Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на първи
ноември две хиляди двадесет и втора година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при
участието на секретаря Цветелина Пецева,
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 816 по описа за 2020 година
на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от “И.1.” ООД, ЕИК *******, чрез управителя И.З., против “И.И.” ЕООД, ЕИК *******,
с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване за нищожни и при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна като
незаконосъобразни на решенията на едноличния собственик на капитала на “И.И.”
ЕООД - “И.1.” ООД, обективирани
в Протокол от 20.03.2020 г., с нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието с рег. № 3956/23.03.2020 г. и с рег. № 3957/23.03.2020 г. по описа
на нотариус В.И., а именно: приемане на К.Г.Х. като съдружник в “И.И.” ЕООД чрез увеличаване на капитала чрез записване на
нови дружествени дялове, увеличаване на капитала на дружеството от 5 000
лева на 6 000 лева чрез записване на нови дялове от К.Г.Х., освобождаване
на досегашния управител Я.И.З., избор на К.Г.Х. като управител на дружеството и
упълномощаване на съдружник за сключване на договор за възлагане на
управлението с новия управител, промяна на седалището и адреса на управление на
“И.И.” ЕООД, приемане
на нов дружествен договор на “И.И.” ЕООД.
В исковата молба
ищецът твърди, че предявява исковете по чл. 74 от ТЗ в законоустановения срок,
тъй като в случая се прилага удължаването на сроковете с един месец от отмяната
на извънредното положение съгласно чл. 4 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., когато сроковете, извън тези по чл. 3, изтичат по време на
извънредното положение и са свързани с упражняването на права или изпълнението
на задължения от частноправни субекти.
Ищецът твърди,
че към датата на приемане на атакуваните решения лица, които са ги взели, не са
имали качеството на управители на “И.1.” ООД – дружеството, едноличен собственик на капитала на “И.И.” ЕООД. Твърди, че
е опорочена волята на представляващия едноличния собственик на капитала, че е
нищожно приемането на нов съдружник. Твърди, че решението на едноличния
собственик на капитала на “И.И.” ЕООД за
освобождаване на управителя Я.И.З. не произвежда действие, тъй като Я.И.З. е
освободен като управител на “И.И.” ЕООД с решение
от 20.05.2019 г., което е вписано в търговския регистър на 01.04.2020 г.
Твърди, че решение на приемането на
новия съдружник противоречи на добрите нрави поради драстичното разминаване на
действителната стойност на новозаписаните дялове, както и липсата на търговска
логика, обосноваваща това търговско решение на едноличния собственик на
капитала.
Твърди, че процесните
решения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество “И.И.” ЕООД са
незаконосъобразни поради опорочаване на волята на И.З. като представляващ дружеството
едноличен собственик на капитала – “И.1.” ООД. Твърди, че при вземане на процесните
решения по гореописания протокол у управителя И.З. е създадено и поддържано чрез заплахи чувство на страх за живота и
здравето му, както и за това на сина му Я.З.. Твърди, че при подписването на
протокола от 20.03.2020 г. волята на управителя И.З. е опорочена от страхови
представи, създадени от действия на трети лица, без които е нямало да подпише
протокола. Твърди, че поради това липсва изобщо валидно изразена воля на
едноличния собственик на капитала, липсва кворум и мнозинство и взетото под
натиск решение подлежи на отмяна.
В уточнителната молба ищецът твърди, че решенията са нищожни,
тъй като са несъществуващи (невзети), а представените такива в протокола от
20.03.2020 г. са взети от лица, за които не е налице компетентност. Твърди, че
изобщо не е проведено заседание на едноличния собственик на капитала на “И.И.” ЕООД, на което да е давано съгласие за процесните решения. Твърди, че нищожността на едностранната
сделка, каквато сочи да е решението на едноличния собственик на капитала, може
да бъде установена по исков ред безсрочно. Твърди, че предявява установителен
иск, който може да бъде предявен от всяко лице с правен интерес, тъй като за
него като едноличен член на самото ЕООД съществувал такъв интерес.
В дадения срок
ответникът “И.И.” ЕООД, чрез
назначения особен представител адв. К.С., подава
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Сочи, че претенцията на ищеца не е подкрепена с
писмени доказателства относно свикване и провеждане на общите събрания от
20.03.2020 г., 23.03.2020 г. и 27.03.2020 г. на дружествата “И.1.” ООД и “И.И.” ЕООД. Сочи, че твърдението за създадено и поддържано
чрез заплахи чувство на страх за живота и здравето на собствениците на
търговските дружества не е подкрепено с доказателства. Сочи, че като особен
представител няма връзка с ответното дружество и не може да представи
доказателства.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа предявените искове и оспорва направените от ответника възражения. Сочи,
че решенията са нищожни, тъй като се касае за несъществуващи, невзети решения.
Сочи, че общо събрание на едноличния собственик на капитала “И.1.” ООД не се е състояло на никоя от датите на
посочените протоколи, представени по партидата на дружеството от третото лице К.Х.,
заявило ги за вписване, без същите да удостоверяват съществуващи факти и
обстоятелства. Сочи, че не е свиквано и не се е състояло събрание на “И.И.” ЕООД, на което
да са вземани процесните решения. Твърди, че по
отношение на К.Х. не са възникнали членствени
правоотношения. Твърди, че на посочените в протоколите дати Я.З. е бил
хоспитализиран поради необходимост от хемодиализа, при условията на наложена
мярка за неотклонение “задържане под
стража”. Твърди, че дори да се приеме обратното, то
решенията следва да бъдат отменени поради липса на фактическо и правно
основание за увеличаване на капитала и записване на нови дялове. Доводите на
ищеца по иска по чл. 74 от ТЗ, че не е свикано оспорваното събрание, както и
останалите доводи за отмяна, изложени за първи път в допълнителната искова
молба, не се приемат за разглеждане от съда, тъй като същите са направени след
изтичането на срока по чл. 74, ал. 2 от ТЗ и са преклудирани.
В допълнителния отговор ответникът, чрез особения представител, поддържа направените оспорвания и възражения срещу
предявените искове. Сочи, че от представените два протокола от общото събрание
на “И.1.” ООД от 27.03.2020 г., с нотариално
удостоверено съдържание и нотариална заверка на подписите на съдружниците, е
видно, че се отменят решенията по точки от 2 до 9, приети с протокол от
20.03.2020 г., като остава само точка първа за продажба на дружествените дялове
на “И.1.” ООД, които то притежава в дъщерните си
дружества. Сочи, че търговското дружество може само да реши да увеличи
дружествения капитал в негов интерес и твърденията за липса на правно и
фактическо основание за това са неоснователни.
С
определение от 07.07.2021 г. съдът е конституирал К.Г.Х. като трето лице-помагач на страната на ответника, на
основание чл. 218 от ГПК. Същият оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Съдът, след като
обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От представените от ищеца писмени доказателства се
установява, че с протокол от
20.03.2020 г., с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието с рег. №
3956/23.03.2020 г. и с рег. № 3957/23.03.2020 г. по описа на нотариус В.И. (находящ се на л. 14-15 от настоящото дело), на едноличния собственик на капитала на “И.И.” ЕООД - “И.1.” ООД, представлявано от управителите и представители на основание чл. 65,
ал. 3 от ТЗ Я.И.З. и И.Г.З., в присъствието на лицето, подало молба за
приемането му като съдружник - К.Г.Х., са взети следните решения: приемане на К.Г.Х. като съдружник в “И.И.” ЕООД чрез увеличаване на капитала чрез записване на
нови дружествени дялове, увеличаване на капитала на дружеството от 5 000
лева на 6 000 лева чрез записване на нови дялове от К.Г.Х., освобождаване
на досегашния управител Я.И.З., избор на К.Г.Х. като управител на дружеството и
упълномощаване на съдружник за сключване на договор за възлагане на
управлението с новия управител, промяна на седалището и адреса на управление на
“И.И.” ЕООД, приемане
на нов дружествен договор на “И.И.” ЕООД.
Представено е от третото лице –
помагач Разпореждане от 20.03.2020 г. на прокурор при Специализирана
прокуратура – гр. София и съответно Постановление от 23.03.2020 г. на дежурен
прокурор при Специализирана прокуратура по досъдебно производство № 51/2020 г.
по описа на СО-СП, пр.пр. № 566/2020 г. по описа на
Специализирана прокуратура, за разрешаване обв. Я.и.З.
да бъде посетен от нотариус с район на действие СРС н УМБАЛ “Лозенец” – София, за извършване на удостоверителни
действия по ЗННД.
