№ 99
гр. Варна , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елина П. Карагьозова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Търговско дело №
20203100900942 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Ж. Н. Ж. с ЕГН ********** с адрес ***
срещу “Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“Св. София“7, ет. 5 ,
в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания в резултат на настъпило ПТП 24.03.2019 г., на автомагистрала „Хемус“ в посока
от гр.София към гр.Варна, в близост до „Бизнес парк“-Варна причинено виновно от водача
на л.а.“БМВ“ с рег.№ ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна полица № 23119000743147 със срок на валидност до 11.03.2020г ., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция – 17.06.2019г., до окончателното изплащане, както и
сумата от 1890 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди за лечение, формирано както следва: 1500 лева за медицинска плака по фискален
бон от 02.04.2019г. и 390 лева за винт по фискален бон от 02.04.2019г. по талон за
медицинско изделие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на извършване на разхода – 02.04.2019г., до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че вина за настъпилото на 24.03.2019г. ПТП има водачът на
застрахованото при ответното дружество МПС, който поради шофиране с превишена
скорост – 140 км./ч., при ограничение 80 км./ч., изгубил контрол върху автомобила, който се
преобърнал няколко пъти във въздуха и паднал в близките храсти. В резултат от удара на
ищеца, който пътувал на предна дясна седалка в застрахования автомобил, с поставен
обезопасителен колан, са причинени няколко средни телесни повреди: счупване на пубисна
кост, счупване на илиачна кост вляво, счупване на горния край на раменната кост закрито
вляво и една тежка телесна повреда – загуба на слезка. По случая е образувано ДП
116/2019г. по описа на СПП при ОД на МВР Варна, по коeто водачът на застрахования
1
автомобил е бил привлечен като обвиняем, но производството е прекратено на основание
чл.343, ал.2 от НК по искане на ищеца. След ПТП ищецът претърпял оперативни процедури
с много голям обем и сложност на таза, тазобедрена и колянна става, като слезката също е
отстранена оперативно. На 08.05.2020г. ищецът е постъпил в болница за оперативно
отстраняване на налична плака и винт и други уреди, имплантирани в други кости, като е
поставена окончателна диагноза счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и
таза. Към настоящия момент състоянието на ищеца не се е подобрилo, налице са болки в
областите на увреждане, има неспокоен сън, съпроводен с кошмари, изпитва страх да се
вози в превозни средства, подложен е на емоционален стрес, оплаква се от липса на апетит и
потиснато настроение. Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
23119000743147 със срок на валидност до 11.03.2020г . Ищецът е предявил писмена
застрахователна претенция на 17.06.2019г., по която няма произнасяне на застрахователя.
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявените искове като недопустими,
поради доказателствена необоснованост на извънсъдебната застрахователна претенция, а в
условията на евентуалност като неоснователни поради недоказаност на механизма на ПТП,
вида, интензитета и времетраенето на вредите и причинната им връзка с ПТП. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на
ПТП, както и факта на настъпването му. Виновността на водача не е установена с влязла в
сила присъда, а актовете на прокуратурата, вкл. за привличане на обвиняем, не се ползват с
доказателствена стойност. Позовава се на липса на представени доказателства за загуба или
отстраняване на слезка. Поддържа, че видно от медицинската документация след болничния
престой ищецът е бил изписан с подобрение и без усложнения. Същият е бил в отпуск
поради временна неработоспособност само за период от три месеца и половина. Липсват
данни за продължителност на възстановителния период. По отношение на психичната
травма освен липса на причинна връзка с ПТП се твърди, че с поведението си ищецът е
способствал за продължителността й, тъй като не е предприел терапевтично или
медикаментозно лечение. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се оспорва
като прекомерен и некореспондиращ с критериите за справедливост. Навеждат се доводи за
съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, изразяващо се в
пътуване без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, с което е
допринесъл в значителна степен за повечето от получените травми. Прави се искане за
редуциране на обезщетението съобразно приноса на пострадалия. Искът за лихви върху
неимуществени и имуществени вреди се оспорва за периода преди 17.09.2019г. – изтичане
на тримесечния срок по чл.497 от КЗ, по съображения, че ищецът не е представил
изисканите от застрахователя релевантни доказателства в ликвидационното производство.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в която
възраженията на ответника се оспорват като неоснователни, включително това за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Поддържа, че към
застрахователната претенция са били представени всички изискуеми документи за
определяне размера на обезщетението, с което процедурата е спазена.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на
искова молба, в който поддържа доводите за недопустимост на иска поради липса на
представени документи по чл.106, ал.3 от КЗ. Твърди, че към застрахователната претенция е
бил представен единствено констативният протокол за ПТП, но не и медицински и разходни
документи, с които ищецът е разполагал, поради което счита отказа на застрахователя за
законосъобразен. Сочи, че лимитите при отговорността на застрахователя не могат да бъдат
основен и определящ израз на справедлив размер на дължимото обезщетение, като цитира
съдебна практика. Поддържат се всички доводи и оспорвания, изложени в първоначалния
2
отговор.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №562 от
25.03.2019г. се установява, че на 24.03.2019г. около 21.20 ч. на АМ-Хемус, 424 км, посока от
гр.София към гр.Варна в района на „Бизнес парк – Варна” е настъпило ПТП с участник
л.а.”БМВ” модел 330 ЦИ с per. № ***, управляван от Г. Т. И., реализирано вследствие на
напускане на автомобила на очертанията на магистралния път, в резултат от което са
причинени телесни повреди – скъсване на далак и черен дроб, на пътуващия в
автомобила Ж. Н. Ж., както и щети – цялостна деформация от всички страни на
автомобила и 6бр. стъклопластови пилони собственост на „Бизнес парк – Варна”.
По делото са приложени материалите по образуваното по случая ДП №
116/2019г. по описа на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Варна, приключило с влязло в
сила Постановление за прекратяване от 16.03.2020г. на ВРП на основание чл.24, ал.1,
т.9 от НПК по искане на ищеца като пострадало лице. От приложените протоколи за
оглед на местопроизшествие се установява, че ПТП е настъпило в близост до сградата
на „Бизнес парк – Варна”, катастрофиралият автомобил е намерен в растителност на
разстояние около 100 м. от магистралата, същият е описан като изцяло деформиран с преден
капак, таван и задна лява част силно смачкани навътре към купето, като в края на предно
панорамно стъкло таванът отстои на 10 см., с лисващи предна дясна, предна лява и задна
лява гуми и джанти, счупено предно панорамно стъкло, липсваща предна броня, счупени и
липсващи от рамката стъкла на предните врати. Посочено е, че предните десни и леви
възглавници са задействани, видимо не са задействани въздушните възглавници на волана и
на таблото срещу преден десен пасажер.
От показанията на свид. М.П. – колега на ищеца, се установява, че инцидентът е
настъпил при състезание между два автомобила – процесния л.а. БМВ, в който ищецът
пътувал като пасажер и управлявания от свидетеля л.а. Ауди, като за провеждането му е
имало предварителна уговорка, постигната на паркинга на търговски център в гр.Варна. По
време на уговорката с водача на л.а. БМВ ищецът е бил около колата, но свидетелят не
помни дали е присъствал на разговора. Свидетелят шофирал след процесния автомобил,
когато последният, без да намали скоростта, навлязъл в аварийната лента с цел изпреварване
на предходно движещи се автомобили, след което се озовал в близките храсти. Незабавно
след това свидетелят отбил и се притекъл на помощ на ищеца, който се намирал извън
автомобила, на разстояние около 5-10 метра встрани от последния.
В показанията си свид. Р. Ж.а – сестра на ищеца, възпроизвежда получени от трети
лица сведения за начина на настъпване на ПТП, в резултат на това, че водачът на
автомобила при шофиране с 200 км./ч. е загубил управление и се е блъснал в рекламни
табели. Непосредствено след ПТП ищецът изпаднал в безсъзнание, квалифицирано от
лекарите като лека кома с опасност за живота, което продължило от 3 до 5 дни. В резултат
на инцидента ищецът получил множество травми, сред които счупени таз и ребра, претърпял
три операции, при което му е отстранена слезката. След едномесечен болничен престой
ищецът продължил възстановяването си в домашни условия с помощта на терапевт -
рехабилитатор. Първите три – четири месеца не можел да се придвижва сам и да се
самообслужва, нуждаел се от помощ при поддържане на лична хигиена. В период от два-три
месеца използвал проходилка за придвижване. Походката му не е променена, но се задъхва
когато върви, трудно му е да бяга и изпитва болки при движение. Преживял много тежко
3
случилото се, изпаднал в депресия, не желаел да се среща с много хора и с приятелите си, но
не е посещавал психолог. Това влошено емоционално състояние продължило половин
година. Поради претърпения стрес се отказал да довърши шофьорския си курс и
понастоящем не е правоспособен водач. Пътува с превозни средства като пътник, но
изпитва страх, включително при пресичане като пешеходец. Вече съобразява личността на
водача когато се качва в автомобил и въобще внимава с какви хора се събира. Няколко
месеца след инцидента ищецът се възстановил физически и се върнал на работа. През 2020г.
претърпял още една операция за премахване на поставени импланти, от която се
възстановявал около месец.
От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се установява, че
към настоящия момент ищецът е психично здрав, не споделя оплаквания, не посещава и не е
посещавал психолог или психиатър и не провежда медикаментозна или немедикаментозна
терапия. Не се установява нужда от лечение, свързано с психичното му състояние.
Негативните изживявания на ищеца във връзка с инцидента се свеждат до неколкократни
нощни кошмарни сънища през първата седмица след дехоспитализацията, както и повишена
тревожност при пътуване с лек автомобил. Претърпяното ПТП не е довело до разгръщане на
психично разстройство у ищеца. Не се установяват данни за депресивно или друго психично
разстройство. Социалните му контакти са били ограничени първоначално предимно поради
тежкото му соматично състояние и невъзможността за свободно придвижване. Няма
промяна в годността му за упражняване на труд, обусловена от психичното му състояние. В
рамките на проведеното психологично интервю ищецът е споделил пред вещото лице, че го
е спасило това, че е пътувал без колан и е „изхвърчал“ през страничните прозорци. При
изслушването си вещото лице разяснява, че инцидентът със сигурност е бил стресогенен и е
довел до някакъв емоционален дискомфорт, но ще се касае до дългосрочност, същият не е
достигнал до степента на психично разстройство, като е останала само тази тревожност при
пътуване с автомобил, също логично изводима от преживения инцидент, която към момента,
дори да я има, е с доста нисък праг, след като ищецът всеки ден отива и се връща от работа с
автомобил като пътник, а същевременно посещава и шофьорски курс. В момента не е
налице някаква доминираща тревожност, която да пречи на функционирането му.
От заключението на допуснатата СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищецът е
получил съчетана травма: травма на главата – масивно кръвонасядане в теменната част на
главата с наличие на малки контузионни огнища на главен мозък подлежащо
кръвонасядането, травма на гръден кош -счупване на долен ръб на лява лопатъчна кост,
счупване на второ ребро в ляво, контузия на ляв бял дроб с плеврален излив в лява гръдна
кухина, разкъсване на диафрагмата, коремна травма – разкъсване на слезка с оперативно
изваждане на същата, разкъсване на стомаха, кръвоизлив 500-600 м. в коремната кухина,
травма на таза – счупване на лява срамна кост, лява оцетница, лява хълбочна /илиячна/ кост,
счупване на напречните израстъци на първи, втори и трети поясен прешлен, счупване на
лява раменна кост, като съчетаната травма е довела и до развитие на травматичен шок и
остра дихателна недостатъчност. Всички установени увреждания са резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети със значителна сила. По повод получените травми ищецът е
бил двукратно на лечение в специализирано болнично звено. При първото пролежаване в
периода от 23.03.2019г. до 04.04.2019г. първоначално е бил в отделение по анестезиология,
реанимация и интензивно лечение на втора коремна хирургия, където е било стабилизирано
общото състояние и е извършена операция по премахване на разкъсаната слезка, стомах и
диафрагма, а от 03.04.3019г. до 12.04.2019г. е приведен в клиника по ортопедия и
травматология, където е извършена оперативна интервенция по наместване на костите на
счупения таз и поставени остеосинтезни материали за фиксиране на костните фрагменти.
Проведено е било и медикаментозно лечение. При второто пролежаване в болница в
периода 09.05-11.05.2020г. е била извършена хирургическа интервенция по отстраняване на
4
остеосинтезния материал. Разкъсването на слезката е наложило нейното оперативно
отстраняване, като тази травма е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Слезката е орган на
имунната система, тя осигурява имунна защита от възпаления, токсини и злокачествени
заболявания. Действа като филтър за бактерии, произвежда антитела и лимфоцити. Участва
в разрушаването на стари и увредени еритроцити и тромбоцити, косвено участва в
образуването на жлъчка. Слезката е и депо на кръв в организма и депо на тромбоцити.
Въпреки, че повечето от изброените функции могат частично да се поемат от други системи
на организма, загубата на слезката сериозно намалява защитните сили на организма поради
отслабване на изброените по-горе функции. Обобщено съчетаната травма с изявени
клинични данни за травматичен шок и остра дихателна недостатъчност са довели до
разстройство на здравето опасно за живота. Тази опасност е преодоляна само и единствено
по медицински път. Без провеждане на посоченото комплексно високоспециализирано
лечение смъртта му би била неизбежна поради тежестта на получените травми. Сроковете на
оздравителния процес в конкретния случай са били кратки в резултат на извършеното
лечение. Счупването на лява раменна кост и лява лопатка е затруднило движението на лява
ръка за период от 3-4 месеца. Счупването на тазовите кости е довело до затруднение в
движението на долните крайници за период от 8-12 месеца. Гръдната травма, ведно със
счупване на напречните израстъци на първи, втори и трети поясен прешлен, са довели до
затруднение движението на снагата за период от 2-3 месеца. В медицинската документация е
посочено, че на 27.03.2019г. към 19.00 ч. сатурацията внезапно е спаднала до 50%, което
наложило активни оперативно реанимационни действия в продължение на няколко дни. По
време на престоя на ищеца в болницата той е бил в тежко общо състояние и се е нуждаел от
външна помощ за ежедневни битови дейности. Описаните множествени счупвания на лява
ръка, ребра, таз също са налагали външна помощ до времето на зарастване на костите, най-
продължително от които зарастват костите на таза – 6-8 месеца, след който за период в
рамките до една година е налице затрудняване движението на долните крайници. След
петия - шестия месец след инцидента е бил в състояние самостоятелно да се обслужва и да
прави по няколко крачки. След повторната операция за премахване на остеосинтезния
материал също има следооперативен период в рамките на 2-3 седмици, в който трябва да се
изчакат меките тъкани отново да зараснат. Понастоящем лечебно възстановителният период
е приключил, пациентът се движи без накуцване, самостоятелно, без необходимост от
помощни средства. След посочения едногодишен период пациентът е възстановил напълно
двигателните си функции. Възможно е при промяна във времето или при по-голямо
физическо натоварване ищецът да изпитва болки в травмираните области. Пациентът
съобщава, че често го боли ляво коляно, а при промяна на времето и по-голямо натоварване
чувства болки в областта на таза. Направените разходи за лечение са в причинна връзка с
причините от ПТП увреждания. Становището на вещото лице в писменото заключение е, че
с оглед механизма на пътно транспортното произшествие и локализацията на получените
травми, по-вероятно е пострадалият да е бил с поставен обезопасителен колан.
Непоставянето на такъв най-вероятно би довело до настъпване на смърт по време на самото
произшествие. Видно от обясненията му в о.с.з. вещото лице е достигнал до този извод, тъй
като е останал с впечатление, че ищецът е бил на шофьорската седалка, доколкото травмите
говорят за удар в хоризонтална повърхност, както и вертикално съприкосновение с лявата
част на тялото, сочещи на коланна травма при поставен в ляво колан. В съдебно заседание
след запознаване със събраните в него нови доказателства вещото лице заявява, че не
поддържа заключението си по т. 13 от експертизата и счита, че при положение, че ищецът е
бил пасажер, той категорично не е имал поставен колан. Счита за достоверно изявлението на
ищеца, че е напуснал купето преди крайния момент от движението на автомобила, тъй като
травмите са в лявата част на торса, а деформациите по автомобила са в дясно. Травмите в
коремната част на тялото са от удара в таблото на автомобила, тъй като в тази част те са в
една равнина, а травмата в рамото е настъпила при напускане на купето вследствие на удар в
5
земната повърхност.
От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява,
че инцидентът е настъпил в непосредствена близост до „Бизнес парк – Варна” на
автомагистрала „Хемус” в пътното платно за движение посока центъра на града вследствие
на това, че л.а.”БМВ” с per. № ***, движейки се със скорост над 121 км./ч. при
ограничение от 80 км./ч., е загубил сцепление с пътното платно и след насочване в
условията на аварийно спиране към десен бордюр е осъществил начален удар спрямо десен
бордюр с предна дясна част на автомобила. В резултат на първия удар автомобилът е
реализирал завъртане на оста си по часовниковата стрелка и с предна част е откъснал от
местата им два рекламни пилона и е пречупил трети. След втория удар в пилоните
автомобилът се е завъртял допълнително по часовата стрелка и се е насочил с ляв страничен
борд към тревната площ, като е започнал постъпателно преобръщане през таван с отсичане
на ниска и средна растителност – дървета и храсти, до трайно установяване с предна част в
посока обратна на предходното си движение. В резултат на настъпилите деформации по
купето, таванът на автомобила в предна дясна част се е деформирал до ниво горна част на
волана. Деформираният таван силно е ограничил височината над пасажерската предна дясна
седалка с пътуващ в същия момент на нея Ж.Ж.. Вероятната причина за загуба на
управление на автомобила е избраната висока скорост на движение в процесния пътен
участък. Скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била значително по-висока от
изчислената на база установените спирачни следи и данни за преминаване на автомобила
през тревната площ. Независимо от използването или не на предпазен колан, силната
деформация на таванната конструкция над предна дясна седалка, е довела до
неконтролирано сближение с пътника на предна дясна седалка и ограничение на
вертикалното му разположение спрямо седалката. При изслушването си в о.с.з. вещото лице
разяснява, че от огледния протокол и снимков албум не са налице данни дали тялото на
ищеца е напуснало автомобила по време на катастрофата. Липсата на данни за
местонахождението на телата при посещението от разследващ полицай вероятно се дължи
на това, че при пострадалите с нарушени дихателни функции местопроизшествието се
посещава първо от медицинския екип. В случай, че действително е налице изпадане на
телата, то следва те да са били без предпазен обезопасителен колан. Наличните данни са че,
деформацията на автомобила е била такава, че сериозно е ограничила мястото за пасажери
на предните две седалки. Нараняванията в горната част на тялото могат да се получат
независимо дали е бил с колан или не. Таванът е паднал към долната част на купето с около
20 см. Деформацията в огледния протокол е описана до степен нивото на волана за
управление, разстоянието между горната част на вратата до стъклото на горната част на
колонката е било 15 см, поради което не е било възможно гръдният кош да премине през
такова разстояние. Ако телата са напуснали автомобила, това се е случило при завъртането
му през таван при първия удар. Тогава все още не е имало деформиране до степента, описана
в крайното установено положение на автомобила, което е настъпило след втория удар. Няма
данни купето да е било разрязано от екипите с оглед изваждане на телата, а обичайно при
такова деформиране на купетата вратите се отварят много трудно, изисква се специална
техника за разкъсване на бравите, които задържат автомобила.
Не е спорно между страните, че л.а.”БМВ” модел 330 ЦИ с per. № ***, управляван от
Г. Т. И. , е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица
№ 23119000743147, сключена с „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД, със срок на действие от
12.03.2019г. до 11.03.2020г.
Представени са доказателства за предявяване на застрахователна претенция по
чл.498, вр. чл.380 КЗ на 17.06.2019г., по която застрахователят е постановил отказ, поради
доказателствена необоснованост, обективиран в Протокол №1/17.09.2019г., съобщен на
6
ищеца на 20.09.2019г.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
Инициираното производство по чл.423 от КЗ е допустимо предвид представените
доказателства за предявена пред застрахователя претенция по чл.498 от КЗ и предвид
изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ. Обуславящото ликвидационно производството
пред застрахователя е проведено и приключило с негово изрично произнасяне. Положителна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск е предявяването на
извънсъдебната претенция, а не документалната й обоснованост.
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
е функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността
на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от него са настъпили
вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно приетата за установена фактическа обстановка, обстоятелствата, че
управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован при ответното дружество
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, както и валидността й към
датата на произшествието, не са предмет на спор между страните по делото. Не са спорни и
фактите на настъпилото застрахователно събитие на 24.03.2019г., както и че то
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. Настъпването на
инцидента в причинна връзка с противоправното поведение на водача на застрахования
автомобил се установява от представените по делото констативен протокол за ПТП и
протокол за оглед. Същите не се ползват с материална доказателствена сила относно
авторството и механизма на деянието, но доколкото са съставени при условията на запазено
произшествие, е обвързващ за съда в частта относно констатациите на съставителя относно
непосредствено възприетото от него при огледа фактическо положение. По отношение на
лично констатираните от съставителя факти документът формира обвързваща
доказателствена сила, която в случая не е опровергана. Напротив същата кореспондира с
експертното заключение, че пораженията по автомобила и разположението му след ПТП
съответства на описания в протокола механизъм за настъпването му, сочещ превишената и
несъобразена с пътната обстановка скорост като причина за инцидента. В тази насока са и
показанията на свидетеля очевидец на ПТП, от които се установява, че застрахованият водач
е шофирал с превишена скорост, участвал е в нерегламентирано и неразрешено по реда на
чл. 88 ЗДв.П състезание и е предприел забранена от закона маневра – изпреварване по дясна
аварийна лента. По този начин същият е реализирал фактическият състав на три нарушения
на правилата за движение по чл.20, чл.41, ал.1 и чл.104 б от ЗДвП. С оглед събраните данни
за противоправност на поведението на застрахования водач, вината му се предполага
съгласно чл.45, ал. 2 от ЗЗД, доколкото доказателства за противното по делото не са
събрани. Безспорно се установяват и останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане – причинени травми на ищеца като резултат от виновното
поведение на деликвента. По изложените съображения предявения иск се явява доказан по
основание.
По отношение на размера на иска съдът, на основание чл. 52 от ЗЗД, следва да
определи дължимото обезщетение съобразно критериите за справедливост.
Съвкупният анализ на събраните доказателства налага извода, че ищецът е претърпял
множество средни телесни повреди и една тежка телесна повреда, свързана със загуба на
7
орган. Съчетаната травма е обусловила състояние опасно за живота. Проведени са две
животоспасяващи оперативни интервенции, като болничният престой е продължил един
месец. Възстановяването на ищеца от физическите травми е отнело сравнително
продължителен период от време, като най-тежката близо една година. През първите месеци
същият се е нуждаел от чужда помощ при обикновени ежедневни дейности, което безспорно
е причинило неудобства от битов характер. Съдът съобразява и проведеното след
срастването на костите оперативно отстраняване на имплантираният остеосинтезен
материал и свързания с него постоперативен период. Събрани са данни и за продължаващ
три години след инцидента болков синдром в областта на получените травми при промяна в
сезоните и физическо натоварване. От друга страна с изключение на ампутираната слезка
физическите травми са напълно възстановени. Липсват данни за настъпили усложнения в
рамките на оздравителния процес. Счупените кости са напълно зараснали, не са налице
затруднения в походката, неправилно сраснали кости или необходимост от ползване на
помощни средства за придвижване. Липсват медицински показания за намаляване на
работоспособността на ищеца, напротив същият е възобновил трудовата си дейност в
сравнително кратък период след инцидента (7-8 месеца). Следва да се има предвид и че
независимо от голямото й значение за организма, слезката не е жизненоважен орган, тъй
като нейните функции могат да се изпълняват и от други органи. От събраните свидетелски
показания безспорно се установява, че ищецът е претърпял негативни емоционални
преживявания, но липсват данни същите да са довели до съществена и трайна промяна на
личността и да са се отразили стресогенно в емоционален план и разтърсващо представата
на индивида за самия себе си. Не се твърди и установява да е проведена психиатрична
терапия и/или медикаментозно лечение на депресия, тревожност, безсъние и т.н., или да е
налице необходимост от провеждането на такава. По отношение на психичния интегритет
на ищеца е налице пълно възстановяване, с изключение на повишеното внимание относно
личността на водача при пътуване в автомобил, което дефинитивно е присъщо на дължимата
грижа за собствените работи, която всеки разумен човек е длъжен да полага. В обобщение
съдът намира, че като се съобрази от една страна значителната степен на възстановяване от
травмите към настоящия момент, а от друга - високия им интензитет, обусловил временна
опасност за живота, справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди следва да се определи на 90 000 лева.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане възражението на ответника
за съпричиняване от страна на пострадалия. В тежест на ответника е да установи, че
поведението на пострадалия е способствало за настъпване на деликтния резултат.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на доказана
причинна връзка между поведението на пострадалия (действие или бездействие), с което
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на вредоносния резултат
или е улеснил механизма на увреждането. Като допълнение следва да се изложи, че при
обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намаляването на дължимото от
делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно и
противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането, а дали
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия съставлява пряка
и непосредствена причина за настъпване на вредите.
Деянието на пострадалия, с което е допринесъл за вредоносния резултат в конкретния
случай, е взетото от него решение за участие в нерегламентирано автомобилно състезание, с
което сам се е поставил в риск от увреждане. Събраните гласни доказателства, че
състезанието е проведено след предварителна уговорка между водачите на място, на което и
ищецът е присъствал, без по делото да се установява различна причина за пребиваването му
в автомобила, прави единствено възможен извода, че същият е съзнавал повода за
пътуването и е бил съгласен да вземе участие. Следователно поведението на пострадалия
8
следва да бъде счетено като деяние способствало за настъпването на вредоносните
последици.
По отношение на другия въведен от ответника съпричиняващ юридически факт е
налице признание на ищеца пред вещото лице в качеството му на длъжностно лице в
рамките на проведеното психилогично интервю. Признанието на ищеца се потвърждава от
изводите на вещите лица в о.с.з., че получените травми и техният механизъм кореспондират
на хипотеза на непоставен от ищеца обезопасителен колан. Фактът, че ищецът е пътувал без
колан, косвено се установява и от събраните данни, че секунди след катастрофата същият се
е намирал извън автомобила, както и от липсата на следи от разрязване на купето, каквото
несъмнено би се наложило при тази степен на деформация за изваждане на тялото, ако беше
задържано в него от правилно поставен колан. В този смисъл съдът намира, че с
поведението си ищецът е реализирал фактически състав на нарушението по чл.137а, ал.1 от
ЗДв.П. Независимо от това допуснатото от него правонарушение не е довело до
съпричиняване на вредоносния резултат, предвид категоричния извод на вещите лица, че с
оглед силната деформация в челната част на автомобила в случай на поставен предпазен
колан несъмнено би настъпил по-тежкия летален изход. В този смисъл допуснатото
правонарушение не следва да се съобразява при преценката относно степента на
съпричиняване.
При определяне на дела на съпричиняване съдът преценява съотношението във вида
и тежестта на нарушенията на деликвента и увреденото лице. В този смисъл съдът отчита
от една страна, че вредоносният резултат не би настъпил без извършения от ищеца свободен
избор на рисково поведение, а от друга, че вината на водача на МПС е много по-значителна,
тъй като той е по-отговорен за действията си при управление на техническо средство –
автомобил. Боравенето с техника, което носи потенциална опасност, ангажира в по-висока
степен отговорността на водачите на МПС при нарушение на правилата за движение,
отколкото участието в нерегламенирано автомобилно състезание като пасажер. При
изложените доводи съпричиняването на пострадалия следва да се приеме в по-малък дял,
поради което дължимото обезщетение следва да бъде намалено с 30%.
С оглед изложеното съдът приема, че за репариране на неблагоприятните последици
от увреждащото събитие, съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта
и след приспадане на определения процент съпричиняване, сумата, която ответникът следва
да заплати на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди е 63000 лева.
От приложените медицински документи се доказват извършени от ищеца разходи в
размер на 1890 лева, имащи характер на имуществени вреди, намиращи се според СМЕ в
пряка причинно-следствена връзка с извършения деликт, поради което също следва да бъдат
възстановени, като бъде приспаднат коефициентът на съпричиняване, или в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 1323 лева.
По гореизложените съображения предявеният пряк иск срещу застрахователя следва
да бъде уважен за сумата от 63 000 лева за претърпените от пострадалия неимуществени
вреди, както и за сумата от 1323 лева – имуществени вреди.
За да се произнесе по претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение, съдът съобразява нормата на чл. 497, ал.1 КЗ, според която
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл.106 ал.3; 2. изтичането на срока по чл.496 ал.1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3.
9
Изпадането на застрахователя в забава е регламентирано с изрични правни норми.
Ищецът е отправил до застрахователя застрахователна претенция по реда на чл.380
КЗ, получена от ответника на 17.06.2019г., като е приложил към нея протокол за ПТП и
пълномощно. С писмо изх.№ 2628/18.06.2019 г., връчено на ищеца на 20.06.2019г.,
застрахователят е поискал представяне на доказателства на осн. чл.496 ал.4 КЗ – всички
документи по образуваното досъдебно производство: автотехническа експертиза,
съдебномедицинска експертиза, протокол от оглед на местопроизшествие, протокол от
разпит на свидетели, снимков материал и пр., постановление за прекратяване на
наказателното производство или съдебно решение, всички медицински документи,
удостоверяващи получените увреждания. По отношение на част от посочените документи е
била налице обективна невъзможност за представянето им, тъй като все още не са били
съставени. Но към датата на получаване на указанията по досъдебното производство са били
изготвени два огледни протокола и снимкови албуми и са били издадени всички
представени по делото медицински и разходооправдателни документи, а на 16.07.2019г. по
досъдебното производство е прието и заключението на СМЕ, което също е могло да бъде
представено в рамките на срока за произнасяне на застрахователя. Всички изброени
доказателства имат отношение към определяне размера на обезщетението, но липсват данни
да са били представени или представянето им да е било обективно невъзможно. В
приложената към отговора преписка по претенцията липсват данни за проявена от ищеца
активност в ликвидационното производство. Следователно съдът намира, че
застрахователят е изпаднал в забава на 17.09.2019г. с изтичане на тримесечния срок по чл.
497, ал.1 КЗ.
Независимо от това, че не е в забава, за периода след уведомяването си
застрахователят дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, но на основание чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото
лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за
забавата на застрахования деликвент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на деликвента. Съгласно чл.429, ал.3, изр.
2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице
лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования деликвент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая,
поради липса на други данни по делото, настоящият състав на съда приема, че
застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 17.06.2019г. с предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, поради което за периода от 17.06.2019г. до
17.09.2019г. ответникът дължи законна лихва за забава върху застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и
чл.429, ал.2, т.2 КЗ. (в този смисъл е Решение №167/30.01.2020 по дело №2273/2018 на ВКС,
ТК, II т.о.)
Следователно претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди се явява основателна за периода от 17.06.2019г. до
окончателното изплащане, а по отношение на обезщетението за имуществени вреди за
периода от датата на извършване на разходите – 02.04.2019г. до 16.06.2019г. искането следва
да бъде отхвърлено като неоснователно.
По разноските:
10
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА
в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 2093.86
лева от общо 3967.80 лева, представляваща възнаграждение за предоставената от него
безплатна правна помощ, съразмерно с уважената част от исковете.
По направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски, съдът намира,
че такива се следват съобразно отхвърлената част от иска като в тежест на ищеца следва да
се възложи сумата от 2692.03 лева от претендираните общо 5700 лева, представляваща
заплатен депозит за вещи лица (900 лева), депозит за свидетел (30 лева) и адвокатско
възнаграждение (4770 лева), на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 2572.92 лева, определена съгласно чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“Св.
София“7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Н. Ж. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата
от 63000.00 лв. (шестдесет и три хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на
настъпило ПТП 24.03.2019 г., на автомагистрала „Хемус“ в посока от гр.София към
гр.Варна, в близост до „Бизнес парк“-Варна причинено виновно от водача на л.а.“БМВ“ с
рег.№ ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица № 23119000743147 със срок на валидност до 11.03.2020г ., както и сумата от 1323
(хиляда триста двадесет и три) лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди – разходи за медицинска плака по фискален бон от 02.04.2019г. и за
винт по фискален бон от 02.04.2019г. по талон за медицинско изделие, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция – 17.06.2019г., до окончателното изплащане, на основание
чл.432 и чл.429 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над 63000 лв. до претендираните 120000 лв. и иска за имуществени вреди за
разликата над 1323 лева до 1890 лева, както и искането за присъждане на законна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 02.04.2019г. до
16.06.2019г.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“Св.
София“7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Б. С. с ЕГН **********, сумата от 2093.86
лева, представляваща възнаграждение за предоставена на ищеца Ж. Н. Ж. с ЕГН
********** безплатна правна помощ по т.д. №942/2020г. на ВОС, съразмерно с уважената
част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“Св.
София“7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на
Бюджета на съдебната власт, сумата от 2572.92 лева, представляваща дължимата по делото
държавна такса върху уважената част от иска, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
11
ОСЪЖДА Ж. Н. Ж. с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“Св. София“7, ет. 5,
сумата от 2692.03 лева, представляващи сторени в производството съдебно-деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12