стигне до летален изход. По изложените съображения съдът
не споделя доводите на защитата на подсъдимия, че нараняването не е могло да
доведе до смърт на пострадалия
Настоящият съдебен
състав намира, че деянието на
подс. Т. е извършено
при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК – същият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено-опасните
последици на деянието и е искал тяхното настъпване. Както нееднократно се е
произнасял ВС/ВКС / напр. Решение №18/1971г.
на ОСНК на ВС, Решение №35/85г. на ІІ НО на ВС, Решение №118/96г. на ВК
на ВС и мн. др. / за умисъла на дееца да причини смърт се съди по мястото на
удара в човешкото тяло и със средството, с което е нанесен този удар. В случая
мястото на удара е жизненоважна част на човешкото тяло – шията, а средството, с
което е нанесен ударът, е нож, проникнал на около 5-6 см шията на
пострадалия, срязвайки юголарната вена, намираща се
там. Ето защо съдът приема, че нанасяйки ударът с нож в шията на пострадалия И.,
подс. Т. е целял да предизвика смъртта му. За умисъла
му може да се съди и от факта, че след нанасяне на удара с нож в шията на пострадалия И., подс. Т. отново е седнал на масата и е продължил да
консумира алкохол, без да се опита да окаже каквато и да е помощ на пострадалия. В този смисъл съдът не споделя
доводите на защитата, че подсъдимият е искал с ножа само да сплаши пострадалия
или да му нанесе друг вид телесно увреждане, водещо до приложението на
разпоредбата на чл.124 НК.
Предвид
гореизложеното съдът намери, че подс. Т. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, за което е обвинен.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието на подс.
Т. за извършеното престъпление по чл.115
вр. чл.18 ал.1 от НК съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало и немалкия период,
изминал от инкриминираното деяние, добрите му характеристични данни,
обстоятелството, че именно пострадалият И. е предизвикал скандал с подсъдимия,
обиждайки го вербално и с конкретни действия, обстоятелството, че деянието все
пак е завършило във фазата на опита. Чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни характеризират подсъдимия Т. като лице с ниска степен на
обществена опасност. Същият не с изявени престъпни наклонности, а е извършил
деянието в следствие алкохолната интоксикация в границите на средна степен на обикновено
алкохолно опиване, която е променила сериозно реактивността му, като е снижила
прага на дразнимост и е довела до снижен самоконтрол. В същото време
съдът не отчете никакви отегчаващи вината обстоятелства. Ето защо съдът намира,
че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, налагащи
приложението на чл.55 от НК.
Разпоредбата
на чл.115 ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 10 до 20 години. С оглед посочените по-горе смекчаващи
вината обстоятелства съдът намери, че като
на същия бъде наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер
под минималния, предвиден в закона.
Предвид личността
на дееца съдът
намери , че за
целите на наказанието
- генералната и специална превенция, посочени в чл.36 ал.1 от НК, ще се
осъществят по отношение на подс. Т., като му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 / три / години, като
предвид ниската степен на обществена опасност на дееца съдът намери, че не е
необходимо същият да изтърпява ефективно така наложеното му наказание, поради
което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на същото за срок от 5
/ пет / години.
На основание чл.59 ал.1 от НК приспадна от
така определено наказание времето, през което
Т.Т.Т. е бил задържан по
ЗМВР и с МН за неотклонение „задържане под стража“, считано от 06.10.2016г. до
14.02.2017г., както и времето през което същият е бил с МН „домашен арест“,
считано от 14.02.2017г. до 14.06.2017г.
Съдът осъди Т.Т.Т. ЕГН ********** да заплати по
сметка Републикански бюджет направените разноски на ДП в размер на 1211,74 / хиляда двеста и единадесет лева и 74ст. /, както и 1660,92лв. / хиляда шестстотин и шестдесет лв. и 92 ст. / по сметка на
СГС за направените деловодни разноски в съдебното производство на основание чл.
189 ал.3 от НПК, като и на основание чл.190 ал.2 от НПК на по
5 лв. за служебно издаване на всеки изпълнителен
лист.
Съдът постанови веществените
доказателства по делото да бъдат
унищожени след влизане в сила на присъдата като вещи без
стойност.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
/ТОНИ ГЕТОВ/