От служебно извършена справка по партидата
на “И.1.” ООД - по заявление с вх. №
20170713200604, се установява, че с протокол от извънредно
общо събрание на съдружниците в “И.1.” ООД, проведено на 12.06.2017 г., е
прието решение по т. 1 от дневния ред за освобождаване на Я.И.З. като управител на “И.1.” ООД. Приложен е и Констативен протокол под акт № 159,
том І, рег. № 1557/12.07.2017 г. на нотариус С.М., с рег. № 389 на НК, в който
са удостоверени обстоятелствата относно провеждане на 12.07.2017 г. на общо
събрание на съдружниците в “И.1.” ООД.
Видно от регистрация под № 20200116115912, по партидата на “И.1.” ООД е изпратено влязло в сила Решение от 29.06.2018 г. по т.д. № 2253/2017 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав, с което са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание
чл. 74, ал. 1 от ТЗ, предявени от Я.И.З. против “И.1.” ООД за отмяна на всички решения на
общото събрание на съдружниците в “И.1.” ООД, проведено на 12.07.2017 г.
По делото е представен и протокол от общото събрание
на съдружниците на “И.1.” ООД от 20.03.2020 г. с рег. № 1631/20.03.2020 г. и с рег. №
1632/20.03.2020 г. на нотариус Н.Д., съгласно който по т. 4 от дневния ред е
прието решение за освобождаване на Я.И.З. и И.Г.З.
като управители.
Представен е също протокол от 27.03.2020 г. с рег. №
4059/27.03.2020 г., с рег. № 4060/27.03.2020 г., с рег. № 4113/27.03.2020 г. и
с рег. № 4114/27.03.2020 г. на нотариус В.И., с който се отстранява допусната
фактическа грешка в протокола от общото събрание на “И.1.” ООД с рег. № 1631/20.03.2020 г. и с рег. № 1632/20.03.2020 г., като преди
думата “СЪДРУЖНИЦИ” да се чете следния текст: “Решенията по точки от 2 до 9 от настоящия протокол
влизат в сила след отмяна на вписаните по партидата на “И.1.” ООД запори върху дружествените дялове на съдружниците
Я.И.З. и И.Геогиев З.”.
Представен е протокол от общото събрание на съдружниците на “И.1.” ООД от
23.03.2020 г. с рег. № 3959/23.03.2020 г. и с рег. № 3960/23.03.2020 г. на
нотариус Н.Д., в който по т. 3 от дневния ред е прието решение за освобождаване
на Я.И.З. и И.Г.З. като управители.
Представен е също протокол от 27.03.2020 г. общото
събрание на съдружниците на “И.1.” ООД с рег. № 4061/27.03.2020 г., с рег. № 4062/27.03.2020 г., с рег. № 4115/27.03.2020
г. и с рег. № 4116/27.03.2020 г. на нотариус В.И., с който се отстранява
допусната фактическа грешка в протокола то общото събрание на “И.1.” ООД с рег. № 3959/23.03.2020 г. и с рег. № 3960/23.03.2020 г., като на
страница втора, точка 1 да се чете точка 1а, а преди нея да се чете следния
текст: “Отменя решенията по точки от 2 до 9 от протокол от Общото събрание на съдружниците на “И.1.” ООД с
нотариална заверка на подписите рег. № 1631/20.03.2020 г. и нотариална заверка
на съдържанието рег. № 1632, том 1, акт 78 от 20.03.2020 г. по описа на
Нотариус Н.Д. с рег. № 329, с район на действие съдебния район на РС София, без
точка 1 от същия протокол, както и всички останали други решения, взети на Общо
събрание на съдружниците на “И.1.” ООД от 20.03.2020 г.”.
Във връзка с
открито производство по оспорване истинността на протокол от 27.03.2020 г. с
рег. № 4061 и рег. № 4062 по описа на нотариус В.И., по делото е изслушано,
неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-графическа експертиза,
съгласно което Я.И.З. е положил подписа след текста: “Съдружници към
23.03.2020 г. 2. Я.И.З.” в Протокол от 27.03.2020 г. с нотариална заверка рег.
№ 4061 и рег. № 4062, том II № 159 – 2020 г. на В.И. – нотариус в района на РС
София, рег. № 271 на НК. С оглед на протокола от 12.07.2017 г. за освобождаване
на Я.З. като управител на ищцовото дружество съдът
намира, че производството за оспорване по реда на чл. 193 от ГПК се явява неотносимо и не се дължи обсъждане на заключението на
експертизата.
Видно от служебно извършена справка по партидата на “И.И.” ЕООД по заявление с вх. № 20190523105242, се установява, че по т. 2 от протокол от 20.05.2019 г.
на едноличния собственик на капитала на “И.И.” ЕООД е прието решение за освобождаване на Я.И.З. като управител на “И.И.” ЕООД.
При разпита призованият по искане на ищеца свидетел Х.Х.
казва, че към
м. март 2020 г. работил за фирма “ИЗАМЕТ” като шофьор на И.З.. Казва, че на
20.03.2020 г. са ходили два пъти до Правителствена болница, където имало много
хора. Свидетелят казва, че си спомня, че там били Л.П., К.Х., адвокати. Казва,
че видял, че И.З. е много притеснен, синът му бил в болницата и бил в тежко
състояние. Казва, че карали И.З. да подпише някакви документи, за да му направят
хемодиализа, тъй като имал проблем с бъбреците. Казва, че му е направило
впечатление, че И.З. бил видимо притеснен и ядосан. Казва, че след това в
понеделник (доколкото помни - 23.03.2020 г.) ходили до някакъв нотариус - И., И.,***.
Попитал И.З., който му казал, че не са успели да довършат в петък, явно това,
което са го карали да направи, и че ще минат през един нотариус. Казва, че И.З.
изглеждал по същия начин, както в петък, пак бил ядосан и притеснен. Казва, че думите
на З. били, че подписва в това състояние, защото нямал избор и че за да помогне
на Я. по някакъв начин, трябвало да подпише.
При разпита призованият по искане на
ответника свидетел В.И. казва, че помни протокола на л. 14 от делото, тъй като
на 20.03.2020 г. (петък) била извикана с молба да
завери подписите на едно лице, което било на хемодиализа. Казва, че там били разписани
много документи от З., който бил наясно с всичко, тъй като адв. К. му обяснявала,
коментирали документите. Казва, че тъй като документите били много, след всеки
подпис на З. свидетелката слагала нейн подпис, за да
не се пропусне нещо. Казва, че под този протокол на л. 14, след като се прибрали
в кантората, тя не го била подписала и отказала да го завери. Помолила да
дойдат страните в понеделник, за да си потвърдят подписите, което и се случило.
Затова на протокола пишело, че е от 20-ти, но той дошъл около обяд в
понеделник, на 23-ти, и дали се е подписал или потвърдил подписа, свидетелката
не помни, и затова протоколът бил изведен с дата на 23-ти, едва след като лично
от него свидетелката се убедила, че тази воля изхожда от него и че това е
неговият подпис. Казва, че в понеделник, въпреки че била извикана вероятно
заради Я., но като отишла там, имало друг колега, и адвокатите преценили, че в
петък свидетелката не е необходима да заверява волята на Я.. Казва, че след
това в понеделник я уведомили, че съдът е поискал нови документи, сбъркани били
и че трябвало да отиде отново в понеделник, на 23-ти, и се срещнали с Я. в
болницата. Казва, че до Я. стояла личната му адвокатка, имало съдебна охрана и
медицинско лице. Казва, че Я. бил напълно наясно какво подписва. Казва, че
преди да го подпише, се преглеждало от адвокатката му, одобрявало се, връщало
се, първо той си го гледал, след това тя го гледала и му го връщала.
Свидетелката
И. казва, че подписите, които удостоверила в петък, били положени в болницата,
били в една стая, а за след това си спомня, че отишли в болницата при Я.. Казва,
че на 20.03.2020 г. (петък) не е видяла на едно място и в едно помещение лицата
Я.З., И.З. и К.Х.. Казва, че била заведена и първо И.З. се подписал в един
кабинет. Казва, че там И.З. се подписвал пред нея и тя заверявала, а след това
пожелали да я заведат при Я., но там имало друг колега, и преценили, че нямало
смисъл от нейното присъствие и че другият колега ще завери за Я.. Казва, че
ходила в понеделник при Я., когато съдът не одобрил документите, доколкото знае,
и е дал указания за нови документи.
Свидетелката
И. казва, че не е присъствала на Общо събрание и не е присъствала на действия,
които да сочат за такова. Относно това дали й е направило впечатление Я.З. да е
бил в особен режим на достъп, свидетелката казва, че за тези дела имало
разрешение от прокуратурата за посещение от нотариус, за да бъдат извършени
тези заверки.
При разпита призованата по искане на
третото лице - помагач свидетелка Д.К. казва, че познава И.З. повече от четири
години. Казва, че през лятото или есента на 2019 г. дошъл в
кантората й и я помолил да поеме казусите, които имал между него и сина му Я.З..
Казва, че той я упълномощил и тя започнала да се явява с него и с другите му
адвокати по дела. Казва, че един ден И.З. се появил с К.Х. в кантората и й казал,
че желаел да продаде дружествените си дялове на К.Х. – тези в “И.1.” ООД и на всички останали дружества, включително и “И.И.” ЕООД. Свидетелката
казва, че започнала да съставя документите. Казва, че той бил организирал да се
подпише покупко-продажба на дружествените дялове, а подписването станало в
Правителствена болница, където присъствали нотариус И., И.З.,
свидетелката като адвокат на И.З. и К.Х. като купувач. Казва, че единият
протокол бил от 20.03.2020 г., а другият – от 21-ви или 24-ти март. Казва, че
не можело да се съберат физически на едно място, тъй като към този момент Я.З.
бил под домашен арест, а при един от случаите бил в самия арест. Казва, че неговите
адвокати по наказателните дела били пускали молби и прокуратурата била
разрешила той да подпише тези покупко-продажби на дружествените дялове. Казва,
че Я.З. бил на хемодиализа в болницата и заради
Ковид-19 той бил отделен в помещение, където се прави хемодиализа, отпред на
вратата имало съдебна охрана и един човек от съдебната охрана влизал вътре
заедно с нотариуса и адвокатите.
Свидетелката
К. казва, че били много фирмите, за които трябвало заедно да се направят
покупко-продажбите, да изготвят документи за покупко-продажбите, тъй като
такива документи не включват само едни договор за покупко-продажба. Казва, че
си спомня, че в Правителствена болница занесла около едно тесте документи
(свидетелят показва разстоянието между едната и другата си ръка около 40 см) за
подписи. Пояснява, че първоначално се пристъпило към подготовка на документи за
покупко-продажба на дружествените дялове на “И.1.” ООД, но през м. октомври 2019 г. от И.З. се
разбрало за данъчни задължения на фирмата и изготвили документи за увеличаване
на капитала с идеята при прекратяването на правоотношенията му като собственик
на това дружество с тримесечно предизвестие и изплащане на дружествения дял.
Казва, че И.З. не е бил притеснен, а като си тръгнали заедно от Правителствена
болница, той каза “Ех, най-накрая се свърши”. Казва, че неговата молба била да се приключва всичко, тъй като
отношенията между него и Я.З. били доста обтегнати на базата на делата, които
се водели (търговски, наказателни).
Свидетелката
К. казва, че доколкото е разбрала, Я.З. твърдял, че е бил заплашван от нея
лично, а с него се била виждала един път, когато той саморъчно и доброволно подписал
прекратяване на искови молби, които бил образувал и завел в ОС - Кюстендил, за
да могат да се прекратят делата и да се направят вписванията именно на
покупко-продажбите на дружествените дялове, които те били подписали помежду си.
Казва,
че не е присъствала, когато Я.З. е подписвал документите, тъй като заради
Ковид-19 в помещението, в което той бил включен на хемодиализа, били допуснати
само нотариусът, неговите адвокати и един човек от съдебната охрана. Казва, че
присъствала в стаята, когато подписвали К.Х. и И.З.. Свидетелката казва, че при
събранието, преди това въпросите били дискутирани между съдружниците и между
купувача, тя била скицирала и направила протокол, с който И.З. и купувачът били
запознати. Казва, че тъй като нямало как да бъдат събрани всички на едно място
– в нейната кантора били И.З. и К.Х., а се коментирало с Я.З. по телефона, като
не знае как са се свързани с него или чрез адвокатите по наказателните дела.
Казва, че всичко било обсъдено помежду им и свидетелката обективирала
в протокола тяхната воля, която те подписали пред нотариуса. Казва, че
обсъждането се състояло може би два или три дни преди това.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
По
допустимостта на предявените искове се е произнесъл Апелативен съд – София с
Определение № 1437/02.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1531/2021 г. по описа на САС, гражданско
отделение, което е задължително за настоящата инстанция.
С
оглед диспозитивното начало в процеса съдът е ограничен от въдедените
от ищеца пороци на атакуваните решения на едноличния собственик на капитала на
ответното дружество. Поради това, дори и да констатира друг порок, невъведен от
ищеца, съдът не може да го разглежда.
По исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Съгласно Тълкувателно решение №
1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, нищожност на решението на общото
събрание може да се релевира чрез иск пред компетентния окръжен съд безсрочно. В
Тълкувателното решението е прието, че нищожно е липсващото (невзето) решение
на общото събрание, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на
общото събрание или в протоколната книга на дружеството, а така също и ако е
вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на
общото събрание, което е извън пределите на неговата и на другите органи на
дружеството компетентност, определена от закона и учредителния акт. Нищожни са
и решенията, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, съгласно
чл. 75, ал. 2 ТЗ, и др. Ако са нарушени нормите за кворум при провеждането на
общото събрание или за мнозинството при гласуване на дадено решение, то подлежи
на отмяна на това основание в срока и по реда на чл. 74 от ТЗ, а не на
унищожаване.
В случая ищецът
оспорва решенията в протокола от 20.03.2020 г. на едноличния собственик на
капитала на “И.И.” ЕООД, като взети от
лица, които нямат компетентност. Юридическите лица формират воля за вземане на
решения чрез нарочно предвидените в закона и/или учредителния акт на
юридическото лице органи на управление. При едноличното дружество с ограничена
отговорност такива са едноличният собственик на капитала, който съгласно чл. 147, ал. 2 вр. с чл. 137 от ТЗ решава
въпросите от компетентността на общото събрание, и управителят. Когато едноличният собственик на капитала на ЕООД е юридическо лице – в
случая ищцовото дружество “И.1.” ООД, правата му в ответното дружество се упражняват
от лицето, което има право да го
представлява, съгласно чл. 65, ал. 3, предл. първо от
ТЗ. Следователно управителят (-ите) на ищцовото дружество –
едноличен собственик на капитала, упражнява (-т) и правата на собственика в
дъщерното дружество “И.И.” ЕООД.
Видно от
приложения в Търговския регистър протокол от общо събрание на съдружниците
в “И.1.” ООД, проведено на 12.07.2017 г., е взето решение за
освобождаването на Я.И.З. като управител на “И.1.” ООД. Следователно
същият е освободен като управител на “И.1.” ООД не със соченото от ищеца решение от 20.03.2020
г., а още с предходно приетото решение на общото събрание от 12.07.2017 г. Взетите от общото събрание на съдружниците в
търговско дружество решения, подлежащи на вписване в Търговския регистър, имат
незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството чрез неговите
органи и съдружниците. Следователно това действие не е поставено в зависимост
от вписването на решенията по чл. 140 от ТЗ, конститутивният
ефект на което, включително в хипотезата на чл. 140, ал. 4 от ТЗ, е по
отношение на трети лица (така в Решение № 135/09.11.2009 г. по т.д. № 184/2009
г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.;
Решение № 86/01.09.2017 г. по т.д. № 1068/2016 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 39/15.04.2011 г. по т.д. № 526/2010
г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
След като в резултат на взетото решение от общото събрание на “И.1.” ООД, проведено на 12.07.2017 г., Я.И.З. е бил освободен като управител на “И.1.” ООД, то същото е породило действие незабавно във
вътрешните им отношения. С оглед на горното към датата на протоколните решения от
20.03.2020 г. на едноличния собственик на капитала на “И.И.” ЕООД Я.И.З. не е разполагал с
правомощия да представлява като управител “И.1.” ООД, на основание чл. 65, ал. 3, предл.
първо от ТЗ. Аргумент за това е и влязлото в сила Решение от 29.06.2018 г. по т.д. № 2253/2017 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав, с което са
отхвърлени предявените от Я.И.З. искове по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на всички решения на общото
събрание на съдружниците в “И.1.” ООД, проведено на 12.07.2017 г.
Доводите на третото лице-помагач, че по отношение на
него действие имат вписванията в търговския регистър към датата на процесните
решения, са ирелевантни, тъй като в настоящото производство се разглежат вътрешни дружествени правоотношения, за които
важи казаното по-горе.
Органен представител на “И.1.” ООД като едноличен
собственик на капитала на ответното дружество “И.И.” ЕООД се явява само управителят И.Г.З., който не се
спори, че е подписал процесния протокол. Представените
по делото протоколи от общи събрания на “И.1.” ООД за освобождаване на последния като управител на “И.1.” ООД и
съответно изменение на същите с последващи решения на
общото събрание не променят този извод, тъй като решенията за освобождаване са изменени/отменени
от самото общо събрание на ищцовото дружество “И.1.” ООД
преди вписването им в Търговския регистър.
При установеното по-горе следва да се разгледат твърденията за липса на
компетентност при вземане на атакуваните решения. За да е налице липса на
компетентност при приемане на атакуваните решения, същите следва да са взети
извън пределите на компетентността на органа на дружеството, определена от
закона и/или учредителния акт.
Това следва да се отличава от липсата на представителна власт на органен представител на едноличния собственик на капитала -
“И.1.” ООД,
каквито твърдения излага ищеца, които са изяснени по-горе. С оглед на горното
несъстоятелни са твърденията на ищеца за нищожност на взетите решения поради
вземането им от лица, които нямат представителна власт.
Съдът следва да разгледа твърденията на ищеца за приемане на решенията
при липса на компетентност, поради приемане на предходно решение от 20.05.2019
г. на едноличния
собственик на капитала на “И.И.” ЕООД, с което Я.И.З. е освободен като
управител на това дружество.
От приложения към заявление с вх. № 20190523105242 протокол от 20.05.2019 г. на едноличния
собственик на капитала на “И.И.” ЕООД се установява, че
е прието решение за освобождаване на Я.И.З. като управител на това дружество. След като в резултат на приетото на 20.05.2019 г. решение
същият е освободен като управител, това решение поражда действие незабавно във
вътрешните отношения в дружеството, както е посочено по-горе. Повторното (потвърждаващо) решение за освобождаването
на Я.З. като управител не поражда правни последици във вътрешните отношения,
тъй като е лишено от предмет и съответно е взето извън пределите на
компетентността на едноличния собственик на капитала. Поради това нищожно
поради липса на компетентност е решението по т. 3 от процесния протокол от
20.03.2020 г. за освобождаване на Я.И.З. като управител на ответното дружество
(в този смисъл Решение № 149/30.12.2016 г. по т.д. № 846/2015 г. по описа на
ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение №
61/26.07.2012 г. по т.д. № 325/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
Неотносими към нищожността на атакуваните решения на едноличния собственик на
капитала на ответното дружества са изложените от ищеца твърдения за накърняване
на добрите нрави
поради драстичното разминаване на действителната стойност на новозаписаните
дялове от новоприетия съдружник, и поради липсата на търговска логика,
обосноваваща това решение на едноличния собственик на капитала. Съгласно мотивите на т. 1
на Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, решенията на
общото събрание са особен вид сделки, за които критериите за нищожност и
унищожаемост по ЗЗД са неприложими, като за решенията на общото събрание са
приложими специфични критерии, въведени в ТЗ. В случая твърдените от ищеца
пороци за накърняване на добрите нрави при приемане на решение за увеличаване
на капитала на ответното дружество, което се атакува, не се прилагат за решение
на ЕООД, и не могат да доведат до нищожност на същото.
Ищецът излага и доводи за нищожност на решенията
като невзети, тъй като не е проведено заседание на едноличния собственик на
капитала на “И.И.” ЕООД, на което да е давано съгласие за процесните решения.
При приемане на съответното решение, респ.
гласуване на същото, волеизявлението следва да бъде изразено ясно, гласно и
недвусмислено за всички присъстващи на заседанието на общото събрание, респ.
заседанието на едноличния собственик на капитала.
