Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе,30.04.2017г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на седемнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                               

                                                                             Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 413/2018г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         

Постъпила е жалба от Й.И.Л.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 18-1085-000139/07.02.2018г. на Началник на Сектор ПП-Русе при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП му било наложено наказание “Глоба” в размер на 150.00лв.

 

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, не изпращат процесуален или законен представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени НП, като излага аргументи за липса са елементи от обективната страна на състава му, алтернативно - нарушението да бъде преценено като маловажно.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.01.2018г., около 17.00ч. лек автомобил „Киа Сиид“ с рег. № СВ 63 17 КК, собственост на МВР, обозначена като патрулен автомобил на Сектор ПП-Русе, се движела по бул.“България”, в платното в посока ГКПП“Дунав мост“. Автомобила бил управляван от П.А., а до него се возел свид.З.В. – младши автоконтрольори в Сектора. Когато автомобилът приближил на около 100м. кръстовището с ул.“Изгрев“, движещият се по тази улица л.а.“Фолксваген Голф“ с рег. № Р 09 88 РВ, управляван от жалб.Й.Л.,***, пред полицейският автомобил, независимо че на кръстовището, ул.“Изгрев“ била сигнализирана с пътен знак Б1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Това наложило водачът на л.а. „Киа Сиид“ с рег. № СВ 63 17 КК да използва спирачки, за да намали скоростта и предотврати евентуален сблъсък между двете превозни средства. След това, полицейският автомобил застигнал автомобила управляван от жалбоподателя и на последният бил подаден сигнал за спиране. След като жалб.Л. спрял в дясно на посоченото му място, полицейските служители му извършили проверка, установили самоличността му и му разяснили какво нарушение е допуснал. С оглед на така установеното, П.А. съставил АУАН на жалбоподателя.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Й.Л. за нарушението по чл.50, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП било наложено наказание “Глоба” в размер на 150.00лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

 

При съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя Л. да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той сторил в развилото се административнонаказателно производство.

В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства за това, че жалб.Й.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.50, ал.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съобразно цитираната разпоредба, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство..

Установи се по делото, че на 20.01.2018г., около 17.03ч., управлявайки л.а.“Фолксваген Голф“ с рег. № Р 09 88 РВ, по ул.“Изгрев“, в гр.Русе, жалб.Л. *** без да пропусне приближаващият по същото време кръстовището и движещ се в дясната лента на булеварда л.а. „Киа Сиид“ с рег. № СВ 63 17 КК, независимо, че непосредствено преди кръстовището, ул.“Изгрев“ била сигнализирана с пътен знак Б1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство!". По този начин жалб.Л. създал опасност за движението и конкретно за л.а. „Киа Сиид“ с рег. № СВ 63 17 КК – движещ се по пътя с предимство, което наложило водачът му да употреби спирачки, за да намали скоростта и предотврати произшествие.

По отношение на тези обстоятелства Съдът кредитира изцяло показанията на свид.В., който бил очевидец на нарушението, като последователи, еднопосочни и изчерпателни в достатъчна степен. Липсват каквито и да било данни проверяващите полицейски служители на Сектор ПП-Русе, да били предубедени по отношение на жалбоподателя или да са имали специално, негативно отношение към него.

Изложеното дава основание на Съда да приеме, че жалбоподателя, като водач на лек автомобил нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, тъй като не пропуснал движещият се по пътя с предимство – бул.“България“, лек автомобил „Киа Сиид“ с рег. № СВ 63 17 КК, като с оглед конкретните обстоятелства била създадена и опасност за движението.

Предвид това, Съдът приема, че нарушението е безспорно установено.

В същото време обаче, ако административнонаказващият орган беше изследвал по задълбочено причините и последиците от извършеното от наказаното лице, то би стигнал до извода, че с деянието си Й.Л., макар и формално да е осъществил признаците на предвиденото в ЗДвП нарушение, то това деяние с оглед липсата на вредни последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с незначителна обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Както е посочено в чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне на наказанието административнонаказващия орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, и ако беше съобразил тази законова разпоредба би стигнал до извода, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице:

На първо място, от доказателствата по делото става ясно, че макар с поведението си наказаното лице да създало опасност за движението, то с оглед значителното разстояние, на което се намирал л.а.„Киа Сиид“ с рег. № СВ 63 17 КК, ширината на пътното платно и липсата на други превозни средства, застрашени от жалбоподателя, тази опасност била със значително по-ниска степен на застрашаване от обикновените случаи на такива нарушения.

На второ място, установява се, че жалб.Л. е водач на МПС от повече от четиридесет години, за което време е наказван по административен ред само за нарушения с относително ниска степен на обществена опасност, като към момента е заплатил всички наложени му наказания „Глоба“.

На трето място, от деянието на жалбоподателя не са последвали други вредни последици извън съставомерните.

На последно място, с оглед отразеното в НП, а и поради обстоятелството, че в административнонаказателната преписка липсват данни за други установени на процесната дата нарушения, следва де се приеме че нарушението за което бил санкциониран Й.Л. е единственото извършено от него.

Поради изложеното дотук Съдът намира, че в конкретния случай административнонаказващия орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.

Предвид това, Съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът:

 

                                              Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1085-000139/07.02.2018г. на Началник на Сектор ПП-Русе при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП на Й.И.Л.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 150.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

                                                          Съдия: