Присъда по дело №903/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 2
Дата: 5 януари 2023 г. (в сила от 21 януари 2023 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20225620200903
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Свиленград, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
и прокурора М. Н. С.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20225620200903 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. (Ceyhun Canturk), роден на **********
година в град Истанбул, Република Турция, турчин, турски гражданин,
живущ в град ************, женен, с начално образование, неосъждан, ЗА
ВИНОВЕН в това че на 23.12.2022 година на ГКПП „Капитан Андреево” -
шосе, област Хасково, управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил марка „Ford”, модел „F max” с турски регистрационен № 34 CPN
848 и прикачено полуремарке с турски регистрационен № 34 BLK 576, след
употреба на наркотични вещества - Марихуана, включена като наркотично
вещество със Списък I към Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредбата за
реда за квалифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена
на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, установено по надлежен ред с техническо средство
„Drug Test 5000” с фабричен номер ARLJ - 0022, касета ARRD - 0981, чрез
Тест № 13, за установяване употребата на наркотично вещество -
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343б,
ал. 3, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на
1
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 (една) година и на
наказание „ГЛОБА” в размер на 500 лв. (петстотин лева), ведно с 5 лв. (пет
лева) – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години,
считано от влизане в сила на Присъдата.
На основание чл. 343г, вр.чл. 343б, ал. 3, вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК,
НАЛАГА на подсъдимия Д. Д. (Ceyhun Canturk), роден на ********** година
в град Истанбул, Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ в град
************, женен, с начално образование, неосъждан, и наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО” за срок от 1 (една) година.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК от наложеното на подсъдимия Д. Д.
(Ceyhun Canturk) наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО”, ПРИСПАДА времето, през което за
същото деяние подсъдимия Д. Д. (Ceyhun Canturk) е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
23.12.2022 година.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК,
веществените доказателства – „Drug Test 5000” с фабричен номер ARLJ -
0022, касета ARRD - 0981, ведно с опаковката, да останат приложени по
делото, като след изтичане срока на съхраняване на делото да бъдат
унищожени.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, ПОСТАНОВЯВА направените по
делото разноски за преводач в размер на 37.50 лв. (тридесет и седем лева и
петдесет стотинки) да останат за сметка на съответния орган на Бързото
производство.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
днес, пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 2 от 05.01.2023 година
по НОХД № 903/2022 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 540/2022
година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 5809/2022 година по
описа на Районна прокуратура – Хасково, М.С. – Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград повдига
обвинение на Д.Д. (Ceyhun Canturk), роден на ************ година в град
Истанбул, Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ в град
************, женен, с начално образование, неосъждан, за това че на
23.12.2022 година на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково,
управлявал моторно превозно средство (МПС) – товарен автомобил марка
„Ford”, модел „F max” с турски регистрационен № 34 CPN 848 и прикачено
полуремарке с турски регистрационен № 34 BLK 576, след употреба на
наркотични вещества - Марихуана, включена като наркотично вещество със
Списък I към Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда за
квалифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП), установено по надлежен ред с техническо
средство „Drug Test 5000” с фабричен номер ARLJ - 0022, касета ARRD -
0981, чрез Тест № 13, за установяване употребата на наркотично вещество -
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т.
3 от НПК в отсъствие на подсъдимия Д.Д., тъй като
1./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина;
2./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко
умишлено престъпление;
3./ редовно е призован подсъдимият за датата на днешното съдебно
заседание на посочения от него на БП адрес и при условията на чл. 180, ал. 3
от НПК;
4./ не е посочил уважителна причина за неявяването си и
5./ изпълнена е процедурата по чл. 358, ал. 3, вр.ал. 1, т. 4 от НПК –
съобщено е на подсъдимия за датата и час на съдебното заседание и за
съдържанието на съдебните книжа,
както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при
условията на чл. 269 от НПК.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия Джантюрк
– адвокат Василка Стефанова, пледира за налагане на наказания „Лишаване
от свобода” и „Глоба” при условията на чл. 54, ал. 1 от НПК в минималните
размери, предвидени в Особената част на НК и при приложението на чл. 66 от
1
НК по отношение на наказанието „Лишаване от свобода”, като сочи за
наличие на смекчаващи вината обстоятелства.
Участващият по делото прокурор Милена Срлавова поддържа
обвинението, така както е предявено с ОА, считайки го доказано по
категоричен начин и при изцяло потвърдена фактическа обстановка,
изложена в него. Доказателствената основа по делото определя за достатъчна
за формиране на безспорни изводи за осъществени съставомерните обективен
и субективен признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК,
както и за неговото авторство в лицето на подсъдимия. Пледира същият да
бъде признат за виновен по обвинението, като за извършеното престъпление
му се наложат наказания, индивидуализирани при условията на чл. 54 от НК,
при предвидени кумулативно две такива – „Лишаване от свобода” при
приложението на чл. 66 от НК и „Глоба”. На същото фактическо основание
предлага да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” като се приспадне времето, през
което подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява това право. С
конкретни предложения относно размерите на следващите се наказания,
държавният обвинител не се ангажира. Сочи, че вещественото доказателство
следва да бъде приложено по делото; а разноските за превод - да останат за
сметка на съответния орган, който ги е направил.
Съдът, след като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
221223005000151568 от 23.12.2022 година, издадена от Бюро за съдимост при
Районен съд – Свиленград след справка в Бюро за съдимост при
Министреството на правосъдието, подсъдимият Д.Д. е неосъждан.
Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият не притежава
недвижими имоти, движимо имущество, включително МПС с единична
стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в двужество и парични средства
по банкови сметки и работи по трудово правоотношение при месечно
възнаграждение в размер на 1 000 лв.
На 22.12.2022 година, вечерта, подсъдимият употребява
наркотичното вещество Марихуана; след което на 23.12.2022 година
предприема управлението на процесния товарен автомобил и прикаченото
към него полуремарке – собственост на турската фирма „Оркун”, като около
05.30 часа се явява на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, на
трасето за влизащи в страната товарни автомобили на път от Република
Турция за Република Полша, където му е извършена проверка от дежурния по
това време митнически служител, а именно: Т.М.Д.. При проверката у
шофьора – във вътрешния джоб на якето му, е открито стъклено бурканче с
метална капачка, съдържащо зелена суха листна маса със специфичен мирис
2
на Марихуана, което вещество реагира положително на Марихуана при
направения полеви наркотест, което поражда съмнения че проверяваното
лице управлява товарния автомобил след употреба на наркотични вещества и
е искано съдействие от органите на МВР. На място е изпратен свидетелят
Б.П.Р. – Младши автоконтрольор в звено „Пътен контрол” при РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково. Свидетелят Р. с помощта на проведач
разяснява процедурата във връзка с проверката за наркотични вещества, както
и правата и задълженията на проверяваното лице – в случая подсъдимия.
В 07.16 часа на същия ден, подсъдимият е изпробван от свидетеля Р.
за употреба на наркотично вещество с техническо средство „Drager Drug Test
5000” с идентификационен номер ARLJ - 0022, който отчита положителен
резултат за наличие на наркотично вещество в организма му, а именно:
Канабис. Подсъдимият е транспортиран до здравно заведение – ЦСМП –
Хасково, филиал Свиленград, където отказва да се подложи на изследване.
За констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) свидетелят Р. в присъствието на
преводач съставя на нарушителя – подсъдимия Д.Д. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA с бланков №
700262/23.12.2022 година, с който му е иззето като доказателство
Свидетелството за управление (СУ) на МПС с № 34083. Изготвеният АУАН е
предоставен за запознаване и съответно подписан от Д.Д. без възражения на
23.12.2022 година. Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 22-0351-000218/23.12.2022 година на
основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, СУ на МПС, издадено на Д.Д. е
временно отнето.
В последствие на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е прекратено
административнонаказателното производство.
От изготвената Справка от М.К. – Полицейски инспектор в РУ -
Свиленград е видно, че Д.Д. е правоспособен водач, притежава валидно до
30.01.2029 година СУ на МПС, издадено в Република Турция.
Разпитан в хода на БП подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен по предявеното му обвинение като не
отрича, че е употребил наркотично вещество, но заради силната си мигрена.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия - разпити на свидетели, привлечен е в процесуалното качество на
обвиняем Д.Д. и е разпитан, изискани са и са получени документи и т.н.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен
начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (БП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 283 от НПК, както и от прочетените на основание чл. 279, ал. 2,
предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК обяснения на Д.Д., дадени на БП в
процесуалното качество на обвиняем. В тази насока, Съдът кредитира
3
писмените доказателствени средства – Мотивирана резолюция; АУАН;
Докладна записка; Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби; Талон за изследване; Паспорт на подсъдимия; СУ на
МПС; Свидетелства за регистрация на МПС; Разпечатка от техническото
средство „Drug Test 5000” с фабричен номер ARLJ - 0022; Протокол за
извършена проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества;
Протокол за сервизна проверка; Заповед за прилагане на ПАМ; Справка за
правоспособност; Заповед № 8121з-329 от 22.03.2022 година на Министъра
на МВР; Справка за съдимост; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние и т.н. Така също, още и свидетелските
показания от БП и от съдебната фаза на процеса, материализирани в
съответния Протокол за разпит на свидетел, респ. Протокол от открито
съдебно заседание, а именно: Б.П.Р., събрани непосредствено при проведен
разпит пред Съда в открито съдебно заседание. Гласните доказателства се
цениха от Съда след надлежното им приобщаване, наред с другите писмени
доказателствени средства, по реда на чл. 283 от НПК и на посоченото правно
основание.
Съдебният състав кредитира изцяло с доверие свидетелските
показания на посочения по-горе свидетел, предвид тяхната вътрешна
безпротиворечивост и систематика, така и цялостната им корелация с
писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни и с ясна
конкретика относно основните факти от предмета на доказване. От тук
предпоставена е преценката за достоверност. В този смисъл обосновано е и
правдивото им звучене. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не
се опровергават в съотнасяне с останалите писмени доказателства,
кредитирани от Съда, обратно, убедително се подкрепят от същите; от друга
страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетеля не възникват
съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните
показания. Не се установява посочения по-горе свидетел да има личностно
отношение към посъдимия, което да го провокира да даде именно такива
показания. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на
посочения свидетел, считайки ги обективни и достоверни. А досежно
доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното престъпление, авторството и времето на извършването
му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от подсъдимия,
установявайки обективните елементи от състава на процесното престъпление.
Обясненията на обвиняемия, дадени в това качество на досъдебната
фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ,
вр.ал. 1, т. 2 от НПК, макар и доста кратки и схематични, също се възприеха
от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите
доказателства и доказателствени средства от БП - кредитирани, поради което
липсват основания изложеното от тях да се счита обективно невярно.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
4
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия и неговото
имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на
следващите се наказания.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правните изводи относно
времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм
на извършване, както и авторството му.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
вещественото доказателство - „Drug Test 5000” с фабричен номер ARLJ -
0022, предявено в хода на съдебното следствие по реда на чл. 284 от НПК.
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият
Д.Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е такова на формално
извършване. Разпоредбата на същата норма инкриминира самото управление
на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а фактът
на „повлияване”, респ. „въздействие”, на същите вещества върху дееца не е
въведен като съставомерен от обективна страна признак на това
престъпление. Престъплението е извършено включително без да са били
налице някакви признаци на повлияване, въздействие на наркотичното
вещество и пр. Поначало вярно е, че съдържание на остатъци от наркотични
вещества се запазва и може да бъде установено в организма много по-
продължително време след употребата им, за разлика от алкохола например,
но това е въпрос на законодателно решение, а не на правоприлагане (в този
смисъл е Решение № 50 от 15.04.2014 година, постановено по ВАНД №
105/2014 година по описа на Окръжен съд - Хасково, докладчик Съдията
Стратимир Димитров.). Т.е. за съставомерността на инкриминираното деяние
е без значение обстоятелството кога е употребен наркотикът. Без значение е и
количеството употребено вещество. Достатъчно е само и единствено да е
установено наличие на употреба на такова у водача на МПС, за да бъде
съставомерно от обективна страна извършеното от него престъпление. Това е
така, тъй като законодателят не е въвел количествен показател за наличието
на наркотични или упойващи вещества, както и изискване водачът да се
намира под въздействие на употребеното от него наркотично вещество, за да
5
е съставомерно от обективна страна това престъпление.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият е осъществил, както от обективна, така
и от субективна страна, престъпния състав по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Не се спори по делото, че към момента на извършване на деянието,
подсъдимият е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”.
Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в
движение. В случая свидетелят е категоричен, че именно Д.Д. е бил водач на
товарния автомобил.
От обективна страна подсъдимият Д.Д., след употреба на
наркотично вещество е привел в движение и е управлявал МПС – товарен
автомобил (горепосочения). По делото категорично и безспорно са доказани
фактическите действия по управление на МПС, осъществени от страна на
подсъдимия, от тук и несъмнено установено е авторството на престъплението.
Преки доказателства в тази насока са показанията на свидетеля Б. Р., който
Съдът кредитира изцяло с доверие, за което се изложиха правни съображения
в настоящите Мотиви, обосноваващи преценката за тяхната обективност и
достоверност. Последните именно еднозначно установяват фактите за
осъществено управление на превозното средство – товарен автомобил, от
подсъдимия Д.Д.. Наличието на наркотично вещество в кръвта на подсъдимия
Д.Д. е доказано по категоричен начин, по надлежния ред и с предвидените от
закона средства - Тест. Спазен е редът и начинът за това, предвидени в
специалния подзаконов нормативен акт - Наредба № 1 от 19.07.2017 година за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министерство на
здравеопазването, МВР и Министерството на правосъдието. Извършен му е
тест от служител на МВР, преминал специализирано обучение, с техническо
средство „Drug Test 5000”, електронната скала на който отчела положителна
проба за Канабис 25 (ТНС 25). За така извършената проба е съставен
Протокол. Разпитаният по делото свидетел описва този процес в отделните му
части. На подсъдимия е издаден Талон за медицинско изследване, в който
изрично е отразено, че предварителната проба е показала положителен
резултат за Канабис. На подсъдимия е връчен Талона за изследване. В
съотвествие с изискванията на чл. 7, ал. 2 от цитираната Наредба,
подсъдимият е отведен в ЦСМП – Хасково, филиал Свиленград, където
заявява, че отказва да се подложи на изследване. Изследването с
техническото средство е извършено по начин, предвиден в закона, поради
което и Съдът приема посочената в него употреба на наркотично вещество за
6
несъмнено доказана. Установената употреба на наркотично вещество от
страна наподсъдимия е доказана по надлежния ред.
В случая техническото средство е отчело употреба на Канабис.
Канабисът (Марихуаната) е поставен под контрол в Списък І „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични. Този Списък е съставен на
основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. В този смисъл подсъдимият е управлявал
автомобил след употреба на наркотично вещество. Употребата на Канабис е
недопустима при управление на МПС съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал.
3 от НК. Поради което и Съдът прие, че е налице съставомерно деяние по
посочения текст от наказателния закон, при безспорно доказани обективните
признаци на изпълнителното деяние и авторство. Т.е. всички изложени данни
водят до извода, че изложената в ОА фактическа обстановка е доказана по
несъмнен начин.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият е
годен субект на престъплението. В хода на съдебното производство не бяха
събрани доказателства, от които да черпим информация за наличието на
психични заболявания, изключващи наказателната му отговорност, а
напротив.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от
подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
първа от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, знаейки естеството на забраната да не управлява автомобил след
употреба на наркотично вещество, предвиждал е неговите последици и от
волева страна е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е знаел (действал е с
ясното съзнание), че е употребил Канабис, което води до нарушаване на
нормалните функции на организма и на възприятията му, но въпреки това се
е качил в МПС и го е управлявал; имал е и познанието, че с това си действие
накърнява обществените отношения, регулиращи безопасното придвижване
на гражданите и МПС по пътната мрежа, отворена за обществено ползване,
но независимо от това е управлявал МПС.
Изложените факти обуславят извода, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3
НК. Подсъдимият след като се е запознал с резултата от Теста, не се е
възползвал от предоставената му възможност да даде проба за лабораторно
изследване, поради което за достоверно следва да се отчете показанието на
Теста към момента на проверката, което е обективирано в съответните
писмени доказателства - Протокол за извършена проверка, съставен от
свидетеля Б. Р., Талон за медицинско изследване и АУАН. Присъствалият
свидетел е категоричен, че Тестът е бил положителен за Канабис.
7
По изложените аргументи, Съдът призна подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което и е предаден
на Съд с ОА.
За пълнота следва да се посочи, че ВКС не веднъж е имал основание
да посочи, че не всяко нарушение на правило на цитираната Наредба води до
елиминиране на резултатите от проведената проверка за такава употреба, а
само ако нарушението е толкова драстично, че злепоставя достоверността на
изследването с техническото средство или медицинското и/или лабораторно
изследване на пробите. В случая няма допуснато такова нарушение.
Подсъдимият Д.Д. (Ceyhun Canturk) е роден на ************ година в
град Истанбул, Република Турция. Турски гражданин е от турски произход.
Живее в град ************. Женен е и има ненавършило пълнолетие дете. С
начално образование е. Не е осъждан. Работи като шофьор при месечно
възнаграждение в размер на 1 000 лв.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложените наказания.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 343б, ал.
3 от НК се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 3 години и
наказание „Глоба” от 500 лв. до 1 000 лв. Съставът на престъплението има и
специален минимум и специален максимум, непозволяващ замяната на
наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид наказание.
В случая не е е възможно да се приложи разпоредбта на чл. 78а от
НК, предвид ограниченията, указани в ал. 7 на посочената правна норма, като
изключващи нейното приложение.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия
на фазата на БП, чистото му съдебно минало, липсата на налагани
административни наказания и ПАМ, с обясненията си съдейства за
разкриване на обективната истина, изразеното съжаление, искрено разкаяние,
критичното отношение към извършеното, изявеното желание за в бъдеще да
спазва правомерно поведение и тежкото му финансово състояние; а като
отегчаващо вината обстоятелство се отчете факта, че управлява товарен
автомобил. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 39 години
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лице да направи
оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
8
противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство.
Обществената опасност на деянието е с типичната относително
висока степен с оглед повишената динамика на този род престъпления
понастоящем в страната, за разлика от тази на дееца предвид изложеното по–
горе. За да прецени, че е налице завишената обществена опасност на деянието
Съдът отчете и завишеното обществено недоволство и критика към подобни
престъпления.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете
ниското правно съзнание на подсъдимия и липсата на морално-волеви
задръжки относно спазването на законодателството на Република България,
регулиращо обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта,
чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на
имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора. Т.е.
налице е неправилно отношение на подсъдимия към обществените
отношения, произтичащи от разпоредбите на ЗДвП и по-конкретно
незачитане на установените правила за движение по пътищата, за управление
на МПС при и по установения ред.
Обсъдените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени
в съвкупност и съобразно относителната им тежест, не разкриват доминиращ
превес на смекчаващите, като конкретно установените по делото не се явяват
нито многобройни в количествено отношение, нито сред тях са налице
изключителни такива, доколкото се свеждат до обичайните. В този смисъл не
се обосновава хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК за смекчаване на
наказателната репресия, когато предвид наличните смекчаващи обстоятелства
– многобройни или изключителни такива, се снижава обществената опасност,
до степен че и най-лекото предвидено наказание да би се явило несъразмерно
и неоправдано тежко. Не такъв обаче е конкретният случай, както вече се
изтъкна и то не само с оглед липсата на законовите предпоставки, но
последното и се явява неподходящо и не отговаря на тежестта на конкретния
случай. От тук, закономерно обусловена е и направената преценка, че
наказания в минималните предвидени в закона размери, съотнесени към
извършеното от подсъдимия не биха били несъразмерно тежки. С оглед на
така коментираните обстоятелства, имащи значение за размера на
отговорността, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при
завишена обществена опасност на деянието и незавишена такава на дееца,
Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимия за виновен за
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК и му наложи справедливи наказания
при условията на чл. 54, ал. 1 от НК в минималните размери на наказанието
„Лишаване от свобода”, а именно: за срок от 1 година и на наказанието
„Глоба”, а именно: 500 лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3
години, считано от влизане в сила на Присъдата, тъй като наложеното
9
наказание е до 3 години, лицето не е осъждано към датата на деянието и за
постигане на целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия не е
необходимо да изтърпи наказанието ефективно.
При определяне размера на наказанието „Глоба”, Съдът в настоящия
си състав се съобрази с финансовото състояние на подсъдимия – работи при
месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв. и дължи издържка на
ненавършило пълнолетие детте, с имотното му положение - не притежава
недвижими имоти и МПС и със семейното му такова – женен е. Един
подобен размер от 500 лв. не би го затруднил с оглед трудоспособната
възраст, в която се намира и липсата на доказателства в кориците на делото за
наличие на здравословни или други проблеми. От друга страна Съдът счита,
че подсъдимият лесно би могъл да си намери работа с оглед заплащане на
така наложеното наказание „Глоба”, тъй като към момента както в Турция,
така и в страните от Европейския съюз, има множество свободни работни
места, т.е. има недостиг на работна ръка в областта на туризма (предвид
факта, че е в разгара си активния зимен сезон) и в областта на зедемелието
(предвид факта, че селскостопанската година ще започна в най-скоро време),
както и в много други области. Възможност за ненагане на посоченото
наказание не съществува при приложението на чл. 54 от НК.
На основание чл. 343г, вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, Съдът наложи на
подсъдимия Д.Д. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС”. При
определяне срока на кумулативното наказание Съдът взе предвид високата
степен на обществена опасност на деянието и обстоятелството, че упражнява
професия, свързана с управление на МПС. Тези обстоятелства бяха поставени
на преоценка от настоящата инстанция и убедиха Съда, че наказанието
Лишаване от правоуправление за срок между средния и минималния е
съразмерно на извършеното деяние, поради което бе определено в размер на 1
година, като на основание чл. 59 от НК се приспада предварителното
задържане на СУ, считано от 23.12.2022 година.
Така индивидуализираните наказания на подсъдимия, ще
въздействат в достатъчна степен върху личността му като предизвикат
положителни промени в съзнанието и го мотивират към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция. В случая наказанията биха допринесли със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъдат
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще му даде възможност да преосмисли
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
престъпления. От друга страна индивидуализирани така по вид и размер,
наложените наказания на подсъдимия, Съдът прецени за необходими,
достатъчни и справедливи наказания за постигане целите на наказателната
репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува
10
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно веществените доказателства:
Тест „Drug Test 5000” с фабричен номер ARLJ - 0022, касета ARRD -
0981, ведно с опаковката, следва да останат приложени по делото, като след
изтичане срока на съхраняване на делото да бъдат унищожени.
Относно разноските:
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводач в размер на
37.50 лв. на БП остават за сметка на съответния орган, който ги е направил и
така както са били сторени.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
11
Съобщи за изтекли лични данни