МОТИВИ по НОХД № 30 153 по описа за 2015г.на РС-Монтана
Подсъдимият
А.Н.К. xxx е обвинен в това,че за времето от 01.03.2014 г.до 30.05.2015 г. в град Монтана, след като е
осъден с Решение по гражданско дело № 125/2012 г. на МОС, влязло в законна сила
на 29.06.2012 г., да издържа свои низходящи - А. А. К. А. А. К. и. А. А. К.
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски
- 14 месечни вноски, в размер общо на 12 666.64 лева за трите деца, като
деянието е извършено повторно, след като е осъден с влезли в сила присъди за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК по НОХД № 30155/2013 г. на МРС и. за
престъпление по чл. 183, ал.4 във вр.с ал.1 от НК по НОХД № 30147/2014 г. на
МРС - прест. по чл.183, ал.4 във вр.с ал.1 от НК.
Производството
се е развило по глава 27 от НПК.
В съдебните прения представителят на Районна прокуратура-гр.Монтана
поддържа обвинението и. правната квалификация.След кратък анализ на събраните
на досъдебното производството писмени и. гласни доказателства,счита,че
обвинението е доказано по несъмнен начин. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен и. при условията на чл.54 от НК да му наложи наказание пробация,като
на основание чл.42а,ал.2,т.1 и. т.2,във вр. с ал.1 от НК определи
задължителните пробационни мерки за срок от една година,както да му се наложи и.
наказание обществено порицание.По този начин прокурорът счита,че ще се изпълнят
целите предвидени в чл.36 от НК.
Частните обвинители,представлявани от адвокат Босев от
АК-Монтана твърдят,че подсъдимият има средства да заплаща определената от съда
издръжка и. умишлено се е лишил от имущество и. средства за живеене,като е
прехвърлил имуществото си на последното дете,родено от брака си с жената с
която съжителства и. фиктивно се е развел.Поддържат,че на всяка цена на
подсъдимия следва да се наложи условно наказание,тъй като наказание пробация
няма да го мотивира да заплаща определената за трите си деца издръжкА.
Подсъдимият А.Н.К. разбира в какво е обвинен,признава вината
си.При условията на чл.371,т.2 от НПК признава изцяло фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,съгласявайки се да не се събират
доказателства за тези факти.Твърди,че обича децата си,цял живот ще се грижи за
тях,не е оставил децата си необлечени и. ненахранени,но за всички тези разходи
не е искал разписки.Има материални затруднения,издържа още две деца,но е казвал
на децата си,винаги когато имат нужда да се обадят.Взимал е и. заеми за
издръжката им.
Служебният защитник на подсъдимия-адвокат К. xxx с оглед
характера на производството,не прави анализ на фактическата обстановка,тъй като
подсъдимият изцяло признава фактите и. обстоятелствата изложени в обвинителния
акт.Счита,че вида на наказанието следва да бъде пробация,тъй като не се касае
за висока степен на обществена опасност както на деянието,така и. на дееца,а наказанието
лишаване от свобода,не би допринесло за реализиране целите на наказанието
,посочени в чл.36 от НК.
Производството се развива при условията и. по реда на
чл.370,ал.1 и. сл.от НПК-проведе се съкратено съдебно следствие,предшествано от
предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени.На основание
чл.373,ал.1,във вр. с чл.283 от НПК,съдът ги прочете и. огласи,без да извършва
разпит на свидетелкатА.
Съдът ,позовавайки се на направеното самопризнание на
подсъдимия и. доказателствата събрани в досъдебното производство,които го
подкрепят,приема за установено следното:
ПодсъдимияАндрей К. и. свидетелката Д.К.
сключили граждански брак на 16.05.1998 г. в град МонтанА. От брака си двамата
имат три деца - А. А. К. родена през 1998 г., А. А. К. родена през 2000 г. и. А.
А. К. роден през 2002 г.
С решение, постановено по гр.д.№ 1103/2006 г. по описа
на МРС, в сила от 29.12.2006 г., бракът между подсъдимия и.
К. е прекратен по взаимно съгласие. Упражняването на родителските права по
отношение на трите деца е предоставено за упражняване на майката – свидетелката Д.К.. Ответникът е осъден да заплаща на К. като майка и.
законен представител на децата месечна издръжка в размер на по 150.00 лева за
всяко дете.
С Решение на МРС по гр.д.№ 70572 по описа на съда за
2011 г. размерът на присъдената издръжка е изменен, като подсъдимият К. е осъден да заплаща на свидетелката К. като майка и. законен представител на децата
месечна издръжка в размер на по 250.00 лева за всяко дете.
Решението на МРС по гр.д.№ 70572/2011 г. е обжалвано
от подсъдимия, както и. от свидетелкатА. С
Решение от 22.05.2012 г., в сила от 29.06.2012 г. подсъдимия А.К. е осъден да заплаща на свидетелката К. като майка и. законен представител на А. А. К. А. А.
К. и. А. А. К. месечна издръжка за всяко от децата в размер на 300.00 лева, до
настъпването на законоустановени обстоятелства за изменение или прекратяване.
Свидетелката Д.К. е категорична, че бившият
й съпруг не изплаща дължимата издръжка за трите децА. Това я принудило да заведе гражданско дело № 620/2014 г. по описа на МРС, тъй
като бившият и.
съпруг и. баща на децата й започнал да
прехвърля собствеността на своите имоти на трети лицА.
Свидетелката К. двукратно подавала жалби в РП - Монтана
относно неплащането на дължимата издръжка от страна на подсъдимия. Подсъдимият А.К. е осъждан за
престъпления от общ характер - по чл.183.ал.1 и. чл. 183, ал.4 вр.с ал.1 от НК,
видно от справка за съдимост № 1539/2014 г., издадена от Бюро за съдимост при
МРС /л.41-43/. С Присъда на МРС
по НОХД № 30155/2013 г., в сила от 25.10.2013 г., подсъдимия К. е осъден за прест. по чл.183, ал.1 от НК на
наказание Глоба в размер на 300
левА. С присъда по НОХД № 30147/2014 г. по описа на МРС, в сила
от 31.07.2014 г., подсъдимия
К. е осъден за престъпление по чл.183, ал.4
от НК - за това, че не е изплащал дължимата на своите низходящи - А. А. К. А. А.
К. и. А. А. К. - издръжка в размер на по 300.00 лева месечно за всяко от децата
за повече от два месеца - за девет месеца, при което са налице неплатени 10
месечни вноски по 900.00 лева, или общо в размер на 9000.00 левА. Деянието на подсъдимия К. е извършено в периода от м.май 2013 г. до месец
февруари 2014 г. в град МонтанА. Наложено му е наказание Глоба в размер на
400.00 левА.
Свидетелката Д.К. xxx, заедно с трите
си деца, поради което издръжката следва да се плаща от подсъдимия К. в посоченото населено място /по местожителство на кредитора - чл. 68, б. „а” ЗЗД/.
В хода на досъдебното производство в качеството на
свидетел е разпитана Д.К.. Показанията й потвърждават гореописаната фактическа
обстановкА. Свидетелката
К. е категорична, че бившият й съпруг продължава да не й изплаща
дължимата месечна издръжка в качеството й на майка и. законен представител на трите
непълнолетни деца, независимо от предходните му осъждания за същото деяние. Тя
твърди, че подсъдимият
К. умишлено е прехвърлил собствеността си
на фирмите, на които е бил собственик на третата си съпруга, за да не изплаща
дължимите суми. Неизплащането на дължимите суми за издръжка довели до влошаване
на материалното положение на свидетелката К. и. децата й, като това
наложило свидетелката да продаде личния си автомобил, а непълнолетните деца да
продадат някои свои лични вещи.
Видно от заключението на изготвената
съдебно-икономическа експертиза /л.61/ общият размер на дължимата от подсъдимия К.
издръжка възлиза на сумата от 12 666.64 лева, равняваща се на 14 бр. месечни
вноски за всяко от децатА.
Горната фактическа
обстановка,съдът прие за установена по несъмнен начин,като взе предвид
самопризнанието на подсъдимия,направено при предварителното изслушване по реда
на чл.371,т.2 от НПК,както и. от доказателствата,събрани на досъдебното
производство,които го подкрепят-показанията на свидетелката Д.К.както и.
писмените материали,подробно изброени в описа към ДП № 245/2015г.по описа на РУ
на МВР-Монтана,приобщени като доказателства по реда на чл.283 от НПК.
Събраните гласни и. писмени
доказателства са непротиворечиви помежду си,взаимно се подкрепят и. допълват
като всестранно и. пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелствА.Самопризнанието
на подсъдимия,доколкото се подкрепя от горните доказателства,съдът цени като
годно доказателствено средство наред с останалите по НПК и. го ползва при
формирането на изводите си от правна странА.
С оглед на установената
фактическа обстановка,съдът намира,,че с деянието си,подсъдимият е осъществил
от обективна страна състава на чл.183,ал.4,във вр. с ал.1 от НК,тъй като за времето от 01.03.2014 г. до 30.05.2015 г. в град
Монтана, след като е осъден с решение по гражданско дело № 125/2012
г. на МОС, влязло в законна сила на 29.06.2012 г. да издържа свои низходящи - А.
А. К. А. А. К. и. А. А. К. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски - 14 месечни вноски, в размер общо на 12 666.64
лева за трите деца, като деянието е извършено повторно, след като е осъден с
влезли в сила присъди за престъпление по чл.183, ал.1 от НК по НОХД №
30155/2013 г. на МРС и. за престъпление по чл.183, ал.4 във вр.с ал.1 от НК по
НОХД № 30147/2014 г. на МРС.
От обективна страна деянието е извършено
чрез бездействие-неизпълнение на задължение за заплащане на издръжка за
посочения период,осъществено при условията на повторност.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината,тъй като подсъдимия е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
общественоопасните му последици и. желаел тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието
са незачитане на установения в страната правов ред и. безотговорно отношение
към родителските задължения.
Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства затрудненото материално положение
на подсъдимия през инкриминирания период,полага грижи за още две деца от други
бракове,добри характеристични данни,които обаче не са многобройни и.
изключителни,а като обстоятелство отегчаващо отговорността му-продължителния
период на осъществяване на състава,сочещо на неглижиране на задълженията си
като родител.
Налице са всички условия на чл.303,ал.2 от НПК и. съдът
намира,че обвинението е доказано по категоричен и. несъмнен начин.
За деянието по чл.183,ал.4,във вр. с ал.1 от НК законът е
предвидил следните санкции:лишаване от свобода до две години или пробация,както
и. обществено порицание.При индивидуализиране на наказанието следва да се
отчете степента на обществената опасност на дееца и. деянието.Съдът като
преценява обществената опасност на дееца,счита,че се касае за личност с ниска
степен на обществена опасност,въпреки,че вече е бил осъждан за престъпление от
общ характер.Това обаче в никакъв случай не дава основание на съда да омаловажи
случая,тъй като в продължение на не малък отрязък от време подсъдимият К. е
проявил едно недопустимо бездействие спрямо трите си деца,към които има
определени задължения.Относно обществената опасност на деянието,съдът прецени
същата като ниска,тъй като не се касае за тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93,т.7 от НК,но все пак за подсъдимия К. е налице
повторност,която се явява специален рецидив,като с поведението си същият е
показал своята трайна упоритост и. незаинтересованост,към изпълняване на
родителските си задължения към трите си деца,родени от брака със свидетелката К..
Предвид изложеното по-горе,съдът се съобрази с целите на
наказанието предвидени в чл.36 от НК,като отчете всички по-горе изложени
обстоятелства,счете,че на подсъдимият следва да бъде определено при условията
на чл.54,ал.1 от НК второто алтернативно предвидено в чл.183,ал.4 от НК
наказание,а именно пробация,като на основание чл.42а,ал.2,.1 и. т.2,във връзка
с ал.1 от НК съдът определи задължителните пробационни мерки,а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години,която
пробационна мярка следва да се изпълнява чрез явяване и. подписване на
подсъдимия К. пред съответния пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично до изтичане на определения
срок,както и. мярката Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от две години.
Наред с това наказание,съдът наложи на подсъдимия и.
кумулативно предвиденото наказание Обществено порицание,което да бъде прочетено
по местната радиоуредба в гр.МонтанА.
На основание чл.189,ал.3 от НПК
съдът постанови подсъдимият А.Н.К. да заплати по сметка на ОД на МВР-Монтана
разноски по делото в размер на 50 лв. ,а по сметка на РС-Монтана- 5 лв.държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът осъди подсъдимия А.Н.К. да
заплати на Д.Д.К.като майка и. законна представителка на частните обвинители А.
К.А. К. и. А.К. сумата от 500 лв.за адвокатско възнаграждение.
При горния фактически и. правен разбор на
доказателствата,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: