Решение по дело №1206/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260457
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 11 януари 2022 г.)
Съдия: Жаклин Димитрова Комитова
Дело: 20191100901206
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. София, 16.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ,

в публично заседание на десети февруари

две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д.  № 1206 по описа за 2019 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:

 

 

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 432, АЛ. 1 КЗ ВР. ЧЛ. 477 КЗ ВР.ЧЛ. 498, АЛ. 3 КЗ.

Ищецът „А.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес ***, чрез адв. Р.В.К., преупълномощен от Адвокатско дружество „К. и съдружници” със седалище и адрес *** /съдебен адрес/, вписано в Регистъра на адвокатските дружества при СГС по ф.д. №57/2011 г., парт. № 260, том V, стр. 95, с Булстат ******, е предявил с искова молба от 26.06.2019 г. обективно съединени искове срещу ответника ЗД "Б." АД. В исковата молба се твърди, че „А.” ООД е официален вносител на автомобилите с марка „Сеат” за българския пазар и същевременно е франчайзингов партньор на „Х.И.Л.”, САЩ (франчайзополучател), част от групата „HERTZ”. Основна част от неговата дейност е съсредоточена върху отдаването на лизинг (оперативен или финансов) и наем на широка гама моторни превозни средства на различни физически и юридически лица. Във връзка с предмета си на дейност дружеството притежава множество автомобили, един от които на 01.12.2017 г. е участвал в ПТП, за причиняването на което вина има другият участник в инцидента. Виновният водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”  с ответника З. "Б.И." АД, поради което и „А.” ООД е предявила претенции за заплащане на застрахователно обезщетение срещу застрахователя, който е завел Щета №********** за лек автомобил „РЕНО КЛИО“, с ДК № ******, рама № VF17RBF0A57716881, собственост на „А." ООД, заведена по застрахователна полица Гражданска отговорност на МПС № BG/02/117002187326. Същата е резултат от настъпило на АМ - Тракия ПТП, реализирано на 01.12.2017 г. по вина на П.Н.М., ЕГН **********, управлявал автомобил „Мицубиши Каризма“, ДК № ******, при съдържание на алкохол в кръвта 2,87% съгласно съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-14255/04.12.2017 г. от М.М.- мл.автоконтрольор при ОД на МВР- гр. Ст.Загора. Застрахователят е направил оглед на повредения автомобил на „А.” ООД и по реда на чл. 496 от КЗ е обявил “тотална щета" като е поискал от дружеството (с писмо, получено от „А.” ООД по обикновена поща на 26.03.2019 г.) прекратяване на неговата регистрация по реда на чл. 390, т. 1 от КЗ. Регистрацията е прекратена на 02.04.2019 г., като всички документи във връзка с това били предадени на застрахователя.

В исковата молба се поддържа, че към настоящия момент ответникът ЗД "Б." АД все още не е заплатило дължимото обезщетение по посочената щета и съответно не е определило и неговия размер. С оглед обявената от ответника тотална щета и прекратена по негово изрично искане регистрация на автомобила, ищецът счита, че стойността на застрахователното обезщетение възлиза на действителната стойност на увреденото МПС, определена към момента на ПТП. Тъй като същото е било почти ново към датата на ПТП - 01.12.2017 г. (с дата на първа регистрация 31.03.2017 г.), счита, че застрахователното обезщетение е в размер на 26 000 лева. Въпреки многократно водените разговори, до този момент ЗД "Б." АД не отговаря на опитите за извънсъдебно разрешаване на спора. Горното поражда правен интерес от предявяване срещу ЗД "Б." АД на иск за заплащане на сума в размер на 26 000 лева.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени щети на собствен на „А.” ООД лек автомобил „РЕНО КЛИО“, с ДК № ******, рама № VF17RBF0A57716881, претърпени в резултат на ПТП на АМ Тракия, реализирано на 01.12.2017 г. по вина на П.Н.М., ЕГН **********, управлявал автомобил „Мицубиши Каризма“, ДК№ ******, при съдържание на алкохол в кръвта 2,87%о, съгласно съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-14255/04.12.2017 г. от М.М.мл. автоконтрольор при ОД на МВР - гр. Ст.Загора, който водач е управлявал автомобил със сключена със ЗД "Б." АД валидна застраховка Гражданска отговорност на МПС № BG/02/117002187326 и във връзка с което събитие е била образувана щета № ********** по описа на ответника. Ищецът моли също да му бъде присъдена и законна лихва за забава върху горната главница, считано от датата на предявяването иска занапред и заедно с всички разноски по делото.

 

Ответникът З. ”Б.И.”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез адвокат М.И.Г. от САК, съдебен адрес: ***, с отговор на искова молба от 19.07.2019 г. заявява, че счита предявените обективно съединени осъдителни искове за допустими, но ги оспорва по основание и по размер, като моли същите да бъдат отхвърлени, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. При условията на евентуалност моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен искът до размера на действителния размер на щетите, претърпени от ищеца.

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че не оспорва настъпването на ПТП на АМ „Тракия“ на 01.12.2017 г. между посочените в исковата молба автомобили, не оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ между ответното дружество и водача на „Мицубиши Каризма“, per. № ****** - П.Н.М. към датата на ПТП - 01.12.2017 г.

Ответникът оспорва твърдението, че причина за настъпване на ПТП е противоправното и виновно поведение на водача П.М.. До този момент по делото липсват доказателства, които да установяват негово виновно и противоправно поведение, поради което искът на ищеца е неоснователен. Липсва влязъл в сила акт по чл. 300 от ГПК, който да обвързва настоящата инстанция със задължителна сила По делото не е представено и влязло в сила наказателно постановление срещу сочения за виновен водач - П.М., а този факт подлежи на установяване при условията на пълно и главно доказване. От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не става ясно при какъв механизъм е настъпило ПТП. Ответникьт счита, че към настоящият момент начинът и причините за настъпване на пътния инцидент не са установени по един безспорен и категоричен начин. Не е установено наличие на вина и противоправно поведение на водача П.М..

Ответникът оспорва предявеният иск и по размер. Твърди, че претендираната с исковата молба главница в размер на 26 000 лева е завишена и не отговаря на действителния размер на щетите по средно пазарни цени. Оспорва твърдението, че действителната стойност на увреденото МПС, собственост на ищеца, е 26 000 лева към датата на неговото увреждане - 01.12.2017 г. Освен това твърди, че е имало останали запазени части, които се равняват на 25 % от действителната стойност на увреденото МПС, като тези запазени части са собственост на увреденото лице и ако то получи обезщетение, последното следва да се намали със стойността на запазените части. В противен случай ищецът би се обогатил неоснователно за сметка на ответника.

Ответникът поддържа, че съгласно изготвения опис заключение на щетите от експертите на ответното дружество е налице „тотална щета“ на увреденото МПС, като обезщетението, което се дължи при тотална щета е в размер на 70 % от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП - 01.12.2017 г., което е в съответствие и с разпоредбите на КЗ.

Ответникът моли да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск като недоказан и неоснователен. При условията на евентуалност моли да бъде определено обезщетение до размера на действителния размер на щетите, претърпени от ищеца, като бъде приспадата стойността на запазените части от увреденото МПС.

На основание чл. 219 ал. 1 от ГПК, ответникът моли да бъде привлечено като трето лице помагач на страната на ответника водачът на лекия автомобил „Мицубиши КаризмаП.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***. В тази връзка моли да бъде разпоредено да се извърши адресна справка за постоянния адрес на П.Н.М., ЕГН ********** по реда на НАРЕДБА № 14 ОТ 18 ноември 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението — национална база данни „НАСЕЛЕНИЕ” като подробно излага мотиви за наличие на застрахователен интерес.

 

На 03.09.2019 г. ищецът „А.” ООД, ЕИК ******, чрез адв. Р.В.К., е депозирал по делото допълнителна искова молба, с която поддържа и пояснява първоначално заявеното. Изразява становище по твърденията на ответната страна.

 

Ответникът е депозирал на 17.10.2019 г. отговор на допълнителната искова молба, в който заявява, че оспорва предявените обективно съединени искове, както по основание, така и по размер, като моли същите да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Заявява, че поддържа изцяло първоначално подадения писмен отговор на исковата молба, както и всички доказателствени искания, които са направени с него.

 

С Определение от 05.11.2019 г., на осн. ЧЛ. 219, АЛ. 1 ОТ ГПК вр. чл. 500 от КЗ, по делото е конституиран като ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ОТВЕТНИКА - водачът на лекия автомобил „Мицубиши КаризмаП.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***. Същият е редовно уведомен за процеса, но не изразява становище по иска и не ангажира доказателства.

 

С Определение от 07.02.2021 г., по искане на ищеца е допуснато изменение на иска, като исковата претенция от 26 000 лева е намалена на 18 080 лева и делото е прекратено за сумата 7 920 лева.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото е приет като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-14255/04.12.2017 г. от М.М.мл. автоконтрольор при ОД на МВР - гр. Ст.Загора във връзка с ПТП, реализирано на 01.12.2017 г. по вина на П.Н.М., ЕГН **********, управлявал автомобил „Мицубиши Каризма“, ДК № ****** и лек автомобил РЕНО КЛИО, с ДК № ******, рама № VF17RBF0A57716881, собственост на „А." ООД.

По делото са представени преписи от Описи на претенция по щета №1810006369 по описа на ЗД "Б.АД по застрахователна полица “Гражданска отговорност” на MПС BG/02/117002187326 на лек автомобил “Рено Клио” с ДК ******, собственост на “А.” ООД - 2 броя; Опис №2 на щета №********** по описа на ЗД "Б." АД от 06.03.2018г.
досежно същата щета. Поради нечетливост на част от преписите, на ответника са дадени указания за представяне оргиналите на същите. Указанията не са изпълнени в рамките на определения срок. 

Приложено е и Писмо на ответника  от 11.06.2018 г. до СДВР, сектор Пътна полиция, в което, застрохователят е посочил, че на 06.03.2018 г. е заведена щета № ********** за МПС „Рено Клио" с per. № СВ1965КК, рама № VF17RBF0A57716881, собственост на „А." ООД ЕИК: ******. Щетата е заведена по застрахователна полица Гражданска отговорност на МПС BG/02/117002187326. По смисъла на чл. 390, т. 1 от КЗ застрахователят обявява тотална щета. Съгласно цитираните разпоредби е необходимо прекратяване на регистрацията на гореспоменатото МПС. До представяне на необходимите документи удостоверяващи прекратяването на регистрацията (Удостоверение от КАТ и Свидетелство за регистрация), Застрахователят не може да премине към процедура по изплащане на обезщетение.

С писмо от 11.06.2018 г., застрахователят е уведомил „А.“ ООД, че във връзка със заведена щета № ********** по описа на З. "Б.И." АД на МПС „Рено Клио" с рег.№ ******същата е тотална по смисъла на  чл. 390, ал.1 от КЗ от 2015 г. Посочено е още, че преди изплащане на обезщетение за определеното като тотална щета МПС, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Отбелязано е, че към настоящият момент в З. „Б.И." АД не е представен документ, удостоверяващ прекратяването на регистрацията и Удостоверение от КАТ на МПС „Рено Клио" с рег.№ СВ1965КК. Заявено е, че до представяне на необходимите документи, удостоверяващи прекратяването на регистрацията (Удостоверение от КАТ и Свидетелство за регистрация част I и II), З. „Б.И." АД не може да премине към процедура по изплащане на обезщетението по щета № **********.

По делото е представено Свидетелство част І за л.а. „РЕНО КЛИО“, с ДК № ******, рама № VF17RBF0A57716881, видно от което регистрацията на същият е прекратена на 02.04.2019 г.

            Приложено е и Удостоверение рег. № 194134005277/02.04.2019г. на Отдел ПП-при СДВР, видно от което превозно средство с рег.№ ******, марка/модел – Рено Клио, е било собственост на „А." ООД за периода 31.03.2017 г. до 02.04.2019 г.

Предвид заявеното от страните, с Определение от 05.11.2019 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно: 1. Че ищецът е собственик на лек автомобил „РЕНО КЛИО“, с ДК № ******, рама № VF17RBF0A57716881; 2. Че е настъпило описаното в исковата молба ПТП на АМ “Тракия” на 01.12.2017 г., при участието на лек автомобил „Мицубиши Каризма“, per. № ****** , управляван от П.Н.М. и лек автомобил „РЕНО КЛИО“, с ДК № ******, собственост на ищеца; 3. Наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ между ответното дружество и водача на „Мицубиши Каризма; per. № ****** - П.Н.М. към датата на ПТП - 01.12.2017 г. 

По делото е прието като писмено доказателство Писмо от 26.09.2019 г. на ОД на МВР – Ст.Загора, Сектор „Пътна полиция“, ведно с приложено към същото Заверено копие на НП №17-1228-004314/03.01. , издадено против П.Н.М., ЕГН/ЛНЧ **********, с адрес: *** , ал 19, СУМПС № ********* , кат. В АМ, и видно от което, че  на 01.12.2017 г. около 20,50 часа в община Раднево на път Автомагистрала  А-1 същият като Водач на лек автомобил – „МИЦУБИШИ КАРИЗМА“ с per ******, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: на 01.12 2017 г., около 20,50 ч. по АМ „ТРАКИЯ“ КМ 221+500, Община Раднево В посока изток управлява л.а „МИЦУБИШИ, с рег.№ ******,собственост на Янко Демирев, като водачът управлява МПС след употребата на алкохол с концентрация 2,87 на хиляда промила на издишания въздух, изпробван с техн.средство - Алкотест дрегер 7510-001, с проба № 07079 в 22.064 ч. на 01.12.2017 г., не носи СУМПС и КТ към него. Водачът причинява ПТП-ЗМ №319, не представя СРМПС, за така установените нарушения на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.т. 1 и 2, на основание Чл. 53 от ЗАНН и по ЧЛ.343Б АЛ 1 НК от ЗДвП ; ЧЛ.183 АЛ 1 Т.1 ПР1 от ЗДвП. ЧЛ.183 АЛ-1 Т.1 ПР.2 or ЗДвП; ЧЛ.183 АЛ 1 Т.1 ПРЗ от ЗДвП,  на П.Н.М., ЕГН ********** са наложени следните наказания:  ЧЛ.343Б АЛ.1 НК от ЗДвП - Глоба в размер на 0 лв,ЧЛ.183 АЛ.1 Т.1 ПР1 от ЗДвП - Глоба в размер на 10 лв.; ЧЛ.183 АЛ.1 Т.1 ПР2 от ЗДвП - Глоба в размер на 10лв.; ЧЛ 183 АЛ.1 Т.1 ПРЗ от ЗДвП - Глоба в размер ма 10 лв. С акта е постановено още, че НА осн чл.зз ал.2 от ЗАНН за нарушението по чл.5 ал з т.1 от ЗДвП преписката е прекратена и изпратена с данни за престъпление по чл.343б ал.1 от НК за РП - РАДНЕВО. По данни на ОД на МВР – Ст.Загора, Сектор Пътна полиция НП №17-1228-004314/03.01.2018 г. е било връчено лично на П.М. срещу подпис на 16.04.2018 г., не е обжалвано и е влязло в сила на 24.04.2018 г. 

