№ 197
гр. Пазарджик, 07.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Елисавета Радина
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Въззивно частно
наказателно дело № 20225200600253 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частта жалба против определение от
12,05,22г. , постановено по чнд 401/22, с което е прекратено съдебното
производство по чл.94 ал.5 ал.1 от ПАС за възстановяване на унищоженото
НЧХД № 365/14г. по описа на Районен съд – Пазарджик; прекратено е
наказателното производство по делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК е
осъден В. М. ИЛ., ЕГН: ********** да заплати на В.М.И. и С.В.И., сторените
от тях съдебно-деловодни разноски в размер на по 500 лв. за всеки един от
двамата.
Определението е обжалвано от частни тъжител В.И. само в частта
досежно присъдените му в тежест разноски .
В жалбата се твърди, че в тази си част определението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като прекратяването на производството е по заявено
от самия тъжител оттегляне на тъжбата, с което той упражнява свое
субективно право да не се образува наказателно производство по тъжбата му,
или , ако такова е образувано, да се прекрати. Наред с това се поддържа, че
производството не може да се прекрати, тъй като все още не било започнало,
доколкото била открита административна процедура по ПАС за
възстановяване на унищоженото дело ,образувано по тъжбата. Иска се отмяна
на определението в обжалваната част.
Окръжният съд, като взе предвид доводите на страните и провери
1
изцяло атакувания съдебен акт,прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Процесната тъжба, подадена от жалбоподателя В.И. против В.И. и С.И.
е била депозирана на 28,02,14г и по нея образувано нчхд 365/14 на ПРС.
Същото е приключило с присъда , потвърдена при въззивния контрол на ПОС
и с решение по внчхд 157/15. В основата на възприетите от двете инстанции
по същество фактически изводи, послужили за признаване виновността на
подсъдимите, били показанията на св. И.И. .
Със съдебно одобрено споразумение по НОХД 772/21 обаче той бил
признат за виновен, че лъжесвидетелствал по делото от частен характер
относно релевантни за обвинението обстоятелства.
При тези данни ВКС с решение 42/16,03,22 по н.д. 111/22 приел, че
присъдата по посоченото НЧХД 356/14и потвърждаващото я въззивно
решение по ВНЧХД 157/15 почиват на неистински доказателства, събрани
чрез лъжесвидетелстването на посочения свидетел., като това обстоятелство е
установено с влязла в сила присъда, какъвто статут има съдебно одобреното
споразумение за решаване на делото. Поради това ВКС отменил присъдата и
въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав.
Доколкото междувременно били изтекли сроковете за съхранение на
НЧХД-то , то било унищожено по съответния ред , като от него били
запазени и са приложени към настоящото тъжба, присъда и въззивно
решение.
Именно въз основа на тъжбата, приложена в оригинал ( виж внчхд
365/14- л.2) и в съответствие с чл. 80, ал.1,т.1б.Б от ПАС и чл. 80-81 НПК е
образувано настоящото производство. Твърденията в жалбата в обратния
смисъл са неверни. Откритото административно производство за
възстановяване на делото е по специалната процедура на чл. 95 , ал. 5 вр. Ал.1
ПАС. То е открито поради надлежното унищожаване на делото след изтичане
на срока за неговото съхранение и за неговото възстановяване , а не
образуване, което, както вече се посочи, има своя сезиращ документ в
запазената в оригинал тъжба и предвид цитираните норми на Кодекса и
Правилника.
Предвид оттеглянето на тъжбата, напълно целесъобразно и
2
основателно е прекратено производството по възстановяване на делото ,
инициирано с тъжба на жалбоподателя, чието оттегляне той заявил надлежно
– л. 56, нчхд 401/22.
Активираното с оттеглянето прекратяване на наказателното
производство е предпоставило решението на съда в атакуваната част –
относно присъдените на частни тъжител разноски, сторени от подсъдимите .
В тази си част, решението , обективирано в цитирания по-горе съдебен акт,
има своето нормативно основание в законодателното решение по чл. 190, ал.1
от НПК и ТР 36/90 на ОСНК ВС, според което „ съдът е задължен служебно
да се произнесе по възлагането на разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното
производство бъде прекратено“. Поради това определението, в атакуваната
част, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Предвид горното и на основание чл. 345 вр. Чл. 338 НПК
Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12,05,22г, постановено по нчхд
401/22 на РС- Пазарджик в частта досежно присъдените разноски .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3