Определение по дело №478/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 октомври 2019 г. (в сила от 17 октомври 2019 г.)
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20197240700478
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                    

                   № 404        07.10.2019г.      град Стара Загора

 

 

 

  Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                            

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар                                                                                                       и с участието

            на прокурора                                                                                                      като разгледа

         докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело   № 478  по описа за

            2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/. 

            Образувано е по жалба, подадена от: Т.Ж.Г. ***, Х.В. ***, Г.Д.В. ***, А.Х.С. ***, К.Г.Т. *** и И.А.Г. ***, против Разрешение за строеж № 19-202/ 23.04.2019г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора.

 

            При извършена проверка на редовността на жалбата съдът е установил, че същата не отговаря на изискванията на чл.151, т.3 от АПК - не са представени документи за платена държавна такса, като съгласно Тълкувателно решение № 3 от 12.04.2017г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС по тълк. дело № 5/ 2016г. на ВАС, за подадена жалба срещу един административен акт, всеки един от жалбоподателите следва да заплати таксата, дължима се в съдебното производство по т. 2б, б. „а” и б. „б“ от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. На следващо място към жалбата не са били приложени като доказателства съответни документи, от които да е видно, че жалбоподателите са заинтересовани лица по см. на чл.149, ал.1 във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ и съответно че имат право да обжалват по съдебен ред Разрешение за строеж № 19-202/ 23.04.2019г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора. С оглед констатираните нередовности с разпореждане на съдията – докладчик по делото жалбата е оставена без движение, като на всеки от жалбоподателите е указано в седемдневен срок от получаване на препис от разпореждането да внесе държавна такса в размер на 10 лева по сметка на Административен съд – Стара Загора и в същия срок да представи платежния документ за внесената държавна такса по делото, както и да се представят доказателства /документи/, от които да е видно, че жалбоподателите са заинтересовани лица по см. на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ и съответно че имат право да обжалват по съдебен ред Разрешение за строеж № 19-202/ 23.04.2019г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора – т.е че са собственици или носители на ограничени вещни права в поземления имот, респ. собственици на земята.

В законово установения срок по чл.158, ал.1 от АПК, както и към датата на настоящото закрито съдебно заседание, жалбоподателите Х.В. К. – М., Г.Д.В., А.Х.С. и К.Г.Т., не са изпълнили дадените указания. Не са представени платежни документи за внесени държавни такси по делото, а от извършената служебна проверка се установи, че сумите не са постъпили и по сметка на Административен съд - Стара Загора. Посочените жалбоподатели не са представили и доказателства,  че са заинтересовани лица по см. на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ и съответно че имат право да обжалват по съдебен ред Разрешение за строеж № 19-202/ 23.04.2019г. на Главния архитект на Община Стара Загора.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките по чл.158, ал.3 от АПК оспорването в частта му по подадената от Х.В. К. – М., Г.Д.В., А.Х.С. и К.Г.Т. жалба, да бъде оставено без разглеждане, а производството в тази му част – прекратено.

 

            По отношение на жалбата, подадена от Т.Ж.Г. и от И.А.Г.:

 

            В изпълнение на дадените указания жалбоподателите Т.Г. и И.Г. са внесли дължимата се държавна такса и са представили копия от документи за собственост - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 110 от 05.09.2003г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68 от 29.08.1995г., от които документи е видно, че жалбоподателите са придобили в собственост апартаменти в жилищна сграда – блок № 33 в кв. „Казански”, гр. Стара Загора, построен върху държавна земя в кв. 326 по плана на града, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място.

 

            Съдът намира че оспорването, обективирано в жалбата на Т.Ж.Г. и  И.А.Г. срещу издаденото от Главния архитект на Община Стара Загора Разрешение за строеж № 19-202/ 23.04.2019г., е процесуално недопустимо, по следните съображения:

 

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК, една от предпоставките за възникване и съществуване правото на оспорване, от категорията на абсолютните за които съдът следи служебно, е наличието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването. 

 

            Специалната разпоредба на чл.149, ал.2 от ЗУТ определя кръга на заинтересуваните лица в административното производство по издаване на разрешение за строеж, като в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж това са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята /чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ/. Законодателното разрешение при обжалването на издадени разрешения за строеж е не за всеки конкретен случай да се преценява дали даден правен субект е заинтересовано лице т.е дали и доколко със съответния акт пряко се засяга негативно правната сфера на жалбоподателя. Посочвайки в разпоредбата на чл. 149, ал.2 от ЗУТ лимитивно и изчерпателно кои субекти са заинтересовани лица и страни в административното производство по издаване на разрешението за строеж, специалният закон /какъвто се явява ЗУТ/, определя кръга на лицата, по отношение на които се презюмира наличието на засегнати субективни права или законни интереси при издаването на разрешението за строеж респ. при отказ за неговото издаване и съответно – правен интерес и активна процесуална легитимация за оспорването на тези актове по съдебен ред. 

           

            В случая с обжалваното Разрешение за строеж № 19-202/ 23.04.2019г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, на „ТЕРА ИНВЕСТ 99” ЕООД, в качеството му на възложител, е разрешено да извърши строителство на „Жилищна сграда с ОСД и гаражи” в УПИ VII – 4561а, кв. 326 по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.509.6579 по КККР на гр. Стара Загора, който имот е собственост на възложителя. Както беше посочено жалбоподателите Т.Ж.Г. и И.А.Г., са собственици на апартаменти в жилищна сграда – блок № 33 в кв. „Казански”, гр. Стара Загора, построен върху държавна земя в кв. 326 по плана на града, като притежават и съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място. От изисканото от съда и представено от Община Стара Загора Удостоверение № 20-16-156 от 26.09.2019г., е видно, че жилищен блок с административен адрес гр. Стара Загора, бл.33, е ситуиран в УПИ I – жилищно строителство, КОО и п.п.г, кв.326 по плана на гр. Стара Загора, съответно в поземлен имот с идентификатор 68850.509.3263 по КККР на гр. Стара Загора. Доколкото жалбоподателите не са нито собственици, нито носители на ограничени вещни права в поземления имот, за строителството в който е издадено обжалваното разрешение за строеж – ПИ с идентификатор 68850.509.6579 по КККР на гр. Стара Загора, съставляващ УПИ VII – 4561а в кв. 326 по плана на гр. Стара Загора, следва извода, че Т.Г. и И.Г. нямат качество на заинтересовани лица по см. на чл.149, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от ЗУТ и съответно не са процесуално легитимирани да обжалват по съдебен ред Разрешение за строеж № 19-202/ 23.04.2019г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, поради липса на правен интерес от оспорването.

 

 По изложените съображения съдът приема че оспорването в частта му по подадената от Т.Ж.Г. и от И.А.Г. жалба е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото в тази му част – прекратено.

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл.158, ал.3 и чл. 159, т.4 от АПК във вр. с чл.149, ал.2 от ЗУТ, съдът

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.В. ***, Г.Д.В. ***, А.Х.С. *** и  К.Г.Т. ***, против Разрешение за строеж № 19-202/ 23.04.2019г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, поради неотстраняване на нередовностите в срок.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.Ж.Г. *** и на И.А.Г. ***, против Разрешение за строеж № 19-202/ 23.04.2019г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, като недопустима.

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 478/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора.  

           

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване. 

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: