№ 14093
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110131190 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.08.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На единадесети юли две хиляди двадесет и трета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 31190 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на .... ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. ...., с ЕИК ...., представлявано от изпълнителния директор .... исковата молба
подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против М. Б. Т., с ЕГН
**********, от гр. ....... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
07.09.2021 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника за сумата от общо 129,93 лв., от която: сумата от 100,14 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017
г. до месец април 2018 г., сумата от 29,79 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
26.08.2021 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява
настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона
Б-18“, бл. 7, ет. 6, с абонатен № 276845, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2018
г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като сумата за имота възлиза на
общо 129,93 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „....”
ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени
подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за
предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при
публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че
ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите
суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на М. Б. Т.,
че същата дължи на .... ЕАД – гр. София сумата от общо 129,93 лв., от която: сумата от
100,14 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2017 г. до месец април 2018 г., сумата от 29,79 лв. - лихва за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции като основателни и доказани,
претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от назначеният на ответницата М. Б. Т. особен представител, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Прави се възражение за погасителна давност по отношение на
претендираната главница и лихва за периода от месец май 2017 г. до месец април 2018 г.
Оспорва се качеството на ответницата на собственик или ползвател на процесния отопляван
2
недвижим имот. Излагат се подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите
претенции, претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител поддържа
отговора на исковата молба.
С определение от 27.03.2023 г. „....” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „....” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
възражение по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 52113/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
17.11.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която М. Б. Т. е осъдена да заплати на .... ЕАД сумата от 100,14 лв. – главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: гр. ......, абонатен № 276845 за периода от месец май 2017 г. до месец април
2018 г., сумата от 29,79 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата, дължима от 07.09.2021 г. до изплащане на
вземането, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25
лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По
повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят
“Топлофикация София” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен
иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на .... АД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „....” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “Топлофикация София” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни
и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от
потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 2480 от 04.07.2002
г., сключен между „....” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София,
ж.к. „Зона Б-18“, бл. 7, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши
3
доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване
на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата
етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „....”
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда,
в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот №
69, том I, рег. № 2692, дело № 67 от 17.04.2018 г., се установява, че М. Б. Т. се е разпоредила
чрез покупко-продажба със собствения си недвижим имот, представляващ апартамент 31 ,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Зона Б-18“, бл. 7, ет. 6, в полза на трето лице, а от
представения заверен препис от Заявление № Г-4873 от 25.02.2019 г. е видно, че новият
собственик е направил искане за откриване на партида на негово име.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „....” ЕООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 278 лв., от които начислената сума по фактури е в
размер на 227,24 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 50,76 лв. Вещото лице
също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 27.08.2019 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 276845, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2018 г. са в размер на
100,14 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 29,79 лв. – лихва за забава, като
за процесния период е била издадена една изравнителна сметка.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Топлофикация София” ЕАД е дружество,
регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик
4
на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който
се намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 31, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „Зона Б-18“, бл. 7, ет. 6, на който адрес е открита партида на абонатен № 276845.
Безспорно установено е, че ответницата е била собственик на процесния отопляван имот
през процесния период, като се е разпоредила с апартамента си на 17.04.2018 г. Спори се
относно размера на дължимите суми.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
5
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 278 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на
227,24 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 50,76 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до пълния
претендиран размер от 100,14 лв.
По отношение на направеното от особения представител на ответницата възражение
за погасителна давност, съдът намира, че следва да се произнесе, независимо, че не е
направено от ответника. Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за
топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 07.09.2021 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до месец юни 2018 г.
включително, като вземането за месец юли 2018 г., което е станало изискуемо в средата на
месец септември 2018 г., както и вземанията след тази дата, не се считат погасени по
давност. Доколкото се претендират суми за периода от месец май 2017 г. до месец април
2018 г., съдът намира, че претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и лихвата за забава върху
главницата, претендираната законна лихва и разноски.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
6
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ищеца разноски не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от .... ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. ...., с ЕИК ...., представлявано от изпълнителния директор .... исковата молба
подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против М. Б. Т., с ЕГН
**********, от гр. ......, за установяване по отношение на М. Б. Т., че същата дължи на ....
ЕАД – гр. София сумата от 100,14 лв. /сто лева и четиринадесет стотинки/ – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017
г. до месец април 2018 г., сумата от 29,79 лв. /двадесет и девет лева и седемдесет и девет
стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от 07.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 19258
от 17.11.2021 г. по гр.д. № 52113/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, поради погасяване на
вземането по давност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „....” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ...., с ЕИК ....., представлявано от управителя ....., в качеството му на трето
лице помагач на страната на .... ЕАД, с ЕИК .....
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7