Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260744 19.05.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
деветнадесети април
Година 2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Ирина Манолова
като
разгледа докладваното гр.д. № 7569 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения
от малолетния С.Г.С., действащ чрез своята майка и
законен представител П.И.П., против Г.С.С., и допълнително уточнен иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 459,40 лв., представляваща
дължима сума по т. 4 от споразумение от 20.11.2018 г., а именно половината от
медицинските разходи за детето и половината от разумните разходи, свързани с
обучението и извънкласните му занимания, направени през периода 01.12.2018 г. –
31.12.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6663/ 2020 г. по описа на БРС. Претендира се и
присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в
исковото производство. Твърди се, че на 20.11.2018 г. между родителите на
малолетния С.Г.С. е било сключено споразумение за увеличаване издръжката на
детето от 150 лв. на 300 лв. месечно, като в т. 4 от него е уговорено и
заплащането на месечна добавка към издръжката, а именно бащата се е задължил да
заплаща половината от направените медицински разходи за детето и половината от
разумните разходи, свързани с неговото обучение и извънкласните му занимания,
след отправено искане от страна на майката и представяне на разходооправдателен
документ. Твърди се също така, че с две покани майката е уведомила бащата за
направените от нея разходи по т. 4 от споразумението през периода 01.12.2018 г.
– 31.12.2019 г. и го е поканила да й заплати половината от тази разходи, но той
е отказал. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който
поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е
с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е
допустим.
В
законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответника, в
който се твърди, че искът е неоснователен. Заявено е възражение за нищожност на
горепосоченото споразумение, поради накърняване на добрите нрави, тъй като от
него произтичат права само за майката, а за бащата възникват само задължения.
Освен това се твърди, че детето прекарва всички ваканции при баща си в гр.
Бургас, като той не само се грижи за детето и поема разходите по отглеждането
му, но и плаща издръжка на майката. Ответникът се явява лично и с процесуален
представител в съдебно заседание, поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен, ангажира доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложено ч.гр.д. № 6663/2020
г. по описа на БРС, с издадената по това дело Заповед № 260556/28.10.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът Г.С.С.
да заплати на детето С.Г.С., действащ чрез своята майка и законен представител П.И.П.,
сумата от 459,40 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, както и 175 лв.
- разноски по делото. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че
сумата е дължима по писмено споразумение от 20.11.2018 г. с нотариална заверка
на подписите и представлява половината от направени медицински разходи и
разумни разходи за детето, свързани с обучението и извънкласните му занимания.
Длъжникът е подал възражение против заповедта за изпълнение, което е наложило
предявяването на настоящия иск.
По делото не се спори, че Г.С.С. и П.И.П.
са родители на детето С.Г.С., ЕГН **********.
Представено е копие на Споразумение
за увеличение на издръжка от 20.11.2018 г., сключено между Г.С.С. и П.И.П., с
нотариална заверка на подписите, с т. 4 на което Г.С. се е задължил да заплаща на детето С.С.,
чрез неговата майка и законен представител П.П., добавка към дължимата месечна
издръжка в размер на половината от медицинските разходи (в това число разходи
за болнична и извънболнична помощ, медикодентални услуги, изследвания и
лекарства), когато са необходими такива, както и половината от разумните
разходи, свързани с обучението и извънкласните занимания на детето. Съгласно т.
4.1 от споразумението, описаните в предходната точка разноски се заплащат след
поискването им и представянето на разходооправдателен документ.
Като доказателства по делото са
представени две покани от П.П. до Г.С., с първата от които майката е поканила
бащата да заплати на осн. т. 4 от споразумението им сумата от 278 лв.,
представляваща половината от направени от нея разходи през периода 01.12.2018
г. – 10.04.2019 г. за лекарства за детето и за негови извънкласни занимания по
английски език, а с втората покана бащата е поканен да заплати на майката
сумата от 460 лв., представляваща половината от платените от нея през периода
01.12.2018 г. – 31.12.2019 г. разходи за извънкласни занимания на детето по
английски език.
Представени са и отговорите на
ответника по повод на горните покани, като същият е отказал да плати търсените
от майката суми.
Ищцата е представила по делото копия
на платежно нареждане и приходни касови ордери, от които е видно, че през
периода 10.12.2018 г. – 13.12.2019 г. тя е платила на Образователен център
„Делфин“ за посещения от детето С. на курс по английски език сумата от общо 782
лв.
Ищцата е представила и копия на
фискални бонове за закупени през периода 06.12.2018 г. – 18.03.2019 г.
лекарства на обща стойност 56,11 лв.
Ответникът е представил по делото
копие на отправено от него и връчено на ищцата на 08.03.2021 г. предизвестие за
прекратяване на сключеното между тях споразумение от 20.11.2018 г., както и на
отговор на ищцата от 12.03.2021 г., с който тя е възразила по това
предизвестие.
Представено е и копие на трудов
договор на ответника, на справка за осигурителния му статус, на удостоверение
за раждане на друго малолетно дете на ответника, както и множество други
доказателства, касаещи финансовите възможности на ответника, както и доказателства,
че бащата също е правил разходи за лечение на детето, но съдът намира, че
всички тези доказателства са ирелевантни за спора по настоящото дело, тъй като
изпълнението на поетото от ответника задължение по т. 4 от сключеното между
страните споразумение не зависи от неговите възможности да плаща добавка към
издръжката на детето, нито от това дали той е правил разходи във връзка със
здравословното му състояние.
При така представените доказателства,
съдът намира, че искът е частично основателен, а именно до размера от 419,06
лв., тъй като ответникът, като баща на детето С., е поел задължение да заплаща
половината от направените от майката медицинските разходи за детето, както и
половината от разумните разходи, свързани с обучението и извънкласните
занимания на детето, а по делото се представиха доказателства, че през
процесния период майката е направила такива разходи в общ размер от 838,11 лв.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за нищожност на споразумението от 20.11.2018 г. като
накърняващо добрите нрави, тъй като, според него, от това споразумение
произтичат задължения само за него, но не и за майката на детето. Действително
с така подписаното между родителите на детето С. споразумение същите са
уговорили увеличаване на дължимата от ответника издръжка за детето, както и
заплащането от бащата на добавка към тази издръжка, при условие, че майката е
направила допълнителни разходи за лечение на детето, за неговото обучение и за
извънкласни занимания, и при условие, че бъдат представени разходооправдателни
документи за тези разходи. С оглед характера на това споразумение, а именно, че
то касае издръжката на детето, и предвид факта, че задължен да плаща издръжка е
ответникът по делото, съдът намира, че това споразумение по никакъв начин не
противоречи на добрите нрави, а напротив – същото е изцяло в унисон както с
добрите нрави, така и с разпоредбите на СК, предвиждащи задължение за родителя,
който не упражнява родителските права, да плаща издръжка на детето, както и
възможност да се заплаща добавка към тази издръжка.
В случая се установи, че през
процесния период майката е направила допълнителни разходи, свързани с лечение
на детето и с негово извънкласно обучение по английски език, в общ размер от
838,11 лв. (съгласно представените разходооправдателни документи), както и че
тя е поканила бащата да заплати половината от тези разходи, поради което съдът
намира, че са изпълнени условията на т. 4 и т. 4.1 от подписаното между тях
споразумение от 20.11.2018 г. и ответникът дължи заплащане на добавка към
издръжката на детето С. в размер на половината от тази сума, а именно 419,06
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид горното, съдът счита, че
искът е основателен и доказан до размера от 419,06 лв. и следва да бъде уважен
до този размер, а в останалата му част искът е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичното уважаване на иска и
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 456,09
лв., представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски в
заповедното и в исковото производство (общо 500 лв.), съответна на уважената
част от иска, а на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 31,61 лв., представляваща част от направените от него
разноски по делото, съответна на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.С., ЕГН **********,***, че същият дължи на С.Г.С., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител П.И.П., ЕГН **********,***, сумата от 419,06
лв. (четиристотин и деветнадесет лв. и шест ст.),
представляваща половината
от медицинските разходи за детето и от разходи, свързани с обучението и
извънкласните му занимания, направени през периода 01.12.2018 г. – 31.12.2019
г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.10.2020 г., до окончателното й изплащане,
които вземания са част от предмета на Заповед № 260556/28.10.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6663/2020
г. по описа на БРС, като в останалата му част над уважения до предявения размер
от 459,40
лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********,***,
да заплати на С.Г.С.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител П.И.П., ЕГН **********,***, сумата от 456,09
лв. (четиристотин петдесет и шест лв. и девет ст.),
представляваща част от направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното
производство.
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител П.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на Г.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 31,61 лв. (тридесет и един лв. и шестдесет и една ст.), представляваща част от
направените от ответника разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
ИМ