Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №10670 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 09.05.2018 г. по гр.д. №29323/2017 г. на
Софийския районен съд, 144 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният
установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД
вр. чл.149 ЗЕ за разликата над сумата от 5098,21 лв. до пълния претендиран
размер от 8424,27 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия
за периода мес.12.2011 г. – мес.04.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, жк.
„*******, ведно със законната лихва от 30.11.2016 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
тъй като съдът е кредитирал заключението на СТЕ, а от останалите събрани по
делото доказателства се установява пълния размер на претенцията. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната
му част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна С.Г.Д. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата.
Третото лице-помагач „Н.” ЕАД не взема
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано в частта, в която искът с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ е уважен и в частта, в която е
уважен искът с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, поради което решението в тези части е влязло в законна
сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Тъй като решението на СРС е влязло в законна
сила в посочените по-горе части, то основанието на предявения иск е установено
със сила на пресъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се
съсредоточава върху обстоятелството относно стойността на потребената и
незаплатена от ответника топлинна енергия през процесния период.
От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че за
периода мес.06.2013 г. – мес.04.2015 г. размерът на потребената от ответника
топлинна енергия, при съобразяване на сумите от изравнителни сметки, възлиза в
общ размер на сумата от 5098,21 лв.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът
кредитира напълно, като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от
страните, дължимата от ответника сума за топлинна енергия през периода
мес.12.2011 г. – мес.04.2016 г. възлиза в общ размер на сумата от 8 427,27
лв., като изравнителните сметки са в общ размер на 744,21 лв., в които
изравнителни сметки е включена сумата от 55,89 лв. за отчетен период
мес.05.2011 г. – мес.04.2012 г. Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК не
е оспорил начислените му и посочени в заключението на ССчЕ суми за ТЕ за
процесния период.
Съдът не кредитира заключението на СТЕ относно дължимите от
ответника суми за ТЕ за процесния период, доколкото вещото лице е работила само
за част от процесния период - периода мес.06.2013 г. – мес.04.2015 г.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че
стойността на потребената от ответника ТЕ през процесния период възлиза в общ
размер на сумата от 8371,38 лв. Искът е неоснователен за разликата над сумата
от 8371,38 лв. до пълния претендиран размер от 8424,27 лв., тъй като в тази
сума е включена сумата от 55,89 лв., представляваща суми за доплащане от стари
задължения за период, който е извън процесния.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен искът за цена на потребена топлинна
енергия за разликата над сумата от 5098,21 лв. до сумата от 8371,38 лв. и
вместо него вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от ищеца
срещу ответника установителен иск следва да бъдат уважен до посочения по-горе
размер. В останалата обжалвана част, с която искът за главница е отхвърлен за
разликата над сумата от 8371,38 лв. до пълния предявен размер от 8424,27 лв.,
решението на СРС следва да бъде потвърдено.
С изхода на
делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК
следва да се присъдят допълнителни разноски за производството пред СРС, съразмерно
с уважената част на иска, в общ размер на сумата от 331,73 лв. и във въззивното
производство – в размер на сумата от 90,06 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 98,41 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №ІІІ-144-403633/09.05.2018 г.,
постановено по гр.д. №29323/2017 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, срещу С.Г.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1
пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за разликата над сумата от 5098,21 лв. до размера от 8371,38 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна
енергия за периода мес.12.2011 г. – мес.04.2016 г. за имот, находящ се в гр.
София, жк. „*******, и вместо него
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415
ал.1 ГПК, че С.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата
над 5098,21 лв. до размера от 8371,38
лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода мес.12.2011 г. – мес.04.2016 г. за имот, находящ се в гр.
София, жк. „*******, ведно със законната
лихва, считано от 30.11.2016 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С.Г.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата
от 331,73 лв., представляваща
разноски за производството пред СРС и сумата от 188,47 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.