Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1159 23. 07.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XIX-ти административен състав,
на петнадесети
юли две хиляди двадесет и първа година,
в
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ
: 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря И. Л.
с участието на прокурора Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно
административен характер дело № 1557
по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Централно управление на НАП, чрез юрисконсулт в ТД на НАП –
Бургас, против Решение № 260620/13.05.2021г.,
постановено по НАХД №796/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
отменено Наказателно постановление № 522723-F554629/07.07.2020 г., издадено от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на търговеца „Ти Ес Ви 2018“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. Славейков, бл.1, вх.8, ет.22 с
ЕИК ********* и законен представител Х.И.А., с което за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. или Наредбата), е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв., на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
В касационната
жалба се излагат възражения, според които изводите на районния съд за грешно
приложена санкционна норма са неправилни. Сочи се, че нарушението било
доказано. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка от
двете инстанции.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован не изпраща процесуален представител.
Ответникът по
касация – „Ти Ес Ви 2018“ ЕООД, не се явява, не се представлява в съдебно
заседание и не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира решението на Районен съд – Бургас да бъде оставено в сила.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С оспореното
решение Районен съд – Бургас отменил НП№ 522723-F554629/07.07.2020 г., издадено
от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на търговеца „Ти Ес Ви 2018“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. Славейков, бл.1, вх.8, ет.22 с
ЕИК ********* и законен представител Х.И.А., с което за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.,
на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв.
За да постанови решението,
въз основа на доказателствата, съдът приел за установена фактическата
обстановка. Изложил е мотиви за допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се липса на правна квалификация по всяко едно от нарушенията,
описани в акта за нарушение от фактическа страна, материална
незаконосъобразност, изразяваща се в неправилно приложение на санкционната
норма, недоказаност на вмененото нарушение.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Възраженията на
касатора са неоснователни.
Според чл.185,
ал.1 от ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага
глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 500 до 2000 лв. Видно от съдържанието на разпоредбата, същата установява
наказание за неиздаване на фискална касова бележка, което правилно е било възприето
от първоинстанционния съд като нарушение на чл.25, ал.1 от Наредбата. Съгласно
тази разпоредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба …..
За нарушението по
чл.7а е приложима санкционната норма на чл.185, ал.2, според която, извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал.1.
Анализът на
посочените правни норми сочи, че между двете алинеи на чл.185 от ЗДДС е налице правна
връзка, обусловена от установяване на обстоятелството довело ли е нарушението
до неотразяване на приходи или не. От една страна това обстоятелство става част
от диспозицията на нарушената правна норма, от друга неизследването му от
страна на актосъставителя и АНО води до прилагане на по-благоприятната норма,
т.е. тази на чл.185, ал.1 от ЗДДС, както правилно сочи касаторът. Приложението
й обаче не може да бъде автоматично, без отбелязване в НП на правната привръзка
между чл.185, ал.2 и ал.1 ЗДДС, тъй като обстоятелството по отразяването или
неотразяването на приходи се превръща в елемент он състава на нарушението и
следва да присъства както в описателната част на нарушението, така и в правната
му квалификация. Обратното представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като нарушава правото на защита на ответника.
За правилното определяне
на имуществената санкция, за всяко конкретно нарушение на чл.7а от Наредбата би
следвало да е установено води ли то до неотразяване на приходи. Отнесено към материалната
норма на чл.7а от Наредбата това означава изследване от страна на
актосъставителя и съответно на АНО на обстоятелството дали за стоката и
услугата, за която е издаден служебен бон, в рамките на определен времеви интервал
след издаване на служебния бон е бил издаден и фискален такъв при извършване на
плащането им, доколкото това е релевантния за изискуемостта на последния
документ момент. В случай, че бъде установено издаване на фискален бон за
съответната стока, следва да се приеме, че нарушението не е довело до неотразяване
на приходи и следва да бъде санкционирано с по-благоприятната санкция,
предвидена в нормата на чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Обратно при
установяване неиздаването на фискален бон за стоката, предмет на служебния, би
се доказало, че допуснатото нарушение е довело до неотразяване на приходи и
същото е следвало да бъде санкционирано с наказанието, предвидено в нормата на
чл.185, ал.2 от ЗДДС. Подобно изследване изобщо не е било извършено от страна
на АНО, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя, а изследването
му от съда е недопустимо.
Установяването на
множество нарушения с един АУАН е допустимо. В конкретния случай обаче, всеки
служебен бон е с точен момент на издаване, съхранен във фискалната памет на фискалното
устройство. При индивидуализиране на множество допуснати нарушения в общ АУАН
следва изрично да бъде посочен точният момент на издаване на всеки служебен
бон, доколкото същият момент има пряко отношение към това дали процесният
документ по всяко отделно нарушение е издаден при извършване на конкретна продажба или при направата на конкретна клиентска
поръчка, доколкото самата материална норма предвижда забрана за издаване на
служебен бон в две отделни хипотези. В тежест на актосъставителя и АНО е да
установят коя от хипотезите касае всяко отделно нарушение. Посредством
посочването на точния момент на издаване на служебния бон, би могло да бъде
установено например дали същият е издаден през работно време. Като издаването
му извън работното време на търговския обект би било индиция, че не се касае
нито за извършена продажба, нито за направена клиентска поръчка. Обратно в
хипотезата на издаването му през работното време на търговския обект в тежест
на актосъставителя е да установи дали това е извършено в хипотезата на продажба
или на клиентска поръчка или при условията на кумулативност на двете
предпоставки.
За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че наличието на данни за допуснато
нарушение по чл.7а, ал.1 от Наредбата не изключва автоматично възможността за
допускане на административно нарушение и по чл. 7а, ал.2 от същата наредба.
За горните
съществени обстоятелства обаче липсват доказателства и изложени аргументи както
в АУАН, така и в НП. Видно от обстоятелствената част на АУАН, АНО механично и
неаргументирано е отразил издаването на процесния служебен бон „при извършване
на продажби и за направени клиентски поръчки“. От смисъла вложен в това
словосъчетание става ясно, че се касае за повече от една продажба и повече от
една клиентска поръчка при условията на кумулативност и едновременност, т.е.
при условията на идеална съвкупност – обстоятелство, което трудно би могло да бъде
възприето като практически реализируемо. В самото НП конкретното нарушение по
издаване на служебен бон с № 0001377/27.05.2020г. е описано по идентичен начин,
което предизвиква действително объркване при реализиране защитата на нарушителя
дали се касае за едно единствено нарушение и пропуск да бъдат описани всички
издадени служебни бонове или за няколко допуснати еднотипни нарушения.
Предвид
изложеното, съдът намира, че правилно установените факти и обстоятелства не
водят до заключение за съставомерност на деянието, изразило се в нарушение на
разпоредбата на чл.7а от Наредбата, предвид липсата на доказателства за част от
елементите на състава и заради допускането на съществени процесуални нарушения
в производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството - сочено за нарушител.
Този извод е
основание за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспорвания
съдебен акт като правилен и обоснован.
Воден от
изложеното и на основание чл.221, ал.2, изречение първо, предложение първо от
АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд
Бургас, XIX-ти
касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260620/13.05.2021г.,
постановено по НАХД №796/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.