В случая в протокола на едноличния
собственик на капитала е удостоверено, че на заседанието са присъствали И.Г.З.,
Я.И.З. и К.Г.Х., като с оглед на изложеното
по-горе относно освобождаването на Я.З. като управител на дружеството едноличен
собственик на капитала “И.1.” ООД, съдът се ограничава само относно доводите за И.З.. От показанията
на свидетелите се установява, че по време на подписване на процесния
протокол са присъствали различни лица – нотариус И., адв. К., както и че на
същата дата са подписани множество документи. Не се установява от събраните по
делото доказателства, че е формирана ясна и недвусмислена воля от представителя
на “И.1.” ООД, като
едноличен собственик на капитала на “И.И.” ЕООД, за приемане на процесните
решения. Волеобразуването е сложен процес – първо, формиране
на волята на физическите лица, включени в състава на компетентните да вземат
съответното решение управителни органи, след това външно изразяване на тази
воля, включително обективиране на същата в
изискуемата от закона писмена форма. С оглед на това съставянето на протокол от
процесното заседание на едноличния собственик на капитала не може да се приеме за
достатъчно при възникнал спор за взетите решения. Показанията на свидетелката И.,
че не е присъствала на общо събрание и не е
присъствала на действия, които да сочат за такова, и показанията на
свидетелката К., че обсъждането се състояло може би два или три дни преди
подписването на документите, сочат на извода, че на 20.03.2020 г. не се е
състояло заседание на едноличния собственик на капитала на “И.И.” ЕООД. Единствено
подписването на протокола не може да се приеме за надлежно волеизявление,
достигнало до присъстващите на събранието за приемане на оспорените като
несъществуващи решения.
За пълнота на изложените следва да се
посочи, че съдът кредитира показанията на свидетелката К. като ясни и
непротиворечиви. Изясненото по време на разпита й, че същата е била адвокат на И.З.
и на негови дружества, както и че е имала обща кантора с адвоката на третото
лице - помагач, не обуславя непременно недостоверност на дадените от нея показания.
Съгласно нормата на чл. 172 от ГПК същите са прецени от съда с оглед останалите
данни по делото, включително и показанията на свидетелите И. и Х., като е взета
предвид възможната заинтересованост на свидетеля К..
Останалите доводи на ищеца относно порок
на волята не се обсъждат от съда, доколкото касаят критерии за унищожаемост по
ЗЗД, които не се прилагат относно решения на търговските дружества, съгласно
горецитираното тълкувателно решение. С оглед на това и за изчерпателност на
изложението, следва да се посочи, че са неотносими
към правно релевантните факти по спора показанията на свидетеля Х.. Също така
неговите показания представляват преразказ на това, което му е казано от И.З.,
а не съставляват преки възприятия на свидетеля относно правнозначими
обстоятелства.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за прогласяване нищожността на решенията на едноличния собственик на капитала на “И.И.”
ЕООД - “И.1.” ООД, обективирани
в Протокол от 20.03.2020 г., с нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието с рег. № 3956/23.03.2020 г. и с рег. № 3957/23.03.2020 г. по описа
на нотариус В.И., са основателни и следва да бъдат уважени.
Поради
уважаването на исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени като главни, не се
е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявените при условията на
евентуалност искове по чл. 74, ал. 1 от ТЗ.
По разноските:
С
оглед изхода на спора съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в общ размер на 7 252 лева, от които 560 лева – държавна
такса, 312 лева – депозит за вещо лице, 40 лева – депозит за свидетел,
1 300 лева – депозит за особен представител на ответника и 5 040 лева
с ДДС – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени
доказателства по делото (л. 273 – 274 от делото), съгласно приетото в т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “И.1.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, против “И.И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че са
нищожни решенията на едноличния собственик на капитала на “И.И.” ЕООД - “И.1.” ООД, обективирани в
Протокол от 20.03.2020 г., с нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието с рег. № 3956/23.03.2020 г. и с рег. № 3957/23.03.2020 г. по описа
на нотариус В.И., а именно: приемане на К.Г.Х. като съдружник в “И.И.” ЕООД чрез
увеличаване на капитала чрез записване на нови дружествени дялове, увеличаване
на капитала на дружеството от 5 000 лева на 6 000 лева чрез записване
на нови дялове от К.Г.Х., освобождаване на досегашния управител Я.И.З., избор
на К.Г.Х. като управител на дружеството и упълномощаване на съдружник за
сключване на договор за възлагане на управлението с новия управител, промяна на
седалището и адреса на управление на “И.И.” ЕООД,
приемане на нов дружествен договор на “И.И.” ЕООД.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “И.И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на “И.1.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 7 252 лева
(седем хиляди двеста петдесет и два лева) – разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
К.Г.Х., в качеството му на трето лице-помагач на страната на
ответника - “И.И.” ЕООД, ЕИК *******.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ :