Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 457/15.07.2005 г., постановено по гр.д. № 384/2005 г. Кърджалийският районен съд е осъдил Станимир Ставрев Станков от гр.Кърджали, ул.”Богдан” № 25, с ЕГН ********** да заплати на Борислав Василев Куклев от гр.Пловдив, бул.”В.Априлов” № 27, с ЕГН ********** сумата в размер на 2808.65 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 9 567.70 лв. – левовата равностойност към 15.12.2002 г. на 5 000 щатски долара по запис на заповед от 17.05.2002 г. за периода от 16.12.2002 г. до 19.04.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 20.04.2005 г. до 11.05.2005 г., както и сумата от 147.79 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 622 лв. за периода от 28.05.2003 г. до 19.04.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 20.04.2005 г. до 11.05.2005 г., като е отхвърлил исковете в останалите им части и за разликата до пълните им предявени размери. Със същото решение Станимир Ставрев Станков от гр.Кърджали, ул.”Богдан” № 25, с ЕГН ********** е осъден да заплати на Борислав Василев Куклев от гр.Пловдив, бул.”В.Априлов” № 27, с ЕГН ********** сумата от 418 лв., представляваща направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Станимир Ставрев Станков, който го обжалва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В жалбата си сочи, че превеждал суми по посочена от въззиваемия банкова сметка на негова служителка Мариела Петкова Неделчева. Допуснати били и съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че не могъл да се яви лично или да бъде представляван, с което било нарушено правото му на защита и бил лишен от възможността да представи доказателства. В съдебно заседание, представляван от своя процесуален представител поддържа жалбата си. Претендира разноски. В представено писмено становище сочи, че били заплащани периодично суми по изпълнителното дело, като за изчислението на законната лихва следвало да бъде назначена експертиза. Въззиваемият Борислав Василев Куклев, представляван от своя процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е частично основателна. Със запис на заповед, издаден на 17.05.2002 г. ответникът Станимир Ставрев Станков се задължил да заплати на ищеца Борислав Василев Куклев сумата от 5 000 щатски долара на падежа 15.12.2002 г. Записът на заповед бил предявен на падежа 15.12.2002 г., но сумата по същия не била заплатена, поради което с определение от 27.05.2003 г., постановено от Пловдивския районен съд по гр.д. № 3300/ по описа за 2003 г. на същия съд, Станимир Ставрев Станков бил осъден да заплати на Борислав Василев Куклев сумата от 5 000 щатски долара, както и сумата от 622 лв., представляващи разноски по делото, за което бил издаден и изпълнителен лист с дата 27.05.2003 г. По молба на Борислав Василев Куклев вх. № 218/30.05.2003 г. било образувано изпълнително дело № 218 по описа за 2003 г. на СИС при РС – Кърджали. На 11.05.2005 г. длъжникът Станимр Ставрев Станков внесъл сумата от 2500 лв., представляваща 30% от задължението му, поради което и на основание чл.348 от ГПК, производството по изпълнителното дело било спряно. Пред настоящата инстанция е представена служебна бележка с дата 02.02.2006 г., издадена от Държавен съдебен изпълнител при РС – Кърджали, от която се установява, че по изп. № 218/2003 г. по описа на РС –Кърджали Станимир Ставрев Станков е внесъл на 11.05.2005 г. сумата 2500 лв., на 14.12.2005 г. сумата 984 лв. и на 04.01.2006 г. сумата 1476 лв. От показанията на разпитаната пред въззивната инстанция свидетелка Величка Петрова Стоянова се установява, че същата е превеждала пари от името на Станимир Станков на лице на име Мариела от гр.Пловдив, като парите били предназначен за Борислав Куклев. От писменото заключение на вещото лице Гергана Добруджалиева по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че левовата равностойност на 5 000 щатски долара към 15.12.2002 г. е 9 567.70 лв., а обезщетението за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 15.12.2002 г. до 19.04.2005 г. е 2 808.65 лв. Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху сумата от 622 лв., за периода от 27.05.2003 г. до 19.04.2005 г. е 147.79 лв. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.506, ал.1 т.2 от ТЗ, във вр. с чл.537 от ТЗ за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 5 000 щатски долара по запис на заповед от 17.05.2002 г. е основателен и доказан до размер на 2 808.65 лв., както правилно е постановил и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че дължимата сума по издадения запис на заповед не е била заплатена на падежа – 15.12.2002 г., от който момент въззивникът е изпадвал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане на главницата на основание чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.506, ал.1 т.2 от ТЗ, във вр. с чл.537 от ТЗ. Така, съгласно заключението на вещото лице Гергана Добруджалиева левовата равностойност на 5 000 щатски долара към 15.12.2002 г. е 9 567.70 лв., а обезщетението за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 15.12.2002 г. до 19.04.2005 г. е 2 808.65 лв., до който размер е основателен предявения иск. Що се отнася до претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от 9 567.70 лв., представляваща левовата равностойност на 5 000 щатски долара към 15.12.2002 г., то решението в тази му част е неправилно и като такова следва да бъде отменено. В мотивите на обжалвания съдебен акт е изразена воля за присъждане на законна лихва именно върху главницата от 9 567.70 лв., представляваща левовата равностойност на 5 000 щатски долара към 15.12.2002 г., но в диспозитива на решението тази воля не е обективирана, като не става ясно върху коя сума е присъдена законна лихва. Освен това следва да се има предвид, че въззивникът е внасял суми по изпълнителното дело както следва: на 11.05.2005 г. сумата 2500 лв., на 14.12.2005 г. сумата 984 лв. и на 04.01.2006 г. сумата 1476 лв. Тези обстоятелства следва да бъдат взети предвид на основание чл.188, ал.3 от ГПК, поради което решението на Кърджалийския районен съд в тази му част следва да бъде отменено. В тази връзка неоснователни са доводите, изложени от процесуалния представител на въззивника, който сочи, че извършените плащания водели до недоказаност на предявения иск. Това е така, защото посочените плащания са направени на 11.05.2005 г. и след тази дата, докато мораторната лихва е присъдена считано от 16.12.2002 до 19.04.2005 г., т.е. преди първото плащане. Същото се отнася и за платените от Станимир Ставрев Станков суми на Мариела Петкова Неделчева, които са неотносими към делото. По отношение на предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.506, ал.1 т.3 от ТЗ, във вр. с чл.537 от ТЗ, то същият е основателен до размера на 147.79 лв., а решението на Кърджалийския районен съд и в тази му част е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. В производството по издаването на изпълнителен лист ищецът е направил разноски, които му се дължат, считано от датата на образуване на изпълнително дело № 218/ 2003 г. по описа на СИС при РС – Кърджали. След изпадане в забава длъжникът дължи и законна лихва върху дължимите разноски, която съгласно заключението на вещото лице Гергана Добруджалиева за периода от 27.05.2003 г. до 19.04.2005 г. е 147.79 лв. В останалите им части и до пълните им размери, предявените искове са неоснователни и недоказани и обосновано и правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 457/15.07.2005 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 384 по описа за 2005 г. на същия съд, в частта, с която Станимир Ставрев Станков от гр.Кърджали, ул.”Богдан” № 25, с ЕГН ********** е осъден да заплати на Борислав Василев Куклев от гр.Пловдив, бел.”В.Априлов” № 27, с ЕГН ********** законна лихва върху парично задължение от 9 567.70 лв. - левова равностойност на 5 000 щатски долара към 15.12.2002 г. по запис на заповед от 17.05.2002 г., считано от 20.04.2005 г. до 11.05.2005 г. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените от него разноски за въззивната инстанция съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 200 лв. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 457/15.07.2005 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 384 по описа за 2005 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която Станимир Ставрев Станков от гр.Кърджали, ул.”Богдан” № 25, с ЕГН ********** е осъден да заплати на Борислав Василев Куклев от гр.Пловдив, бел.”В.Априлов” № 27, с ЕГН ********** законна лихва върху парично задължение от 9 567.70 лв. - левова равностойност на 5 000 щатски долара към 15.12.2002 г. по запис на заповед от 17.05.2002 г., считано от 20.04.2005 г. до 11.05.2005 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 457/15.07.2005 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 384 по описа за 2005 г. на същия съд в останалата му част. ОСЪЖДА Станимир Ставрев Станков от гр.Кърджали, ул.”Богдан” № 25, с ЕГН ********** да заплати на Борислав Василев Куклев от гр.Пловдив, бел.”В.Априлов” № 27, с ЕГН ********** направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лв. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1. 2. |