За изясняване на спорните по делото въпроси, и по – конкретно: механизмът на настъпване на процесното ПТП; наличие на причинно - следствена връзка между процесното ПТП и неговият механизъм с настъпване с нанесените върху автомобила на ищеца щети;  пазарната стойност на процесния автомобил (с вкл. ДДС) на пазара на автомобили в България към датата на настъпване на ПТП; процентът на запазените части, съответно тяхната стойност към датата на увреждането - 01.12.2017г., по искане на страните, в производството е допусната, изслушана и приета СТЕ, съгласно която по първия спорен въпрос относно механизма на настъпвано на процесното ПТП и приложеният Констативен протокол не могат да се почерпят данни за изясняване на механизма на настъпване на произшествието. В графа „Обстоятелства и причини за ПТП” е записано „поради употреба на алкохол над 1,2% промила (явно от виновният водач на лек автомобил „Мицубиши Каризма“, per. № ******). Съобразно констатираните увреждания (изключително в предна част) и описаните обяснения на водача на л.а. „Рено Клио“ е направен извод, че описаните увреждания от специалистите на ЗД ,,Б.” АД могат да бъдат получени при процесното ПТП и се намират в причинно - следствена връзка с ПТП, станало на 01.12.2017 г. Според така изготвеното заключение пазарната стойност на процесния автомобил възлиза на 19 800,00 лв. с ДДС) а стойността на запазената част е в размер на 15% от действителната стойност на автомобила. Доколкото размерът на дължимото обезщетение в случая при условията на тотална шега се определя като действителната стойност на автомобила се намали със запазената част, според експертизата - размерът на дължимото обезщетение възлиза на 16 830,00 лв.

С допълнение към първоначалната СТЕ, уточнявайки, че е допуснал грешка при определянето на пазарната стойност на процесния автомобил, ползвайки пазарни аналози, неотговарящи на характеристиките на оценявания автомобил - един аналог е произведен 2018 г. и един който е произведен 2019 г., вещото лице е направило и представило по дело корекция в тази част на експертното си заключение, в резулат на което пазарната стойност е определена в размер на 18 900 лв. При посочени 15 % от последната, представляващи стойността на запазените части  дължимото обезщетение е определено в размер на 16 065 лв. Изрично заявено от страна на експерта при приемане на заключението в ОСЗ, е че поддъражаната експертиза е тази, съдържаща извършената корекция. 

Пазарната стойност на процесния автомобил /с вкл. ДДС/, както и  процентът на запазените части, съответно тяхната стойност към датата на увреждането - 01.12.2017 г.,  е предмет на изследване и от допусната, изслушана и приета по делото тройна СТЕ, съгласно която средно пазарната стойност на пазарен аналог наРено Клио“, с рег. № ****** към датата на събитието е 22 600 лв. с ДДС. За определяне процента на запазените части и каква е тяхната стойност към датата на увреждането - 01.12.2017 г. , експертите са използвали информация от системата Ауто Онлайн, чрез която със скрито наддаване се постигната най-добрата остатъчна стойност за останките на катастрофирали автомобили, при която стойността на същите варира от 10% до 30% от действителната стойност на МПС. В тази връзка, експертизата е приела, че средно стойността на запазените части е около 20%. от действителната стойност или в случая същата е определена на 4 520 лв. е ДДС.

           

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие  – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ. Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното  превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата  – чл. 477, ал. 1 КЗ.  

Член 432 от КЗ  урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “Гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования. Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Всички промени в правото на обезщетение като увеличаване, намаляване на размера му или прекратяването му водят до съответните промени и в прякото право. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност (В този см. ТР 1 / 2015 на ОСТК).

Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 от КЗ законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя на делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда, предвидени в чл. 380 от КЗ. В процесния случай от представените от ищеца доказателства е видно, че последният в качеството си на увредено лице е заявил писмено претенцията си към ответното дружество – застраховател на гражданската отговорност на делинквента, за което е образувана щета № **********. Поради това предявената искова претенция е допустима.

 Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие ( в този смисъл е ТР  2 / 2012 на ОСТК). Според цитираната разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380

  от същия кодекс.  Т.е. при наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение. Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност  и са следните: настъпило ПТП с поне два автомобила; виновният за настъпването водач да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка „гражданска отговорност на водачите”, сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или неимуществени вреди на  лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. 

При преценка на събрания доказателствен материал по делото, съдът намира за установени всички релевантни обстоятелства от сложния фактически състав. Предвид заявеното от страните, потвърдено и от доказатествения материал, събран по делото, с Определение от 05.11.2019 г. за производстото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване  обстоятелствата, че ищецът е собственик на лек автомобил „РЕНО КЛИО“, с ДК № ******, рама № VF17RBF0A57716881; че е настъпило описаното в исковата молба ПТП на АМ “Тракия” на 01.12.2017 г., при участието на лек автомобил „Мицубиши Каризма“, per. № ****** , управляван от П.Н.М. и лек автомобил „РЕНО КЛИО“, с ДК № ******, собственост на ищеца; наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ между ответното дружество и водача на „Мицубиши Каризма; per. № ****** - П.Н.М. към датата на ПТП -01.12.2017г.

По делото е представен и препис  от  Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, той е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му и затова се ползва с   формална доказателствена сила съобразно чл. 179 ал. 1 от ГПК . Съдът кредитира констатациите в протокола като верни. От Протокола се установява, че на 01.12.2017г., около 20,50 часа в община РАДНЕВО на път АВТОМАГИСТРАЛА  А-1,  е било реализирано произшествие,  в което участват повече от едно МПС-та. В действителност в акта, няма изчерпателни данни относно механизма на ПТП, но от съдържанието на същия става ясно, че причините за неговото настъпване се дължат на поведението на участник № 1 - П.М., и че те са настъпили като резултат от употребата на алкохол над допустимото.  Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) установява обща забрана за всички участници в движението с поведението си да създават опасност или пречки за движението по пътищата, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на движението. Налице са и данни, че по отношение виновния водач П.М. е съставен АУАН № 0288126/02.12.2017 г., като във връзка с реализацията на съответната административно – наказателна отговорност впоследствение е издадено и представеното по делото НП №17-1228-004314/03.01.2018 г., което поради необжалването му в срок е влязло в сила на 24.04.2018 г. Видно от съдържанието на акта, издаден от наказващия орган, че на основание чл.ЗЗ ал.2 от ЗАНН и нарушение по чл.5 ал З, т. 1 от ЗДвП преписката е прекратена и изпратена с данни за престъплнение по чл.343Б АЛ.1 от НК за РП- Раднево. Образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, е ирелевантно за настоящия случай. Дали органите на прокуратурата ще образуват досъдебно производство е тяхна суверенна преценка. От значение за  процеса е обстоятелството, че както според данните, посочени в Констативния протокол за ПТП, така и с влязлото в сила НП, противоправното и виновно деяние, което е причинило  настъпването на процесното събите е осъществено от третото лице-помагач - П.М..

Безспорно в процеса е и обстоятелството, че ищецът е претърпял материални щети, като видно от приетото като неоспорено основно експертно заключение на САТЕ могат да бъдат получени при процесното ПТП и се намират в причинно - следствена връзка с него. Отново на база това заключение, съдът приема , че по отношение на автомобила е настъпила т. нар. „тотална щета“, тоест, стойността на възстановяването му в състоянието преди удара надхвърля 70 % от пазарната стойност на автомобила. По отношение на този факт, съдът отчита и явното съгласие на страните, постигнато още в хода на ликвидационната преписка, като е представено  и копие от свидетелството за регистрация, от което е видно, че регистрацията на МПС е прекратена поради наличие на тотална щета, извършено по искане на застрахователя – ответник в настоящото производство.

Предвид изложеното налице са в съвкупност всички предпоставки на чл. 432, ал.1 от КЗ, поради което искът е основателен.

Що се отнася до спорния въпрос, касаещ размера на дължимото обезщетение, съдът приема, че се дължи присъждане на застрахователно обезщетение , равно на действително претърпените вреди ( чл. 386 ал. 2 от КЗ). При наличие на тотална щета, това е пазарната стойност на автомобила. В случая, Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането (отм.) и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, е неприложима, за застрахователя липсва възможност да определи и изплати обезщетение в размер на 70 % от стойността на автомобила в противоречие с коментираната  разпоредба на чл. 386 ал. 2 от КЗ, като съотношението между обща стойност и необходими за възстановяването разходи  е от значение единствено за това, дали щетата ще бъде определена като тотална по смисъла на чл. 390 ал. 2 от КЗ.

Доколкото, обаче вещта е останала във владение на застрахованото лице и с цел избягване възможността за неоснователното му обогатяване, съдът намира за основателното възражението на ответника, за приспадане от претендираното застрахователно обезщетение на остатъчната стойност на запазените части и материали от процесния автомобил, при квалифициране на увреждането му като “тотална щета“.

Относно определяне действителната пазарна стойност на процесното МПС, стойността на запазените части и размера на дължимото обезщетение, във връзка с направените от страните доказателствени искания, допуснатите, изслушани и приети СТЕ, съдът възприема изводите на тройната САТЕ, доколкото анализът направен от мнозинството експерти се явява задълбочен, всеобхватен и при съпоставка на данните, съдържащи в различни каталози, в това число - Шваке, Audatex, DAT, Mobile, „Рено Нисан България“ ЕАД, като е търсена средната  пазарна цена на пазарен аналог към датата на процесното събитие, чрез използване на специализирана система, даваща възможност да се извърши оценка на МПС за минал период от време. В този смисъл и при възприета от съда средна пазарна стойност на процесния автомобил към датата на ПТП в размер на 22 600 лв., след   приспадане на остатъчната стойност на запазените части и материали за същия, възлищи на 4 520 лв. с ДДС, рещаващият състав, намира че исковата претенция е основателна, като дължимото застраховатено обезщение следва да бъде присъдено в размер на 18 080 лв.

           

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на сторените по делото разноски, които с оглед цената на иска, представените по делото доказателтсва и приложения по реда на чл. 80 ГПК списък, следва да бъдат определени в размер на 3 343, 20 лв. 

 На основание чл. 78, ал.4 от ГПК – право на разноски върху прекратената част от иска има и ответника, които във връзка с направеното възражение за прекомерност, съобразени с фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 7, ал.2,т.4  вр. чл.7, ал. 9 от Наредба № 4 за минималните адвокатски възнаграждения, съдът определя в размер  490, 41 лв.

Предвид горното и в условията на служебно извършена компенсация, съдът приема, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на  2 852,79 лв.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

 

                                                     Р   Е   Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА З. ”Б.И.”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез адвокат М.И.Г. от САК, съдебен адрес: *** да заплати на А.” ООД, ЕИК ******, с адрес ***, чрез адв. Р.В.К., преупълномощен от Адвокатско дружество „К. и съдружници” със седалище и адрес *** /съдебен адрес/, вписано в Регистъра на адвокатските дружества при СГС по ф.д. №57/2011 г., парт. № 260, том V, стр. 95, с Булстат ******, на основание чл. 432, АЛ. 1 от КЗ вр. чл. 477 КЗ вр.чл. 498, ал. 3 от КЗ сумата 18 080 (осемнадесет хиляди и осемдесет) лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени щети на собствен на „А.” ООД лек автомобил „РЕНО КЛИО“, с ДК № ******, рама № VF17RBF0A57716881, претърпени в резултат на ПТП на АМ Тракия, реализирано на 01.12.2017 г. по вина на П.Н.М., ЕГН **********, управлявал автомобил „Мицубиши Каризма“, ДК№ ******, при съдържание на алкохол в кръвта 2,87%о, съгласно съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-14255/04.12.2017 г. от М.М.мл. автоконтрольор при ОД на МВР - гр. Ст.Загора, който водач е управлявал автомобил със сключена със ЗД "Б." АД валидна застраховка „Гражданска отговорност на МПС“ № BG/02/117002187326 и във връзка с което събитие е била образувана щета № ********** по описа на З. „Б.И.“ АД, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ ТАЗИ СУМА, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА З. ”Б.И.”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез адвокат М.И.Г. от САК, съдебен адрес: *** да заплати на А.” ООД, ЕИК ******, с адрес ***, чрез адв. Р.В.К., преупълномощен от Адвокатско дружество „К. и съдружници” със седалище и адрес *** /съдебен адрес/, вписано в Регистъра на адвокатските дружества при СГС по ф.д. №57/2011 г., парт. № 260, том V, стр. 95, с Булстат ******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата  2 852,79 лв. (две хиляди осемстотин петдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки), разноски, изчислени по компенсация, съобразно уважената част на исковите претенции и прекратената поради оттегляне част от иска.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на П.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** – трето лице помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                       

                                                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: