Р Е Ш Е Н И Е
№ 91 29.06.2011г. град Стара Загора
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІГРАЖДАНСКИ състав
на тридесет и първи май 2011 година
в публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ УРУКОВ
Секретар М.Д.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ
Гражданско дело № 1086 по описа за 2010 година, за да се произнесе
съобрази следното :
Производството
е на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД, чл.52 и чл. 82-чл.86 от ЗЗД.
Постъпила
е Искова молба от ищците Я.В.П. *** и Д.Д.П. *** в качеството им на наследници
на Д.Н. П. починал на 09.11.2009 год. против ответниците С.С.Ж. *** и Г.П.Г. *** осъдени по НОХД № ***/*** год. по описа на
ОС-Стара Загора, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на двамата ищци парично обезщетение общо в
размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева, или по 100 000 лева за всеки
един от тях, представляващи обезщетение за неимуществените вреди за деянието на
ответниците, ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането
07.11.2009 год, до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по
делото.
Образувано
е НОХД № ***/*** год. по описа на
Старозагорски ОС по чл. 124, ал.1, пр.2
от НК.
Производството
по НОХД № ***/*** год. по описа на Старозагорски ОС е прекратено със споразумение постигнато
между Окръжна прокуратура Стара Загора и подсъдимите – ответници по настоящото
дело при условията на чл.384, във вр. с чл.381 и сл.от НПК във връзка с чл.124,
ал.1, предл.2 от НК.
В законния 1-месечен срок по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./, адвокат В.Ц. *** в качеството си на служебен адвокат на първия ответник С.С.Ж. е депозирала писмен отговор в който заявява, че
предявения иск е допустим, но неоснователен, като оспорва предявения срещу
нея иск по чл. 45 от ЗЗД по основание и
по размер. Не оспорва твърдението на ищците, че въз основа на Влязло в сила
Определение на Старозагорски ОС, постановено по НОХД № ***/*** г. по описа на
Старозагорски ОС е одобрена постигната между Окръжна прокуратура гр. Стара
Загора и С.С.Ж. споразумение за решаване на образуваното срещу същата НОХД № ***/***
г. и за неговото прекратяване.
Оспорва твърдението на ищците, че
в резултата на настъпилата смърт на Д. Н. П., същите са претърпели твърдените
неимуществени вреди, изразяващи се в тежка и непрежалима загуба на човек, на когото ищците са разчитали като
съпруг и баща, с когото са поддържали постоянни близки контакти, обичали са се
и да са уважавали. Оспорва размера на претендираните вреди, като счита, че този
размер на съответства на действителните
последици от настъпилото непозволено
увреждане. В подкрепа на твърдението си изтъква обстоятелството, че пострадалия
Д. П. и ищците не са поддържали
твърдените контакти, същият е поддържал извънбрачна връзка с ответницата до
лятото на 2009 година, когато С.Ж. е прекратила отношенията си с него. В
момента на инцидента починалия П. е бил
видимо пиян, каквото е било честото му състояние. Д. П. е злоупотребявал
с алкохол, в резултат на което е
инициирал скандали, придружени с предизвикателно поведение и физическа
разправа. Избухливия му нрав и употреба на алкохол са били причина за влошените семейни и роднински отношения. От
материалите по НОХД № ***/*** г. на СтОС
според обвинителния акт и съдебно-медицинската експертиза по това НОХД,
към момента на смъртта си пострадалия Д. П. “ е бил с 4,23 % алкохол в кръвта
си, което отговаря на тежка степен на алкохолно отравяне”. Именно това
му състояние и предизвикателното му и
грубо поведение е предизвикало свадата,
а след това и побоя и е бил причина за трагичната случка. Изразява становището,
че е налице съпричиняване определящо крайния резултат и предвид това, че не са
били категорично доказани твърдените от ищците вреди и поради липсата на съществена
материално-правна предпоставка, каквато е наличието на вреди, моли да бъде
отхвърлени предявените от същите искове за обезщетение като неоснователни.
В законния 1-месечен срок по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./ответникът Г.П.Г. не е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
С Определение от 17.06.2010 г.
Окръжен съд Стара Загора е допуснал обезпечение на предявен иск, като е наложил
обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот – АПАРТАМЕНТ с площ от 78,05 кв.м.,
находящ се в гр. ****, обл. Стара Загора, кв. “****” бл. 24, вх. А, ет.4, ап.11 – собственост на ответницата С.С.Ж..
Ищците Я.В.П. и Д.Д.П., редовно призован по делото се явяват лично, заедно с адв. Д. ***, които молят съда да уважи изцяло така
предявения иск, по съображенията подробно изложени в съдебно заседание, както и
в депозираната по делото подробна писмена защита.
Ответницата С.С.Ж. редовно
призована, явява се лично, заедно с назначения от съда служебен адвокат В.Ц. ***, която от името на своята доверителка моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, по
съображенията подробно изложени в съдебно заседание, както и в депозирания по
делото подробен писмен отговор.
Ответникът Г.П.Г. редовно призован по делото се явява лично и моли съда
да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа
казаното от служебен адвокат на първата ответница адвокат В.Ц. *** и заявява,
че той също е пострадал, бил е със счупена ръка вследствие на инцидента. /
потвърдено от заключението на съдебномедицинската експертиза представена по ДП-1664/09
по описа на РУ на МВР ****/.
След като се запозна с направените в
Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото,
със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса
материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и
доказано следното :
ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :
Безспорно е по
делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен
гр. Стара Загора. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде
разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Безспорно
е установено, че на 07.11.2009 г. двамата
ответници в условията на независимо съпричиняване са причинили смъртта на Д.Н. П. съпруг на първата ищца Я.П. и баща на
втория ищец Д.П..
За
причиненото непозволено увреждане срещу ответниците С.С.Ж. и Г.П.Г. е образувано НОХД
№ ***/*** год. по описа на Старозагорски ОС, което е прекратено със споразумение постигнато
между Окръжна прокуратура и подсъдимите – ответници по настоящото дело при
условията на чл.384, във вр. с чл.381 и сл.от НПК във връзка с чл.124, ал.1,
предл.2 от НК, като на последните са наложени и съответните наказания
по НК.
Съобразно
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Видно от свидетелските показания
на свидетелите Г. Х.С. и М.И.К. отношенията на пострадалия Д. П. и неговите
съпруга и син са били много добри, виждали са се и са си помагали. Когато синът
Д. имал нужда баща му, му помагал с работа
и му давал съвети. Помогнал му с ремонт на къщата, която си купил. Д. не пиел
алкохол, даже на сватбата на сина си не пил алкохол. Не му било известно да е
поддържал извън-брачна връзка. Свидетелят М. К. – сват на пострадалия П. –
заявява, че Д. П., почти всяка вечер се качвал на колелото си и ходел в с.
Копринка при жена си и при сина си и им помагал. Познавал го като добър човек, усмихнат,
все се майтапел, който когато трябвало да помогне винаги помагал, когато
трябвало да даде съвет винаги се отзовавал. Не употребявала алкохол и не пушел,
пиел само кафе и кола. Не знаел, че е лежал два пъти в болница за алкохол.
От свидетелските показания на
свидетелките М.И.Р., Н.Д.К., С.К.Г. се установява, че същите не са били много близки
с ответниците С.С.Ж. и Г.П.Г., както и с пострадалия Д. П.. Познавали се като
съседи и случайно са бил в жилището на С.Ж. в деня на инцидента, като
свидетелката М.И. и свидетелката Н.К. са отишли там за да приберат бижутата,
които били дали на С. да ремонтира. Н.Д.К. заявява, че е познавала пострадалия П.
като комшия и знаели, че са в приятелски отношения със С.. Заявяват, че преди да посети дома на С. Д. П. се
обадил по телефона. Не си спомняла дали С. била съгласна, но той дошъл в дома й
и мислела, че бил малко пийнал. Не го била виждала да пие, но знаела, че
употребява алкохол, но също така не бил много добре с краката и човек можел да
си помисли като го видел, че е употребил алкохол. Знаела, че не живее със
съпругата си, но не знае дали имат развод. От пет години живеела наблизо до Д. П.,
но не била виждала Я. и сина и да живеят
в къщата. След като починал те вече живеели там.
Свидетелката С.К.Г. категорично
заявява, че не познава Д. П., Я.П. и Д.П.. Не познавала С.Ж., с която се
запознала в този ден. Единствения човек
който познавала бил ответникът Г.Г., с когото отишла на гости на С.Ж. и не знае
нищо за инцидента, защото не е била там в момента на настъпване на
непозволеното увреждане.
В този смисъл съдът кредитира с
доверие и дава вяра на свидетелите, посочени от ищцовата страна, тъй като
техните показания са непротиворечиви, правдоподбони и се покриват не само едни
с други, а също така се покриват и с останалите събрани по делото
доказателства. От друга страна показанията на свидетелите, посочени от
ответниците се явяват изолирани, противоречиви и не отразяват обективната
действителност в нейната пълнота и цялост. Последните свидетели, посочени от
ответната страна по скоро твърдят в показанията си какво не си спомнят и на
какво не са станали свидетели, отколкото да допринесат за изясняването на
делото от фактическа страна. В тази смисъл съдът не кредитира с доверие
показанията на тези последни свидетели.
С оглед така установените факти
се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът
счита с оглед на гореизложеното, че вината на ответника се доказа по един категоричен
начин, а и още повече съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд който разглежда гражданските последици от деянието относно това
дали е извършено същото неговата противоправност и виновността на дееца.
По отношение претендираните от ищците
неимуществени вреди в размер на 200 000
лева, по 100 000 лева за всеки един от ищците съдът възприе следното: Съдът
намира, че претендираните от ищците неимуществени
вреди – душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка
с деянието на ответниците С.С.Ж. и Г.П.Г.. Настъпването на неимуществените вреди,
се оспорва от ответниците, тъй като първата ответница в депозирания от нея писмен отговор по делото
съобразно чл. 131 от ГПК, заявява това ясно и категорично, като взема
становището че оспорва твърденията на ищците, че в резултата на настъпилата
смърт на Д.Н. П., същите са претърпели твърдените неимуществени вреди,
изразяващи се в “тежка и непрежалима загуба” на човека, на когото ищците са
разчитали като съпруг и баща, обичали са се и са се уважавали. Оспорва размера на претендираните вреди, като
счита, че този размер не съответства на действителните последици от настъпилото
непозволено увреждане.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта.
На първо място, в съответствие с този принцип, съдът намира, че справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен
еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са
претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще.
Размерът на иска зависи винаги от
действителните вреди и щети, които във всеки конкретен случай се установяват,
като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента
на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи
обстоятелства.
От събраните по
делото доказателства се налага изводът, че ищците в качеството си на законни наследници на
починалия пострадал Д.Н. П. са претърпяли и понастоящем търпят тежки
негативни
преживявания, един
явен психически
и физически дискомфорт, болки и страдания от загубата на
толкова близък за тях човек – съпруг на първата ищца и баща на втория ищец. Същите бяха установени по един категоричен начин от доказателствата,
които са надлежно събрани и проверени по НОХД под № ***/*** год. по описа на
Окръжен съд гр.Стара Загора, което беше приложено като доказателство и по
настоящото дело, както и от гласните доказателства по настоящото гражданско
дело. От показанията на свидетелите М.И.К. и Г. Х.С. се установява, че ищците
след загубата на техния близък – съпруг и баща са в тежко, както душевно, така
и финансово състояние. След загубата на най-близкият им човек двамата ищци са
лишени от подкрепа в труден за тях момент, а също така както от морална, така и
от материална помощ.
От друга страна съдът намира, че
е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна и на пострадалия Д. П..
Според чл.51, ал.2 от ЗЗД ако увреденият
е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението следва да се намали.
В тази насока съдът намира, че в деня на инцидента пострадалият П. е бил видимо пиян, каквото е било понякога
състоянието му. Д. П. понякога е злоупотребявал с алкохол, в резултат на което
е инициирал скандали, придружени с
предизвикателно поведение и физическа разправа. От материалите по
приложеното НОХД под № ***/*** г. на СтОС
и най вече от съдебно-медицинската експертиза по това НОХД се установява,
че към момента на смъртта си пострадалия Д. П. “е бил с 4,23 % алкохол в кръвта
си, което отговаря на тежка степен на алкохолно отравяне”. Именно това му състояние
и предизвикателното
му и грубо поведение е предизвикало свадата и скарването между ответниците и
пострадалия, а след това и побоя, които са били и причина за трагичната случка.
Ето защо въз основа на всички
горепосочени мотиви съдът счита, че претендираното обезщетение следва да бъде
определено общо в размер на 100000 /сто хиляди лева/ за двамата ищци,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците, или по
50 000 /петдесет хиляди лева/ за всеки един от тях.
В останалата му част иска касаещ
претендираните неимуществени вреди в размер над 100 000 лева, до размера
на претендираните 200000 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан в тази му част.
Освен това съобразно разпоредбата
на чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят
солидарно. В тази връзка ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
определените суми солидарно.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по делото
разноски съразмерно уважената част на
иска в размер на 1250 лева, като общата сума на разноските направени от
ищците възлиза на 2500 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат – адв. Д.Д. ***.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно по сметка на окръжен съд гр. Стара Загора
държавната такса съразмерно уважената част на този граждански иск в размер на 4 000
/четири хиляди/ лева.
Ето
защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 52 във вр. с чл. 45
от ЗЗД и чл.86, ал.2 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответниците С.С.Ж. ЕГН ********** *** Загора, с
настоящ адрес Затвора в гр. Сливен и Г.П.Г. ***, с настоящ адрес Затвора в гр.
Стара Загора да заплатят солидарно
на ищците Я.В.П. ЕГН ********** *** и Д.Д.П.
*** сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, по 50000 /петдесет хиляди/
лева за всеки един от ищците, представляващи обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от
датата на увреждането 07.11.2009г. до окончателното изплащане на дължимите
суми, а също така и сумата от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева,
представляваща направените от ищците разноски по делото, съразмерно уважената
част от иска.
отхвърля иска в останалата му част, касаеща претендираното
обезщетение за неимуществени вреди над 100 000 /сто хиляди/ лева до
размера на претендираните 200 000 /двеста хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан в тази му
част.
ОСЪЖДА ответниците С.С.Ж. ЕГН ********** *** Загора, с
настоящ адрес Затвора в гр. Сливен и Г.П.Г. ***, с настоящ адрес Затвора в гр.
Стара Загора да заплатят солидарно по
сметка на Окръжен съд гр.Стара Загора сумата от 4000.00 лева /четири хиляди
лева/, представляваща дължимата държавна
такса съразмерно уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен
срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд-
гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :