Р
Е Ш Е
Н И Е
в името на народа
С., 21.05. 2021 г.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 26.04. две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1.ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2.АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при
секретар В. К., с участието на прокурор от СОП- К. Д., след като изслуша докладваното
от съдия Бозаджиева ВНОХД № 161 по описа за
2021 година и за да се произнесе , взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезиран с въззивна
жалба срещу на присъда № 12 от 15.12.2020г., постановена по НОХД № 331/2018г.
на РС Е. П., по силата на която съдът е признал подсъдимия С.Г.Д., ЕГН **********,
роден на *** г. в гр. С., живущ ***, българин, български гражданин, със средно
специално образование, женен, безработен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
неустановена дата през 2017 г., до 19.06.2017 г. в с. Н. х., обл. С., от ул. „Г.“
пред № 3, чрез използване на моторно превозно средство - специален товарен
автомобил - тип „репатрак“, марка „ИВЕКО“, модел „ЕВРО КАРГО 75 Е 18“, с per. №
., отнел чужда движима вещ - лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ПАСАТ 2.0
Д“ с per. № ., собственост на „Т. П. Е. Г.“ ЕООД, с ЕИК ., на стойност 6905
(шест хиляди деветстотин и пет) лева от владението на П. Х. М., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, поради което на основание
чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 54 НК го е осъдил на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал.
1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
В тежест на подсъдимия са възложени разноските,
сторени в двата стадия на наказателното производство.
Присъдата е атакувана от подсъдимия Д., чрез защитника
му- адв. П.Ч., първоначално- с бланкетна по своя характер жалба с оплаквания за
незаконосъобразност-противоречие с процесуалния и материалния закон, както и
фактическа необоснованост от събраните пред първия съд доказателства.Във връзка
с последното, по- късно в изготвено и депозирано допълнение се твърди, че съдът
приоритетно пред останалите доказателства е кредитирал с доверие показанията на
заинтересовани свидетели- собствениците и ползвателя на инкриминирания като
предмет на кражбата автомобил, а не са обсъдени данните, съдържащи се в
обясненията на подсъдимия. Поставя се
под съмнение и се оспорва
осъществяването на кражбата от обективна и най- вече от субективна страна –
като престъпление осъществено с пряк умисъл и намерение за присвояване на
откраднатата движима вещ- автомобил от страна на подсъдимия.
В жалбата се съдържа молба да отмяна на атакуваната
присъда и за постановяване във въззивната
инстанция на нова такава, по силата на която съдът да признае за невинен
подсъдимия Д. и да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание
защитникът поддържа оплакванията си, доводите и аргументите, които ги
обосновават най- вече отсъствието на субективна съставомерност на подсъдимия,
според изградената защитна позиция на подсъдимия, съдържаща се в неговите обяснения,
според които отнемайки инкриминирания автомобил, от мястото на което се е
намирал и извозвайки го с репатрак до жилището си, същият не е имал умисъл да
присвои автомобила, т.к. е изпълнявал молбата на непознато за него лице.
Подсъдимият изцяло се присъединява към
становището на защитата по съществото на делото.
В последната си дума заявява, че е
невинен.
Представителят на СОП пледира за
потвърждаване на присъдата като правилна, законосъобразна и мотивирана.
Застъпва становище, че първият съд е постановил обоснован от доказателствата и
мотивиран съдебен акт. От съвкупната преценка на доказателствата, преценени и
анализирани от РС се установява фактическата обстановка, съдът, в съответствие
с изискванията на закона, е изложил убедителни съображения, анализирайки и съпоставяйки
доказателствата, кои доказателства кредитира с доверие и кои не.В достатъчна
степен аргументирано съдът е обосновал авторствата на подс. Д. за извършването
на престъплението, както и субективната страна- наличието на пряк умисъл, а
именно- че подс. Д. е извършил съзнателно отнемане на вещта, за която е знаел, че
не е негова и без съгласието на собственика е установил своя фактическа власт –
промяната на местонахождението и и преместването и на място, което се ползва от
подсъдимия.
Съдът, като разгледа жалбата на заявените
основание и след като на осн.чл.314,ал.1 НПК осъществи по собствена инициатива цялостен контрол по отношение на
обжалваната присъда, в съответствие с доказателствата и с приложимия закон,
прие за установено следното:
Първостепенният съд в пълна мяра е
изпълнил задълженията си по закон от доказателствено-правна гледна точка, като
е събрал всички допустими и относими към предмета на доказване доказателства и
доказателствени средства, както и от
процесуалноправна такава, провеждайки съдебното следствие в пълно съответствие
с изискванията на процесуалния закон, съблюдавайки стриктно правата на
подсъдимия и на неговия защитник.Въззивната инстанция констатира в тази връзка,
че за предостави всестранни възможности
на защитата и на подсъдимия и да не накърни правото на защита, както и
включените иманентно в неговото съдържание –право на квалифицирана
професионална защита от адвокат-професионален юрист, подбран „интуито персоне“
от привлеченото към отговорност лице, както и право на лична защита, съдът е допуснал злоупотреба с процесуално право от страна на
защитника –адв. П.Ч., под формата на
множество отлагания на съдебните заседания по делото,във вреда на
принципа на разумен срок, който е сред най-важните основни начала в
наказателното правораздаване.Ефекта от прилаганата по отношение на осъденото
лице наказателна отговорност е в пряка кореспонденция и право пропорционален на
разглеждането и приключването на делото в разумен срок.В името на гарантиране
на правото на защита, което безспорно стои във фундамента на наказателното
правораздаване не следва да се подценяват и пренебрегват другите основни
начала, гарантиращи ефикасност на правораздавенето.Правата следва да се ползват
съобразно действителното им предназначение от страната, на която принадлежат и
никога- в ущърб на правата и интересите на другите страни и на обществения
интерес от бързо и ефикасно правосъдие. Злоупотребата с процесуалните права е
забранена не само от българския закон, но и от международното и европейско
законодателство- чл.17 ЕКПЧОС. В този смисъл съдът е следвало да предприеме
надлежните действия по закон за пресичане на злоупотребата с право на защита,
чрез подходящи мерки- в т.ч. – и при използване на института на резервен
защитник по чл.94,ал.4 и 5 НПК /мярка, приложена едва на 11.11.2018г., след
множество отлагания и отсрочвания по делото/.
С изложеното по-горе се изчерпват упреците на
въззивния съд, спрямо процесуалната дейност на предходната инстанция.
Настоящият съд споделя фактическите
изводи на първия съд, като обосновани в пълна степен от доказателствата, като
от своя страна приема фактическа обстановка, съвсем сходна с възприетата от РС-
Е. П., а именно:
Свидетелят Н.
О. К.работел като монтьор на автомобили. Извън работното си време ремонтирал
автомобили в село Н. х., обл.С. в малък гараж, собственост на негов познат. На
неустановена дата през 2016г. клиент на св.К., Р. Н.–не разпитан в качеството
на свидетел по делото , му позвънил по
телефона, тъй като негов приятел- св.П. Х. М. имал проблем с изгоряла дюза на
автомобила, който ползвал - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с
рег.№ .. Разбрали се автомобилът да бъде докаран в село Н. х. и да остане пред
работното му помещение-отпред на улицата докато бъде намерена дюза, за да се
извърши ремонтът. На неустановена дата през 2016г. св.М. паркирал лекия
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ . на улица „Г.“ в село Н.
х., която се намирала на една пресечка от гаража, в който работел св.К.. Минала
около една година, през която св.М. периодично наглеждал автомобила, но тъй
като ползвал друг служебен автомобил, не бързал с извършването на ремонта на
гореописания лек автомобил марка „Фолксваген“.
На неустановена дата през 2016г. свидетелят С. С. К.,
който живеел на ул.„Г.“ № забелязал лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег.№ ., който бил паркиран пред дома му и започнал да разпитва
съседите дали знаят на кого е, но никой нямал такава информация. Свидетелят М.
С. С.- брат на св.К., живеел на ул.„Г.“ № и също забелязал паркирания лек
автомобил. Тъй като минали няколко месеца, през които автомобилът продължавал
да стои на улицата пред дома му, като започнал да обраства с трева, св. К.
сигнализирал кмета на село Н. х., но не били предприети действия по
отстраняване на автомобила.
На неустановена дата през 2017г. подсъдимият С.Г.Д.
позвънил по телефона на свидетеля Л. Й. Б., който бил управител на „Б.“ ООД,
занимаваща се с търговска дейност по транспортиране на автомобили и камиони и
пътна помощ, като го помолил да му изпрати специализиран автомобил, който да
превози лек автомобил от село Н. х. до село Л. –пред дома му. Обяснил, че
автомобилът, който следва да се транспортира е негова лична собственост. Св. Б.
изпратил свой служител - св. Й.Г. Х., който управлявайки специален товарен
автомобил - тип „репатрак“, марка „ИВЕКО“, модел “ЕВРО КАРГО 75 Е 18“, с рег.№ .,
да отиде до село Н. х. , откъдето да натовари посочения му от подс.Д.
автомобил, който да закара до село Л.. Подсъдимият Д. чакал св. Х. на отбивката
от автомагистрала „Тракия“ за село Н. х., качил се в специализирания автомобил
и упътил св.Х. накъде да кара. Когато отишли в село Н. х., подсъдимият посочил
на св.Х. лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ ., който
бил паркиран пред дома на св.К., на ул.„Г.“ №3. Когато св.Х. помолил подс.Д. да
отключи автомобила, за да може да го управляват при качването, да го изключат
от скорост и да се извади куката за теглене, подс.Д. заявил, че „шофьорът му е
загубил ключа“ и трябва да го качат, без да го отключват. Подсъдимият носел и
бутилка с моторно масло, с чиято помощ по-лесно да се плъзнат гумите, тъй като
не можели да изключат от скорост. При Д. и св.Х. дошъл св.К. и ги попитал къде
карат автомобила. Подсъдимият се представил като служител на Община Е. П. и
заявил, че ще го откарат в гр. Е. П. пред сградата на Общината. За изненада на
свидетеля обаче след натоварването на автомобила, репатракът потеглил на юг,
вместо на север-към гр. Е. П.. В същото време, от дома си излизал св.С., който
също възприел подс.Д. и св.Х.. След като натоварили лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ . на специален товарен автомобил - тип
„репатрак“, марка „ИВЕКО“, модел “ЕВРО КАРГО 75 Е 18“, с рег.№ ., подс.Д. и св.Х.
го закарали в село Л. пред дома на подсъдимия, където го разтоварили.
На
19.06.2017г. св. Н. О. К.забелязал, че
лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ . не е на
улицата, където стоял паркиран почти една година и веднага се свързал със св.М.,
който още същия ден сигнализирал полицейските органи.
Видно
от приложения по делото протокол за разпознаване на лица и предмети от
23.08.2018г., св.К. не е могъл да посочи конкретно лице.
Видно
от приложения по делото протокол за разпознаване на лица и предмети от
23.08.2018г., св.С. е разпознал св.Д. като лицето, което видял да закача на репатрака
лекия автомобил марка „Фолксваген. Описва го като по-нисък от двамата, висок
около 170, с набито телосложение, късо
подстригана прошарена коса и характерно лице. Заявява, че го е разпознал по
чертите на лицето, по косата и по телосложението. С оглед на показанията на
поемните лица, процесуално-следственото действие е извършено в пълно
съответствие с изискванията на НПК.От изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза е видно, че стойността на лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел
“ПАСАТ 2.0 Д“ с рег.№ . е 6905 (шест хиляди деветстотин и пет) лева.
Описаната
по-горе фактическа обстановка е установена от първия съд по един непораждащ
съмнение начин от различни групи доказателства и доказателствени средства-
показанията на свидетелите П. Х. М., С.
С. К., М. С. С.и Н. О.К., Л. Б., Х., Ал. И., П. В., протоколи за разпознаване
на лица, експертно заключение – писмени доказателства, прочетени и приобщени по
реда на чл.283 НПК. Безспорно сред тези доказателства най-голям принос имат
пок.св. С. и К., които пряко са възприели натоварването на репатрак/посочен от С.
с рег. № 1777/, отнемането на инкриминираната вещ от подсъдимия, като св. К. е
провел и разговор с подсъдимия.Също така пок.св. Х., който е участвал като
посредствен извършител в натоварването, за което подсъдимият му обяснил, че
автомобилът е негова лична собственост, пок.св. Б., който приел да изпълни
молбата на подсъдимия, като му предостави служител и техника, за да
транспортира автомобила да жилището на подсъдимия в с. Л.. Не на последно
място- протоколът за разпознаване на чл.49 от ДП, в който е материализирано
разпознаване на подсъдимия от св. С.
–очевидец на деянието.
Изолирани от цялата съвкупност на доказателства във взаимна
кореспонденция, остават само обясненията на подсъдимия, в които същият се
опитва да обоснове, че извозването на автомобила му е било
възложено от непознато за него лице, което не може да конкретизира с
имена, телефонен номер, регистрационен номер на автомобила „джип БМВ“, който е
управлявал. Обясненията му в тази насока се оборват от доказателствата:
-
пок.св. Б.,
собственик на „Б.“ООД, чиято собственост
е
и техническото средство –репатрак ,
който установява в показанията си, че искайки му услугата извозване на
л.а. до дома му срещу заплащане, подсъдимият го е уверил, че се касае за
автомобил –негова лична собственост
- пок.св. Х.- участвал заедно с
подсъдимия в натоварването, пред когото подсъдимият също е заявил, че „шофьорът му е загубил ключа на автомобила“
- пок.св. К., пред който подсъдимият се
е представил, че е служител на община Е. П. и е заявил, че ще закарат
автомобила пред сградата на общината.
От
друга страна, съпоставени с формалната логика тези обяснения са нелогични и
абсурдни от гледна точка на следното:
-подсъдимият
приема да сключи договор със съвсем непознато лице, за което не е поискал да се
идентифицира, с оглед действията, които подсъдимия дължи по договора- предаване
на автомобила на лице за което не знае имена, телефонен номер и др. данни за
контакт
-
в разрез с формалната логика „собственикът“ на автомобила не е присъствал на
натоварването
-
„собственикът“ не е предоставил на подсъдимия ключове от автомобила предмет на
договора между двамата
-
поради каква причина подсъдимият предварително-още предния ден е заявил на св. Б.,
че желае автомобилът да бъде извозен до неговото жилище в с. Л., а не до жилището
на собственика му в съответното населено място?
-
по каква причина автомобилът не е
предаден на „собственика му“, а е откаран до жилището на подсъдимия в с. Л.?
-каква
е била причината подсъдимия да се представя като служител на Община Е. П. пред
свид. К. и да въвежда в заблуждение свидетеля относно местоназначението на
извозване на лекия автомобил?
Умисълът на подсъдимият се обективира в
неговите действия. Посредством изложеното по- горе, за представянето му за
собственик или служител на Общината пред свидетелите, за направлението на
превозване и установяване на лекия автомобил, зададено от подсъдимия, по убедителен начин се установява, съзнанието
на подсъдимия, за противозаконния характер на собствените му действия, продиктувано от разбирането му, че с преместването на автомобила, прекъсва
фактическата власт върху чужда вещ, като го отнема тайно-без знанието и съгласието на
собственика му. В същото време желанието
и целта му е противозаконно да се
облагодетелства, като присвои вещта за себе си, доказателство за което е, че
разпорежда и участва в транспортирането на отнетата вещ до дома си – в с. Л..
По изложените съображения не биха могли
да бъдат споделени доводите на защитата на подсъдимия за липса на субективна
съставомерност на престъплението.
Обратното- вън от всякакво съмнение и обоснован по съвсем категоричен начин е прекият умисъл на подсъдимия за
противозаконно отнемане на вещта, предмет на престъплението –л.а. м. „ФОЛКСВАГЕН“,
модел “ПАСАТ 2.0 Д“ с рег.№ .. Умисълът обхваща признаци на основния състав и
на квалифициращото обстоятелство-отнемане с помощта на моторно превозно
средство- специален автомобил-„репатрак“, м. „Ивеко“.
Законосъобразно е индивидуализирано наказанието, съответно на
обществената опасност на същото и на
личността на подсъдимия, като при преценката на РС Е. П. са намерили своята вярна
интерпретация всички обстоятелства, влияещи на отговорността в определена
насока.
При
цялостният контрол на обжалваната присъда съдът не намери основания за нейното
изменяване или отменяване, същата следва да бъде потвърдена като правилна и
постановена в съответствие със закона.
Предвид гореизложеното и на осн.
чл.334,т.6, вр.чл.338 НПК съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда №12 /15.12.2020г., постановена по НОХД
№ 331/018г. по описа на РС- Е. П. .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.