Присъда по дело №88/2020 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 1
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Динко Карамфилов Хаджиев
Дело: 20205420200088
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. Златоград , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на първи март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
и прокурора СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ЮРЧИЕВА-БАШЕВА
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Наказателно дело от общ
характер № 20205420200088 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Б. С., ЕГН **********, роден в гр. Н.,
обл. С., жител и живущ в гр. Н., обл. С., ул. „С.Р.” № *, български гражданин,
със средно-специално образование, неженен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН В
ТОВА, че след като с Решение № 109/09.07.2019 г., по гр. д. № 47/2019 г. на
Районен съд – З. (влязло в законна сила на 30.07.2019 г.) е осъден да издържа
свой низходящ - малолетното си дете Т. С. С., не е изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски – за периода от м. ноември 2019 г.
до м. юли 2020 г., или общо 9 месечни вноски от по 170 лв., в размер на общо
1530 лв., поради което и на основание чл. 183, ал.1, вр. с чл. 54 НК му налага
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал. 1 НК отлага изтърпяването на така
наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН ********** да заплати в полза на РС – З.,
разноски по делото, в размер на 500 лева.
1
ПРИСЪДАТА подлежи на протестиране и обжалване пред Окръжен
съд - С. в 15 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Златоград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

ПО ПРИСЪДА № 1/01.03.2021 г. по
НОХД № 88 по описа за 2020 г. на РС - Златоград

Подсъдимият С. Б. С. , ЕГН **********, жител и живущ в гр. Н., обл.
С. е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК.
Подсъдимият, чрез адв. В. моли за оправдателна присъда.
Алтернативно, ако бъде признат за виновен, да му бъде наложено наказание
„Пробация“.
В съдебно заседание Районният прокурор поддържа внесеното
обвинение и предлага, на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване на осн. чл. 66 НК бъде
отложено за срок от три години.

Като взе предвид изложеното в постановлението на РП - З.,
становището на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Подсъдимият С. Б. С. и С.Ч., живеели на съпружески начала от 2013 г.
до 2017 г. и от съвместното им съжителство се родила дъщеря им Т. С. През
2018 г. св. Ч. решила да заживее заедно с дъщеря си в гр. З. в дома на своите
родители. По повод това свое решение подсъдимият С. подал искова молба в
Районен съд - З. за определяне на родителски права и местоживеене на
малолетното им дете Т.С. С Решение № 109/09.07.2019 г., гр. д. 47/2019 г. по
описа на Районен съд - З. (влязло в законна сила на 30.07.2019 г.), съдът е
определил местоживеенето на детето при неговата майка С.Ч., на която са
предоставени и родителските права. С това решение подсъдимият е осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на св. С.Ч., като законен представител на
малолетното им дете Т. С. в размер на 170,00 лева, считано от 19.03.2019 г.
След влизане в сила на решението подсъдимият С. правил преводи за
издръжка.
От приложените по досъдебното производство писмени доказателства
се установява, че за периода, за който С.С. дължи издръжка, същият не е
притежавал движимо и недвижимо имущество, бил е регистриран като
безработен, но без право на плащане, не е получавал пенсия, няма
регистрирани трудови договори, не е получавал социални помощи.
1
В СИС при РС - З. няма образувано изпълнително дело срещу
подсъдимия.
От приложената справка от ЦПЗ - С. се установява, че С.С. не се води
на диспансерно наблюдение в центъра и не е лекуван в стационара му.
По досъдебното производство е приложена и характеристика на С. Б.
С. , от която се установява, че същият не се ползва с добро име сред жителите
на гр. Н., поради това, че същият системно злоупотребява с алкохол. Не влиза
в конфликти обаче със съседи и близки, когато е в трезво състояние.
От приложената справка за съдимост се установява, че подсъдимият не
е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а НК. В
декларацията му за имотно състояние, кореспондира със справката за имотно
състояние от Община - Н., а именно, че същият не притежава движими и
недвижими имоти. Към момента на подаване на декларацията, същият е
работил по трудов договор и имал месечен доход 610 лева.
Като свидетели по делото са разпитани С.Ч. и Б. С..
Съдът дава вяра на техните показания. От същите, съдът приема за
установено, че подсъдимият и св. Ч. са живеели на съпружески начала, от
което съжителство се е родило детето Т. Ч. точно посочва, какви суми е
получила от подсъдимия за детето, като освен тях, признава, че С.С. е купил и
колело на Т., като е дал и 70 лева. Същият е ходил да работи в строителство в
едно от селата в гр. П., а именно, Ц. през 2019 г. Подсъдимият се влияе от
баща си и майка си, който извод се потвърждава и от показанията на неговия
баща - Б. С.. В показанията си, св. Б. С. заявява категорично, че синът му е
здрав, няма здравословни проблеми, той го храни и ще го храни докато е жив.
За детето свидетелят е на мнение, че майката си го е поела и тя да си го храни.
Тоест, следва да се даде вяра на показанията на св. Ч., че подсъдимият е под
влияние на родителите си, които му дават съвети да не издържа детето си. В
същото време свидетелката получава помощ от нейния брат за отглеждане на
детето. Следва да се кредитират показанията на Ч. и относно честата
злоупотреба с алкохол на подсъдимия, тъй като този факт е отразен и в
характеристиката му от полицейските служители.
От изявленията на подсъдимия и от показанията на неговия баща се
установява, че С.С. е търсил работа само в Община - Н., не и на полето, не и в
дърводелски цехове, не и в дружествата на Г.
В съдебно заседание, в последната си дума, подсъдимият обяснява, че
не издържа детето, защото майката не му го дава да го види. Ядосал се.
Заявява също така , че детето и майка му знаят, колко пъти на ден ядат (т.е.
той това не го знае).
По делото е назначена първоначална и допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза, изпълнени от вещото лице С. Щ..
2
Съдът приема заключенията, като обективни, компетентни и пълни.
От заключенията на вещото лице, а също и от уточненията от същата в
съдебно заседание се установява, че за инкриминирания период от месец
август 2019 г. до месец юли 2020 г., подсъдимият с плащанията си е погасил
три вноски, а именно: за август 2019 г., за септември 2019 г. и за октомври
2019 г., или общо неплатеното за инкриминирания период е в размер на 1530
лева, а не 2040 лева, както е в обвинителния акт.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
От всички събрани по делото доказателства се налага извода, че
неплащайки издръжка за дъщеря си Т.С. С., на С.Ч., като майка и законен
представител на детето, подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл.183, ал.1 НК. Това деяние той е извършил умишлено.
Същият безспорно е знаел месечното си задължение към малолетното си дете
(това се потвърждава и от частичните плащания) и въпреки това, не е
изпълнявал ежемесечният си ангажимент за 9 месеца. През това време детето
и неговата майка са били принудени някак си да оцеляват.
От изявленията на подсъдимия и от свидетелските показания се налага
извода, че подсъдимият съвсем съзнателно не е давал издръжка, защото
според него детето е при майката, тя не му го дава и следва тя да се грижи за
него. На това мнение е и неговият баща, който явно влияе на сина си.
Чистосърдечно и цинично, подсъдимият заявява, че се е ядосал и че не знае,
колко пъти на ден детето и майката се хранят. Тоест налага се извода, че той е
имал възможност да издържа детето си, но умишлено отказва да го прави.
По принцип в съдебната практика се приема, че за да се ангажира
наказателната отговорност на подсъдимия следва да се установи, че той е
имал възможност обективно да дава издръжката. Настоящият случай е точно
такъв, с оглед горепосочените изявления от подсъдимия. Освен това,
обективната му възможност да дава издръжка се обуславя и от факта, че той е
здрав и работоспособен, но избира работа. Чувства се добре, на неговата
възраст да го издържат родителите му, като баща му е категоричен, че ще го
издържа, докато е жив.
Тоест от събраните по делото доказателства се налага извода, че след
като подсъдимият е издържан от родителите си, избира определена работа, то
той самият умишлено търси невъзможност да издържа детето си. В същото
време, неработейки, С.С. постоянно не само, че употребява, но и
злоупотребява с алкохол. От това свое неправомерно поведение не следва да
черпи права. Това е принцип в правото.
Много са редки случаите на родител с подобни разсъждения, когато
3
става въпрос за издръжката на детето му. Според практиката на ВКС,
съдилищата следва да полагат усилия и да установяват с всички допустими
доказателства по делото, какъв начин на живот води подсъдимият, за да се
прецени дали той може да издържа детето си – Решение № 64/08.04.2019 г.,
на ВКС, по н.д. 161/2019 г., II н.о. В настоящия случай, начинът на живот на
подсъдимия е свързан с безделничество и злоупотреба с алкохол, което няма
как да бъде преценено спрямо него, като обективна невъзможност да издържа
детето Т.
Всичко това, съобразено и с циничните му изказвания, че не знае,
колко пъти на ден детето се храни и че не дава издръжка, защото се бил
ядосал, налага извода за виновно поведение от страна на подсъдимия.
При определяне на наказателната отговорност, съдът намира, че като
смекчаващо обстоятелство може да се отчете единствено чистото съдебно
минало. Подсъдимият не е и в млада възраст. Налице е превес на отегчаващи
обстоятелства – лоши характеристични данни; голям период, за който не е
давана издръжката; висок брой от този вид престъпления в региона и
страната. При това положение спрямо подсъдимия, следва да се наложи по-
тежкото от алтернативно предвидените наказания в чл. 183, ал.1 НК, а
именно - „Лишаване от свобода“. Допълнителен аргумент за това наказание е,
че ако след тази присъда подсъдимият се поправи и реши да плаща издръжка,
то наказанието „Пробация“ би създало проблеми пред желанието му да се
труди и от там пред възможността Тихомира да бъде издържана. Въпреки
превеса на отегчаващи обстоятелства, съдът намира, че не е нужно това
наказание да бъде над средния размер, а то би изиграло своята възпитателна
роля, ако бъде наложено и в размер от четири месеца.
С оглед на обстоятелството, че все пак подсъдимият е с чисто съдебно
минало, съдът намира, че той може да бъде оправен и превъзпитан без да
изтърпява ефективно така наложеното му наказание „Лишаване от свобода“,
като тази му склонност към поправяне следва да се провери в един
тригодишен изпитателен срок.
Следва да се отмени взетата спрямо подсъдимия мярка за
неотклонение „Подписка“ .
Подсъдимият следва да бъде осъден, да понесе направените по делото
разноски.
С оглед на така наложеното наказание, съдът приема, че ще бъдат
постигнати специалната и генерална превенция.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.


СЪДИЯ:Д.Х.
4

5