Р Е Ш Е Н И Е
№ 1451, 15.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 11.03.2020 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
СЕКРЕТАР : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5820 по описа за 2019 година и за да
се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, представляван от
пълномощника му – юрисконсулт ****, твърди, че
като собственик на ап. **** Г.С.Г. ма качеството на клиент на топлинна енергия и
съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди /ОУ/ е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, като при неизпълнение на това задължение съгласно
чл. 35, ал. 1 ОУ дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Твърди се още, че за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. ищецът
доставил до сградата, в която се намира апартаментът на ответника, а търговецът
извършващ дялово разпределение на топлинна енергия разпределил за имота му
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, както и услуга за
разпределение сума на стойност 126.31 лв., която не е заплатена в срок, поради
което по партидата на ответника са начислени и обезщетения за забава за периода
04.07.2017 г. - 23.01.2019 г. в общ размер на 11.35 лв. За тези вземания ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 1317 по описа на
Районен съд - Пловдив, X гр. е. за 2019 г., която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ПК, поради което в изпълнение на дадено от
заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба, с
която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от
24.01.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски и
на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Обективно съединени и скове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен
представител на ответника Г.С.Г. с ЕГН **********, адвокат С.П., оспорва
предявените искове.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Видно от приложеното за
послужване по настоящото дело ч. гр. д. № 1317 по описа на Районен
съд - Пловдив, X гр. е. за 2019 г. на 25.01.2019 г. е издадена Заповед № **** за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъникът Г.С.Г. да
заплати на кредитора „ЕВН България Топлофикация” ЕАД : сумата от 126.31 лв. –
стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018
г. за обект на потребление, находящ се в ****ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 24.01.2019 г., до окончателното й
изплащане; сумата от 11.35 лв. -обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017 г. - 23.01.2019 г. и
сумата от 75 лева разноски по производството, в това число 25 лв. за заплатена
държавна такса и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в
изпълнение на дадено от заповедния съд указание в срок дружеството е предявило
настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.
В срока по ч. 131, ал. 1 ГПК не е
оспорено, а това обстоятелство се установява и от представеното от ищеца
заверено копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****. на Нотариус с район на действие – Районен съд –
Пловдив, че ответникът е собственик, включително е бил такъв и през периода
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., по дарение на апартамент ****.
Установява се от неоспореното
заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебна инженерно-техническа
експертиза, че : блокът, в който се намира апартаментът на ответника, е
присъединен към топлопреносната мрежа, като през периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. абонатната станция,
обслужваща блока, е работила и е доставяла на абонатите топлинна енергия както
за отопление, така и за битова гореща вода; през посочения времеви отрязък в
имота на ответника не е потребявана топлинна енергия за битова гореща вода и за
отопление, като за същия е разпределяна само топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката : „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.
36, ал. 3.” Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се
извършва по система за дялово разпределение /чл. 139, ал. 1 Закон за
енергетиката/. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление /чл. 140а
ЗЕ/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142,
ал. 2 Закон за енергетиката/. Топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 3 Закон за енергетиката/.
Или по силата на цитираните
разпоредби, както и на факта, че ответникът е собственик на процесния
апартамент, който е в жилищна сграда присъединена към топлопреносната мрежа,
през 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. същият е
имал качеството на клиент на топлинна енергия, поради което следва да заплати
цените на доставената му топлинна.
Според заключението на вещото
лице инж. Ш. за исковия период разпределението на топлинна енергия за
апартамента на ответника съответства на изискванията на нормативната уредба,
като реално потребеното количество топлинна енергия от ответника е 1,22876
мвтч. на стойност с ДДС, в това число и цена за услугата разпределение съгласно
заключението на вещото лице К., което съдът кредитира, тъй като е изготвено на
база вписванията в счетоводните книги на ищеца, които според чл. 182 ГПК могат
да служат като доказателство на лицето, което ги е водило, а ответникът не
установи те да са водени неточно, 126.31 лв. Съобразно последното дължимите
лихви за забава за периода 04.07.2017 г. – 23.01.2019 г. възлизат на 11.35 лв.
Ето защо предявените главни и акцесорни установителни искове като доказани по
основание и размер следва да бъдат уважени в посочените размери.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 685 лв. разноски
по производството, в това число 75 лв. довнесена държавна такса, 300 лв.
депозит за особен представител и 310 лв. депозитни средства по допуснатите по
делото две експертизи, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в минимален размер съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ, тъй като делото не
съставлява нито фактическа, нито правна сложност и бе разгедано в едно открито
съдебно заседание.
На основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. постановено от ВКС на
РБ, ОСГТК по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по производството по гр. д. № 1317 по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. с. за 2019 г. в
размер на 75 лева.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.Г.
с ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 126.31 лв. – стойност
на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. за
обект на потребление, находящ се в **** ведно със законната лихва от 24.01.2019
г. до окончателното й изплащане; сумата от 11.35 лв. - обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 04.07.2017 г. - 23.01.2019 г., за които вземания дружеството се е снабдило
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1317 по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. с. за 2019
г.
ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН **********,
да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в
гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 685 лева разноски по производството по гр. д. № 5820 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г.;
сумата от 100 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 5820 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г.
и сумата от 75 лева разноски по производството по ч. гр. д. № 1317 по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. с. за 2019
г.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
Р.М.