О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 04.09.2023г. гр.Търговище
Административен
съд- гр.Търговище втори
състав
на
четвърти септември две хиляди
двадесет и трета година,
в
закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА
ПЕТРОВА
като
разгледа докладваното от председателя адм.д. №157 по описа за 2023г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Произнасянето е на основание чл.159 от АПК.
Производството е образувано по жалба на „Фил Бо – 2016“ООД с ЕИК ********* със седалище в
град Търговище, ул. „Цар Освободител“ №30, ет.10, ап.54, представлявано от
управителя а.б.п., против Констативен протокол №6/12.08.2023г. на Община
Търговище. В жалбата се визира незаконосъобразност на оспорения констативен
протокол, който според жалбоподателя съдържал белезите на индивидуален
административен акт. Сочи се, че в протокола е определен неправилно адресата,
тъй като нарушението, ако е налице такова,
не може да се извърши от кафе-сладкарница, а от физическо или юридическо
лице. Визира се липса на посочени нарушени правни норми. Заявява, че с
установените в протокола действия жалбоподателят не е допуснал нарушение на
закона. В жалбата е споменато, че с цел спазване изискванията на общината жалбоподателят
наел инженер – конструктор, който да внесе в Общината конструктивно становище
за търпимост, поради което не следвало да се прилага посочената в констативния
протокол мярка. Моли за отмяна на Констативен протокол №6/12.08.2023г. на
Община Търговище.
С писмо изх.№РД-01-8310/23.08.2023г., ведно с
изпращане на изисканата административна преписка, Кметът на Община Търговище е
изразил становище за недопустимост на постъпилата жалба, тъй като оспореният
констативен протокол не носел белезите на индивидуален
административен акт по чл. 21 ал. 1 АПК. Според същия този констативен протокол
следва да се класифицира като препоръка за доброволни действия в указан от
администрацията срок по смисъла на чл. 21 ал.5 АПК, без да съдържа волеизявление,
с което се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права,
свободи или законни интереси. Ето защо този протокол не подлежал на
самостоятелно обжалване, поради което се настоява за оставяне на жалбата без
разглеждане като недопустима на основание чл. 159 т.1 АПК.
При проверка за допустимост на постъпилата жалба съдът
прецени следното:
Предмет на жалбата е Констативен протокол
№6/12.08.2023г., издаден и подписан от В.К.С.– гл.специалист при Община
Търговище. В същия са отразени констатациите от извършена в същия ден проверка
на „Кафе – аперитив – сладкарница „У дома“, според които : 1/ На източната
фасада на жилищната сграда, находяща се на ул. „Стара планина“29, са монтирани
2 броя слънцезащитни съоръжения /тенти/ в отклонение на издаденото от Главния
архитект разрешение за поставяне и одобрена схема за разполагане на
преместваеми съоръжения /маси за консумация/; 2/ На северната фасада на жилищната
сграда на ул. „Стара планина“29 е изпълнен отвор в стената и поставена врата
без необходимото съгласие на живущите в сградата и без конструктивно становище
от инженер – конструктор с указание. След така направените констатации е дадено
следното предписание : в срок до 14 дни да
се премахнат слънцезащитните съоръжения/тенти/, поставени на източната фасада;
да се премахне поставената врата на северната фасада и се зазида направения
отвор. Констативният протокол е подписан от извършилия и присъствалия на
проверката служители, и от управителя на провереното дружество а.б.п..
От представената преписка следва, че проверката на
02.08.2023г. е извършена по жалба на конкретно лице като след извършването
ѝ до подателя на жалбата е изпратен отговор от Кмета на Община Търговище,
в който наред с отразяване на направените констатации е посочено, че на
собственика с „Констативен протокол №6/12.08.2023г. е разпоредено да премахне
доброволно и за своя сметка монтираните слънцезащитни съоръжения /тенти/, и да зазида
направения отвор на северната фасада на сградата. При неизпълнение на горното в
определения срок, Община Търговище ще предприеме последващи административни
действия съгласно ЗУТ“.
Една от предпоставките за допустимост на жалбата при
съдебно оспорване на административен акт е последният да подлежи на обжалване.
В преценката на тази предпоставка се включва и преценката за това дали
обжалваният акт се явява индивидуален административен такъв по смисъла на чл.
21 ал.1 - 4 АПК. Според дефиницията на чл. 21 ал.1 АПК индивидуален
административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или
бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със
закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и
организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В
случая е налице волеизявление на орган под формата на констатация за установено
фактическо положение в недвижим имот. Действително в констативния протокол е
дадено предписание за премахване на установените съоръжения и врата в определен
срок. Но нито в този протокол, нито според цитирана в същия законова норма е
предвидено настъпване на такива последици от неизпълнение на даденото
предписание, с които непосредствено биха се засегнали права, свободи или
законни интереси на жалбоподателя.
Въпреки липсата на посочено в КП правно основание за издаването му,
предвид съдържанието му може да се направи извода, че се касае до хипотеза,
урегулирана в разпоредбите на чл. 57 и чл. 57а ЗУТ. Но и в тези случаи съгласно
чл. 57а ал.2 ЗУТ обстоятелствата се установяват с констативен акт, съставен от
служителите по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, в 7-дневен срок от констатиране на
нарушението, като констативният акт се връчва на собствениците на обектите по
ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му.
Съгласно чл. 57а ал.3 ЗУТ в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по
ал. 2 кметът на общината издава заповед за премахване на обекта, която се
връчва на собственика на обекта по ал. 1, който може да я обжалва по реда на
чл. 215, ал. 1. В случая съставеният
констативен протокол не съвпада с понятието констативен акт, вложено в смисъла
на чл. 57а ал.2 ЗУТ, и съответно дори не представлява акт, с който се поставя
началото на административно производство, завършващо със заповед по чл. 57а
ал.3 ЗУТ, която вече носи характеристиките на индивидуален административен акт.
В случая не може да се направи и извод за започнала процедура по чл. 195 от ЗУТ, тъй като липсва приложена заповед за назначена от Кмета на Община
Търговище комисия по чл. 196 ал.1 ЗУТ, която да извърши проверка и състави
протокол за състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни
дейности. Но дори и в този случай съставеният от визираната комисия протокол не
подлежи на самостоятелно обжалване, а се явява акт, издаден в хода на
административно производство, и подготвя издаването на заповедта на кмета по
чл. 195, ал. 4, 5 или 6 ЗУТ, която вече е индивидуален административен акт,
подлежащ на обжалване съгласно чл. 196 ал.4 ЗУТ. Предвид съдържанието на
обжалвания констативен протокол и с оглед изложеното в писмото на Кмета на
Община Търговище до подателя на жалбата, както и предвид становището на Кмета
на Община Търговище по настоящото дело, в случая са дадени предписания, които
са по – скоро с характера на препоръка и покана за доброволно отстраняване на
установените подобрения от страна и за сметка на жалбоподателя по делото.
Изтичането на указания срок не води до създаване на задължения, засягане на
права или законни интереси на адресата. Едва при неизпълнение на тези препоръки
в срок общинската администрация би могла тепърва да предприеме административни
действия съгласно ЗУТ, които в случай, че са със задължителен характер за
адресата и засягат негови права и законни интереси, биха представлявали
индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. В т.см. е и Решение №
12861 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7080/2012 г., II о., докладчик
съдията Галя Костова. Предвид изложеното съдът приема, че оспореният Констативен
протокол №6/12.08.2023г., издаден и подписан от В.К.С.– гл.специалист при Община
Търговище, не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на
самостоятелно съдебно обжалване. Същият не е предвиден и като част от
административно производство, което приключва с издаване на индивидуален административен акт. Ето защо не е налице
годен предмет на обжалване, а това поставя настоящия случай в хипотезата на чл. 159 т.1 АПК, при която
следва жалбата да бъде оставена без разглеждане и съдебното производство да се
прекрати.
Воден от горното и на основание чл. 159 т.1 АПК съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на „Фил
Бо – 2016“ ООД с ЕИК ********* със седалище в град Търговище, ул. „Цар
Освободител“ №30, ет.10, ап.54, представлявано от управителя а.б.п., против
Констативен протокол №6/12.08.2023г., издаден и подписан от В.К.С.– гл.специалист
при Община Търговище.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №157
по описа за 2023г. на Административен съд – Търговище.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: