Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 09.03.2020г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на
двайсет и четвърти януари през
двехиляди и двадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Пандурска и в присъствието на прокурора
Дочев , като разгледа
докладваното от съдия Йорданова В . Н.
О. Х. Д . №
4598 по описа за 2019 година , и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
313 от НПК.
С
присъда от 30.09.19г . по Н .О .Х .Д . № 15813
/ 18г. , СРС, НО , 109 с - в е
признал подсъдимия Р.А.М. за виновен за извършено престъпление
по чл. 129 ла.2 вр. ал.1 вр. чл. 54 ал.1
от НК и във вр. с чл.
54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок 1 година и 6 месеца ,чието изпълнение е
отложено за срок от три
години на осн. чл.66 ал.1 от НК,
считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на основание чл.189, ал.З от НПК е осъден подсъдимия да заплати направените по
делото разноски , а именно
в полза на държавата и по сметка на СДВР в размер на 58 ,65 лв, както и в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СРС в
размер на 1899 ,00лв .
Срещу присъдата
е постъпила жалба от упълномощения зашитник на подсъдимия
- адв. П. ,
с която се иска да се отмени постановената присъда и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение спрямо
него.
В съдебно заседание упълномощеният зашитник на подсъдимия Р.А.М. - адв. П. подържа подадената жалба и пледира присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена , като подсъдимия бъде оправдан по внесеното обвинение или алтернативно се иска да бъде намалено наложеното наказание .
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
В съдебно заседание подсъдимият Р.А.М. подържа изложеното от своя защитник и сочи , че няма какво друго да добави .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното производство
е събрал доказателства , имащи значение за
установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички
правила визирани в нормите на НПК .
Въз
основа на събрания от него
доказателствен материал е приел за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият Р.А.М. е роден на ***г***, живее
в гр.София, ул. „*********, българин , български гражданин , неосъждан , женен
, със средно образование , трудово зает , ЕГН **********.
Пострадалата А.Х.се
запознала през 2012г. с подсъдимия М. и в периода от тогава до 10.08.2017г.
живяла на семейни начала с него в гр.София, ул. „********. В последните месеци
на съжителството им отношенията им се влошили, поради което пострадалата Х.решила
да се изнесе от жилището.
На 05.09.2017г.
след 19, 30 часа свидетелката Х.отишла при подсъдимия М., за да си вземе
останалия при него багаж. Същата заварила подсъдимия в състояние на алкохолно
опиване - лека към средна степен. Подсъдимият започнал да убеждава пострадалата
да остане да живее при него, но тя отказала. Подсъдимият тогава около 20, 45
часа нанесъл на пострадалата няколко удара с юмруци в областта на лявото
слепоочие на главата, при което свидетелката Х.залитнала и паднала на пода,
като инстинктивно се подпряла с лявата си ръка на пода, при което се получило
счупване на кост на лявата предмишница - фисура на стилоидния израстък на
лявата лъчева кост, увреждане представляващо затруднение на движението на
крайник - лявата ръка за срок от над два месеца.
Пострадалата изпитвала силни болки в лявата си ръка и под
страх от ескалация на саморазправата се съгласила да отиде с подсъдимия до
новата си квартира, за да вземе оттам багажа си. Двамата отишли в същата,
където били видени от хазаина на пострадалата свидетеля В.. Подсъдимият взел
багажа на пострадалата и се върнали на адреса в гр.София, ул. „*********.
На следващия ден,
поради изпитваните силни болки в ръката, пострадалата била откарана от
подсъдимия в УМБАЛСМ „Пирогов”, където било установено счупването на костите на
лявата предмишница.
В съдебно медицинско
удостоверение №V-259/2017г. са описани
установените травматични увреждани при прегледа на пострадалата на 08.09.2017г.
в 13, 35 часа: счупване на костите на лявата предмишница, кръвонасядане на
клепачите на лявото око, в областта на лявото слепоочие, по лява ушна мида, по
шията вляво, по лявата мишница и по палеца на лявата ръка.
Съгласно изготвената съдебно медицинска експертиза - л.
35 от досъдебното производство, в
нея е посочено ,че от съдебно медицинско
удостоверение №V-259/2017г. е видно , че
при прегледа на А.А.Х.са установени следните травматични увреждания счупване
на костите на лявата предмишница, кръвонасядане по клепачите на лявото око, в
областта на лявото слепоочие, по лява ушна мида, по шията вляво, по лявата
мишница и по палеца на лявата ръка. Установените травматични увреждания се дължат
на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени
по начин и време, както съобщава освидетелстваната. Установеното счупване на
костите на лявата предмишница е довело до трайно затруднение в движението на
крайника (на лявата ръка) за срок от около пет-шест месеца до пълно
възстановяване обема на движения на крайника при обичайното протичане на
възстановителния процес. Установява се пропуск
в медицинската документация, касаещ точната анатомична локализация на
установените счупвания на костите на лявата предмишница, който се явява пречка
за изясняване на точния механизъм на получаване на счупванията - директен удар
или след падане върху подлежащ терен. Останалите травматични увреждания с характер
на кръвонасядания,са причинили на
пострадалата болка.
Според заключението на изготвената
тройна съдебно медицинска експертиза, патоморфологично е засегната дисталната
вътреставна част на лъчевата кост в зоната на стилоидния израстък, като
характеристиката на фрактурната ивица е с белезите на фисура с прекъсване на
костните гредички, но без разместване. При пострадалата е налице един от
видовете счупване - фисура на стилоидния израстък на лявата лъчева кост.
Счупване (спукване) на стилоидния израстък на лъчевата кост с описаната морфология
най-често се получава под въздействието на режещи сили, насочени през ставната
повърхност на радио-карпалната става и предизвикващи радиално отклонение на
китката. Обикновено това се получава при падане върху дланната част на ръката с
радиално отклонение и ротация на китката. На 08.09.2017г. пострадалата е
прегледана от съдебен лекар, като кръвонасяданията са описани като
мораво-синкаво- жълтеникави на цвят, която цветова окраска отговаря на времевия
период на инцидента - 05.09.2017г.
По-точна датировка по цвета на кръвонасяданията не е възможна.
Според заключението на
назначената от съда комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза,
при освидетелстваната Х.няма данни за интелектуален дефицит или за качествено
разстройство на съзнанието. Същата не страда от психично заболяване към момента
на твърдяното престъпление и към момента на изследването. Не е налице болестно
състояние, което би нарушило връзката на освидетелстваната със заобикалящата я
среда и съответно би ограничило възможността й за възприемане и запаметяване на
събитията както към момента на изследването, така и в миналото. Психичното й
състояние й е позволявало и й позволява правилно да възприема фактите, които
имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Евентуалното
състояние на обикновено алкохолно опиване не представлява психично заболяване в
тесния смисъл на понятието „психоза” и не би представлявало пречка за
освидетелстваната да разбира свойството и значението на нещата и да ръководи
постъпките си. Характерна особеност на обикновеното алкохолно опиване било, че
пияният не губи връзка с действителността, възприема правилно събитията и
реагира адекватно на тях, като не губи възможност за адекватна преценка и
контрол на своите действия. Обикновеното алкохолно опиване не можело да
представлява пречка за правилното схващане и оценка на събитията, контрол при
извършваните действия, не можело да предизвика амнестични прояви и не
представлявало пречка за правилното възприемане и запаметяване на факти и обстоятелства
и тяхното възпроизвеждане. Евентуалното комоцио церебри не е довело до
антероградна, ретроградна и конградна амнезия. Освидетелстваната си спомняла
всички факти и обстоятелства във връзка с процесното деяние и можела да ги
възпроизведе в хронологичен порядък. Тя е свидетелски годна.
Горната
фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства : показанията на свидетелите А.А.Х., К.К.А.,В.А.В.,
С.Б.С., назначените от съда тройна съдебно медицинска експертиза, комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза, копие от амбулаторни книга от
кабинет по хирургия, кабинет по неврохирургия, кабинет по травматология за
извършени прегледи в УБМАЛСМ „Пирогов” на пострадалата Х., лист за преглед от
същото здравно заведение на Х., оптичен носител съдържащ снимки на рентгеново
заснемане на пострадалата, както и комплексна съдебно психологична и
психиатрична експертиза - л. 40, съдебно медицинска експертиза - л. 35, съдебно
медицинско удостоверение №V-259/2017r. - л. 21, справка за съдимост - л. 73, намиращи се по
досъдебно производство №2 895/2017г- по опис на 01 РУ СДВР.
Така установената фактическа обстановка е правилна
и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал
и установил всички
обстоятелства ,свързани с
механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимият с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а именно около 20.45ч. на 05.09.2017г., в гр.София, ул.
«В.********, в жилище, чрез нанасяне на няколко удара с юмруци в областта на
лявото слепоочие на главата на А.А.Х., която залитнала и паднала на пода, като
се подпряла инстинктивно на лявата си ръка, като й причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на костите на лявата предмишница, което
травматично увреждане е причинило на пострадалата Х.трайно затруднение на
движението на крайника /на лявата ръка/ за срок от около 5-6 месеца.
От обективна страна
по делото се установява ,че подсъдимия на инкриминираната дата и
място , е осъществил действия по нанасяне на няколко удари с юмруци в областта
на лявото слепоочие на главата на А.А.Х., която е залитнала и паднала на пода, подпирайки
се инстинктивно на лявата си ръка , вследствие
на което й е причинил, счупване на костите на лявата предмишница, което
травматично увреждане е причинило на пострадалата Х.трайно затруднение на
движението на крайника /на лявата ръка/ за срок от около 5-6 месеца, а именно средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК .
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване .
Доводите на защитата за
недоказаност на извършеното
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК от страна на подсъдимия по
делото , настоящият въззивен
съд намира за неоснователни ,тъй като в тази
насока са събраните от първата инстанция подробно изброени гласни
и
писмени доказателства и доказателствени средства . В тази насока следва да
се отбележи , че първоинстанционният
съд е направил подробен анализ на събрания от него доказателствен материали , който се споделя изцяло и от настоящата
съдебна инстанция . В тази насока следва да се посочи ,че извършването на инкриминираното деяние се установява по безсъмнен начин
от показанията на разпитаните по делото
свидетели ,както и изготвените и приети по делото съдебно-
медицинска експертиза и тройна съдебно - медицинска експертиза. Неоснователно е изложеното от защитата
,че по делото не е доказано по никакъв начин, че подсъдимия е
нанесъл удари на пострадалата А.А.Х., тъй като нито един от разпитаните свидетели К.К.А.,В.А.В. и С.Б.С. не е бил
очевидец на инцидента и не е видял нанасянето на такива удари . В тази връзка
следва да се посочи ,че независимо от
обстоятелството ,че по делото не са
налице преки свидетели очевидци, които да са възприели нанасянето на
удари на пострадалата А.А.Х.от страна на подсъдимия , то по делото се налични други доказателства ,
които позволяват на съда да направи
извод за осъществяване на деянието от страна на подсъдимия по делото . В тази насока по делото са
показанията пострадалата А.А.Х.,които както първата
съдебна инстанция ,така и настоящата такава оценява като детайлни,
безпротиворечиви , последователни и логични. В тази връзка следва да се
посочи ,че показанията на пострадалата А.А.Х.за начина , по който й е било
причинено телесното увреждане , а именно посредством нанасяне на удари с юмруци в областта на окото и главата на А.А.Х.,вследствие на което същата е залитнала и
паднала на пода, подпирайки се инстинктивно на лявата си ръка , се потвърждава изцяло от назначената от съда тройна съдебно - медицинска експертиза, както и от съдебно медицинската експертиза находяща се на л. 35 от досъдебното производство , назначена в хода
на досъдебното производство. Показанията
на пострадалата А.А.Х.се потвърждават косвено и от изложеното от свидетелите К.К.А.,В.А.В. и С.Б.С. , които също излагат
идентичен механизъм на получаване на телесното увреждане от страна на пострадалата А.А.Х.,вследствие на нанесени удари по нея
от страна на подсъдимия по делото. Правилно СРС не е кредитирал показанията на
свидетеля А.Л., тъй като същите са изолирани от останалия доказателствен материал и се опровергават по категоричен начин ,а
именно от показанията на останалите
разпитани по делото свидетели- пострадалата
А.А.Х.и свидетелите К.К.А.,В.А.В. и С.Б.С. , а соченото
самонараняване , което да е било
извършено от самата пострадалата А.А.Х.противоречи на
установените по нея отразените обективни находки в съдебно медицинско удостоверение -
кръвонасядане на клепачите на лявото око, в областта на лявото слепоочие, по
лява ушна мида, по шията вляво, по лявата мишница,които травматични увреждания, с оглед на тяхната разнородност и различна локализация, не са от естество да бъдат
получени от теренна травма при падане или при самоувреждане
,при което не следва да се кредитират показанията на този свидетел
, както и е неоснователен довода на защитата в тази насока , че пострадалата А.А.Х.се е самонаранила .
Настоящата съдебна инстанция
намира ,че при определянето на предвиденото наказание лишаване от свобода до 6 години в нормата на чл чл. 129, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК по
отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело , а именно наказание лишаване
от свобода за срок от 1
година и 6 месеца , чието изпълнение е отложено по
реда на чл. 66 ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила , са отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства относно конкретната тежест
на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено , а именно вида и броя на причинените на пострадалата травматични увреждания, включително и извън
инкриминираните, насочеността
на удара в изключително уязвима част от човешкото тяло, каквато се явява лицевата област, времето
необходимо за въстановяване на крайника
, обстоятелството , че подсъдимия е упражнявал системен психически тормоз върху пострадалата , с която е живеел на съпружески начала и
деянието се явява елемент от този тормоз , както и е отчетена обществената опасност на подсъдимия по делото , който е
неосъждан,
, което обстоятелство е смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство ,при което правилно е прието , че не са налице основания за приложение на чл. 54 от НК , тъй
като по делото не са налице нито многобройни , нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства ,като и най – лекото
предвидено в закона наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца да се явява несъразмерно тежко . Съдът намира
,че не са налице основания за намаляване размера на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година 6 месеца , тъй като същото е съобразено със
степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние , при което е
причинено телесно увреждане счупване на крайник , при което
оздравителния процес е немалък – 5 -6 месеца . Правилно е преценено , че по делото са
налице предпоставките за приложението на. чл. 66 ал. 1 НК , тъй като към момента на
осъществяване на деянието подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер , наложеното наказание е за срок от една година
и 6 месеца , а именно до 3 години , и за
постигане целите на наказанието и
поправянето на осъдения не е
наложително да бъде изтърпяно
наказанието , като СРС е определил
минималния размер от
3 години на предвидения в закона
максимален срок от 5 години , считано от влизане на присъдата в сила,
което е основателно с оглед на чистото съдебно
минало на подсъдимия.
Законосъобразно с присъдата
с оглед изхода на делото присъдата на
основание чл.189, ал.З от НПК е осъден подсъдимия
да заплати направените по делото разноски ,
а именно в полза на държавата и по сметка на СДВР в размер на 58 ,65 лв, както и в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СРС в размер на 1899 ,00лв .
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А
присъда от 30.09.19г
. по Н .О .Х .Д . № 15813 / 18г. , СРС, НО , 109 с - в.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.