Решение по дело №184/2017 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 381
Дата: 21 март 2017 г. (в сила от 27 юни 2017 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20172120100184
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 381                               21.03.2017 г.                             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На двадесети март                                                              Година 2017

В открито заседание в следния състав:

 

               Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: С.А.

 

като разгледа докладваното гр. дело № 184 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод молбата на Н.Р.Й., подадена лично и в качеството й на майка и законен представител на детето М.Н.Й., за издаване на заповед за незабавна защита на молителката и детето от осъществявано спрямо тях домашно насилие от страна на Н.Й.Й.- бивш съпруг на молителката и баща на детето. В молбата се твърди, че на 08.01.2017 г. около 13.00 ч. молителката и детето били в дома си заедно с приятели на детето, когато ответникът отишъл и без да го канят влязъл вътре, започнал да обижда и да заплашва със саморазправа Н.Й. в присъствието на М. и на другите деца, след което започнал да я удря по главата и по лицето и от носа й потекла кръв. Тогава децата се развикали, а М. започнала да го бута, но ответникът ударил и нея по лицето. През това някое от другите деца звъннали на съседите, които извикали полиция, но ответникът междувременно избягал, а преди да дойде полицията М. припаднала. Молителката твърди, че тя и детето са в състояние на силен стрес, породен от действията на ответника, като той е неконтролируем и непрекъснато тормози нея и детето, поради което тя се страхува за себе си и за детето си. Заявява, че през м. октомври 2016 г. е изтекъл срокът на предходни мерки за защита по ЗЗДН, наложени на нея и детето, след което ответникът отново е станала агресивен към тях. Моли да им бъдат наложени марки за защита, като ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му бъде забранено да приближава жилището им, местата им за социални контакти и отдих и училището на детето, както и да бъде задължен да посещава специализирана програма за извършители на домашно насилие. В съдебно заседание молителката се явява лично и поддържа молбата. Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Ангажирани са писмени доказателства.

Така предявената молба за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, като същата е допустима.

Ответникът не се явява в съдебно заседание, редовно призован, не изразява становище по молбата, не ангажира доказателства.

След преценка на представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото бракоразводно решение, постановено по гр.д. № 1302/2016 г. на БРС, молителката и ответникът са бивши съпрузи, а от представения по делото социален доклад се установява, че същите са родители на детето М..

Към молбата за защита, с която е сезиран БРС, е приложена декларация на молителката по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която същата потвърждава изложените в молбата си твърдения.

Представено е и медицинско направление от 09.01.2017 г., съгласно което на същата дата Н.Й. е била прегледана от лекар, който е установил травматични рани в областта на дясна очна орбита, носа и устата, както и травматична рана в областта на дясно рамо.

По делото е представено и копие на съдебно решение, постановено по гр.д. № 918/2016 г. по описа на БРС, от което се установява, че на молителките вече са били налагани мерки за защита от домашно насилие, осъществено спрямо тях от страна на ответника Н.Й., като срокът на тези мерки е изтекъл на 18.10.2016 г.

В провелото се на 20.03.2017 г. открито съдебно заседание съдът е изслушал детето М. в присъствие на социален работник от ДСП-Бургас, като същото потвърждава изложените в молбата твърдения за осъществено на 08.01.2017 г. психическо и физическо насилие от страна на баща й. Детето също така заявява, че се притеснява за себе си и за майка си, тъй като баща й употребява алкохол и често изпада в състояние, в което е неконтролируем.

При така събраните по делото доказателства, включително представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства, които да опровергаят твърденията на ищцата и представените от нея доказателства, съдът намира за безспорно установено по делото, че на 08.01.2017 г. ответникът е влязъл самоволно в дома на молителката и детето им, въпреки тяхното нежелание, обиждал е Н.Й. в присъствието на детето М. и нейни приятели, блъснал я и й нанесъл удари по главата и тялото, при което М. много се изплашила и двете с майка й се опитали да го избутат навън, но той блъснал и детето в стената. Съдът счита, че всички тези действия на ответника представляват отделни актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН- физическо и психическо, осъществено по отношение на бившата му съпруга и малолетната им дъщеря, поради което депозираната от двете молба за защита е основателна и доказана и следва да бъде уважена.

По отношение на мерките за защита съдът намира, че адекватни в случая са и трите поискани мерки, като мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН следва да бъде наложена за най-дългия срок, предвиден в закона, а именно за 18 месеца, тъй като се установи, че на молителките вече са били налагани мерки за защита по ЗЗДН против същия ответник, но е очевидно, че същите не са му подействали превъзпитателно и не са осъществили превантивна роля, поради което и с оглед осъществяване на адекватната защита на двете молителки се налага новите им мерки за защита да бъдат за възможно най-дългия срок.

На осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на извършителя следва да бъде наложена и глоба в размер на 200 лв.

С оглед крайния изход на спора по делото и на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати по сметка на БРС държавна такса за разглеждане на делото в размер на 25 лв.  

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

НАЛАГА мерки за защита на Н.Р.Й., ЕГН **********, и М.Н.Й., ЕГН **********,***, срещу осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на Н.Й.Й., ЕГН **********, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА Н.Й.Й. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н.Р.Й. и М.Н.Й..

ЗАБРАНЯВА на Н.Й.Й. да приближава на по-малко от 100 (сто) метра Н.Р.Й. и М.Н.Й., тяхното жилище, местата им за социални контакти и отдих, местоработата на Н.Р.Й. и училището, в което учи детето М.Н.Й., за срок от 18 (осемнадесет) месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение.

ЗАДЪЛЖАВА Н.Й.Й. да посещава специализирана програма за извършители на насилие в „Център за превенция на насилието и престъпността”- гр. Бургас, бул. „Мария Луиза” № 9.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Н.Й.Й., че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

НАЛАГА на Н.Й.Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Да се издаде заповед за защита.

Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

УКАЗВА на полицейските органи, че следва да следят за изпълнението на издадената заповед за защита.

ОСЪЖДА Н.Й.Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лв.

Преписи от решението и от заповедта ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, както и на РУ на МВР по настоящите адреси на извършителя и на пострадалите лица.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА