РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Благоевград, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210103532 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Г*В., ЕГН
********** /починал, заместен в хода на делото от сина си И. Г. В./ и от И. Г. В., ЕГН
**********, двамата от с.Ж*, общ.К*, против Административен съд-Благоевград,
представляван от И* – Председател – Административен ръководител, с която са предявени
искове за осъждане на ответника да заплати на ищците на основание чл.2в от ЗОДОВ: на
Г*В. - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 001 лв.; на И. В. – обезщетение за
имуществени вреди – сумата от 614.50 лв., както и 5001 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат от нарушаване правото на ЕС – чл. 47 §§ 1 и 2; чл.48, ал.2;
чл.49, ал.1; чл.1; чл.17, ал.1; чл.20; чл.25 и преамбюла от Хартата на основните права на ЕС
(ХОПЕС); чл.2 ; чл.4 §3; чл.6 §3; чл.19 §1 ал.2 и преамбюла на Договора за ЕС (ДЕС), при
постановяване на Решение №15/29.01.2014г. по адм.дело №42/2013г. на Административен
съд-К*, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 29.01.2014г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че по повод оспорване от страна на ищците на
индивидуален административен акт (заповед за премахване на строеж), било образувано
адм.д.№42/2013г. по описа на Административен съд - К* С окончателно и неподлежащо на
обжалване Решение №15/29.01.2014г., оспорването им било отхвърлено. Твърди се, че в хода
на провеждане на делото и с посоченото решение ответната страна извършила множество
нарушения на правото на ЕС в нарушение на техни права, от което за ищците произтекли
неблагоприятни последици. В противоречие с ценностите на ЕС - справедливостта,
правовата държава и зачитане на човешкото достойнство, били нарушени фундаментални
права, гарантирани от Договора за ЕС (ДЕС), Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) и
Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) - правата на справедлив съдебен
процес и на ефективни правни средства за защита, правото на собственост, принципите на
правна сигурност и на добра администрация, както и правото на лично достойнство и
правото на възрастните хора на достоен живот.
В исковата молба са описани противоправните действия на ответника по посоченото
дело, свързани с неправилно приложение на материалния закон в посоченото съдебно
решение, основаване на решението на неосъществени факти и несъществуващи документи,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необсъждане на доводи и
възражения на жалбоподателите, ограничаване правото им на защита чрез прехвърляне на
доказателствената тежест и възлагане заплащане на разноски за доказателствени искания,
направени от другата страна, неосигуряване на възможност за изразяване на становище по
исканията на насрещната страна, липсата на безпристрастен съдебен състав и нарушена
1
равнопоставеност на страните.
Навежда се, че с правораздавателната дейност на ответника било извършено съществено
нарушение на правото на ЕС чрез противоречие на крайния акт и на действията на съда с
редица норми, голяма част от които са с директен ефект - чл. 47 §§ 1 и 2; чл.48, ал.2; чл.49,
ал.1; чл.1; чл.17, ал.1; чл.20; чл.25 и преамбюла от Хартата на основните права на ЕС
(ХОПЕС); чл.2; чл.4 §3; чл.6 §3; чл.19 §1 ал.2 и преамбюла на Договора за ЕС (ДЕС).
Твърди се, че от нарушението за ищците произтекли имуществени и неимуществени
вреди. Имуществените вреди се изразяват в унищожаване на тяхна собственост, защото
поради решението на ответника септичната яма била разрушена, и във финансови загуби,
равни на направените от тях разходи - заплатени разноски, такси и др. по делото.
Неимуществените вреди се изразяват в изключително интензивни негативни изживявания,
стрес, чувства на унижение и безсилие, породени от подхода на съда към проблема и към
техните жалби и искания, в болезнено засягане на достойнството им.
В отговора на исковата молба ответникът Административен съд-К* оспорва предявените
искове като неоснователни.
Твърди се, че производството по административно дело №42/2013г. по описа на КнАдмС
е започнало по подадена от И. Г. В. жалба против Заповед №ДК-02ЮЗР-481/23.11.2012г. на
Началника на РДНСК-Югозападен район, с която е наредено премахването на незаконен
строеж „Септична яма“, находящ се в махала „В* землището на с.Ж* община К* с
извършители Г* В. и И. Г. В.. По делото са проведени 5 открити съдебни заседания в
периода от 20.03.2013г. до 20.11.2013г. В производството по делото са назначени три
съдебно- технически експертизи, като за първата искането е направено от страна на
жалбоподателя още с подадената жалба. Другите две експертизи са по инициатива на съда,
тъй като за правилното решаване на спора е било необходимо да се отговори на
допълнителни въпроси. След обсъждане на всички писмени и гласни доказателства Решение
№15 е постановено на 29.01.2014г. и с него е отхвърлено оспорването на И. В.. С Решение
№9740/10.07.2014г., постановено по адм. дело №5127/2014г. Върховен административен съд
е отхвърлил подаденото от И. Г. В. искане за отмяна на влязлото в сила решение на К*
административен съд. С Решение №5977/25.05.2015г., постановено по адм. дело
№12025/2014г. Върховен административен съд е отхвърлил искането на Л* В.а от с.Ж*
общ.К*за отмяна на основание чл.245, ал.1 от АПК на влязлото в сила Решение
№15/29.01.2014г. на КнАдмС.
Оспорва се наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.2,
ал.1, т.4 и т.5, чл.2б, ал.1 и чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ.
В съдебно заседание ищецът И. Г. В. се явява лично и поддържа исковата молба.
Представя становище по съществото на спора и претендира разноски.
Ответната страна страна Административен съд-К*, редовно призовани, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Районна прокуратура-Благоевград е била конституирана като главна страна по делото,
била е редовно призована за съдебно заседание, но не е изпратила свой представител и не е
изразила становище по исковете /Определение №668/02.09.2022г. по гр.д.№3569/2021г. на
ВКС/.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството по адм.д.№42/2013г. по описа на Административен съд-К* е образувано
по жалба на И. Г. В. против Заповед №ДК-02-ЮЗР-481/23.11.2012г. на Началника на РДНСК-
Югозападен район гр.С* с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж
„септична яма“, находящ се в мах.Везенска, землище на с.Ж* общ.К* с извършители Г* В. и
И. Г. В.. По делото като заинтересована страна е конституиран Г* В..
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 20.03.2013г.,
жалбоподателят И. В. се е явил лично и с упълномощен адвокат – адв.Д* Лично се е явил и
заинтересованата страна Г* В.. По искане на жалбоподателя, направено още с жалбата и
поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.И*
съдът е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза при вносим депозит от 60 лв. от
жалбоподателя. Във второто съдебно заседание на 08.05.2013г. не е даден ход на делото
поради неизготвяне на експертизата. В третото съдебно заседание, проведено на
19.06.2013г., е изслушано заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа
2
експертиза, с личното участие на жалбоподателя, на неговия пълномощник адв.Димитрова и
на заинтересованата страна Г*В.. Съдът е приел експертното заключение, възложил е
дължимия остатък от 40 лв. за възнаграждение на вещото лице на жалбоподателя, и е
допуснал допълнителна съдебно-техническа експертиза при вносим депозит от
жалбоподателя в размер на 60 лв. В следващото съдебно заседание на 25.09.2013г. е
изслушано заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, с
личното участие на жалбоподателя, на неговия пълномощник адв.Д* и на заинтересованата
страна * В.. Съдът е приел експертното заключение и е допуснал допълнителна задача към
съдебно-техническата експертиза при вносим депозит от 80 лв. от ответника. В последното
съдебно заседание на 20.11.2013г. заключението е прието. С Решение №15/29.01.2014г. по
адм.д.№42/2013г. на Административен съд-К* е отхвърлено оспорването с жалба от И. Г. В.
срещу Заповед №ДК-02-ЮЗР-481/23.11.2012г. на Началника на РДНСК-Югозападен район
гр.София, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж „септична яма“, находящ
се в мах.Везенска, землище на с.Ж*, общ.К* извършен от *В. и И. Г. В.. С решението И. Г.
В. е осъден да заплати на РДНСК Югозападен район сумата от 230 лв. за разноски по
делото, от която 150 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт
и 80 лв. – сторени деловодни разноски за възнаграждение на вещото лице. Решението на
Административния съд е било окончателно и необжалваемо, влязло в законна сила на
29.01.2014г.
С Решение №9740/10.07.2014г., постановено по адм. дело №5127/2014г. Върховен
административен съд е отхвърлил подаденото от И. Г. В. искане за отмяна на влязлото в
сила Решение №15/29.01.2014г. по адм.д.№42/2013г. на Административен съд-К*като в
производството пред ВАС молителят И. Г. В. се е явил лично, а конституираният като
ответник Г* В. не се е явил.
С Решение №5977/25.05.2015г., постановено по адм. дело №12025/2014г. Върховен
административен съд е отхвърлил искането на Л* В.а от с.Ж*, общ.К*за отмяна на
основание чл.245, ал.1 от АПК на влязлото в сила Решение №15/29.01.2014г. по адм.д.
№42/2013г. на Административен съд-Кюстендил, като в производството пред ВАС
молителят Л* В.а не се е явила; като ответници са конституирани И. Г. В. и Г*В., от които в
съдебно заседание се е явил само И. В..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните прави изводи:
С оглед очертаният предмет на делото и търсената от съда защита предявеният иск
следва да бъде квалифициран като такъв за ангажиране отговорността на държавата за
вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС - чл.2в от ЗОДОВ във вр. с чл.4, пар.3 от
ДЕС. Правилната правна квалификация на предявения иск по настоящото дело, е посочена и
в Определение №179/04.04.2023г. по в.гр.д.№1079/2022г. на ОС-Благоевград, и в
Определение №3329/28.06.2024г. по ч.гр.д.№2303/2024г. на ВКС, с което е потвърдено
първото /които дела са приложени към настоящото/.
Съгласно задължителните постановки на Решение на СЕС от 04.10.2018г. по дело С-
571/16 (по т.5 от него) постановено по преюдициално запитване, съгласно принципа за
процесуална автономия, всяка държава-членка може да регламентира процесуалния ред, по
който да се упражняват материални субективни права срещу държавата - за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди от неправилното прилагане на общностното
право от национален съд, действащ като последна инстанция, но установените от
националните законодателства изисквания във връзка с поправянето на вредите не трябва да
бъдат по-неблагоприятни от изисквания, отнасящи се до подобни вътрешноправни искове
(принцип на равностойност), нито да бъдат уредени по начин, който прави получаването на
обезщетение практически невъзможно или прекомерно трудно (принцип на ефективност).
Принципът на равностойност изисква всички правила относно исковете или жалбите да се
прилагат еднакво за исковете или жалбите, основани на нарушение на правото на Съюза, и
за сходни искове или жалби, основани на нарушение на вътрешното. В съответствие с
принципа на ефективност националните процесуални норми не трябва да правят
практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени
от правния ред на Съюза.
В националния правен ред е включена нормата на чл.2в от ЗОДОВ, която съставлява
специален ред за ангажиране на отговорност на държавата за вреди от правораздавателна
дейност на съдилища, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
3
Европейския съюз. Нормата е приета с ДВ, бр.94 от 29.11.2019г. и по характер е
процесуална, поради което, ако това не е изрично изключено, тя има действие и за
заварените случаи. Нормата на §6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр.94/29.11.2019г.)
предвижда, че този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането
му в сила, а според ал.2 неприключилите до влизането в сила на този закон производства се
довършват от съдилищата, пред които са висящи. Правилото на §6 от ПЗР на ЗОДОВ (ДВ,
бр. 94 от 2019г.) следва да се тълкуват във връзка с принципа на равностойност и принципа
на ефективност от общностното право. Ако се приеме, че за ищците, предявили исковете си
преди изменението, общият ред е пътят им за защита, а тези, предявили исковете си след
изменението - трябва да използват по-облекчения ред на ЗОДОВ, би се достигнало до
поставяне на гражданите в различно положение, като едните ще бъдат неоснователно
привилегировани и ползващи се от по-добри условия за защита на правата им. Това би
противоречало на принципа на равностойност. Всички ищци, претендиращи обезщетение на
търпени от тях вреди от правораздавателна дейност, следва да могат да се ползват от
облекчения ред, предвиждащ по-ниска такса, обективна отговорност (за разлика от
виновната по чл.49 от ЗЗД) и пр.
Ето защо, макар предявеният от ищците иск да е заведен преди обнародването на
приетата нова разпоредба на чл.2в от ЗОДОВ - ДВ, бр.94 от 29.11.2019г., уреждаща
отговорността на Държавата за нарушаване правото на ЕС от нейни органи и въпреки
нормата на §6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр.94/29.11.2019г.), според която този закон се
прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, настоящото
производство следва да се разглежда по реда на ЗОДОВ. Неприлагането на §6 от ПЗР на ЗИД
на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019г.) може да бъде обосновано с приетото с решението по
делото №C-6/90, №C9/90, § 42-43, че материалните и процесуалните условия на установения
от националното право ред за реализиране отговорността на Държавата за вреди от
нарушения на правото на ЕС не могат да бъдат по-неблагоприятни, отколкото при подобни
искове, засягащи само националното право (принцип на равностойност), и не могат да бъдат
така нормирани, че да направят практически невъзможно или прекомерно сложно
получаването на обезщетение (принцип на ефективност).
Съобразно трайно установената съдебна практика, по дела за ангажиране отговорността
на държавата за неспазване правото на ЕС, макар и образувани преди изменението на закона
и приемането на чл.2в от ЗОДОВ /какъвто е настоящият случай/ следва да бъдат приложени
процесуалните правила на последния закон, включително в частта на процесуално
представителство и дължими държавни такси, с което да се постигне еднакво третиране на
правните субекти и да се спази установения принцип за равностойност в правото на ЕС
/Определение №50714 от 10.10.2022г. по к.гр.д.№753/2022г. на ВКС/.
Исковете са предявени от лица, които твърдят, че в рамките на проведено производство
от орган в структурата на съдебната власт са били нарушени защитени от правото на ЕС
техни права, вследствие на което са претърпели вреди. Активната легитимация е обоснована
с твърдения за участие на ищците в съдебно производство, в рамките на което са нарушени
техни защитими права, гарантирани от правото на ЕС. Пасивната легитимация е обоснована
с качеството на ответника на държавен орган, от чиито актове и действия/бездействия са
причинени твърдените вреди, като същият е конституиран като процесуален субституент на
държавата. Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за
обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите съгласно чл.7 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавите-членки на ЕС за вреди, причинени на частноправни
субекти в резултат на нарушение на правото на ЕС, е установена в общностното право – в
чл.4, пар.3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/ и в практиката на Съда на ЕС /СЕС/
/дела C-6/90 и C-9/90, съединени дела C 46/93 и C 48/93, дело C-224/01, дело С-98/14 и др./.
СЕС приема в своите решения, че по силата на предвидения в чл.4, пар.3 от ДЕС принцип на
лоялното сътрудничество държавите-членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните
последици от всяко нарушение на правото на Съюза и че принципът за отговорността на
държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на
правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на
Договорите, на които се основава Съюзът. В практиката на СЕС се приема, че националните
юрисдикции, натоварени с прилагането в рамките на своята компетентност на разпоредбите
4
на общностното право, следва да гарантират пълното действие на тези норми и да защитават
правата, които те предоставят на частноправните субекти, както и че отговорността на
държавите-членки може да бъдe ангажирана и от действие или бездействие на съд,
натоварен от държавата с правосъдни функции, когато при осъществяване на
правораздавателната си дейност, е нарушил правото на ЕС и от това са настъпили вреди.
Във вътрешното ни законодателство в чл.2в, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ изрично е признато правото да се претендират
вреди от правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз.
В практиката на СЕС се приема, че принципът на отговорност на държавата за вреди,
причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за
което носи отговорност държавата, е приложим когато въпросното нарушение произтича от
решение на национална юрисдикция /съдебен орган/, която се произнася като последна
инстанция /дело С-168/15 делото Milena Tomasova, т.20 и т.23 /. Съдът е приел, че това се
налага предвид съществената роля, която изпълнява съдебната власт за защита на правата,
които частноправните субекти извеждат от правните норми на Съюза, и обстоятелството, че
юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, по дефиниция представлява
последната инстанция, пред която те могат да предявят правата, предоставени им от тези
правни норми. В решението по дело C-224/01 /делото Gerhard Köbler/ е посочено, че когато
със съдебно решение на последна съдебна инстанция бъде извършено нарушение на
предоставените от общностното право права, частноправните субекти не могат да бъдат
лишени от възможността да ангажират отговорността на държавата, респективно - за
държавите-членки възниква задължение да уредят по подходящ начин възможността на
засегнатите лица да се позоват на утвърдения от Съда на ЕС принцип, както и да определят
компетентния да разгледа спора национален съд. В т.34 по дело C-224/01 е определено
понятието за последна инстанция – това е последната съдебна инстанция, пред която
частноправните субекти могат да предявяват правата, предоставени им от общностното
право. В Определение №45/03.02.2016г. по гр.д.№4823/2015г. на ВКС, III г.о. е прието, че на
практика с решението Köbler се утвърждава принципа за отговорност на държавата за вреди,
причинени от нарушения на общностното право със съдебни решения на национална
юрисдикция, разглеждаща делото като последна инстанция - нарушения от неокончателни
съдебни решения се счита, че могат да бъдат отстранени по пътя на инстанционния контрол.
В практиката на СЕС се приема, че изискването актът, с който на ищеца са причинени
вреди от нарушение на правото на ЕС, да е постановен от окончателна съдебна инстанция, е
материалноправно условие за уважаване на иска, но не и процесуална предпоставка за
допустимост на производството. Съдът, сезиран с иск за обезвреда по чл.2в от ЗОДОВ, при
проверката си относно съответствието на съдебното решение с правото на ЕС следва да
изследва и въпроса дали същият е постановен от съдебен орган, който се е произнесъл като
последна юрисдикция като предпоставка за уважаване на иска.
В настоящото производство се търси ангажиране на отговорността на правозащитен
орган за причинени вреди при осъществяване на правораздавателни функции по
разглеждане и решаване на административноправен спор по адм.д.№42/2013г. на
Административен съд-Кюстендил, постановил окончателен съдебен акт. Исковите претенции
са насочени срещу Административен съд-Кюстендил като процесуален субституент на
държавата.
Отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз е
обективна и безвиновна. От практиката на СЕС могат да се изведат следните кумулативни
материалноправни условия за ангажиране на отговорността на държавата: нарушените
норми на общностното право да предоставят права на частноправни субекти; нарушението
да е достатъчно сериозно; да е налице пряка причинна връзка между нарушението и
претърпените от засегнатите лица вреди. По отношение на съдебни актове от последна
инстанция, трябва да се отчитат спецификата на юрисдикционната функция и изискванията
за правна сигурност, при което отговорността на държавата може да бъде ангажирана само в
изключителен случай, когато съдията явно е пренебрегнал приложимото право. За да се
установи такова „явно” и „съществено” нарушение, трябва да бъдат отчетени степента на
яснота и конкретност на нарушената норма, умишления характер на нарушението,
неизпълнението от страна на националната юрисдикция на задължението да отправи
5
преюдициално запитване. Във всички случаи нарушението ще е „достатъчно сериозно”,
когато съдебното решение е постановено при очевидно незачитане на релевантната практика
на СЕС. Когато нарушението е извършено умишлено или при неполагане на дължимата
грижа, само това е достатъчно то да бъде квалифицирано като „достатъчно съществено“; но
това не означава, че полагането на дължимата грижа изключва отговорността на държавата.
Нарушението може да бъде квалифицирано като „достатъчно съществено“ и въпреки
полагането на дължимата грижа, когато държавният орган няма право на преценка,
нарушената норма е ясна и прецизно формулирана, при неизпълнение на задължението за
отправяне на преюдициално запитване и др. /Решение №14/05.02.2021г. по гр.д.№5165/2016г.
на ВКС, IV г.о.; Определение №60468/09.06.2021 г. по гр.д.№3413/2019г. на ВКС, III г.о./.
В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответника, на доказване
подлежат горните предпоставки, като ищецът носи тежестта да докаже както по основание,
така и по размер претендираните вреди. Условията следва да са налице кумулативно, като
липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответника.
В това специфично производство съдът следва да прецени: дали нормите от правото на
ЕС, на които ищецът основава претенцията си, са задължителни за националните съдилища,
в т.ч. дали имат директен ефект и са непосредствено приложими от тях; в случай че
съответните норми са задължителни за националните съдилища – дали са били приложими в
спора, приключил с окончателния акт на съда ответник по делото; в случай че нормите са
били приложими в спора – дали са приложени правилно от съда в окончателния му акт, с
който се твърди, че са нанесени вреди на ищеца.
По настоящото дело ищците претендират обезщетение за вреди с твърдението за
нарушение на правото на ЕС от страна на ответника, позовавайки се на множество норми на
Хартата за основните права на Европейския съюз, и Договора на Европейския съюз. В
значителната си част изброените разпоредби нямат връзка и са неотносими към заявените
фактически обстоятелства, а те са определящи за конкретното нарушение и за преценката
дали е осъществен фактическият състав на специалната деликтна отговорност по чл.2в от
ЗОДОВ. Друга част от посочени в исковата молба като нарушени правни норми закрепват
общи принципи и ценности, респ. не предоставят непосредствено приложимо субективно
право, и по-конкретно: Разпоредбата на чл.48, пар.2 и чл.49, пар.2 от ХОПЕС урежда
правото на защита на обвиняем в наказателното производство и принципа на
пропорционалност между престъплението и наказанието; разпоредбите на чл.1, чл.20 и
чл.25 от ХОПЕС уреждат принципите за зачитане човешкото достойнство, равенството пред
закона и забрана за дискриминация; чл.2 от ДЕС посочва ценностите, на които се основава
Съюзът; чл.6, пар.3 от ДЕС предвижда, че част от правото на ЕС като общи принципи са
основните права, гарантирани от ЕКЗПЧОС; чл.19 от ДЕС също предвижда забрана за
дискриминация.
От изложените в исковата молба фактически твърдения следва, че обезщетението за
вреди се претендира като пряка и непосредствена последица от нарушаване на правото на
справедлив съдебен процес и на ефективни средства за защита, както и на правото на
собственост, гарантирани от чл.47, пар.1 и пар.2 и чл.17 от Хартата за основните права на
ЕС, във връзка с общото задължение на държавата да гарантира изпълнението на
задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза
съгласно чл.4, пар.3 от ДЕС, които се явяват относимите правни норми по настоящото дело.
Съгласно чл.47, пар.1 и пар.2 от Хартата за основните права на ЕС /ХОПЕС/ всеки,
чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на
ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия
член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки
има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.
Чл.17 от Хартата за основните права на ЕС прогласява, че всеки има право да се ползва
от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда
с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в
обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и
своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде
уредено със закон до степен, необходима за общия интерес.
Горепосочените норми на чл.47, пар.1 и пар.2 от Хартата за основните права на ЕС
6
визират права на граждани, които са имали процесуалното качество на страни по съдебни
дела – правото на защита, правото на справедлив и публичен процес. От материалите по
адм.д.№42/2013г. на Административен съд-Кюстендил се установява, че ищците И. В. и
Георги В. са участвали като страна в производството. Не се доказва при разглеждане на
конкретния административноправен спор съдебната инстанция да е нарушила предоставено
от правото на ЕС право на ищците на справедлив съдебен процес и на ефективни средства за
защита, както и тяхно право на собственост. Освен че не се доказва да са нарушени норми на
общностното право, с което да са засегнати права на ищците в развилото се съдебно
производство, в производството не се доказа същите да са претърпели претендираните
неимуществени вреди. Не бяха ангажирани никакви доказателства, които да установяват
претърпени неимуществени вреди от И. В.. Приложените медицински документи за Г*В. не
установяват, че заболяванията са във връзка с твърдените нарушения от ответника по
административното дело. По делото не се доказа и ищецът И. В. да е претърпял
имуществени вреди в претендирания размер – от кориците на адм.д.№42/2013г. на КнАС се
установяват направените разходи за: 10 лв. държавна такса, 160 лв. за експертизи /л.42 и
л.72/, 200 лв. за адвокатско хонорар /л.36/, 5 лв. държавна такса по искане за отмяна на
влязло в сила решение, но липсват доказателства разноските, за които ищецът е осъден – 80
лв. за експертиза и 150 лв. за юрисконсулт, да са била платени.
Следва да се има предвид, че в производството по чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ не се цели
пререшаване на материалноправния спор, приключил с окончателния акт на съда ответник.
В това производство се ангажира обективната, безвиновна отговорност на правозащитния
орган за конкретно негово бездействие /неприлагането на относимите норми от правото на
ЕС/ или действие /неправилното прилагане на съответните общностни норми/, без да се
извършва проверка на правилността на решението по съществото на спора, което е
окончателно и непререшаемо. Изложените от ищеца твърдения за допуснати нарушения на
материалноправни норми, както и процесуалноправни такива, касаят правилността на
решението, която не може да бъде предмет на проверка в настоящия процес.
С оглед на всичко гореизложено и след преценка на събраните по делото доказателства
и извършените процесуални действия по образуваното административно дело пред
Административен съд - К* не се установява ответникът да е извършил действия, които да са
в нарушение на общностното право на ЕС.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че предявените искови претенции са
неоснователни и недоказани. Предвид изхода на спора, на ищцовата страна не се следват
разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищеца Г*В., ЕГН **********, с.Ж*
общ.К* починал в хода на производството и заместен в качеството на ищец от
правоприемника му И. Г. В., ЕГН **********, против ответника Административен съд-К*
представляван от И* – Председател – Административен ръководител, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца на основание чл.2в от ЗОДОВ сумата от 5001 лв. /пет хиляди
и един лева/, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от нарушаване
правото на ЕС – чл. 47 §§ 1 и 2; чл.48, ал.2; чл.49, ал.1; чл.1; чл.17, ал.1; чл.20; чл.25 и
преамбюла от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС); чл.2 ; чл.4 §3; чл.6 §3; чл.19 §1
ал.2 и преамбюла на Договора за ЕС (ДЕС), при постановяване на Решение №15/29.01.2014г.
по адм.дело №42/2013г. на Административен съд-К*, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 29.01.2014г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. Г. В., ЕГН **********, против
ответника Административен съд-К* представляван от И* – Председател – Административен
ръководител, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.2в от
ЗОДОВ следните суми: сумата от 5001 лв. /пет хиляди и един лева/ - обезщетение за
неимуществени вреди, и сумата от 614.50 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и петдесет
стотинки/ - обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от нарушаване
правото на ЕС – чл.47 §§ 1 и 2; чл.48, ал.2; чл.49, ал.1; чл.1; чл.17, ал.1; чл.20; чл.25 и
преамбюла от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС); чл.2; чл.4 §3; чл.6 §3; чл.19 §1
7
ал.2 и преамбюла на Договора за ЕС (ДЕС), при постановяване на Решение №15/29.01.2014г.
по адм.дело №42/2013г. на Административен съд-К* ведно със законната лихва върху
горните суми от датата на увреждането – 29.01.2014г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8