№ 13377
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110134339 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу А.
П. Д. – М. и М. Х. Д..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че всеки от тях му дължи по ½ от следните суми: сумата от
1038.93 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода м.
05.2019г. до м. 04.2021г., сумата от 167.95 лв. лихва за периода 01.07.2019г. до 19.04.2022г.,
сумата от 12.16 лв., представляваща главница за дялово разпределение и сумата от 2.82 лв.
лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 22076/2022г. на 35 с-
в, срещу която ответникът възразил. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноски в
заповедното и в настоящето производство.
Ответниците, в срока по чл. 131 ГПК, оспорват предявените искове. Твърдят, че
имотът никога не е бил включван в отоплителната инсталация на сградата, нито има
монтирани тръби и радиатори. Поддържат, че имотът е със самостоятелен вход и няма общи
части с останалите обекти в сградата. Оспорват приложените документи, като твърдят, че в
имота няма реално потребление на ТЕ. Поддържат, че не са получавали фактури.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „фирма“ ООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
1
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представеното по делото постановление за възлагане от 20.12.2010г. на
ЧСИ Б., ответниците са собственици на топлоснабдения имот при равни квоти.
Като доказателство по делото е приета покана за подписване на договор за продажба
на ТЕ, както и за заплащане на дължимите суми, от ищеца до ответника от 06.01.2022г.,
като видно от представената обратна разписка, същата е върната като непотърсена.
По делото е представен Протокол за проведено Общо събрание на етажните
собственици на имота, където се намира и топлоснабденият имот, от който е видно, че
Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото
лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от фирма ЕАД на потребителите в гр. (град), приети от съвета на
директорите на ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (пре-ди ДКЕР) и публикувани в
централни ежедневници.
Като доказателства по делото са приети фактури, издадени на името на ответника,
както и извлечения от сметки за топлоснабдения имот.
По делото е изслушана и приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно
и компетентно изготвена.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
От приложеното към настоящото дело частно гр. дело № 22076/2022 г. по описа на
СРС, 35 с-в, се установява, че срещу ответника въз основа на заявление на „фирма” ЕАД е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет на
настоящото производство. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу заповедта за изпълнение.
Исковата молба е предявена на 27.06.2022г., като на тази дата са представени и
доказателства за предявения иск. С оглед на изложеното, съдът счита, че предявените в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове са допустими и като такива следва да
бъдат разгледани по същество.
По иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД.
Видно от представеното по делото постановление за възлагане от 20.12.2010г. на
ЧСИ Б., ответниците са собственици на топлоснабдения имот.
Установява се от постановлението, че имотът представлява магазин, тоест
предназначен е за стопански нужди. Това обстоятелство не е оспорено от ответниците.
2
По делото липсват доказателства, а и не се твърди страните да са подписали договор
за продажба на топлинна енергия. Следователно, за процесния период между страните не са
съществували облигационни отношения по договор за продажба.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за процесния
период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника, т.е исковете са предявени на извъндоговорно основание.
От представените по делото доказателства се установява, че ответниците са били
собственици на имота през посочения период. Не са представени доказателства, че друго
лице, различно от собственика, е ползвало топлоснабдения имот през процесния период, а и
липсват такива твърдения от страна на ответниците.
Ето защо, съдът намира за установено, че в процесния период имотът се е ползвал от
ответниците. Същите и не оспорват това обстоятелство.
Видно от заключението на СТЕ, неоспорено от страните, в имота няма отоплителни
тела, поради което абонатът заплаща единствено ТЕ, отдадена от сградна инсталация и БГВ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици в сграда ЕС, присъединени към
абонатна станция, са клиенти на ТЕ. В случая обаче не се установява магазинът да е
присъединен към абонатната станция, поради което основателни са възраженията на
ответниците в тази връзка. Установява се, че магазинът е с отделен вход.
Не се събраха доказателства ответниците да са се обогатили за сметка на ищцовото
дружество с ползвана топлинна енергия за сградна инсталация, за което са му начислени
суми от ФДР, доколкото не се установява в имота да преминават щрангове, захранващи
отоплителните тела в блока – отоплителната инсталация на магазина не е свързана с тази на
сградата. Ето защо, в тази част искът е неоснователен.
Предявеният иск е основателен единствено в частта за БГВ. Вещото лице сочи в
съдебно заседание, че единственият уред за отчитане в имота е водомер. Ответниците не
3
спорят, че ползват топла вода, единственото им възражение е, че не дължат суми за
отопление на имот, доколкото същият не е присъединен към абонатната станция.
Видно от СТЕ дължимата сума за БГВ за процесния период възлиза на 804.36 лв.
/таблица № 1 към СТЕ/. От тази сума следва да се приспадне сумата от 467.08 лв. за периода
2020г./2021г., която сума не може да бъде проверена от вещото лице, поради липса на данни.
С оглед на изложеното предявеният иск за главница следва да бъде уважен за сумата от
337.28 лв.
Доколкото не са приложими общите условия, липсва основание ответникът да дължи
такса за извършване на дялово разпределение – същата е дължима от потребителя на
енергията, поради което ответникът не се е обогатил със стойността й. На следващо място не
са представени доказателства, че ищецът е заплатил сумата за дялово разпределение на
ТЛП, поради което за ищеца липсва основание да търси тази сума от ответника и на
извъндоговорно основание. Ето защо, искът за главница за дялово разпределение следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Доколкото липсва писмен договор, по отношение на ответника не са приложими
общите условия. С оглед изложеното, липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана –
арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото са представени покани за плащане, но същите не са били
получена от ответниците, поради което акцесорните претенции за лихва се явяват
неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 159.55
лв. по настоящето производство, както и сумата от 20.70 лв. разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част на исковете.
В представеното от А. Д. М. пълномощно и договор за правна защита и съдействие
липсва уговорен размер на адвокатския хонорар, както и доказателства за заплащане на
такъв, поради което разноски на ответника не следва да се присъждат.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. П. Д. - М., ЕГН **********, с
адрес (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
4
управление: (град), (адрес) по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД, сумата от 168.64 лв. за периода от м. 05.2019г. до м.
04.2021г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 27.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 22076/2022г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважената част от 168.64 лв. до пълния предявен размер от 519.46 лв., иска за
сумата от 6.08 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.
до м. 07.2020г., както и исковете с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 83.97 лв., представляваща законна лихва върху главницата
за ТЕ за периода от 01.07.2019г. до 19.04.2022г., както и за сумата от 1.41 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, като
неоснователни и недоказани.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Х. Д., ЕГН **********, с
адрес (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес) по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД, сумата от 168.64 лв. за периода от м. 05.2019г. до м.
04.2021г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 27.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 22076/2022г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважената част от 168.64 лв. до пълния предявен размер от 519.46 лв., иска за
сумата от 6.08 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.
до м. 07.2020г., както и исковете с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 83.97 лв., представляваща законна лихва върху главницата
за ТЕ за периода от 01.07.2019г. до 19.04.2022г., както и за сумата от 1.41 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А. П. Д. - М., ЕГН ********** и М. Х. Д., ЕГН **********, и двете с
адрес (град), (адрес) да заплатят на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от общо 159.55 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата от 20.70 лв.,
представляваща направените по ч. гр. д. № 22076/2022г. на СРС, 35 с-в разноски,
съразмерно на уважената част на исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститути-рано на
страната на ищеца – „фирма“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5