Решение по дело №4703/2017 на Районен съд - Ямбол

                                     Р Е Ш Е Н И Е №392/15.6.2018г.

 

                                     гр. Ямбол, 15.06.2018 г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. СПАСОВА

с участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр.дело № 4703/ 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Подадена е искова молба, допълнително уточнена в с.з., от В.В.С. и И.Д.С.,*** и църковно настоятелство при храм „***” на Българска православна църква-гр.Я., представлявано от протоиерей С.И.С.. Ищците твърдят, че са сключили на 11.08.1993 г. предварителен договор за продажба на дворно място с площ от 265 кв.м., представляващо 265/9500 ид.ч. от недвижим имот с площ от 9500 кв.м., с пл.№ *** парцел *** в кв.***по плана на гр.Я., ведно с първия етаж от построената в него масивна жилищна сграда с обща застроена площ от 94 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и пр. Имотът е бил възстановен на продавача по договора по силата на ЗВСОНИ и е деактуван от общината. Тъй като към момента на реституцията му е бил част от имот с пл.№ *** парцел ***, е възникнала съсобственост с общината върху дворното място. Ищците са придобили по давност правото на собственост, като начален момент на владението им е датата на сключване на предварителния договор. Вторият ответник е придобил собствеността върху втория етаж от сградата чрез договор за дарение, сключен с общината. След влизане на ищците във владение на имота първият етаж от сградата е преустроен в търговски обект, вкл. сладкарница, а по споразумение с общината им е обособена за ползване незастроената им част от двора от 171 кв.м., получила предназначение за лятна градина към сладкарница. Имотът е ползван по този начин до 2016 г., когато ищците са предприели действия за снабдяване с нотариален акт. Тогава са установили обособяването в кадастралната карта от съсобствения имот на два самостоятелни имота с идентификатори 87374.537.90 и 87374.537.87, без да е извършвана делба между съсобствениците. В първия имот попада жилищната сграда със застроена площ от 94 кв.м.  В рамките на възникнал спор между Общината и наемателя на ищците, ползващ от 23 години процесния имот за търговска дейност, първата е оспорила правото на собственост на ищците върху двора. Бил е издаден Акт за публична общинска собственост № *** г. за имот с идентификатор 87374.537.87, който ищците считат за нищожен в частта относно техните 164/8909 ид.ч. от дворно място и искат съдът да обяви тази нищожност на осн. чл. 17 ал.2 от ГПК. В процедура по отстраняване на непълноти в кадастралната карта, инициирана от ищците, общината първоначално е предложила обособяване на имота във вида му към одържавяването, което обаче лишава ищците от ползване, доколкото ответното църковно настоятелство ползва тази част от двора, в която е единствения вход за етажа му. Поради това  искат съдът да приеме за установено по отношение на ответника Община Я., че ищците са собственици на описания в исковата молба недвижим имот в гр.Я.-дворно място от 101 кв.м., с идентификатор 87374.537.90, и като приеме за установена собствеността им и върху 164/8909 ид.ч. от дворно място с идентификатор 87374.537.87, да осъди ответника да им предаде владението върху тях, както и на основание чл. 32 ал.2 от ЗС да разпредели ползването на последното дворно място.

В с.з. исковете се поддържат. Направено е искане за присъждане на разноските.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответното църковно настоятелство. В с.з. заявява, че не оспорва претенциите на ищците, с които много години са работили заедно и са се разбирали, и пледира за разпределяне на ползването по вариант първи от заключението на вещото лице.

Общината в отговора си оспорва исковете като неоснователни. Счита, че не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху имота на наследницата на бившите собственици, тъй като те не са доказани. Освен това имотът е част от реализирано благоустройствено мероприятие и не може да се обособи като самостоятелен обект по действащите нормативи за устройство на територията. Твърди се, че след отчуждаването имотът е продаден на трето лице, а впоследствие отново е отчужден и е станал държавен. Следвало е да бъде реституиран на лицата, от които последно е бил отчужден. Ищците не са придобили по давност общинския имот, още повече предвид законовата забрана за такова придобиване по отношение на публична общ. собственост. Освен това ищцата не е владяла за себе си, а за упълномощителката си по пълномощно от 1992 г. Оспорва се подписа на праводателката в предварителен договор за продажба на имота. Оспорва се и фактическата власт на ищците върху имота.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че ищците са съпрузи, видно и от Удостоверение за граждански брак от 24.05.1991 г. на Кметство-с.Ж., общ.К..

По делото е представен Предварителен договор от 11.08.1993 г. между ищцата и М. С. Ш., за продажба на дворно място с площ от 265 кв.м., находящо се ул. „****” № ***, представляващо 265/9500 ид.ч. от недвижим имот с площ от 9500 кв.м., с пл.№ *** парцел *** в кв.***по плана на гр.Я., ведно с първия етаж от построената в него масивна жилищна сграда с обща застроена площ от 94 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата-избено помещение и таванско помещение, и стълбища от запад и юг, обслужващи етажа, при съответни граници, за сумата от 600 000 лв., която продавачката е получила от купувачката чрез превод в ДСК. Продавачката е задължена в месечен срок да снабди с нотариален акт купувача. Във връзка с направеното оспорване на автентичността на договора от общината, назначената по реда на чл. 193 от ГПК графологична експертиза дава категорично заключение, че подписът за продавач е на М. С. Ш.. Последната е упълномощила с Пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ *** г. адв. Н. К. Г. *** да я представлява пред нотариус, като продаде на двамата ищци имота по предварителния договор. Пред св.В. упълномощителката е настоявала в разговор с ищците да бъде запазена сградата, което те са й обещали, като са й казали, че ще я преустроят. Свидетелите В. и В. сочат, че не е предприето веднага сключване на окончателен договор заради банкови задължения на ищците като поръчители, които са се опасявали от принудително изпълнение върху имота. Не е спорно посоченото в исковата молба обстоятелство, че пълномощникът е починал, без да сключи окончателния договор (както сочат и свидетелите В. и В.). Пред св.В. ищцата е заявила, че ще се ползва от придобивна давност.

Видно от Удостоверение за наследници № ***от *** г. на Община Я. и  Удостоверение за наследници № *** от *** г. на Община Я., М. С. Ш. е единствен наследник на С. Г. С. и Г. С. С..

Безспорно обстоятелство е, а и е видно от АДС № *** че на основание ЗОЕГПНС и Министерско постановление №*** от *** г. е отчужден недвижим имот от С. Г. С. и Г. С.- първи етаж от къща в гр.Я., ул.”***” №***, с общо застроена площ 94 кв.м. и незастроено място 171 кв.м., заедно с общите части на къщата, при граници: ул. ”***”, С. Н. А., наследници на В. Б.. Записано е, че се учредява по този начин етажна собственост, както и че имотът е пл.№*** кв.***, парцел ***. В графата “Наименование на учреждението или предприятието, на което се отстъпва имотът за ползване”, е записано СП “Жилфонд”. По делото не се спори, че посоченото в удостоверението за наследници име на наследодателката  и посоченото в АДС са на едно и също лице.

От представения Нотариален акт за покупко-продажба № *** се установява, че наследодателите на М. Ш. са закупили имот: къща в първи отдел на гр.Я., на ул. ”***”        със застроено място 63 кв.м. и незастроено 225 кв.м., при граници: П. К., В. Б., Н. Ст.А. и ул. ”***”.

Ответникът е представил копие, а ищците са представили в оригинал Пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № ***.             от М. С. Ш. от гр.Г., Ш., с което е упълномощила ищцата като генерален пълномощник да извършва всички действия за по възстановяване на собствеността й върху имотите й в гр.Я. и управлението им. На същата дата М. Ш. е подписала и Заявление до кмета на ОНС-Я. в качеството си на единствен наследник на родителите си, с искане за възстановяване на собствеността им върху одържавения с АДС № ***. имот, за който родителите й не са получили обезщетение. Представен е препис-извлечение от Протокол №*** г. на комисия, определена със Заповед от *** г. на кмета на Община Я. по прилагане на ЗВСОНИ и ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, която в т.3 е разгледала искането и е приела, че имотът съществува реално в размерите, до които е отчужден и няма пречки да бъде възстановен на собствениците. Посочено е, че в момента се ползва като детска градина и следва същата да бъде запазена в 3-годишен срок като наемател съгласно закона. Св. В. сочи, че детската градина е преместена оттам през 1994 -1995 г.

Със Заповед № *** г. на кмета на Община Я. е наредено отписването от актовите книги и предаване на правоимащите на имоти в гр.Я., между които и имот пл.№*** кв.***, ул. ”***” №***, първи етаж от жилищна сграда със застроена площ 94 кв.м. и незастроено място 171 кв.м., собственост на С. Г. С. и Г. С. С., одържавен с акт № ***.

М.С.Ш се е снабдила с Нотариален акт №*** относно описания в исковата молба имот, придобит по наследство и давностно владение – дворно място с площ от 265 кв.м., представляващо 265/9500 ид.ч. от недвижим имот с площ от 9500 кв.м., с пл.№ 2795 парцел І в кв.***по плана на гр.Я., ведно с първия етаж от построената в него масивна жилищна сграда с обща застроена площ от 94 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата.

Общината е признала правото на собственост върху същия имот в Удостоверение изх.№ *** г., издадено от началник управление „Социални и духовни дейности”, съгласно което дава съгласието си М.Ш, с пълномощник ищцата, да построи две гаражни клетки по одобрен архитектурен план. Представено е от ищците и Строително разрешение № *** г. на Отдел „Архитектура и благоустройство” относно преустройство на етажа в сладкарница по одобрен архитектурен проект, издадено по Молба вх.№ *** от ищцата в качеството й на пълномощник на  М.Ш (представена от ответника). Издадено е преди това Строително разрешение № *** г. относно „преустройство на първи етаж в две кантори, зазиждане на зид, отваряне на врата към санитарния възел и отваряне на самостоятелен вход директно от улицата към мазето” по одобрен архитектурен проект. Гласните доказателства на свидетели очевидци сочат, че ищците са извършили преустройствата. С Протокол за установяване годността за ползване на строежа „Преустройство на съществуващ етаж в сладкарница” на Държавна приемателна комисия, заседавала на 20.08.2002 г., е решено приемането на строежа, който да бъде ползван според предназначението си. В състава на комисията е участвал представител на ответната община –главен специалист в дирекция „ТУР”. В протокола е признато правото на собственост на М.Ш по Нотариален акт №***. Правото й на собственост по този акт е вписано и в издадените скици № ***. на Община Я. за имот № ***в кв.***по регулационния план на гр.Я., № *** г. на Община Я. за имот №*** в кв.*** по план от 2001 г. и № ***г. също за имот № *** парцел *** в кв.*** по плана от 1983 г. Главният архитект на Общината е одобрил на 18.06.2014 г. разполагането на маси за консумация на открито в общински терен съгласно чл. 56 от ЗУТ, съгласно представената по делото Схема с възложител ЕТ „***.” и Обяснителна записка към нея, в която е посочено, че местоположението е „***”, ул.”***” №***, ПИ ***, като част от масите са разположени на общински терен -двора на ЦДГ „***”, а другата част са в частен имот. Свид. В.А.-наемателят, извършващ търговска дейност в имота, предоставен му от наемодателите му С. от 1995 г. до настоящ момент-сочи, че е ползвал по-голяма част от собствената на ищците площ от двора, а и площи на ул.“***“,  поради което е правил проект, който е представял на Общината за заплащане на „тротоарно право”. Общината е  приспадала притежаваната от собствениците квадратура от 171 кв.м. от цената за ползване на общински терен и само за разликата над нея търговецът е заплащал такса. Последните 10 години дори не е имало изискване да прилага скица за 171 кв.м. частна собственост, а само за площта, която ползва вповече. Преди 2 години му е било указано да направи проект за цялата площ и да заплаща „тротоарно  право” за цялата площ, което търговецът е отказал да направи. На първия етаж от сградата, в която е заведението му, ищецът С. има офис с вход от юг още от 1995 г. За това свидетелстват всички свидетели. Освен извършването на преустройства с отваряне на входове, зазиждане на стени и изграждане на санитарен възел, ищците са отстраняваха проблемите с канализацията. 

Свидетелят дава показания, че ищцата В.С. се е представила в началото като пълномощник на М. Ш., която е в Ш.. Наемателят е научил, че къщата е купена от С.,  през последните 6-7 години и са променили договора за наем.

Ответникът е представил Протокол № *** г. за решения на ИК на ГНС-Я. за продажба на Н. Г. К. на държавен жилищен имот, партерния етаж на жилищна сграда в гр.Я., ул.”***” №***, при граници на сградата и дворното място: ул.”***”, С. А., наследниците на П. Г. К., Г. М. С., И. А. М., А. С. Х., а само на продаваемия се етаж: ул.”***”, С. А., наследниците на П. Г. К., Г. М. С., И. А. М., А. С. Х. и С. Г. С., с дворно място от 264 кв.м. застроено и незастроено. Посочен е АДС № ***г., както и че имотът представлява парцел *** (цифрата 7 е поправена ръкописно на 8) в кв. *** добавено е и „заедно с припадащата се на същия етаж ½ ид.част от дворното място” и от общите части. Представен е АДС № *** г. за отчуждаване на имот за зелени площи от Н. Г. К. и 5 други лица, с нечетлив пл.№ в кв.***, ул.”***“ (с поправка на цифрите на номера на улицата, който не се чете). Записано е „дворно място от 273 кв.м.,  масивна постройка на два етажа със застроена площ от 86 кв.м., масивна жилищна сграда, частично изпълнена… строена през 1940 г., със застроена площ от 23 кв.м…”. Ръкописно е записано имот *** към имот *** в кв.***. С Протокол от *** г. на комисия по чл. 85 от ППЗПИНМ имотът с пл. № *** в кв. ***, отчуждаван за зелени площи по ЗПИНМ, е оценен за обезщетяване на собствениците, между които и Н. Г. К..

Към отговора на общината е приложено Строително разрешение № *** г. за строителство на детска градина за 150 деца в кв.*** по плана на гр.Я.. Съставен е АДС № *** г. за новопостроената детска градина на ул.”***”–масивна сграда със застроена площ от 998 кв.м. пози АДС е посочен като съставен по-рано в Акт за публична общинска собственост № *** г. за детски комплекс „***” на ул.”***” № ***, имот *** –детска градина с площ от 9000 кв.м., от която застроени 1388 кв.м. и незастроени 7612 кв.м.. В „Забележки” са посочени две двуетажни сгради –„източна стр. 1964 г. със ЗП 390, западна стр. 1978 г. със ЗП-998 кв.м.”. Посочено е предоставено право на ползване на ЦДГ „***”.

Не е спорно, а е представен и Договор за дарение недвижими имоти от ***г., от който е видно, че общината е дарила на другия ответник право на собственост върху недвижими имоти в гр.Я., между които и самостоятелен обект, актуван за частна общинска собственост през 2003 г., с идентификатор 87374.537.90.1.2, на втория етаж от сграда с идентификатор 87374.537.90.1, намираща се в процесното дворно място с идентификатор 87374.537.90.

