РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Русе, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500392 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят С. С. И. чрез упълномощен адв. П. Т. е обжалвал
Решение № 664/19.05.2022г., постановено по гр.д. № 2160/2021г. на
Русенския районен съд, с което същият на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД е
осъден да заплати на ищеца „А., с ЕИК ***** сумата от 2362.13 лв.,
представляваща остатък от дължимото обезщетение за претърпени
имуществени вреди от нанесени щети на собствения на ищеца автомобил „С.
вследствие на ПТП от 02.03.2018 г., настъпило по вина на ответника, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Жалбоподателят обжалва решението на районния съд и в частта, в която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от него обратен иск срещу
третото лице - помагач „Г., с ЕИК *****.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебния акт и за
постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила,
иска се неговата отмяна, отхвърляне на исковата претенция на „А. а в условия
на евентуалност - уважаване на предявения обратен иск срещу „Г. до размера
на уважения иск на „А. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В отговора на жалбата по чл.263 ГПК ответникът по въззивната жалба
1
„А. чрез упълномощен адвокат М. В. изразява становище за нейната
неоснователност, иска потвърждаване на първоинстанционното съдебно
решение като правилно и законосъобразно и претендира разноски за
въззивната инстанция.
Третото лице – помагач „Г. чрез упълномощен адвокат М. П. счита за
правилно решението на първоинстанционния съд, с което предявеният срещу
него обратен иск е отхвърлен като неоснователен и иска потвърждаване на
съдебния акт от въззивния съд.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е
достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, поради което и
на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
обжалваното решение.
Предмет на делото е предявен иск по чл.45 от ЗЗД от „А. против С. С. И.
за заплащане на сумата 2557.07 лв. представляваща остатък от дължимото
обезщетение за имуществени вреди (след приспадане на частично
изплатеното застрахователно обезщетение на стойност 1015.99 лв. от
застрахователя ЗК „О. по застраховка „Гражданска отговорност“) за нанесени
щети на собствения на ищеца автомобил „С.“, рег. № ***** вследствие на
ПТП от 02.03.2018 г., причинено от ответника, управлявал лек автомобил „Ф.
Г.“, рег. № *****. Претендирана е и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба 13.01.2021 г. до
окончателното изплащане. В производството като трето лице – помагач е
конституиран „Гаранционен фонд“, като е приет за разглеждане предявен
срещу него от ответника обратен иск.
По делото е безспорно установено въз основа на представения протокол
за ПТП № 1614984 4/02.03.2018 г., че на 02.03.2018 г. по пътя ПП I-5, Р.-В.,
при километър 79, Община П., е настъпило ПТП, при което С. С. И., водач на
лек автомобил „Ф. негова собственост, не спазил необходимата безопасна
дистанция и при намаляване на скоростта не успял да спре, удряйки в задната
част „С. собственост на „А.. Вследствие на удара автомобилът „С.“ отскочил
напред и се ударил в спрелия пред него автомобил. Към датата на настъпване
на ПТП автомобилът, управляван от С. И., бил с валидна задължителна
застраховка „Г. към ЗК „О.“, ЕИК *****, полица № *****На автомобила,
собственост на „А., са нанесени щети в резултат на процесното ПТП,
посочени в Опис на претенция № 1826201101001016/09.03.2018 г. и Опис на
увредените части от 24.04.2018 г. „А. твърди, че е извършен ремонт на
автомобила на стойност 3573.06 лв. Застрахователят е изплатил на увреденото
лице частично обезщетение в размер на 1015.99 лв., видно от представения
Ликвидационен акт по щета ГО № 1826201101001016 и преводно нареждане
2
от 20.03.2018 г. Към настоящия момент застрахователната компания е в
производство по несъстоятелност. Съгласно приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза стойността на разходите за ремонт на увреденото
МПС по средни пазарни цени за труд, материали и части към датата на
процесното ПТП е в размер на 3378.12 лв. с ДДС. Районният съд е уважил
предявения от „А. иск до размера на 2362.13 лв., приспадайки от посочената
в експертизата стойност на разходите за ремонт изплатеното от
застрахователя обезщетение.
Настоящата инстанция счита за правилен извода на РРС за наличие
предпоставките по чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на
МПС, причинил процесното ПТП. Съгласно възприетото в ТР № 2/2010 г. по
т.д. № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК с упражняване на деликтното право от
увредения не се погасява прякото му право срещу застрахователя и
обратното, като изборът на предпочетен ответник е въпрос на едновластна
преценка на носителя на правото, характерна за всички субективни права.
При валидно застрахована гражданска отговорност на причинителя на
вредата, същият не се освобождава от личната си деликтна отговорност.
Следователно увреденото лице може да насочи претенцията си срещу
деликвента или срещу застрахователя. Първоинстанционният съд правилно е
приел за установено по делото наличието на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане - деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага. Видно от писмените доказателства, в резултат на виновното
поведение на водача на лек автомобил „Ф.“ С. И. е причинено ПТП, при което
са нанесени щети на автомобила „С., собственост на ищеца „А., разходите за
чието възстановяване възлизат на 3378.12 лв. според приетата по делото
съдебно-автотехническа експертиза. От експертното заключение и от разпита
на вещото лице в съдебно заседание е установено, че е налице причинно-
следствена връзка между описания в исковата молба механизъм на
процесното ПТП и нанесените щети по автомобила „С. посочени в описите от
09.03.18 и от 24.04.2018 г. Според експертизата цената на труда е съобразена
с Наредба № 24 от 8.03.2006 г. и Наредба № 49 от 16.10.2014 г. на КФН при
МФ и средната пазарна цена за гр. Р. – 25 лв. без ДДС, съответно 30 лв. с
ДДС. В този смисъл несъстоятелни се явяват доводите на въззивника за
неоснователно уважаване на иска по отношение на щетите, описани в описа
от 24.04.2018 г. и за неясно и неправилно изчисляване на цената на труда.
Доколкото на репариране подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, стойността на присъденото
обезщетение включва и начислен ДДС. Районният съд правилно е уважил
претенцията частично до стойността на разходите по средни пазарни цени за
труд, материали и части за ремонтиране на увредения автомобил към датата
на настъпване на ПТП съгласно приетата по делото и неоспорена съдебно-
автотехническа експертиза, приспадайки платената от ЗК „О.“ сума от
1015.99 лв.
По отношение на предявения обратен иск от С. И. против „Г., районният
съд правилно е счел същия за неоснователен. В конкретния случай чл.558 от
3
КЗ е неприложим, тъй като не се касае за вреди, причинени при управление
на незастраховано МПС. Предпоставка за уважаване на обратния иск е
изпълнение на процедурата по чл.568 КЗ и неизвършване на плащане по
предвидения в тази норма ред, но подобни обстоятелства не са установени по
делото.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че районният
съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден.
С оглед изхода от делото, разноски в полза на жалбоподателя не следва
да се присъждат. На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят дължи на въззиваемия
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 490.80
лв., за чието заплащане са представени надлежни доказателства.
Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 664/19.05.2022г., постановено по гр.д. №
2160/2021г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. Р. да заплати на „А.
сумата от 490.80 лв., представляваща разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4