РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. ХАСКОВО, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ж.Р. Х.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20215600500421 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №260218/22.IV.2021 г. постановено по гражданско дело
№2828/2020 г. Районен съд-Хасково отхвърля предявения от И. В. Т., ЕГН
********** от гр.***, съдебен адрес: гр. Хасково, ул. „Преслав"* № 35, офис
2. чрез адвокат Н.Т., срещу „Кредит инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Панчо Владигеров" № 21, Бизнес-центьр
„Люлин" № 6, ет. 2, иск с правно основание чл. 439, ал. I ГПК за установяване
по отношение на „Кредит инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, че И. В.Т. не дължи
сумите по изпълнителен лист от 12.XII.2011 г., издаден по ч. гр. д. № №
3158/2011 г. по описа на РС - Хасково, както следва: 147.71 лв. за главница,
11.29 лв. - печалба на кредитора по договора, 19.52лв. - обезщетение за забава
за периода от 16.06.2010 г. до 18.10.2011 г., законната лихва върху
главницата, считано от 18.10.2011 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 25 лв. разноски по делото за държавна такса и 100 лв. за адвокатско
възнаграждение, поради погасяването им по давност.
С решението си съдът осъжда И. В.Т., ЕГН ********** от гр.***,
1
съдебен адрес: гр. Хасково, ул. „Преслав" № 35, офис 2, чрез адвокат Н.Т., на
основание чл. 78, ал. З ГПК, да заплати на „Кредит инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София. бул.
„Панчо Владигеров" № 21, Бизнес-център „Люлин" № 6, ет. 2, сумата от 100
лева, представляваща направени разноски по делото.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението на Районен съд-Хасково е останала И.
В.Т.,която представя въззивна жалба против същото,като извежда,че е
незаконосъобразно,необосновано и неправилно,поради което иска неговата
отмяна.
Според въззивницата различието в приложението на Постановление
№3/18.ХI.1980 г. по гр.дело №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд и
Тълкувателно решение №2/26.VI.2015 г. на ВКС,ОСГТК относно заварените
висящи производства по принудително изпълнение,била датата,от която
започвала да тече новата погасителна давност за вземането.Според т.10 от
тълкувателното решение новата погасителна давност за вземането започвала
да тече от датата,на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.Според постановлението новата погасителна давност
за вземането по чл.117 ал.I от ЗЗД започвала да тече от датата на изтичане на
двугодишния срок по чл.433 ал.I т.8 от ГПК. При това положение според
въззивницата,дори да се приемело,че образуването на изпълнителното дело
прекъсвало давностниа срок или че през времето,през което същото било
висящо давността не течала,/ по постановлението/ то не можело да се
пренебрегне обстоятелството,че по изпълнителното производство за период
повече от две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия.Поради това по силата на чл.433 ал.I т.8 от ГПК
изпълнителното дело било прекратено по силата на закона.
По процесното изпълнително дело не били извършвани действия от
21.V.2013 г. до 26.VI.2015 г.,което било безспорно по делото.Следователно на
21.V.2015 г. според въззивницата настъпила перемпция по силата на
закона,като от този момент започнала да тече нова пет годишна
давност,изтекла на 21.V.2020 г. в рамките на който срок нямало
действия,които да я прекъсват. След датата на настъпилата
перемпция,извършените опис на движими вещи на 11.IV.2016 г.,запор на
банкови сметки на 15.VI.2017 г. били действия след датата на прекратяване на
изпълнението,поради което били правно ирелевантни и непротивоставими
спрямо възраженията на длъжника и отразени и в исковата молба.
Последващото изпълнително дело било образувано по същия
изпълнителен лист на 02.ХI.2020 г. или след погасяването на вземането с
изтеклата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД.
Съобразно изложеното въззивната страна иска отмяна на постановеното
решение на първата инстанция и уважаване на установителната й претенция
по чл.439 от ГПК.
„Кредит инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД намира представената въззивна
2
жалба за неоснователна,атакуваното решение за правилно и
законосъобразно,поради което се иска потвърждаването му.
Въззиваемата страна сочи,че Тълкувателно решение №2/26.VI.2015 г.
следвало да се прилага само след неговото постановяване,като преди това
било в сила Постановление №3/18.ХI.1980 г. на ВС,при чието действие
погасителна давност не била текла относно вземанията по изпълнителния
процес. В насока,че тълкувателните актове на върховните инстанции
действали занапред била съдебната практика-Решение №51/21.II.2019 г. по
дело №2917/2018 на ВКС,ГК,IVг.о.,Решение №170/17.IХ.2018 г.,гр.дело
№2382/2017 г. IV г.о.,,Определение №775/06.ХI.2019 г. на ВКС по гр.дело
3982/2019 г.,III г.о.така и решения на ЕСПЧ. Поради това въззиваемата страна
извежда,че следвало да се прилага постановлението до изричната му отмяна,а
след това-режима по обсъденото тълкувателно решение само занапред.При
наличие на изгубил сила тълкувателен акт,режима на новия тълкувателен акт
се прилагал от приемането му.Само при липса на предишно
тълкуване,тълкувателния акт действал и назад във времето.Поради това при
последващ такъв акт,същият има тълкувателна част и такава с която се
обявява за загубил сила предходния такъв акт.
Дружеството навежда и довода,че следвало да се прави разлика между
перемпция на изпълнително производство и изтекла погасителна
давност.Перемпцията нямала правно значение за прекъсването на
давността.Това било така при действието на постановлението,но поради
обявяването му за изгубило сила,новата давност започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело.В тази насока било Решение №
№37/24.II.2021 г. по гр.дело №1747/2020 г. на ВКС,IV г.о.
Правни съображения
В рамките на задължителната въззивна проверка,извършвана служебно от
съда в рамките на чл.269 от ГПК,настоящата инстанция намира атакувания
акт на Районен съд-Хасково за валиден и допустим.В производството пред
първата инстанция не са допуснати нарушения които да обусловят неговата
нищожност или недопустимост.
Въззивния съд е ограничен от изложеното в жалбата по останалите
въпроси, съобразно чл.269 изр.2 от ГПК.Въззивникът обективира единствено
неправилно приложение на института на погасителната давност от страна на
първата съдебна инстанция.Според него такава е обективно е
настъпила,поради което същият не дължал сумата по образуваното
изпълнително производство с взискател въззиваемото дружество.
Районен съд-Хасково е направил обстоятелствен и адекватен анализ на
събраните доказателства по делото,като е приложил правилно законовата
уредба на погасителната давност по граждански правоотношения спрямо
конкретния случай.Погасителната давност за процесното вземане на
въззиваемия е пет години съобразно хипотезата на чл.110 от ЗЗД.Очевидно
3
е,че задължението, обект на принудителното изпълнение е извън приложното
поле на чл.111 от ЗЗД относно по-кратката тригодишна погасителна
давност.При определяне доколко едно задължение е погасено по давност
особено важно е да се определи началния момент на теченото на петгодишния
срок.В случая за такъв следва да се приеме датата 12.ХII.2011 г.,когато е
издаден изпълнителния лист против въззивника по ч.гр.дело №3158/2011 г. на
РС-Хасково и от която дата същото е очевидно изискуемо-чл.114 ал.І от
ЗЗД.Налице са обаче правнозначими обстоятелства,които пречат този
петгодишен срок да се приложи към процесното вземане.Такива са всички
установени в хода на производството и правилно посочени от първата
инстанция действия по принудителното изпълнение в рамките на
образуваните изпълнителни дела,така и от настоящата инстанция.
Самото изпълнително производство е образувано на 21.V.2013 г. по
искане на кредитора по изпълнителния лист,след което същият става
взискател по изведеното притезание.Към тази дата е изтекъл период от едно
година,пет месеца и девет дни от издававнето на изпълнителния лист.Този
период не обхваща последиците на погасяването,тъй-като не е изпълнен
релевантния пет годишен период.Самото образуване на изпълнителното
производство към този момент е правнозначим факт за теченето на
давността,който поражда правни последици,като я прекъсва.Съобразно
действалото към тази дата Постановление №3/18.ХI.1980 г. по гр.дело
№3/1980 г. на Пленума на Върховния съд погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането.Следователно с възникването в правния мир на въпросното
изпълнително производство погасителната давност не тече,независимо от
развитието на същото.Едва прекратяването на това изпълнение би довело до
течене на давност според този тълкувателен акт.Този режим,изведен с това
постановление,съществува до постановяването на Тълкувателно решение
№2/26.VI.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на ВКС на РБ,ОСГТК.С
новия тълкувателен акт се въвежда и то само занапред ново тълкуване на
теченето на давността по изпълнителни производства.За същата е
ирелевантно дали има образувано формално изпълнително
производство.Правнозначими са само предприетите същински действия от
взискателя по осъществяване на притезанията си. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение-
чл.116 б.“В“ от ЗЗД. Съобразно т.10 от тълкувателния акт това са следните
действия,които прекъсват давността: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
4
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Следва да се посочи,че тълкувателното решение няма действие
назад по приложението на чл.116 от ЗЗД,тъй-като преди постановяването му
нормата е била обект на предхождащ го тълкувателен акт,който следва да се
прилага.Само при липсата на такъв,действието на ТР№2/26.VI.2015 г. на
ОСГТК на ВКС би се приложила от самото приемане на законовата норма.
Ето защо от 21.V.2013 г.до 26.VI.2015 г. не тече давност по
процесното изпълнение,а след тази дата започва да тече нова петгодишна
давност.В настоящия случай обаче първото действие на кредитора по
изпълнителния лист изп.дело №446/2013 г. на ЧСИ №875 Захари Запрянов е
от 21.V.2013 г.-искане за образуване на изп.производство и за предприемане
на изп.действия с възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.На същата дата ЧСИ е
насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника на 02.VII.2013 г. и
наложил възбрана върху недвижим имот.Всъщност от образуване на това
изпълнително дело за срок от две години няма други действия по
същото,които водят до настъпване на перемпция към 21.V.2015 г. по силата
на закона на изпълнителното производство,което при действалото тогава
ППВС от 1980 г. води до течене на нова давност.Настъпването на перемпция
обаче не значи,че е осъществена хипотезата на настъпила давност.Налице е
валиден изпълнителен лист,взискател и притезание,които не се заличават от
прекратяване на конкретно образуваното изпълнително дело и продължават
да съществуват в правния мир.В решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК изрично се извежда,че перемпцията е без правно
значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и
същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Тези правни институти имат различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител
не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
5
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела.
След тази дата на перемпция,посочена по-горе,и предвид на
изложеното, входа на изпълнтиелния процес има осъществени редица
действия,които водят прекъсване на давността и течене на нова,поради което
не е осъществен фактическия състав на същата при режима на Тълкувателно
решение№2/2015 на ВКС. Така на 30.VI.2015 г. е „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД е заявило по същото изпълнително дело да се
конституира като взискател,предвид извършената цесия на вземането на
15.V.2015 г. от страна на взискателя „БНП Париба пърсънъл файненс“
ЕАД/въпросната цесия няма отношение по дължимостта на вземането,което
като взискане следва да се удовлетвори.Без значение за основателността на
настоящия иск срещу конституирания в изпълнителното производство
цесионере установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по
смисъла за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху
дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено
принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. /; на 12.I.2016г . се присъединява взискател
по чл.456 ГПК по изп.лист от 14.VI.2011 г. по ч.гр.дело №1311:2011 на РС-
Хасково ;на 15.VI.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на
въззивницата.
Съобразно изложеното всяко едно от тези действия прекъсва
давността на основание чл.116 б.“В“ от ЗЗД относно вземането спрямо
ищцата.Същата следователно е надлежен длъжник по процесното взискане и
по изп.дело №897 образувано на 02.ХI.2020 г. пред ЧСИ №875 Захари
Запрянов от ответното дружество като взискател.Същата е представила
исковата си молба по чл.439 от ГПК на 02.ХII.2020 г. или преди изтичане на
петгодишната давност.Поради това исканото за защита субективно право не е
налично в патримониума на ищцата и същата продължава да е длъжник по
заявеното вземане.След образуване на изпълнителното производство няма
настъпил релевантен факт от предмета на настоящото дело,който да изпълва
хипотезата на чл.439 ал.II от ГПК.Ето защо установителната претенция е
неоснователна и не следва да се уважава.
Ищцата продължава да дължи сумите по изпълнителен лист от
12.XII.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 3158/2011 г. по описа на РС - Хасково от
147.71 лв. за главница, 11.29 лв. - печалба на кредитора по договора, 19.52лв. -
обезщетение за забава за периода от 16.06.2010 г. до 18.10.2011 г., законната
лихва върху главницата, считано от 18.10.2011 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 25 лв. разноски по делото за държавна такса и 100 лв. за
адвокатско възнаграждение по отношение на кредитора и ответник по
настоящото дело „Кредит инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
Ето защо обжалваното първоинстанционно решение,като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди,като въззивния съд
6
препраща на основание чл.272 от ГПК и към мотивите на същото.
Ще следва на въззиваемото дружество да се присъдят разноски за
участие на юрисконсулт на основание чл.78 ал.VIII от ГПК вр. с чл.37 ал.I от
ЗПП и чл.25 ал.I от Наредбата за заплащане на правната помощ,съобразена с
фактическата и правна сложност на делото и защитимия по него интерес от
100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.271,чл.280 ал.III т.1 и
чл.78 ал.VIII от ГПК,Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260218/22.IV.2021 г. постановено
по гражданско дело №2828/2020 г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА И. В.Т., ЕГН ********** от гр.***, съдебен адрес:
гр. Хасково, ул. „Преслав" № 35, офис 2, АДВ. Н.Т. да заплати на
„Кредит инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, гр. София. бул.
„Панчо Владигеров" № 21, Бизнес-център „Люлин" № 6, ет. 2, 100 лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7