От заключението на вещото лице по геодезическата експертиза се установява, че за имота са налични кадастрален план от 1951 г., съгласно който отчужденият имот е пл.№ ***; регулационен план от 1965 г., според който имотът попада в парцел*** кв.***„За градска библиотека” и е също с пл.№ ***; регулационен план от 1975 г., по който попада в парцел***, кв.*** –„За комплекс детски ясли и градина”; незапазен в тази си част регулационен план от 1983 г., според който имотът е част от парцел ***, кв.***, „За църква, общ. озеленяване и лятно кино”, попадащ в имот пл. № *** който план е действал към момента на реституцията. От него за имота съществуват само кадастралните подложки, от които са изготвени и скиците. Отчужденият имот се намира в източната част на имот пл. № *** с площ от 9500 кв.м. Парцел*** включва част от двора на детската градина като ненужна за нея. В.л. сочи, че предвижданията на този регулационен план за парцел*** „За църква, озеленяване и лятно кино” не са реализирани. Реализирани са предвижданията на предходния план от 1975 г., в който процесният имот е с пл.№ *** и до голяма степен съвпада с имот № *** по плана от 1965 г.. На регулационния план от 1975 г. се вижда, че новопосроените сгради на детската градина не засягат процесния имот - имоти пл.№***, пл.№***и пл.№***, кв.*** все още съществуват. При следващия кадастрален и регулационен план от 1983г. имоти пл.№*** и №*** не съществуват, проведени са мероприятия по благоустрояване, озеленяване прилагане на улична регулация. Видимо остава двуетажната сграда на процесния имот от пл.№*** в обхвата на УПИ ***. Според вещото лице има грешка в нотариалния акт на М. Ш., като става въпрос за имот пл.№*** по плана от 1983г., погрешно записан като пл.№***.

Следващият регулационен план, според експертизата, от 2001 г. е отменен, по който имотът попада в парцел ***, кв.***, „За детско заведение”, пл.№ ***, като в разписният лист е записана М.Ш-собственик на 265/2500 ид.ч.. Съдът съобщи на страните на осн. чл. 155 от ГПК служебно известното му обстоятелство, че административна заповед № *** г., с която е одобрено изменението на регулационния план на гр. Я., е обявена за нищожна с решение на Върховен административен съд.

Вещото лице сочи, че през 2005 г. е одобрена кадастралната карта на гр.Я., според която отчужденият имот обхваща изцяло имот с идентификатор 87374.537.90 от 101 кв.м., а останалата част попада в  имот № 87374.537.87, както и малка част остава извън него. Имот пл. № ***, кв.***от плана от 1983 г. изцяло обхваща имотите по кадастралната карта 87374.537.90 и 87374.537.87. От имот *** са отделяни имоти за реституция и имот 87374.537.87 остава с по-малка площ. Границите на имоти 87374.537.87 и 87374.537.90 съвпадат с тези на имот *** по плана за 1983 г. в тази му част. Имот с идентификатор 87374.537.90 по КККР на гр.Я. има следните граници: север ПИ 87374.537.60 -ул."***", изток ПИ 87374.537.91 - общински имот „Озеленени площи” и ул."*** юг ПИ 87374.537.92 - общински имот -паркинг и запад ПИ 87374.537.87 – „Детска градина”. Този ПИ по КК представлява самата сграда и двора под нея. Няма незастроено място в него.

Действащият регулационен план от 2007 г. отрежда за имот с идентификатор 87374.537.90 УПИ ***-„За ОДО” – „Обществено и делово обслужване”. Това отреждане се дава и за частни имоти. За имот № 87374.537.87 е отреден УПИ ***–„За детска градина”.

Целият имот № 87374.537.87 по КК е ограден към момента на реализиране на мероприятието по плана от 1975 г.. Оградата приключва в двата края-на юг и запад на сградата в ПИ 87374.537.90. Ограждането на имота е станало, когато е бил построен новият комплекс детски градини, актуван през 1978 г.  

Вещото лице е установило, че към плана, по който е извършено отчуждаването от 1951 г., няма разписен лист. Преди 1951г.  няма цялостен графичен материал за целия град, а са разработвани регулационни планове на квартали.  Вещото лице представя допълнително копие от регулационен план от 1913 г. на квартал № ***,  където според него попада процесният имот. Тогава е бил с друг номер -***. За този квартал ориентирът е църквата „*** Сравнявайки плана от 1913 г. с тези от 1951г. и 1965г., експертът е установил идентичност на сградите в  двата съседни имота от изток и от запад на процесния имот. Съсед по плана от 1913 г. от запад е С. А., а в акта за национализиране е записана С. Н. А..

Площта от отчуждения имот пл.№ *** по плана от 1951 г., която попада в поземлен имот № 87374.537.87 по кадастралната карта, е 171 кв. м. - незастроена площ, оцветената в синьо на втората скица –комбинираната- към заключението. Останалата отчуждена площ попада под сградата в имота с идентификатор 87374.537.90. Старият имот №*** е бил с площ от 293 кв.м. Разликата между 293 и 265 кв.м. се дължи на метода на определяне на площта при издаване на акта за национализиране и към 1992 година - към датата на реституцията, който не е толкова точен като съвременните, използвани от вещото лице. В протоколите за оценка и отчуждаване на имота от Н.К. е посочена площ 273 кв. м..

На място вещото лице е видяло, че има разположени маси в част от двора, показана на скица № 1 към заключението „Геодезическо заснемане” с пунктир  с черен молив, условно. Масите са на наемателя, който ползва част от двора за заведение. Тази част в момента не се използва за детската градина. Според вещото лице не би трябвало да има невъзможност за ползване на детската градина като такава, ако се отдели тази част от двора за ищците. Сгради с №***от КК се ползват за детска градина. Свид. В.А. сочи, че преди 10 години е подменил базалтовите плочи пред заведението в двора. Поставил е нови базалтови плочи на 171 кв. м. площ. Подменил е и подновил старите съоръжения за децата, намиращи се извън тези 171 кв.м., които обаче не се ползват от детската градина. Има ограда между двора на детската градина и ползвания от свидетеля двор -заграждение с телена мрежа, което е на гърба на детската градина, поставено вероятно от нея. Свидетелят чисти и поддържа и района до попадащата в неговата част пицария – запустяла сграда с неподдържано около нея дворно място. Детската градина ползва всъщност двора до пицарията, където е мрежата.

Сградата в имот с идентификатор 87374.537.90 се ползва чрез самостоятелни входове за всеки от етажите, като частите, които всеки собственик ползва, са физически разделени. Собствениците на първия етаж ползват входове от запад и юг за достъп до етажа, имат отделен вход за достъп на своята част от избено помещение и нямат самостоятелен достъп до таванските помещения. Собственикът на втория етаж има самостоятелен вход-стълбище в югоизточния край на сградата, съответно за втория етаж и достъп до избено помещение. Достъпа до таванските помещения е единствено от този вход-стълбище. Свид. В.А. сочи, че служителите на църквата влизат откъм Общината. Не са имали спорове за това. Във връзка с църковните празници ползват мазето за склад, като в двора влизат камиони и разтоварват вещи за склада. Площта, през която те преминават - от юг, е извън ползваната от търговеца. С оглед на фактическото положение, по отношение на ответното църковно настоятелство, в.л. предлага площ за преминаване -ивица с ширина З м и площ 25 кв.м. в югоизточния край на имота (която понастоящем се ползва) като Вариант-1. Вариант-2 предвижда преминаване през общински парцел „за озеленяване”- УПИ *** и през процесния имот, но е свързано с направа на нов вход с ширина З м. през източната ограда на имота. Не е възможен е достъп до втория етаж без ползване на дворното място. Тъй като иците са разположили масите на заведението от запад на къщата, в.л. отрежда за тяхно ползване тази площ. Предлага Варианти 1 до 3 за разположение на 164 кв.м. изцяло на запад от сградата с достъп до входовете, обслужващи първия етаж и Варианти от 4 до 6 за разположение на 164 кв.м. от запад и от юг, с достъп до самостоятелния вход за втория етаж. При последните варианти се дублират площите от юг за ползване от ищците и за преминаване на втория ответник, необходими за ползване на втория му етаж.

Свид. М.В. –работила в Общински народен съвет – гр. Я. до 1991г., след което е извършвана проектантски услуги, е била потърсена по този повод от ищците С., които са искали да преустроят реституирания имот, чиято продавачка желае много той да бъде запазен, а не съборен. Сградата е била жилищен обект, ползващ се за детска градина, а е трябвало да стане търговски обект. През 1994-1995г. е направила проект, одобрен от Община Я., за преустройство на първия етаж в сладкарницата, която съществува до настоящ момент. Направила е и проекта за вход на С. за мазето откъм ул. „***“, а за Църквата - откъм Община Я..  Главният вход на търговския обект е стълбището на ул. „***“. Там е и главният вход и за самото дворно място пред сградата. След извършване на строителните дейности с представител на Общината (Е. К.) са определили Църквата да ползва общинска земя пред своя вход, а от входа на офиса на С. *** са оразмерили около 170-180 кв.м. за ползване от ищците. За това обстоятелство свидетелства и Т. В.. След това обектът е бил приет и въведен в експлоатация. С. са направили подобрения, сложили са базалтова настилка. Къщата е била износена, с износена ел.инсталация и канализация, водопроводна инсталация. Изградили са изцяло нова водопроводна инсталация. Направили са отделна тоалетна на първия етаж между сладкарницата и офиса на С.. Съществуващият санитарен възел между етажите са оставили на Църквата. Зазидали са стълбището, което отива нагоре, и мазето между частта на С. и Църквата. Там ищците са направили нови помещения,  ползвани за бръснарница и магазин за втора употреба със самостоятелен вход откъм улица „***“. Сменили са дограмата. Преди няколко години -5-6- ищцата е възложила на свидетелката изработването на проект, според който дворното място да се обособи в самостоятелно УПИ. Свидетелката е препоръчала геодезическа фирма, изготвила проект, който не е бил приет от Община Я.

Свид.  Т.В. сочи, че е била технически сътрудник в кантората на С. през 1993г.. Пред нея М.Ш.е сключила предварителния договор със С., след което е заминала за Ш.. Настоявала е точно С. да закупят къщата, за да не се събори. Този свой мотив е заявила пред свидетелката в кантората.  В телефонен разговор, проведен неотдавна с последната, продавачката се е интересувала за къщата, дали съществува и дали се грижат за нея. След предварителния договор ищците са влезли във владение на имота. С. е получавала съобщенията за данъците, плащани от нейно име от свидетелката. От преустройването на жилищната сграда в търговски обект – сладкарница, когато незастроените квадрати са получили предназначение „лятна градина“ към нея, С. не са имали никакви спорове с общината - от 1993г. до 2016г. През 2016г. са решили да се снабдят с нотариален акт въз основа на изтекла придобивна давност. Свидетелката е отишла в Кадастъра да подаде документи за скица, но са й заявили, че могат да издадат само документи за жилищна сграда и за площта, върху която е построена тя. Искането на Общината по повод на изготвения проект е  било имотът да бъде обособен по плана от 1951г., при който вариант дворът на ищците остава в ползваното от Църковното настоятелство място. След това е са възникнали неразбирателства между наемателя и Общината, която категорично е отрекла собствеността на дворното място на ищците. Наложила е глоби за ползването на това дворно място от търговеца.

Ищцата е декларирала пред ответната община право на собственост върху процесния имот с Декларация от *** г., с посочен документ за собственост „предварителен договор от *** г., съгласно Удостоверение за декларирани данни изх.№ *** г. на Дирекция „Местни приходи” при общината. Представила е История на плащанията по партида на ищцата от *** г. от Община Я. за плащани данъци през 2008, 2009, 20101 2011 и 2012 г. и приходни квитанции-дубликат с №№ ***., издадени от общината, за платени данъци за периода 2013-2017 г. Съгласно Удостоверение за данъчна оценка № *** г. на ответната община, двамата ищци имат регистрирани в нея партиди като собственици на процесния имот –дворно място от 265 кв.м. и търговски обекти.

Със Заявление вх.№ *** г. до СГКК-Я. ищцата като пълномощник на М.Ш.а е поискала нанасяне на непълноти и грешки в кадастралната карта и регистър за двата поземлени имота с идентификатори 87374.537.90 и 87374.537.87 чрез изработване на проект за обединяването им. В отговор на искането общината е изразила становище за обособяване на собствеността на заявителя в отделен имот, а счита за неправилно нанасянето на исканото изменение и образуването на съсобственост. Посочила е, че към 1993 г. е действал кадастрален и пегулационен план от 1983 г., който в частта си за имотите не е съхранен. По предходен план от 1977 г. собствената на заявителя сграда попада в имот пл.№ *** и дворното място, описано в документа за собственост има реални граници. На заявителя е издадено предписани от началника на СГКК да представи нов проект за изменение, в който имотът по нотариалния акт от 1993 г. да бъде обособен като отделен имот, отговарящ на им. пл.№ *** по плана от 1977 г. Ищцата като пълномощник е подала ново Заявление вх.№ *** г. до СГКК-Я. с искане за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър, по което е постановен отказ, поради наличие на спор за материално право с общината.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са с исковата молба кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС срещу първия ответник и чл. 32 ал.2 от ЗС срещу двамата ответници-за разпределяне на ползването.

Съдът счита за доказано твърдението на ищците, че на праводателката им по предварителния договор е възстановено правото на собственост върху одържавения по ЗОЕГПНС имот, за което е съставен АДС от 1950 г. Възстановяването на собствеността по силата на закона е осъществено при условията на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, включващи следните кумулативни предпоставки, формулирани в чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 1 и в чл. 4, ал. 1: отчуждаването да е по изброените в него закони (включително ЗОЕГПНС); към момента на влизане в сила на реституционния закон имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени; собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Установи се, че от родителите на М.Ш. е отчужден имот, на който същите са били собственици. Самият ответник е признал този факт, не само в протокола на комисията, определена със Заповед от *** г. на кмета на Община Я. по прилагане на ЗВСОНИ и ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, но и в издадените в периода след 1992 г. до 2014 г. административни актове: заповедта за деактуване на имота, строителните разрешения, одобрението на проект за разполагане на маси в общински терен, извън частния имот, скици на регулационни планове и пр.. В продължение на повече от 22 години общината е признавала правото на собственост по реституция, с оглед на което в този дълъг срок нито титулярът му по нотариален акт, нито ищците са имали основание да издирват документи за собственост отпреди отчуждаването. Въпреки това, представения нотариален акт от 1935 г. установява придобиването на спорното право, като възражението на ответника за неотносимост на доказателството не се споделя от съда (по възражението за недопустимост съдът се е произнесъл в с.з., като е приел доказателството). Както и  вещото лице-геодезист излага съображения за идентичност на имота по регулационния план от 1913 г. и по този от 1951 г. поради съвпадение на границите, съдът също счита, че е налице съвпадение на границите на имота, описани в нотариалния акт от 1935 г. (макар в него да не е посочен номера на имота), и тези по АДС от 1950 г., с тази разлика, че последните включват наследниците на същите лица. Главен ориентир за вещото лице е била църквата „***”, в чийто район се намира процесния имот, посочен в нотариалния акт и АДС като находящ се на ул. „***”.

След като общината е признавала правото на възстановяване на собствеността, неоснователно е и възражението й по делото относно липсата на другата предпоставка- да не е получено обезщетение за имота. Това обстоятелство е заявено от М.Ш в претенцията й за реституция, която е уважена. Т.е. доказването на отрицателния факт е затруднено от поведението на ответната страна, промяна в което е настъпила едва през 2016 г. (повече от половин век след одържавяването, когато следва да са се осъществили подлежащите на доказване факти), от което тя не може да черпи права. Не е проведено никакво насрещно доказване от нейна страна във връзка с оспорения факт.

От заключението по геодезическата експретиза се установи, че имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден. Според вещото лице, към момента на отчуждаването същият е бил с по-голяма площ от посочената в АДС, изчислена от експерта със съвременни методи, посочени в заключението. Площта от отчуждения имот пл.№ *** по плана от 1951 г., която попада в поземлен имот № 87374.537.87 по кадастралната карта, е 171 кв. м. - незастроена площ. Заедно с площта на имот 87374.537.90, който включва само сградата и чиято площ съгласно кадастралната карта е 101 кв.м., общата площ на имота, попадаща в двата ПИ по кадастралната карта, е 272 кв.м., т.е. по-голяма площ от отчуждената съгласно АДС и претендираната от ищците. Неоснователни са възраженията на ответника, че имотът не съществува в отчуждените размери, както и че е част от реализирано благоустройствено мероприятие и не може да се обособи като самостоятелен обект по действащите нормативи за устройство на територията. Последните обстоятелства са обсъдени в т.2 на Тълкувателно решение №1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС във връзка със случая, когато е одържавен незастроен имот, който след това е застроен. В настоящият случай се касае за отчужден застроен имот, при което постройката има главно значение, а теренът-несамостоятелно, както е прието в мотивите на ТР. Поради това възраженията на ответника са неотносими. Както е приел и ВКС в Решение № 28/18.02.2013 г. по гр.д.№ 677/2012 г., ІІ г.о., след като ново строителство в имота не е било извършено след отчуждаването на застроен имот, то той съществува реално във вида, в който е бил отчужден и правото на собственост се възстановява, ако имотът към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ е собственост на държавата, общините и т.н. В случая към 1992 г. имотът е бил собственост на общината и правото на собственост се възстановява и върху постройката, и върху обслужващия я терен.

Що се отнася до твърдението, че след отчуждаването имотът е продаден на трето лице, а впоследствие отново е отчужден по реда на ЗПИНМ и е станал държавен, съдът намира, че с представения протокол (касаещ етаж и 1/2 ид.ч. от дворно място) не се доказва с пълно доказване твърдения факт, тъй като не е представен договор за продажба, сключен с третото лице. Освен това в протокола са посочени за граници на имота и други лица, несъвпадащи с тези по акта за отчуждаване, като е посочен и бившият собственик на процесния имот –С. Г. С.. Ищците оспорват факта, че продажбата касае първия етаж, като твърдят, че по сведение от праводателката им, Н. К. е бил собственик на втория етаж. По делото няма данни как и кога е одържавен втория етаж, дарен от общината на другия ответник през 2010 г. Дори и да се приеме, че протоколът касае процесния имот, при положение, че впоследствие отново е отчужден и е станал държавен, и че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ е бил общински, то няма пречка за възстановяването му на собствениците, от които е отчужден първоначално. За възстановяването на собствеността на последващите евентуални собственици по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е необходимо провеждането на специална административна процедура в определен от закона срок, която безспорно не е била проведена. Липсва и реституционна претенция от тяхна страна, с оглед на което за общината не е съществувала пречка да признава реституираното право на М.Ш в продължение на повече от 20 години. Поради това е неоснователно възражението, че имотът е следвало да бъде реституиран на лицата, от които последно е бил отчужден (чиято е преценката дали желаят да върнат платеното обезщетение за отчуждения имот- чл.6 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ…, за да го получат обратно).

След като собственици на отчуждения имот са били С. Г.С. и Г. С. С. и съгласно АДС е одържавен само първия етаж от сградата  и дворното място, с изрично посочване, че се учредява по този начин етажна собственост, и в протокола от 1957 г. за решения на ИК на ГНС-Я. фигурира като собственик (макар и неизвестно на какво) С. Г.С., а същевременно за одържавяването на втория етаж липсват данни да е извършено на законово основание или по установения законов ред от държавата (чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ), то реституцията е настъпила за цялата сграда и дворното място, което единствено е предмет на спора по делото. В съответствие с това фактическо положение общината е дарила през 2010 г. на другия ответник само втория етаж, с ½ ид.ч. от правото на строеж, но не и от правото на собственост върху дворното място.

Основателни са възраженията на ответника, че се възстановява реално съществуващият имот във вида му при одържавяването, а не идеална част от ПИ, в който той попада по регулационния план, действащ към момента на възстановяване на собствеността. Това, че старият имот попада в нов такъв, не е основание за възникване на съсобственост. Както сочи ВКС в Решение № 151 от 04.05.2012 г. по гр. д. № 1082/2011 г., г. к., ІІ г. о., възстановяване в съсобственост би могло да се извърши само по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ-чрез провеждане на специалната административна процедура, уредена в тази разпоредба, при която за установяване на квотите в съсобствеността се извършва остойностяване на имота по действителната пазарна цена. Ищците не основават претенциите си на възникнала при обезщетяване по този ред съсобственост, нито твърдят да е поискан в процедура по ЗОСОИ такъв начин на обезщетение за отчуждаването. Не може да обоснове възстановяване на право на собственост в идеални части възникналата невъзможност на ищците да ползват двора поради ползването му от църковното настоятелство, вкл. за разтоварване на транспортни средства в двора. В горепосоченото решение ВКС е приел за неправилно уважаването на иск за собственост върху идеална част от имот при възстановено върху реална част право на собственост. С оглед на това претенцията на ищците относно 164/8909 ид.ч. от дворно място с идентификатор 87374.537.87 се явява неоснователна.

Що се отнася до придобиването от ищците на правото на собственост върху реституирания имот по давност, съдът счита, че сключеният предварителен договор установява начален момент на давностно владение. Обективира възникването на субективно отношение (анимус) за своене на имота на купувача и предаване на владението от продавача, който е заявил, че е получил продажната цена. Освен, че последният е сключил предварителния договор, е упълномощил и адвокат за сключване на окончателния с двамата ищци, а до сключването му е предоставил фактическата власт върху имота и с оглед управлението на същия на ищцата с генералното пълномощно. Фактическата власт е упражнявана в продължение на повече от 20 години, като след изтичането на 10-годишен период е заявено пред ответната община придобиването на право на собственост, което волеизявление се съдържа в декларацията за заплащане на данъци за имота от 2004 г., каквито са и заплащани на общината до настоящ момент. Т.е. неоснователни са възраженията на ответника, че ищцата не е обективирала владение за себе си. Фактът, че се е легитимирала като пълномощник в различни искания, адресирани до държавни институции, се обосновава от липсата на титул за собственост на името на ищцата. Но от декларирането на имота през 2004 г. до подаването на исковата молба пред общината е осъществявано явно владение. Същевременно пред ангажираната за изработване на проектите за преустройство св.В. от самото начало е била изявена воля за своене на имота. Такава е изявена и на наемателя св.А., макар и по-късно във времето. Самите извършени строителни работи в имота –зазиждания, изграждане на ново помещение-отделен санитарен възел, отваряне на входове откъм улицата за отделните търговски помещения, сочат на упражнявана по-голяма власт от тази на обикновения управител на имущество. Тази власт е упражнявана пред самата община, чиито служители са участвали в издаването на актове по строителството. Поради това съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 79 от ЗС за осъщественото по време на брака от двамата ищци владение, довело до придобиване на имот в СИО.

Въз основа на горното съдът счита, че следва да бъде уважен първия от обективно съединените искове-относно дворното място в имота с идентификатор 87374.537.90, явяващо се фактически заето от сградата, представляващо част от реститурания имот. За останалата реална част не е предявен иск, а предявеният за идеални части по изложените по-горе съображения се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед на приетото за липса на съсобственост с ответника се явява неоснователна и претенцията за разпределение на ползването на имот с идентификатор 87374.537.87, която подлежи на отхвърляне.  

Искането на страните за присъждане на разноските следва да бъде уважено съразмерно с уважената, съответно-отхвърлена част от исковете. Следва да се отбележи, че страните са внесли първоначален депозит за вещо лице по техническата експертиза по 300 лв. всяка от тях, от които реално са изплатени по 150 лв. и остават по 150 лв. внесени вповече, които подлежат на връщане на ищците и ответната община. Така двамата ищци имат направени общи разноски в размер на 800,20 лв., а ищецът С. е заплатил и 700 лв. за адвокатска защита. Ответникът е заплатил 6000 лв. за адвокат, което възнаграждение ищците намират за прекомерно. При цена на иска от 4132,80 лв., неоспорена от ответната страна, минималният размер на възнаграждението по чл. 7 ал.2 т.2 от НМРАВ №1/2004 г. е 619,30 лв., като съгласно новата ал.5 на чл. 2 от Наредбата (ДВ бр. 84/25.10.2016 г.), възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.  Т.е. минималната сума, дължима за всеки един от трите обективно съедини иска е по 619,30 лв.. В случая съобразно чл. 78 ал.5 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактическата и правна сложност на делото, която е по-голяма, както предвид вещния характер на исковете, така и наличието на относими правни норми от множество нормативни актове и обсъждането на множество правни институти. Т.е. съдът счита, че за всеки от исковете е дължимо възнаграждение поне от по 1000 лв. или общо 3000 лв. Следва да се заплатят съразмерни части от посочените суми.

  Ето защо ЯРС

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА за установено по отношение на Община Я., че В.В.С., ЕГН **********,*** и И.Д.С., ЕГН ********** ***, са собственици на дворно място в гр.Я., ул."***" № 26, с площ от 101 кв.м., с идентификатор 87374.537.90 по кадастралната карта на гр.Я., при граници: ПИ 87374.537.60, ПИ 87374.537.91, ПИ 87374.537.87.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.С. и И.Д.С.,*** иск-да бъде прието за установено по отношение на нея, че са собственици на дворно място, представляващо 164/8909 ид.ч. от дворно място в гр.Я., ул."***" № 16, с идентификатор 87374.537.87, цялото с площ от 8909 кв.м., при граници на имота: ПИ 87374.537.60, ПИ 87374.537.90, ПИ 87374.537.91, ПИ 87374.537.92, ПИ 87374.537.93, ПИ 87374.537.95, ПИ 87374.537.99, ПИ 87374.537.86, ПИ  87374.537.89, ПИ 87374.537.88, ПИ 87374.537.98, ПИ 87374.537.97, ПИ 87374.537.179, както и искът срещу Община Я. и Църковно настоятелство при храм „***” на Българска православна църква-гр.Я., ЕИК ***, за разпределение на ползването на този имот.

ОСЪЖДА Община Я. да заплати на В.В.С. и И.Д.С.,*** направените по делото разноски в размер на 266,73 лв., а на И.Д.С.- 233,33 лв.

ОСЪЖДА В.В.С. и И.Д.С.,*** да заплатят на Община Я. направените по делото разноски в размер на 2100 лв.

 Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: